О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 23.02.2017 година гр.Ямбол

В името на народа

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 23.02.2017 година, в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар:

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

възз.ч.гр. дело № 19 по описа на ЯОС за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по частна жалба от „Мотобул”ЕООД, ЕИК 121424680, със седалище и адрес управление: гр.София 1592, бул."Христофор Колумб" №43, представлявано от управителя Г.Н.Д., чрез адв. Д.И.С.,***, против разпореждане № 7060/15.12.2016г., постановено по ч.гр.д.№ 3239/2016г. по описа на Ямболския районен съд. С обжалвания съдебен акт ЯРС отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.3 от ГПК със заявител „Мотобул”ЕООД гр.София, за издаване заповед за изпълнение против длъжник „Максима Транс“ЕООД гр.Ямбол, ул.“Мидия” 1, ет.1, ап.2 въз основа на договор за предоставяне на клиентски карти „Круиз“, сключен на 18.02.2016г., с нотариална заверка на подписите. Жалбоподателят счита, че съдът незаконосъобразно и неоснователно е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение като не се е съобразил с чл. 418, ал.З от ГПК по повод приложена молба за потвърждение, и неправилно е приел, че представения договор не е годно изпълнително основание, удостоверяващо подлежащо на изпълнение вземане както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата. Моли ЯОС да отмени обжалваното разпореждане № 7060/15.12.2016г. постановено по ч.гр.д. № 3239/2016 по описа на ЯРС като вместо него постанови да се издаде исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

ЯОС намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл.418, ал.4 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ч.гр.д.№ 3239/2016г. на ЯРС е образувано по заявление на „Мотобул”ЕООД, ЕИК 121424680, със седалище и адрес управление: гр.София 1592, бул."Христофор Колумб" №43, със законен представител Г.Н.Д., чрез адв. Д.И.С., против длъжник „Максима Транс“ЕООД, ЕИК 200155159, за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, за парично вземане в размер на 29351.96лв. лева, съставляващо главница по договор за предоставяне на клиентски карти „Круиз“, сключен на 18.02.2016г., с нотариална заверка на подписите, и 632.87лв. - лихва за забава по чл.5.1.1. от горепосочения договор. В заявлението е посочено, че претендираната сума е дължима по договор за предоставяне на клиентски карти „Круиз“, сключен на 18.02.2016г., с нотариална заверка на подписите. ЯРС е приел, че представеният договор с нотариална заверка на подписите не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като в него не се съдържа задължение за плащане на конкретно определени парични суми, а задължението по договора се формира въз основа на детайлизирана справка. В договора не са посочени суми за плащане, тъй като същите се определят месец за месец въз основа на потребено количество течни горива, а обезщетението за забава, което е посочено в договора като 0,05 %, е върху дължимата сума за съответния период, която не е посочена в договора. По тези съображения ЯРС отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.3 от ГПК със заявител „Мотобул”ЕООД против длъжник „Максима Транс“ЕООД.

По реда на чл.417 т.3 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и за задължения за предаване на определени вещи. Съгласно разпоредба на чл.418, ал.2 от ГПК изпълнителният лист се издава след като съдът провери дали документът по чл.417 е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

ЯОС прецени представения договор за предоставяне на клиентски карти „Круиз“, сключен на 18.02.2016г., между „Мотобул”ЕООД като доставчик и „Максима Транс“ЕООД като потребител, с нотариална заверка на подписите на представляващите, и също стига до извода, че този договор не е годно изпълнително основание, удостоверяващо подлежащо на изпълнение вземане, както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата. В договора не са посочени никакви конкретни дължими суми. В чл.2.1 от Договор за предоставяне на клиентски карти „Круиз" е посочено задължение на доставчика да изготвя детайлизирана справка във връзка с потреблението на всяка от предоставените на Потребителя карти, съдържаща подробна информация във връзка с потребеното течно гориво, място, дата и час на зареждане за времето на отчетния период, придружени с фактура за цялото потребление на потребителя. Уговорено е, че потребителят може да ползва отстъпки и отложено плащане при закупуване на течни горива от верига бензиностанции "КРУИЗ", но дължимите суми се определят от конкретното по вид и количество потребление на течно гориво за месеца. Ето защо, с представения договор не се удостоверява подлежащо на изпълнение главно парично вземане.

Позоваването на жалбоподателя на чл.418, ал.3 от ГПК, в случая е неоснователно. Според тази разпоредба, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. Представената молба за потвърждение не се приема от настоящия състав като такъв документ, и поради обстоятелството, че не е ясно кой и в какво качество е подписал текста. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС в случая не е относима, тъй като тя касае вземания за обезщетения за забава и неустойки, чийто размер не е цифрово определен в документа по чл.417, т.3 ГПК, но е определяем, а в настоящия случай не само обезщетението за забава, но и главницата не е определена в представения договор. Ето защо, ЯОС намира, че с представения договор, макар и да има нотариална заверка на подписите, не се удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане.

Правилно ЯРС е посочил, че целта на заповедното производство е с бързина и ефективност да се предостави на кредитора възможност да прибегне до изпълнение като това производство няма за цел да установи действителното фактическо и правно положение между страните. Проверката, която съдът следва да извърши по реда на чл.418 ал.2 от ГПК е единствено въз основа на съответния документ и е недопустимо събирането и обсъждането на други доказателства.

По изложените съображения ЯОС намира обжалваното разпореждане за правилно и следва да го потвърди.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно дело № 4/2013 г. по тълк.дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

На основание гореизложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава разпореждане № 7060/15.12.2016г., постановено по ч.гр.д.№ 3239/2016г. по описа на Ямболския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.