Р Е Ш Е Н
И Е
№.......... 13.02.2017 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на осми февруари 2017 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.К.
Прокурор: Ж.Илиев
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 391 по описа на съда
за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на служебно назначения защитник-адвокат от АК-Ямбол
на подс.С.А.Н. ***, ЕГН **********, против Присъда № 91/10.11.2016 г.,
постановена по НОХД № 112/2016 г. по описа на Районен съд – гр.Тополовград.
С присъдата подсъдимият
С.Н. е признат за виновен в това, че на 14.08.2016 г. в района на 279 гранична
пирамида, първи граничен репер, в землището на с.Радовец, общ.Тополовград,
действайки в съучастие с Н.С.Б. от гр.Харманли, като извършител превел през
границата на страната от Република Турция в Република България група от хора –
12 (дванадесет) души, граждани на Сирия и Ирак: С.К.Х., роден на *** г.,
гражданин на Ирак; Р.Х., родена на *** г., гражданка на Сирия; Д.А., роден на ***
г., гражданин на Сирия; Х.С.К., роден на *** г., гражданин на Ирак; Т.Ч.Б.,
родена на *** г., гражданка на Ирак; К.Х., родена на *** г., гражданка на
Сирия; С С К, родена на *** г., гражданка на Ирак; Ю К родена на *** г.,
гражданка на Сирия; П М, родена на *** г., гражданка на Сирия; С Х, роден на ***
г., гражданин на Сирия; Я М, родена на *** г., гражданка на Сирия; И К, роден
на *** г., гражданин на Сирия, без разрешение на надлежните органи на властта,
като през границата са преведени лица ненавършили 16-годишна възраст – П М и С
Х и преведените през границата не са български граждани, поради което и на
основание чл. 280, ал.2, т.1 и т.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и чл. 54 от
НК е осъден на лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца при първоначален строг режим в затвор и на глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
С присъдата,
съдът е постановил веществените доказателства - 2 броя мобилни телефони
„Самсунг” с ИМЕЙ № **** и „Самсунг” с ИМЕЙ № **** и 2 бр.СИМ карти на „Теленор
България”, да бъдат върнати на подс.С.Н..
Подсъдимият е
осъден да заплати по сметка на РС-Тополовград, бюджет на съдебната власт, направените
по делото разноски в съдебното производство в размер на 40 лв./четиридесет
лева/.
Във въззивната
жалба се релевират доводи за необоснованост и неправилност на присъдата като
постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че в нарушение
на разпоредбата на чл.254, ал.1 от НПК районният съд е дал ход на делото
въпреки направеното от подсъдимия в съдебно заседание изявление, че не е
получил препис от обвинителния акт, което съществено е нарушило правото му на
защита. Отделно, РС-Тополовград в нарушение на процесуалната норма на чл.281,
ал.1, т.3 и т.4 от НПК бил приобщил към доказателствения материал чрез
прочитането им показанията на свидетелите Ю.К., И.К., Р.Х. и С.К.Х., дадени от
тях пред съдия. Като аргумент за това се сочи, че свидетелите /без св.С Х/ са
редовно призовани за съдебното заседание и по делото липсвали данни, че същите
не могат да се явят пред съда за неопределено време и не могат да бъдат
разпитани по делегация, а за свидетеля С К Х било установено, че същият не може
да бъде намерен. Предвид това, се иска отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В жалбата се прави оплакване и за явна
несправедливост на обжалваната присъда. Счита се, че наложеното наказание на
подс.Н. е завишено по размер и затова явно несправедливо. Поради това, след като бъдат отчетени в
достатъчна степен наличните многобройни смекчаващи вината доказателства, се
иска изменение на присъдата чрез приложение на разпоредбата на чл.55 от НК и намаляване
размера на наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода на шест месеца лишаване от свобода и намаляване на размера на
кумулативното наказание глоба от 10 000лв. на 5 000лв.
В съдебно
заседание Окръжна прокуратура – гр.Ямбол, редовно призована изпраща
представител. Последният оспорва основателността на въззивната жалба и моли
съда да потвърди изцяло осъдителната присъда на Районен съд - гр.Тополовград
като правилна, обоснована и справедлива, както и като постановена при спазване
на процесуалните правила.
В съдебно
заседание въззивникът – подс.Н. участва лично и със служебно назначения му
защитник – адвокат от АК-Ямбол. Последните поддържат въззивната жалба и молят
съда да я уважи по изложените в нея съображения.
При дадената му
от въззивния съд последна дума, подсъдимият С.Н. моли присъдата да бъде отменена
и делото върнато за ново разглеждане от районния съд.
Съдът, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и
в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена от лица имащи право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1
от НПК, а разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия и неговия защитник и е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. При установяването й районният съд е обсъдил кои доказателства
кредитира и кои не, като е изложил и подробни аргументи в тази посока. Правилно
и обосновано първата инстанция е дала вяра на обясненията на подсъдимия, на показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А К и Л Г, на
показанията на св.С.К.Х., дадени от него в хода на досъдебното производство
пред съдия и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на
осн.чл.281, ал.1, т.4 от НПК, както и на събраните писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от
НПК, като ги е ценил в тяхната цялост, непротиворечивост и взаимовръзка.
Основателно е възражението на защитата относно
допуснато процесуално нарушение при приложението на разпоредбата на чл.281, ал.1,
т.3 от НПК относно показанията на свидетелите Ю , И К и Р.Х., дадени от тях в
хода на досъдебното производство пред съдия. Действително, от данните по делото
се установява, че същите са редовно призовани за съдебното заседание по делото,
проведено на 10.11.2016 г. и не са се явили, като липсват доказателства тези
свидетели да не могат да се явят пред съда за продължително или неопределено
време или да не могат да бъдат разпитани по делегация. Поради това, въззивният
съд намира, че районният такъв неправилно се е позовал на основанието по т.3 на
ал.1 от чл.281 от НПК за приобщаване на показанията им към доказателствения
материал по делото и същите следва да бъдат изключени от него. Допуснатото от РС
нарушение на процесуалните правила обаче макар да е от категорията на
съществените такива, не е неотстранимо от въззивният съд при въззивната
проверка на присъдата, с оглед на което не съставлява основание за връщане на
делото за ново разглеждане от първата инстанция. Въззивната инстанция като
втора съдебна инстанция по съществото на делото има задължението да направи
свой собствен анализ на събраните от първата инстанция доказателства и
разполага с правомощието да отстрани допуснато от нея съществено процесуално
нарушение във връзка с тях - какъвто е и настоящия случай.
Въпреки изключването от док.материал на показания
на посочените по-горе трима свидетели, настоящият въззивен състав намира, че
останалите събрани по делото доказателства - обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А.К. и Л.Г.,
показанията на св.С.К.Х., както и писмените доказателства, подкрепят
фактическата обстановка установена от районният съд в нейната цялост и не
оказват влияние
върху изводите за авторството на инкриминираното деяние и неговата правна
квалификация.
Показанията на св.С.К.Х., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия
правилно са били приобщени от РС към доказателствения материал чрез прочитането
им на осн.чл.281, ал.1, т.4 от НПК, т.к. от писмо изх.№679/02.11.2016 г. на ДАБ
при Министерски съвет се установява, че този свидетел самоволно е напуснал
РПЦ-София и е в неизвестност, поради което не е можело да бъде намерен, за да
бъде призован за съдебното заседание. В този смисъл доводът на защитата за допуснато съществено
процесуално нарушение при прилагане на разпоредбата на чл.281, ал.1, т.4 от НПК
относно св.Хъдер, е неоснователен.
Кредитираните от въззивният съд доказателства дават
основание да се приеме безпротиворечиво следната фактическа обстановка,
правилно установена и от районният съд:
На 13.08.2016 г. подс.С.Н. заедно с Н Б, двамата от
гр.Харманли, отишли до с.Радовец, общ.Тополовград, след което преминали
незаконно през границата на страната от Република България в Република Турция и
отишли в град Одрин. Там се срещнали с неустановени по делото лица, именувани
от подсъдимия като О, Х и Д. С тях се
разбрали да преведат незаконно през границата от Република Турция в Република
България група чужденци, като след това ги закарат до гр.София. Всичко това
било уговорено срещу обещанието за заплащане на сумата от по 1200 евро на подсъдимия
и Н.Б..
В 03.00 часа вече на 14.08.2016 г., подс.Н. и Н.Б.
с автомобил, управляван от трето лице, отишли в гора в близост до
турско-българската границата на турска територия. Там с миниван била докарана
група от 12 лица – граждани на Сирия и Ирак, две от които ненавършили
16-годишна възраст. Подс.Н. и Н.Б. повели групата към границата с Република
България, преминали река Тунджа в района на 279 гранична пирамида, първи
граничен репер и влезли на българска територия. За да преминат реката, подс.Н.
и Н.Б. вързали въже от двете страни на реката, като по този начин групата
чужденци един по един преминали през водата, държейки се за въжето. След като
преминали на българска територия, подсъдимият и Н.Б. повели групата чужденци
към вътрешността на страната. Вървели пеша около два часа и спрели да си
изсушат дрехите и да починат за няколко часа. След това двамата-подсъдимия и Б.
повели групата в посока с.Радовец, общ.Тополовград, където стигнали до язовир и
останали там за няколко часа. Отново тръгнали в посока Психиатричната болница в
с.Радовец, където в 22,30 часа на 14.08.2016 г. били заловени от служители на
„Гранична полиция” – свидетелите А К и Л Г. При задържането подс.Н. направил
опит да избяга. Служителите на „Гранична полиция” взели документите на
подсъдимия – лична карта и задграничен паспорт, които били у него и по този
начин била установена самоличността му. Било установено, че в групата,
превеждана от подсъдимия и Н Б. били следните лица: С.К.Х., роден на *** г., гражданин
на Ирак; Р.Х., родена на *** г., гражданка на Сирия; Д.А., роден на *** г.,
гражданин на Сирия; Х.С.К., роден на *** г., гражданин на Ирак; Т.Ч.Б., родена
на *** г., гражданка на Ирак; К.Х., родена на *** г., гражданка на Сирия; С С К,
родена на *** г., гражданка на Ирак; Ю К, родена на *** г., гражданка на Сирия;
П М, родена на *** г., гражданка на Сирия; С Х, роден на *** г., гражданин на
Сирия; Я М, родена на *** г., гражданка на Сирия; И К, роден на *** г.,
гражданин на Сирия, като ПМ и С Х били
ненавършили 16-годишна възраст.
При правилно изяснена фактическа обстановка
решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи, като
е приел, че въззивникът-подсъдим С.Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав по чл. 280, ал.2, т.1 и т.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, т.к. на инкриминираната
дата, в района на 279 гранична пирамида, първи граничен репер, в землището на
с.Радовец, общ.Тополовград, е превел през границата на страната от Република
Турция в Република България дванадесет чужди граждани - граждани на Сирия и
Ирак, двама от които били ненавършили 16-годишна възраст. Подсъдимият е
извършил престъплението в съучастие в качеството на извършител с Н.Б., за
когото е одобрено споразумение за решаване на делото по НОХД№93/2016 г. по
описа на РС-Тополовград.
Относно правната квалификация на деянието на подс.Н.
няма оплаквания по въззивната жалба, няма и основания за такива. Осъществени са
квалифициращите признаци от състава на престъплението по чл.280, ал.2 от НК по
т.1- преведени са лица, ненавършили 16- годишна възраст и т.3- преведени са
лица- чужди граждани.
Оплакването по въззивната жалба за явна
несправедливост на наложеното наказание, което обосновава искане за изменението
на присъдата чрез приложението на разпоредбата на чл.55 от НК, е неоснователно.
За извършеното престъпление законоустановените
наказания са лишаване от свобода за срок от 1 до 10 години, глоба от 10 000 до
30 000 лв. и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
На подсъдимият С.Н. са наложени при условията на чл.54,
ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца и
наказание глоба в размер на 10 000 лв., като наказанието конфискация не е
наложено, т.к. подсъдимият не притежава такова.
Предвид изложеното, очевидно е, че наложените
наказания са към минималният им предвиден в закона размер, като съдът ги е
определил след като е взел предвид всички налични по делото смекчаващи и
отегчаващи вината на Н. обстоятелства и при превес на смекчаващите такива.
Последните, установени от районният съд са пълните самопризнания на подсъдимия,
както и оказаното от него съдействие още в хода на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина. Смекчаващите вината обстоятелства обаче,
според въззивният съд не са нито многобройни, нито пък някое от тях може да се
приеме за изключително и то такова, при което и най-лекото, предвидено от
закона наказание да се явява несъразмерно тежко. В тази връзка се налага
извода, че не са налице основанията по чл.55, ал.1, т.1 от НК. Нещо повече, деянието
е с твърде висока степен на обществена опасност, преведените през границата на
страната без надлежно разрешително лица са голям брой, а ненавършилите
16-годишна възраст лица са повече от едно. Осъществени са два квалифициращи
признака на престъплението по чл.280, ал.2 от НК- по т.1 и по т.3. Подсъдимият
е осъждан многократно на лишаване от свобода за различни по вид тежки умишлени
престъпления от общ характер. Последното му осъждане е по НОХД № 1034/2015 г.
на РС-Свиленград, за престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за което му е наложено
ефективно наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изтърпяно от
него на 24.06.2016 г., т.е. само два месеца преди извършването на настоящото
престъпление. Всичко това сочи на извод за висока степен на обществена опасност
на личността на извършителя, поради което и налагане на наказания в по-нисък от
определения от решаващия съд размер, би било проява на необосновано
снизхождение спрямо подсъдимия и не биха били достатъчни да окажат необходимото поправително
и възпиращо въздействие както върху личността му, така и върху останалите
членове на обществото.
С оглед на
изложеното, въззивният съд намира, че така
наложените
наказания са справедливи и напълно съответстват на степента на обществената
опасност на деянието и на личността на извършителя, поради което не са налице
основания за тяхното изменение.
Правилно
РС-Тополовград е постановил ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, тъй като са налице материално правни пречки за прилагане на чл.66 от
НК, а именно предишните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода.
При определяне
на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът
се съобрази с последните изменения на ЗИНЗС с ДВ.бр.13/2017 г. /в сила от 07.02.2017
г./ като приложи разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС в действащата
й редакция към момента и стигна до извод, че С.Н. следва да изтърпи наказанието
лишаване от свобода при първоначален „строг режим” - така, както е определен и
от районния съд. Процесното престъпление е умишлено такова и не са изтекли
повече от 5 години от изтърпяване на предходното му ефективно наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено му с Определение № 595 от
26.11.2015 г., постановено по НОХД № 1034/2015 г. по описа на РС-Свиленград,
влязло в законна сила на 26.11.2015 г.
Въззивният съд
като съобрази т.1 на & 52 от ЗИДЗИНЗС обнародван в ДВ.бр.13/2017 г., в сила
от 07.02.2017 г., с който се изменя чл.301, ал.1, т.6 от НПК, намери, че присъдата
следва да бъде изменена като бъде отменена в частта й, с която е определен типа
затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от подсъдимия.
В останалата
част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована, справедлива
и постановена при спазване на процесуалните правила. За неоснователен
въззивният съд намери довода, изложен във въззивната жалба за допуснато от
районният съд нарушение на разпоредбата на чл.254, ал.1 от НПК. Видно от
отразеното в приложената по делото призовка до подс.Н., същият е получил
призовката заедно с препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда за
предаването му на съд, като за удостоверяване на отразеното в нея подс.Н. лично
е положил своя подпис.
Правилно и обосновано
РС-Тополовград е постановил веществените доказателства-2 броя мобилни телефони
„Самсунг” с ИМЕЙ № **** и „Самсунг” с ИМЕЙ № **** и 2 бр.СИМ карти на „Теленор
България”, да бъдат върнати на подс.С.Н..
При този изход на
делото, правилно и законосъобразно в тежест на подсъдимия са присъдени
направените по делото разноски.
Ето защо и на осн.чл.334, т.3 и т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 91/10.11.2016 г.,
постановена по НОХД № 112/2016 г. по описа на Районен съд – гр.Тополовград като
я ОТМЕНЯ в частта й, с която е постановен затвор като тип затворническо
заведение за изтърпяване на наложеното на подсъдимия С.А.Н., ЕГН **********, наказание
лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.