Р Е Ш Е Н И Е
№_8____ 06.02.2017 г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети януари две
хиляди и седемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА
КОНДОВА
секретар М. К.
прокурор Г. Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД №394 по описа
на съда за 2016 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано
е по въззивни жалби на К.Й.Б. – подсъдим, К.Х.А. – частен обвинител и гражданския
ищец и С.Х.Г. – частен обвинител, срещу Присъда №109/11.10.2016 г. постановена по НОХД №1303 по описа за 2015
г. на РС – Ямбол. С атакувания съдебен акт подс. К.Й.Б. е бил признат за
виновен в това, че на 12.10.2014 г., около 19.40 часа, в гр. Ямбол, по ул.
Търговска, непосредствено след кръстовището й с ул. Милин камък в посока към
централна градска част, при управление на МПС - л.а. „****“ с peг. № ****, е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от
ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице - на К.Х.А.
*** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете тазови кости
/пубисна и седалищна/ от дясната половина на тазовия пръстен - довело до трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок не по-малък от 3-4
месеца при обичаен ход на развитие на оздравителните процеси; и на С.Х. *** - две
средни телесни повреди, изразяващи се в тежка съчетана травма, протекла с
клинично изявена картина на травматичен шок и довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота на пострадалата, както и множествено
счупване на костите на тазовия пръстен /горно и долно рамо на лявата срамна
кост, долното рамо на дясната срамна кост, главолечната ямка на дясната
тазобедрена става, кръстната кост/, довело до трайно затрудняване на движенията
на двата долни крайника за срок не по-малък от 8-10 месеца при обичаен ход на
развитие на оздравителните процеси, като след деянието подсъдимият е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите - престъпление по чл.
343а, ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е бил освободен от
наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в
размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева. На основание чл. 78а, ал. 4 във вр.
чл. 343г от НК, на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и осем месеца. Бил е признат за невиновен
в това, да е извършил горното деяние вследствие нарушаване правилата за движение
по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП
и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК, ЯРС го
оправдал по обвинението в тази му част. С присъдата подс. Б. е бил осъден да
заплати на гражданския ищец К.Х.А. *** сумата от 6000 /шест хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 12.10.2014 г., до
окончателното й изплащане, като искът за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 15000 лв. е бил отхвърлен като неоснователен. Осъден е
бил и да заплати на гражданския ищец К.Х.А. *** направените от нея в това й
качество разноски по делото за упълномощаване на повереник в размер на 2100
/две хиляди и сто/ лв. и на основание чл. 189, ал. З от НПК - да заплати
направените по делото разноски общо в размер на 3 362.70 лв., от които 750 лв.,
вносими в приход на републиканския бюджета и по сметката на ОД на МВР - Ямбол,
и 2 612.70 лв. вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметка на
ЯРС, както и 240 лв. ДТ върху уважения граждански иск.
Въззивникът – подс. Б., участва лично в с.з. и като изразява
съжаление за случилото се, счита че няма вина за настъпване на ПТП. Неговият защитник
- адвокат Н. ЯАК, пледира за постановяване на оправдателна присъда, като изразява
становище, че първата инстанция неправилно е приела, че посоката на движение на
пострадалите е от ляво надясно спрямо коридора на движение на управлявания от
подсъдимия автомобил. Счита, че в тази насока следва да се кредитират
показанията на пострадалите за посоката им на пресичане, дадени в съдебно
заседание. Поддържа, че подсъдимият не е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като при процесното
ПТП, а пострадалите са влезли в опасната зона и е налице случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК. Алтернативно като счита, че правилно спрямо подсъдимия
е приложен привилегирования състав на чл. 343а от НК и респективно –
разпоредбата на чл. 78а НК, пледира в случай че подсъдимият не бъде оправдан,
да се потвърди постановеното от първата инстанция освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба, което да е в минимален
размер, както и да се намали размера на наказанието лишаване от право да
управлява МПС - от три до шест месеца.
Чрез поверениците си
частните обвинители А. и Г. пледират за увеличаване на наложеното на подс. Б.
наказание, без преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл.
343а от НК и без приложение на чл. 78а НК, като излагат съображения, че подс. Б.
не е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите, а загрижеността му към
здравословното им състояние е била по „користни подбуди“ - насочено единствено
към облекчаване на наказателната му отговорност. Повереникът на гр. ищец А.,
пледира за увеличаване на присъденото от първата инстанция обезщетение за
причинените на пострадалата неимуществени, до размер на 10000 лева.
Представителят на
държавното обвинение счита, че ЯРС
правилно е преквалифицирал деянието по привилегирования състав на чл. 343а от
НК и е приложил чл. 78а НК. Подкрепя искането на гр. ищец А. за увеличаване на
присъденото обезщетение на 10000 лева.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
И трите въззивни жалби
са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лица
имащи право и интерес да обжалват. Разгледани по същество - са неоснователни,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от решаващият съд:
На 12.10.2014 г. около 19.40 ч. в гр. Ямбол
подс. К.Й.Б. *** в посока от КАТ – Ямбол, към центъра на града, като управлявал
лек автомобил с дясна дирекция марка „****“, с peг. № ****.
Движението осъществявал с включени къси светлини, в условията на нощна тъмнина
и намалена видимост, по суха, запазена асфалтова настилка и прав, равнинен
участък от пътя. След като преминал кръстовището на улиците „Търговска” и
„Милин камък”, подсъдимият управлявал МПС в дясната лента по посока на
движението си, със скорост от 33.6 км/час, по пътно платно от четири ленти, по
две за всяка посока. По същото време, пострадалите пешеходки - сестрите К.А. и С.Г.,
започнали да пресичат перпендикулярно ул. „Търговска“, в посока от ляво надясно
спрямо коридора на движение на управлявания от подсъдимия автомобил. Двете пешеходки
вървели една до друга, дължали се за ръце, като постр. Г. била отдясно на
постр. А.. Двете забелязали светлините фаровете на управлявания от подсъдимия
автомобил, който ги приближавал от дясната им страна, но преценили, че ще
успеят да преминат и продължили пресичането на ул. „Търговска” в посока ж.к.
Зорница. Подс. Б. обаче, не ги забелязал и въпреки наличието на възможност да
възприеме пешеходките още в момента на навлизането им на пътното платно и да
спре безопасно, не успял и в момента, в който двете отстояли на около метър от
десния тротоар, ударил с челната част на управлявания от него автомобил, дясно-странично
в областта на таза пострадалата Г.. Вследствие на удара постр. А. също била
блъсната и изхвърлена напред, след което паднала на асфалта. Тялото на постр. Г.
се качило на предния капак на автомобила и след известно „носене” тя изпаднала
на пътя. В следствие на удара на пострадалата Г. били причинени: 1. тежка
съчетана травма, протекла с клинично изявена картина на травматичен шок и
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота й, 2. множествено
счупване на костите на тазовия пръстен /горно и долно рамо на лявата срамна
кост, долното рамо на дясната срамна кост, главолечната ямка на дясната
тазобедрена става, кръстната кост/, довело до трайно затрудняване на движенията
на двата долни крайника и на снагата за срок не по-малък от 8-10 месеца при
обичайния ход на развитие на оздравителните процеси, 3. контузия в областта на
шийния сегмент на гръбначния стълб, довело до затрудняване движенията на врата
за 10-15 дни при обичайния ход на оздравителните процеси, контузия на гръдния
кош с рентгенологично доказан малък изрив в дясната гръдна кухина и контузия на
главата със сътресение на мозъка, които увреждания по съвкупност са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота й. На пострадалата А.
било причинено: 1. счупване на двете тазови кости /пубисна и седалищна/ от
дясната половина на тазовия пръстен, което увреждане довело до трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок не по-малък от 3-4
месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси, 2. сътресение
на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието до степен на кома и
разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, довели по съвкупност до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота й.
След настъпването
на процесното ПТП, подс. Б. отишъл при пострадалите жени, попитал ги как се
чувстват и позвънил на тел. 112. На мястото на инцидента дошли и свидетелите Г.
и Р.. След известно време там пристигнали екипи на полицията и на ЦСМП - Ямбол
и подс. Б., макар и силно притеснен от случилото се, помогнал за качването на
една от пострадалите в линейката. След това подс. Б. изпратил свид. Ж. - баща
на жената, с която подсъдимият живеел на семейни начала, да посетил МБАЛ „Св.
Пантелеймон” - гр. Ямбол, за да разбере какво е състоянието на пострадалите, а той
останал на местопрестъплението да изчака следствената групата. Свид. Ж. посетил
лечебното заведение, но от там не му дали информация за пострадалите. На следващата
сутрин - 13.10.2014 г. сутринта подсъдимият отишъл в МБАЛ „Св. Пантелеймон” -
Ямбол, посетил пострадалата А. и й предложил помощ за лечение, но тя не приела
и го помолила да помогне на сестра й - пострадалата Г.. В болницата подс. Б. срещнал
сина на пострадалата Г. - свид. П. и след като от него разбрал за
необходимостта от набавяне на кръв за преливане на пострадалата на 14.10.2014
г., той и Цонка Ж.а, с която живеел на семейни начала, дарили кръв за кръвопреливане.
След това, за срок от 24 часа, чрез заеми подс. Б. събрал сумата от 10000 лв.,
необходими за животоспасяваща операция на пострадалата Г. и заплатил 450 лв. за
специализиран превоз до УМБАЛСМ „В. И. Пирогов” - гр. София. На 15.10.2014 г., с
този транспорт, пострадалата Г., придружена от сина свид. П., била
транспортирана за лечение в УМБАЛСМ „В. И. Пирогов” - гр. София, където на
същия ден пристигнал и подсъдимият заедно със свид. Ж.. Там по предложение на
подсъдимия, пострадалата Г., в присъствието на свидетелите П. и Ж., подписала „Декларация
за освобождаване от наказателна отговорност” от 15.10.2014 година. В УМБАЛСМ
„В. И. Пирогов” подсъдимият лично оказвал помощ по хоспитализацията й.
Впоследствие подс. Б. продължил да се информира от лекарите за състоянието на пострадалата
Г. и осигурил консумативи за лечение й - закупил канюлирани винтове на цена от 480
лева. След хирургическата интервенция, той продължил да се интересува от
състоянието на Г., като поддържал контакт със свид. П. и го помолил да го
уведоми за изписването й, за да осигури транспорт до гр. Ямбол. Свид. П. настоял
подсъдимият да наеме за своя сметка квартира и лице, което да се грижи за пост.
Г. *** и след подс. Б. му отговорил, че няма такава финансова възможност, свид.
П. му казал повече да не го търси. След известно време, тъй като свид. П. не му
се обадил, подсъдимият позвънил в УМБАЛСМ „В. И. Пирогов” и разбрал, че пострадалата
Г. е изписана.
Междувременно
подс. Б. посетил в дома й другата пострадала - К.А. и й предложил да подпише
декларация, че е напълно обезщетена за причинените й от ПТП имуществени и
неимуществени вреди и не желае да се търси наказателна отговорност от него, но
дъщерята на пострадалата не се съгласила на това. След този случай, подсъдимият
не търсил контакт с пострадалите, но се интересувал от състоянието им, като се
информирал от разследващите органи.
В
въззивното съдебно производства беше разпитан свид. Д.К.. Видно от неговите
показания, пострадалата К.А., до инцидента работила при него, справяла се с
работата си като хигиенистка и видимо била в добро здравословно състояние. Този
свидетел посетил пострадалата А. в дома й около четири месеца след инцидента и я
заварил „на легло”. Тя едва говорила и за нея се грижила дъщеря й - прибрала се
от чужбина като напуснала работата си там, за да гледа майка си. Година и
половина след инцидента, пострадалата К.А. отишла при него и започнала работа отново
като хигиенистка. Свидетелят обаче установил, че тя не била в добро физическото
и с психическото състояние - забравяла и не можела да се справя със работните
си задължения, поради което след 15-20 дни, той я освободил от работа.
Подсъдимият
К.Й.Б. е правоспособен водач на МПС от 2004 г. и притежава СУМПС за категории
„В“, „С“, „АМ“, „В1“, „С1“ и „ТКТ“. Към момента на извършване на деянието,
подсъдимият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК. Бил е наказван пет пъти по административен ред за
нарушаване правилата за движение по пътищата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС счита, че правилно и въз
основа на задълбочен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, първоинстанционният
съд е приел за установена описаната фактическа обстановка.
Решаващият
състав, с мотиви които се приемат безрезервно от ЯОС, правилно е кредитирал обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите А. и Г., дадени в ДП /приобщени по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, частично показанията на тези
свидетели дадени в съдебното следствие, показанията на свидетелите А., Я. и К.,
дадени в ДП /приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 от НПК/,
показанията на свидетелите Г., Р., Ж. и С. П., заключенията на вещите лица,
изготвили назначените СМЕ, тройна авто-техническа и комплексна авто-техническа
и съдебно-медицинска експертиза и показанията им пред съда, обективните
находки, отразени в протокола за оглед и приложения към него фотоалбум /л. 5-7
и л. 10-14/, както и писмените доказателства по делото.
Правилно
решаващият съд не е дал вяра на показанията на свидетелите А. и Г., дадени по
време на съдебното следствие, в частта им относно обстоятелството, че преди
настъпване на ПТП са реализирали движение от дясно наляво, спрямо коридора на
движение на автомобила, като е изложил убедителни аргументи /към които се
присъединява и настоящият състав/, че в тази им част показанията им дадени пред
съда, освен че са вътрешно противоречиви и са в обратен смисъл от тези които са
дали в ДП - във време твърде близко до инцидента, се оборват по категоричен
начин от заключенията и показанията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ,
тройна ATE и комплексна АТСМЕ. Експертите, изхождайки от разположението
на намерените на местопрестъплението обективни находките отразени в протокола
за оглед, от тежестта и зоната на травматичните увреждания на всяка от двете пострадали
- концентрирани предимно в десните страни на телата им, значително по-тежки за С.Г.,
са категорични, че преди настъпване на ПТП двете пешеходки са пресичали пътното
платно от ляво надясно спрямо коридора на движение на автомобила. Правилно
решаващият съд е кредитира изцяло именно заключението на вещите лица по
назначената тройна ATE и комплексна АТСМЕ, като изготвени от екип
специалисти с безспорен професионален опит в тази материя и респ. не е ценила заключенията
на назначените в ДП експертизи. Тези заключения, както правилно е отбелязал ЯРС,
са компетентни, задълбочени и обосновани, съдържат подробна аргументация,
логична и научнообоснована интерпретация на обективните находки, отразени в
протокола за оглед и приложения към него фотоалбум, изготвени са в съответствие
с изискванията на Наредба №1/12.01.1996 г. за авто-техническите експертизи и на
Наредба №2/26.10.2011г. за условията и реда за извършване на
съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебно-психологичните експертизи,
и дават обстойни и обосновани отговори със съответната мотивировка по отношение
на поставените въпроси.
При
това положение, настоящият състав намира, че правилно и аргументирано, ЯРС е
установил най-съществения за това дело факт - че пострадалите са реализирали
движение в посоката, посочена от експертите, а именно - преди настъпване на ПТП
двете пешеходки са пресичали пътното платно от ляво надясно спрямо коридора на
движение на автомобила. ЯОС напълно споделя изложеното от ЯРС, че преди
настъпване на ПТП управлявания от подсъдимия автомобил е реализирал движение в
посока към центъра на града и локализация на уврежданията предимно в десните
части на телата на пострадалите и тежестта им, водят до извод, че в момента на
удара постр. Г. се е намилала от дясно на постр. А. като единствено възможната
посока на движението на двете е от ляво надясно спрямо коридора на движение на
автомобила. Поради това и като е отчел изолираността на показанията на свид. Г.
и свид. А., досежно посоката им на пресичане на пътното платно, резонно първата
инсталация е ценила показанията на тези свидетели - пострадалите пешеходки,
дадени в ДП, стоящи времево доста по-близо до случилото се и в синхрон с
кредитираните доказателства - всички които преценени в съвкупност, разкриват точния
механизъм на ПТП.
ЯОС
кредитира
и показанията на свид. Д.К., дадени във въззивното съдебно следствие, който коректно
и незаинтересовано пресъздава своите неговите преки впечатления от здравословно
състояние на пострадалата К.А., след инцидента.
Всички доказателствата,
кредитирани от ЯРС и от настоящия състав, са безпротиворечиви, допълващи се, в
логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и всички
релевантните обстоятелства, касаещи предмета на доказване.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При прецизно изяснена
фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че и от обективна и от субективна страна подс. К.Й.Б.
е осъществил престъпния състав на чл. 343а, ал. 1, б. „в” вр. чл. 343, ал. 3,
б. „а” вр. ал. 1, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на 12.10.2014 г., около
19.40 часа, в гр. Ямбол, по ул. Търговска, непосредствено след кръстовището й с
ул. Милин камък в посока към централна градска част, при управление на МПС -
л.а. „****"
с per. № ****, е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, в резултат
на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице - на К.Х.А. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на двете тазови кости /пубисна и седалищна/ от дясната
половина на тазовия пръстен - довело до трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник за срок не по-малък от 3-4 месеца при обичаен ход на
развитие на оздравителните процеси; и на С.Х. *** - две средни телесни повреди,
изразяващи се в тежка съчетана травма, протекла с клинично изявена картина на
травматичен шок и довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота
на пострадалата, както и множествено счупване на костите на тазовия пръстен
/горно и долно рамо на лявата срамна кост, долното рамо на дясната срамна кост,
главолечната ямка на дясната тазобедрена става, кръстната кост/, довело до
трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок не по-малък
от 8-10 месеца при обичаен ход на развитие на оздравителните процеси, като след
деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите.
Безспорно
фактът, че подсъдимият е автор на
деянието е установен от всички кредитирани от съдебните инстанции
доказателства.
Правилно решаващият съд е посочил, че от обективна
страна подсъдимият
е осъществил деянието, като е нарушил правилата за движение по пътищата посочени
в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 116 от ЗДвП, тъй като при наличието на
възможност да възприеме своевременно навлезлите на пътното платно две пешеходки
като опасност за движението и да спре пред тях, не е спрял и в резултат на това
ги ударил дясно-странично с челните състави на автомобила си. Вследствие на този
удар на двете пострадали Г. и А. /безспорно повече от едно лице/, били
причинени средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, а именно -
една средна телесна повреда на пострадалата А., изразяваща се в счупване на
двете тазови кости /пубисна и седалищна/ от дясната половина на тазовия пръстен
- довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок
не по-малък от 3-4 месеца при обичаен ход на развитие на оздравителните процеси,
и две средни телесни увреди на пострадалата Г., изразяващи се в тежка съчетана
травма, протекла с клинично изявена картина на травматичен шок и довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата, както и
множествено счупване на костите на тазовия пръстен /горно и долно рамо на
лявата срамна кост, долното рамо на дясната срамна кост, главолечната ямка на
дясната тазобедрена става, кръстната кост/, довело до трайно затрудняване на
движенията на двата долни крайника за срок не по-малък от 8-10 месеца при
обичаен ход на развитие на оздравителните процеси. Безспорно, като е нарушил
правила за движение посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 116 от ЗДвП,
подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл
е станал причина за настъпването му, а процесното деяние и уврежданията на
пострадалите са в каузалитет.
Субект на това престъпление е всяко наказателно отговорно
лице, а подс. Б. е пълнолетно вменяемо лице, което по време на извършване на
деянието е било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Правилно ЯРС е посочил, че от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия
по непредпазливост, във формата на небрежност, тъй като той не е целял и не е
предвиждал обществено-опасните последици, но в конкретната ситуация, предвид нормите по чл.
20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП, е бил длъжен да ги
предвиди. Логично подсъдимият, като човек с достатъчен житейски опит и
стаж като водач на МПС, е бил в състояние и е могъл да предвиди настъпването им
и ако бе спазил горепосочените правила за движение не допуснал ПТП, но той е управлявал автомобила така, че сам се е
поставил в невъзможност да реализира спиране и е осъществил престъплението. По тези съображения ЯОС намира за
неоснователни доводите на защитника, за наличие на случайно деяние по смисъла
на чл. 15 от НК.
Настоящият
състав приема, че подс. Б., след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на двете пешеходки – след
причиняването на ПТП, той отишъл при пострадалите жени, интересувал се от
състоянието им, позвънил на тел. 112, а след това, макар и силно притеснен от
случилото се, помогнал за качването на една от пострадалите в линейката. Предвид това решаващият съд правилно е приел, че
извършените от подсъдимия действия са били насочени към оказване помощ на
пострадалите, като той е съзнавал, че оказва тази помощ, която е имал възможност
да окаже, ерго - това което е направил подсъдимият за оказване помощ на
пострадалите след ПТП, е било в максимума на неговите възможности, поради което
той следва да понесе намалената наказателна отговорност по привилегирования
състав на чл. 343а, ал. 1, б. „в” от НК. ЯОС
споделя мотивите на първоинстанционния съд, за несъстоятелност на доводите на
частното обвинение, че подсъдимият е осъществил помощта по „користни подбуди”.
Всички действия на подсъдимия, непосредствено след настъпване на ПТП, са били целенасочени
единствено към запазване здравето и живота на пострадалите, а след това, той е подпомогнал
за лечението на пострадалата Г.. По тези съображения
настоящата инстанция намира за неоснователни, възраженията на частните
обвинители за неприлагане спрямо подсъдимия на посочената привилегирована разпоредба
от наказателния закон.
Въззивната
инстанция споделя извода на ЯРС, че подсъдимият не е нарушил правилата за
движение визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вменяващи задължение на водачите да
контролират непрекъснато ППС, които управляват. Правилно първоинстанционният
съд е установил, че по делото няма доказателства, подсъдимият да е губил
контрол над управлението на автомобила. Също така подсъдимият е бил признат за невиновен в това да е извършил
престъплението, като да е нарушил правилата за движение по пътищата визирани
в чл.
5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Досежно
тези законови разпоредби, настоящият съд ще отбележи, че съдебната практика
е единна по отношение на това, че при наличие на доказателства за нарушение на
конкретни норми, уреждащи правилата за движение по пътищата, дееца следва да
носи отговорност за тях, тъй като те се явяват специални спрямо общите правила
и няма възможност, едновременно със специалната, да се инкриминира и нарушаване
на общата разпоредба. Ето защо ЯОС счита, че наказателната отговорност на
подсъдимия правилно е ангажирана само за нарушенията на специалните правилата
за движение, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, които са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на ПТП и вредоносния резултат и правилно
на основание чл. 304 от НПК той е бил оправдан по предявеното му обвинение в
тази му част - по общите разпоредби на чл. 5 от ЗДвП. По тези съображения, възраженията на частните обвинители в
обратна насока, настоящата инстанция намира за неоснователни.
Като причина за извършване на
престъплението настоящият състав приема несъобразяването и незачитането на
правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия Б..
ПО НАКАЗАНИЕТО
ЯОС напълно се
солидаризира и с мотивите за налагането
на наказанието на подсъдимият, изложени от решаващия съд. В чл. 78а, ал. 1 от НК е указано, че
„Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се
налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно
следните условия: а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или
лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е
непредпазливо; б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и в) причинените
от престъплението имуществени вреди са възстановени. За
извършеното от подсъдимия непредпазливото престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.
„в” от НК, законодателят е предвидил наказание до четири години лишаване от
свобода, по делото е установено, че имуществените вреди,
причинени на пострадалите Г. и А. са
възстановени в техния патримониум, както
и че подс. Б. е с напълно чисто
съдебно минало. При това положение ЯРС като е приел, че са
налице всички основанията по чл. 78а, ал. 1 от НК, законосъобразно е освободил
подс. Б. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
глоба в размер на 1800 лева. За да определи конкретния размер на това наказание,
първостепенният съд правилно е взел предвид, от една страна смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства
- относително младата му възраст и
ниската степен на обществена опасност на личността му, коректното му
процесуално поведение, действията му насочени за осигуряване по-добро лечение
на пострадалата Г. и изразеното съжаление, но от друга страна - завишената
степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика
на този вид престъпления в страната /т.нар „война по пътищата”/, както и факта,
че преди деянието той е бил вече наказван по административен ред за нарушаване
на правила за движение по пътищата.
Въззивната инстанция намира,
че правилно решаващият състав, на основание
чл. 78а, ал. 4 вр. чл. 343г от НК, е лишил подсъдимия от право да управлява МПС
за срок от една година и осем месеца, като е отчел всички смекчаващи
отговорността му обстоятелства, но и предишните му пет административни
наказания за нарушаване на правила за движение по пътищата - факт изискващ едно
по-продължително въздействие върху подсъдимия, с оглед мотивирането му
занапред, при управление на МПС да не си позволява да върши нарушения на правилата
за движение по пътищата.
Настоящият състав счита,
че за постигане на целите визирани в чл. 36 НК,
ЯРС е определил законосъобразни и справедливи наказания, които комплексно са необходими
и достатъчни за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие по отношение както на подсъдимия, така и спрямо останалите членове
на обществото. По тези съображения ЯОС намира за неоснователни, съответните
възражения на страните - както за увеличаване на наложените наказания, така и
тези в обратната насока.
ПО
ГРАЖДАСКИЯ ИСК
Основанието
за ангажиране на гражданска отговорност в адхезионния процес, са разпоредбите
на чл. 45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане.
Безспорно, процесното престъпление представлява противоправно деяние, извършено
виновно и в причинна връзка с
уврежданията на пострадалата, поради което правилно ЯРС ангажирал и
гражданската отговорност на подс. Б..
По отношение на размера
на репарацията,
ЯРС е съобразил
характера на причинените увреждания на постр. К.А. - счупване на двете тазови кости /пубисна и
седалищна/ от дясната половина на тазовия пръстен, довело до трайно
затрудняване на движенията на нейния десния долен крайник за сравнително
продължителен период от време, преживяните от пострадалата
значителни физически и душевни страдания, стреса от преживяното и свързаните с
това отрицателни психически преживявания, възрастта на пострадала, както и факта
че от деянието, й била причинена и лека телесна повреда - сътресение на мозъка,
протекло без пълна загуба на съзнанието до степен на кома, както и
разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, довели по съвкупност до
временно разстройство на
здравето, неопасно за живота й. Тези установени обстоятелства се подкрепят и от
показанията на разпитания във въззивното производство свид. Д.К..
Затова, отчитайки степента и интензитета на претърпените неимуществени вреди,
районният съд, воден от принципите на справедливостта е уважил претенцията на
пострадалата А. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в
размер на 6000 лв. и е отхвърлил като неоснователен иска до размера от 15000
лева. ЯОС счита, че правилно първоинстанционния съдът не е присъдил пълния
претендиран размер, като е отчел факта, че с поведението
си пострадала А. - предприела
пресичането на пътното платно в условията на намалена видимост и без достатъчно
да съобрази позицията и скоростта на приближаващия автомобил, значително е
допринесла за настъпване на ПТП и вредоносния резултат.
Предвид аксесорния
характер и направеното искане, върху уважения размер на гражданския иск,
правилно ЯРС е присъдил и законна лихва, считана от датата на увреждането
- 12.10.2014 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Законосъобразно, на основание
чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС е осъдил подс.
Б. да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител А. деловодните й разноски в размер на 2100 лв., както и направените
по делото разноски - 750 лв. в приход на републиканския бюджета по
сметка на ОД на МВР - Ямбол, 2612.70
лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС, а така също и ДТ в
размер на 240 лв. върху уважения граждански иск.
Ето защо въззивният съд,
като намира атакувания съдебен акт за правилен, обоснован и законосъобразен, счита
че същият следва да се потвърди изцяло - и в наказателната и в гражданската му част.
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№109/11.10.2016 г., постановена по
НОХД №1303 по
описа на РС – Ямбол за 2015 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.