Р Е Ш Е Н И Е

№ 5 23.02.2017 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав

На 18 януари 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова

Кр.Тагарева

Секретар:Ив.З.

Прокурор: Г.Г.

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова ВНОХД №356

по описа на ЯОС за 2016 година

за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №50/14.10.2016 г. постановена по НОХД №554/2016 г. ЕРС е признал подсъдимия М.Ц.И. за виновен в това, че на 06.12.2015 г. около 01.15 часа в гр.Е., обл.Ямбол по ул."А.В." до кръстовище с път ***, в посока към гр.Б. управлявал МПС - лек автомобил марка Форд, модел Ескорт с рег.№ *******, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,52 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410+", с инвентарен № АМ 0135 - престъпление по чл.343б ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.343б ал.1 вр. с чл.54 от НК го осъжда на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим и глоба в размер на 200 лв. На осн. чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година. На осн. чл.68 ал.1 от НК съда е привел в изпълнение наказанието наложено на подсъдимия И. с Присъда №******* г. постановена по НОХД № ******* г. на РС Е., влязла в сила на 31.01.2014 г. - три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия И. и я е обжалвал в установения за това срок. Излага съображения за това, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че не е бил водач на МПС към момента на установяване на нарушението. Сочи, че при липсата на категорични доказателства съда е следвало да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение по чл.343б ал.1 от НК. Алтернативно пледира за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като ЕРС е следвало да вземе предвид, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства - пълно самопризнание за установяване на обективната истина, сравнително младата възраст, ниската правна култура и не на последно място мотивите и подбудите за извършване на деянието, ниската степен на обществена опасност на деянието, а и тежкото му семейно положение.

В съдебно заседание въззивника участва чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата и с направените искания.

Участващия по делото прокурор изразява становище за законосъобразност и правилност на обжалвания съдебен акт по отношение на авторство и съставомерност на осъщественото деяние от подс.И., като излага съображения за това. По отношение на наложеното наказание намира, че същото е завишено по размер, следва да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като на подс.И. се наложи наказание от пет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 150 лв., визирайки и отмяна на присъда постановена по отношение на същото деяние, отменена само по жалба на подсъдимия.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт намира следното:

Жалбата като подадена в срок и от страна имаща право а и интерес от обжалване е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения и доводи:

За да постанови присъдата си съдът е събрал всички възможни и достатъчни за установяване на фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието доказателства. На базата на анализ на същите правилно е приел за установена изложената фактическа обстановка, която изцяло се споделя от въззивния съд.

Безспорно установено от доказателствата по делото е ,че на визираната дата 05.12.2015 г. подс.И. заедно със свид.А.А. посетил заведение в гр.Е., обл.Ямбол, където консумирал алкохол - около 400 мл. ракия. Около 01.00 часа на 06.12.2015 г. подсъдимия и свид.А. тръгнали към гр.Б., където живеели на семейни начала, с автомобил "Ф.Е." с рег.№ *******, управляван от подс.И. - правоспособен водач на МПС категории В и М от 23.12.2014 г., като свид.А. се намирала в автомобила на предна дясна седалка до водача на автомобила. При управлението на автомобила подс.И. преминал през кръстовището на ул."Ч." с ул. "А.В." в гр.Е., където по същото време се намирал полицейски автопатрул на РУ Е. в състав св.Ап.И. и Н.Я. - служители на РУ Е., при ОД МВР-Ямбол. При преминаване през кръстовището подс.И. не извършил правилно маневра и едва не ударил полицейския автомобил, в който се намирали свид. Ап.И. и Н.Я.. Свид. Ап.И. и Н.Я. със служебния автомобил последвали управляваното от подс.И. *** В." МПС и след около 150-200 м. го спрели на същата улица, в участък от нея непосредствено преди кръстовището и с път I -7, в посока към гр.Б., като в периода от време между момента, в който управлявания от подсъдимия автомобил преминал покрай полицейския автомобил, до момента на спирането му от свидетелите - служители на МВР, управляваното от подс.И. МПС не е преустановявало движението си. Веднага след спирането на лекия автомобил свид.Ап.И. и Н.Я. отишли до него, констатирали, че подсъдимия бил на мястото на водача на автомобила, като се опитвал да се премести на задната седалка, а свид.А. била на предна дясна седалка, до мястото на водача на автомобила. Свидетелите извършили проверка на документите на подс.И. и управлявания от него автомобил и тъй като подсъдимия бил във видимо нетрезво състояние изискали съдействие от автоконтрольор. Около половин час след това на мястото пристигнал свид.К. - младши автоконтрольор в РУ Е., който извършил на място проверка на подс.И. за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+, с инвентарен № АRSМ 0135, което отчело съдържание на алкохол в издишания от подс.И. въздух 1,52 промила. Подс.И. в хода на проверката заявил, че той е управлявал МПС, не оспорил показанията на техническото средство, като заявил пред свидетелите - полицейски служители, че е консумирал алкохол - ракия. На място на подс.И. бил съставен АУАН №622/06.02.2015 г. за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП.

Тези фактически обстоятелства се установяват както от гласните доказателства, а именно показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свид.Ап.И., П.К. и Н.Я. и обясненията на въззивника дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от НПК, отчасти от тези на свид. А.А., от събраните по делото писмени доказателства – АУАН №622/06.12.2015 г., талон за медицинско изследване 0022018/06.12.2015 г., справка за съдимост на възз.И., справка за нарушител / водач по отношение на И., справка за преминалите проверка средства за измерване Дрегер 7410+, справка ЦБ КАТ от 07.12.2015 г., писмо изх.№294/08.12.2015 г. на директор на ЦСМП Ямбол.

В показанията си депозирани пред първоинстанционния съд свид. Ап.И., П.К. и Н.Я. сочат на времето и мястото и водача на МПС - въззивника И. по отношение на когото е била извършена проверката, а и констатациите от същата. На лице е съответствие в показанията на свид. Ап.И., П.К. и Н.Я., обясненията на въззивника И. приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от НПК по отношение на съставомерните факти, а и с приобщените по делото писмени доказателства, поради което и правилно и обосновано решаващия съд е кредитирал същите. При спазване на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК съда е анализирал показанията на свид.А.А. и обясненията на въззивника И. дадени в хода на съдебното следствие, констатирал е противоречието им с останалите доказателства по делото и не ги е кредитирал. Обясненията на въззивника И. дадени в хода на съдебното следствие и тези на свид. А. по отношение на обстоятелството кой е управлявал МПС към инкриминирания момент са изолирани и не съответстват на всички събрани по делото доказателства, както гласни, така и писмени, а и на обясненията на въззивника И. дадени в хода на ДП, приобщени към доказателствта по делото по съответния процесуален ред. Настоящия състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на решаващия такъв в тази насока. Действително свид.Ап.И. и Н.Я. - служители на МВР, извършващи действия по служба сочат, че от момента на преминаването на управлявания от въззивника И. МПС, до този на спирането му за извършване на проверка не е преустановявано движението му, а при достигането до автомобила веднага след спирането му са установили, че същият се управлява от въззивника И., който бил на мястото на водача на автомобила, правейки опит да се прехвърли на задната седалка. Касае се за свидетели изпълняващи служебните си задължения и нямащи отношение към страната по делото. А и безспорно е и обстоятелството, че в показанията си дадени в хода на ДП на 09.12.2015 г. въззивника И. е посочил, че е управлявал МПС към инкриминирания момент, след употребата на алкохол и е изразил съжаление за това. Обстоятелството, че той е управлявал автомобила и, че е употребил алкохол - изпил 400 гр. ракия въззивника И. е направил и пред свид.К., повикан на място за извършване на проверката по отношение на употребата на алкохол от водач на МПС. А и възражение по отношение на управлението на автомобила въззивника И. не е направил при изготвянето на АУАН. Правилно, законосъобразно и обосновано решаващия съд не е кредитирал показанията на свид.А., предвид противоречията им с останалите доказателства по делото, включително обясненията на въззивника дадени в хода на ДП кредитирани от съда, а и заинтересоваността и от изхода на делото предвид наличните взаимоотношения с въззивника. За това и възраженията на въззивника И. направени в жалбата и поддържани във въззивното производство за липсата на доказателства за авторство на деянието съда намира за несъстоятелни.

На базата на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от въззивника от обективна и субективна страна на състава на чл.343 б ал.1 от НК, които въззивният съд приемайки изцяло счита за ненужно да приповтаря. Безспорно е налице управление на автомобила с наличието на алкохол в кръвта в рамките на посочените в текста, установено по надлежния ред с техническо средство, като въззивника И. е съзнавал това обстоятелство. За това и правилно решаващият съд е признал въззивника И. за виновен в осъществяване на визираното деяние съставомерно по чл.343б ал.1 от НК.

За да определи наказанието на въззивника по вид, размер и начин на изтърпяване, при условията на чл.54 от НК решаващият съд е взил придвид предходно осъждане и недобри данни за личността му, формирани на базата на поведението му в с.з., добросъвестното му поведение в хода на ДП и съдържанието на алкохол в кръвта, което не надвишава значително установеното в нормата на чл.343б ал.1 от НК. Настоящия състав на въззивния съд намира, че решаващия такъв неправилно не е взел предвид приложените по делото писмени доказателства сочещи на ниска степен на обществена опасност на личността на въззивника, предвид добрите характеристични данни извод за които следва да се направи предвид представената по делото характеристика от кмета на Община Б. и отговорностите на въззивника свързани със семейството му, предвид здравословното състояние на членове от същото, за които са представени писмени доказателства. Видно от представената характеристика въззивника И. е трудово ангажиран, полага грижи за две деца и за болната си майка, добре е вграден в социалната среда. При определяне на наказанието съда не е взел предвид и обстоятелството, че разглеждането на делото е след отмяна на постановена по същото присъда, при инициирано въззивно производство само от подсъдимия. За това и преценявайки тежестта на обществена опасност на осъщественото предвид характера на нарушените обществени отношения , а и начина на осъществяване, степента на обществена опасност на личността на въззивника, отношението му към вече осъщественото с оглед направените от същия самопризнания пред органите на досъдебното производство и искреното съжаление за осъщественото следва наказанието да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК по вид лишаване от свобода в размер от пет месеца и глоба в размер на 150 лв., като се измени обжалваната присъда. При съобразяване с разпоредбата на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС / изм. ДВ. бр.13 от 07.02.2017 г./ наложеното по размер наказание следва да се изтърпи при първоначален общ режим. Въззивния съд споделя изцяло становището на решаващия такъв касателно неприложението на чл.66 от НК, поради което и счита за ненужно да ги приповтаря. Правилно е приложена и разпоредбата на чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, поради което и присъдата в тази и част следва да бъде потвърдена. В този си вид , размер и начин на изтърпяване определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказанието наложено на въззивника в пълнота ще осъществи целите визирани в чл.36 от НК , а именно възпитателна и възпираща по отношение на въззивника , а и на обществото.

Правилно и законосъобразно решаващият съд е приложил и разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК и е привел в изпълнение Присъда №******* г. влязла в сила на 31.01.2014 г. по НОХД №******* г. на РС Е.. По отношение на постановения режим на изтърпяване на наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода същия следва да се съобрази с разпоредбата на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС / изм. ДВ бр.13 от 07.02.2017 г./ и се определи първоначален общ такъв.

Предвид на изложеното Я О С

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда №50/14.10.2016 г. постановена по НОХД № 554/2016 г. по описа на РС Е.

В ЧАСТТА и в която на подс. М.Ц.И. е наложено наказание за деяние по чл.343б ал.1 от НК, като определя същото във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, намалява размера му от една година на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и размера на наложеното наказание глоба от 200 на 150 лева.

В ЧАСТТА И с която е определен първоначален режим за изтърпяване на наказанието наложено за престъпление по чл.343б ал.1 от НК и по приведената на осн. чл.68 ал.1 от НК Присъда №******* г. във вр. с чл.57 ал.3 ЗИНЗС от строг на ОБЩ и отменя в частта с която е постановено изтърпяването на наложените наказания в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.