О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 01 февруари 2017 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №18 по описа за 2017 година

За да се произнесе взе предвид:

"СТРОЙТЕХ 2010"ЕООД с.Завой обл.Ямболска, с ЕИК-201049568, чрез пълномощника си адв.А. С. от БАК, е обжалвало Определение №2359/23.11.2016г., постановено по ч.гр.д.№452/2016г. по описа на ЯРС, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на дружеството с пр. осн. чл.420 ал.2 ГПК, за спиране на изпълнението по изп. дело № 20168030401092/2016 г. по описа на ЧСИ Т. М. с район на действие ОС - Бургас до приключване на производството за установяване съществуването на вземането на „Райфайзен Лизинг България" ООД, предмет на ч.гр.д. №452/2016г. по описа на ЯРС, с влязъл в сила съдебен акт. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска отмяната му и постановяване на ново, с което да се уважи искането за спиране на незабавното изпълнение на издадената по ч.гр.д. №452/2016г. по описа на ЯРС Заповед за незабавно изпълнение, както и да бъде спряно производството по изп. дело № 20168030401092/2016 г. по описа на ЧСИ Т. М. с район на действие ОС - Бургас. Иска се и отмяна на Определение №1538/28.07.2016г. и на Определение №1994/11.10.2016г., постановени по ч.гр.д.№452/2016г. по описа на ЯРС.

В жалбата се поддържа, че не съществува паричното вземане в полза на заявителя по заповедното производство. Твърди се, че незаконосъобразно ЯРС е приел за неоснователни направените в искането съображения във връзка с искането за спиране. Твърди се, че въззивникът не дължи сумите по заповедта.

Противната страна, в писмен отговор оспорва частната жалба. Изложено е становище, че първоинстанционният съд правилно е приел, че представените в подкрепа на искането за спиране доказателства, не представляват „убедителни писмени доказателства" и по естеството си не са годни да разколебаят удостоверителната сила на изпълнителното основание. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600лв.

След анализ на събраните по делото доказателства и съобразявайки изложените в частната жалба доводи, съдът приема следната фактическа обстановка:

Видно е от данните по делото, че ответникът по частната жалба „Райфайзен Лизинг България" ООД гр.София е подал заявление пред ЯРС за издаване заповед за незабавно изпълнение против жалбоподателя по чл.417 ал.1 т.3 ГПК и за изпълнителен лист. Към заявлението са приложени: Споразумение №017759-RLO-003 от 29.12.11г., с Погасителен план, подписани от кредитора и солидарните длъжници, с нот. заверка на подписите им. ЯРС е уважил заявлението, като е издал Заповед за изпълнение парично задължение по чл.417 ГПК №258/ 26.02.16г, против длъжниците „Стройтех 2010”ООД, Е.М.А. и В.Д.А., както и изпълнителен лист за сумите, както следва: сумата 132002,75 евро, ведно със зак. лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и сумата 13163,50лв, от които 5163,50лв-ДТ и 8000лв.-юриск. възнаграждение, за вземане произтичащо от следните обстоятелства: Договор за лизинг от 29.12.11г между заявителя и „Стройтех 2010”ЕООД –длъжник, а отговорността на солидарните длъжници-Е.М.А. и В.Д.А. произтича от подписаното от тях Споразумение от 29.12.11г. с нот. заверка на подписите, като в чл 21 същите са се задължили да отговарят солидарно с дружеството, за плащане на всички дължими суми по споразумението. С Разпореждане №1610/01.04.16г по ч.гр.д №452/16г на ЯРС е допълнена Заповед №258/26.02.16г за изпъл. на парично задължение по чл 417 ГПК, като е разпоредено, длъжниците да заплатят „солидарно” на кредитора, присъдените със заповедта суми.

На 01.08.2016г. "СТРОЙТЕХ 2010"ЕООД с.Завой обл.Ямболска е депозирало възражение по см. на чл.414 ГПК по ч.гр.д.№452/2016г. по описа на ЯРС, че не дължи изпълнение на вземането по издадената срещу него Заповед за изпълнение. Във възражението е направено и искане от длъжника, с пр. осн. чл.420 ал.2 от ГПК да бъде спряно изпълнението по образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело №20168030401092/2016г., по описа на ЧСИ Т.М. с район на действие ОС - Бургас.

С обжалваното определение ЯРС е приел, че по делото не са налице убедителни писмени доказателства, за недължимост на вземането по заповедта за изпълнение, или че изискуемостта му не е настъпила, поради което и е отхвърлил молбата за спиране на изпълнението.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на искането, направено в петитума на частната жалба за отмяна на Определение №1538/28.07.2016г. и на Определение №1994/11.10.2016г., постановени по ч.гр.д.№452/2016г. по описа на ЯРС, жалбата е недопустима, по следните съображения: Видно от приложените към ч.гр.д.№452/2016г. по описа на ЯРС, въззивни ч.гр.дела на ЯОС, по отношение на Определение №1538/28.07.2016г., същото е било предмет на обжалване по възз. ч.гр.д. №388/2016г. по описа на ЯОС, било е потвърдено от въззивния съд и е влязло в законна сила /следва да се посочи също, че въззивникът не е бил адресат на посочения съдебен акт и за същия не е налице правен интерес от обжалването му/. По отношение на Определение №1994/11.10.2016г.- същото е било обжалвано от въззивника, и с Определение №428/21.11.2016г. по възз. ч.гр.д. №400/2016г. по описа на ЯОС е отменено. Ето защо жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане.

Жалбата е процесуално допустима в частта й с която се обжалва Определение №2359/23.11.2016г., постановено по ч.гр.д.№452/2016г. по описа на ЯРС, подадена е от легитимна страна, в предвидения от закона срок и с оглед разпоредбата на чл.420 ал.3 ГПК е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

В разпоредба на чл.420 ГПК императивно се поставя изискването в хипотезите на чл.417, т.1-8 ГПК спирането да е възможно само: ако кредиторът е надлежно обезпечен по реда на чл.180 и 181 ЗЗД /чл.420 ал.1 ГПК/ или ако искането е подкрепено с "убедителни писмени доказателства" /чл.420 ал.2 ГПК/. Това е една създадена в полза на заявителя гаранция, че в рамките на заповедното производство правата му ще бъдат защитени. В хипотезата по чл.420 ал.2 ГПК, за да бъде спряно изпълнението молбата за спиране трябва да е обоснована с възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че изпълняемото право не съществува. Понеже изпълнението е започнато по изпълнителен лист въз основа на невлязлата в сила заповед за изпълнение, длъжникът може да оспорва изпълняемото право с всички възражения, които би могъл да противопостави на осъдителен иск на взискателя. Само убедителни писмени доказателства могат да разколебаят удостоверителната сила на документа, въз основа на който на основание чл.418 ГПК е издадена заповедта за незабавно изпълнение и да оправдаят спиране на изпълнението. Формалното тълкувание на понятието „убедителни писмени доказателства" сочи, че следва да бъдат представени документи, от които да е видно, че задължението е погасено или не е възникнало, и които най - често са извън основанието за възникване на задълженията.

Като взе предвид, че в настоящото производство съдът следва да извърши преценка дали представените от длъжника писмени доказателства, са убедителни, настоящия съдебен състав напълно споделя възприетото от районния съд, че представените от длъжника с молбата за спиране доказателства, не представляват „убедително писмено доказателство” по чл.420 ал.2 ГПК, разколебаващо доказателствената сила на изпълнителното основание и даващо основание за спиране на изпълнителното производството.

Аргументите си съдът извлича от това, че под "убедителни писмени доказателства" в разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК законодателят има предвид такива, които по своя характер могат да обосноват възражението срещу присъденото изпълнение - т.е. да убедят съда, че изпълнението /изцяло или отчасти/ не се дължи или изискуемостта на дълга не е настъпила.

Такова доказателство по см. на чл.420 ГПК не са представените с доп. молбата от 16.09.2016г. 3 бр.извлечения от Погасителни планове към посочения договор за лизинг, в т.ч. и такъв към дата 21.01.2013 г., същите са без нотариална заверка на подписите на договарящите, като дори не са подписани от тях /за разлика от приложения със заявлението Погасителен план/, т.е. тези документи не могат да се приемат като част от процесния договор и не отговарят на изискванията на чл. 417, т.З от ГПК. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, възраженията по повод валидността на погасителния план и размера на вноските не са предмет на разглеждане в настоящото произнасяне, а следва да бъдат релевирани от длъжника в производството по 422 от ГПК.

Що се отнася до представените с две доп. молби от 16.09.2016г. и 17.09.2016г. писмени доказателства 7бр. преводни нареждания, касаещи извършени плащания от въззивника в полза на „Райфайзен Лизинг България”ООД гр.София, общо за сумата 42700лв., от която както следва: на 23.07.2014г.-6000лв.; на 12.11.2014г.-6300лв.; на 24.01.2005г.-5300лв.; на 13.902.2005г.- 5500лв.; на 14.04.2005г.-5000лв.; на 17.09.2014г.-5600лв. и на 18.06.2005г.-9000лв. Видно от представените доказателства в същите не е отбелязано изрично, че с плащанията се погасяват задължения по конкретни погасителни вноски във връзка с договора, и поради наличие на несъответствие между платеното и дължимото по 18бр. погасителни вноски, предмет на заповедното производство, не може да се направи категоричен извод, че с извършените плащания длъжникът е погасил именно част от претендираните по делото вземания. Още повече, че в молбата си от 16.09.2016г., длъжникът сам е посочил, че кредиторът му е отнесъл извършените плащания за покриване на други негови задължения. В тази връзка са и твърденията на въззиваемата страна в писмения отговор на жалбата, а именно, че представените доказателства за извършени плащания касаят частични плащания, с които са били погасени стари задължения на длъжника по реда на чл.76 ЗЗД и чл.7 ал.2 от Споразумението, и не касаят претенцията предмет на заповедното производство. Ето защо съдът счита, че тези доказателства не са такива по см. на чл.420 ГПК

Възражението, наведено с частната жалба, за наличие на неравноправни клаузи в Договора, ще бъде предмет на доказване в образуваното исково производство по чл.422 ГПК, а не се явява доказателство, че претендираното изпълнение е недължимо. Районният съд правилно не е обсъдил изложените в молбата по чл. 420 ГПК съображения относно наличието на неравноправни клаузи. В производството по чл. 420, ал.2 ГПК подобна преценка не може да бъде направена, тъй като законовата уредба не предвижда то да дублира и предрешава резултата от състезателния исков процес, в който възраженията на ответника ще бъдат предмет на доказване.

С оглед гореизложеното, за съда не е налице основание да приеме, че представените към искането за спиране доказателства представляват "убедителни писмени доказателства" по смисъла на чл.420, ал.2 ГПК. Настоящият състав приема, че не е изпълнено изискването на чл.420 ал.2 ГПК, при което районният съд правилно не е спрял изпълнението по делото и съдебният му акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него оставена без уважение като неоснователна.

В случая от страна на длъжника не е представено и надлежно обезпечение за кредитора „Райфайзен Лизинг България”ООД гр.София, така както изисква чл.420, ал.1 от ГПК. Обезпечението следва да е представено от молителя заедно с възражението и да е в размер на дължимата сума, т.е. да покрива цялото вземане, заедно с лихвите. Тази възможност за защита длъжникът използва, когато не разполага с убедителни писмени доказателства.

При този изход на делото и на осн чл.78 ал. 8 ГПК /редакция, към датата на депозиране на писмения отговор и на образуване на делото/, вр с чл.7 ал.1 т.7, вр. с ал.7 и ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.04г за МРАВ, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на „Райфайзен Лизинг България”ООД гр.София, претендираната сума от 600лв- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2359/23.11.2016г., постановено по ч.гр.д.№452/2016г. по описа на ЯРС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№503/25.01.2017г., подадена от "СТРОЙТЕХ 2010"ЕООД с.Завой обл.Ямболска, с ЕИК-201049568, чрез пълномощника си адв.А. С. от БАК, в частта й, с която се претендира отмяна на Определение №1538/28.07.2016г. и на Определение №1994/11.10.2016г., постановени по ч.гр.д. №452/2016г. по описа на ЯРС, като процесуално недопустима, в тази й част.

ОСЪЖДА "СТРОЙТЕХ 2010"ЕООД с.Завой обл.Ямболска, с ЕИК-201049568ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзен Лизинг България”ООД гр.София, с ЕИК-131206120, сумата 600лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта му, в която се оставя без разглеждане частна жалба вх.№503/25.01.2017г., подадена от "СТРОЙТЕХ 2010"ЕООД с.Завой обл.Ямболска, с ЕИК-201049568, подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в едноседмичен срок от връчването му на страните, в останалата му част, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.