О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 16.02.2017 година гр.Ямбол

В името на народа

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 16.02.2017 година, в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар:

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

възз.ч.гр. дело № 10 по описа на ЯОС за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т. 1 от ГПК.

Подадена е частна жалба от М.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, тел. **********, чрез пълномощник адв. С.Г. ***, против определение № 2504/15.12.2016 г., постановено от ЯРС по гр. д. № 2506/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол, г.о. - III състав, с което определение се прекратява производството по гр.д.№2506/2016г. по описа на ЯРС поради недопустимост на иска. Частният жалбоподател смята обжалваното определение за неправилно. Твърди, че е необосновано и незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане и решаване по същество.

В срока за отговор на частната жалба такъв не е постъпил.

ЯОС намира частната жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Гр.д.№2506/2016 по описа на ЯРС е образувано по искова молба от М.В. *** против Министерство на образованието и науката гр.София като правоприемник на „СПИ“ гр.Стралджа, с която се претендира да бъде прието за установено, че ищцата не дължи на ответника посочената сума 690лв. в изпълнителен лист по и.д.№ 592/2015 г. на ЧСИ И.Х. гр.Ямбол. Ищцата твърди, че сумата 690 лв. представлява разноски, направени по гр.д.№ 50/2015 г. на ЯРС, по което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 592/2015 г. на ЧСИ И.Х.. Според ищцата гр.д.№ 50/2015 г. на ЯРС е било проведено без наличието на пасивна легитимация за ответника – „СПИ“ Стралджа, който към онзи момент не е съществувал като юридическо лице. По тези съображения смята, че не дължи сумите по изпълнителния лист. Излага, че изпълнителното производство е образувано по искане, направено от лице без представителна власт.

В открито съдебно заседание пред ЯРС исковата молба се поддържа, направено е искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение с оглед поведението на ответника по делото. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника и в съдебно заседание ответникът не се представлява. ЯРС е приел, че искът е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, същият е недопустим и производството по делото следва да се прекрати.

ЯРС констатирал, че със заповед № РД 14-76/12.09.2014г. Министърът на образованието и науката е закрил Социално педагогически интернат /СПИ/ гр.Стралджа и заповедта е обнародвана в ДВ бр.80/26.09.2014г. Ищцата В. е била уволнена след това със заповед № 365/14.11.2014г. на директора на СПИ Стралджа и е атакувала това уволнение с искова молба от 14.01.2015г., образувана в гр.д.№ 50/2015 г. по описа на ЯРС. По делото ЯРС е постановил решение № 376/17.06.2015 г., влязло в сила на 2.07.2015 г., с което искът за отмяна на уволнението на В. е отхвърлен, а тя е осъдена да заплати на ответника СПИ Стралджа разноски по делото в размер 690 лв., които в настоящото производство желае да се приеме за установено, че не дължи. ЯРС е приел, че е налице сила на пресъдено нещо за страните по решение № 376/17.06.2015 г. по гр.д.№ 50/2015 г. по описа на ЯРС – М.В. *** и правоприемника на последния – Министерство на образованието гр.София, позовавайки се на решение № 86/3.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 5563/2014 г. ГК, ІV ГО на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, според което, когато юридическото лице е престанало да съществува преди приключване на съдебното дирене и съдът е постановил решението си без да е конституирал правоприемника му, това съдебно решение е процесуално недопустимо и при обжалване подлежи на обезсилване. Когато обаче, съдебното решение не е било обжалвано, влязло е в сила, макар и недопустимо подлежи на изпълнение (аргумент и от чл.429 от ГПК).

Настоящият въззивен състав намира, че правилната правна квалификация на предявения иск е по чл.439 от ГПК. Съгласно тази норма, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищцата оспорва изпълнението по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист на основание влязлото в сила, вкл. в частта за разноските, решение № 376/17.06.2015 г. по гр.д.№ 50/2015 г. по описа на ЯРС. Съгласно чл.404, т.1 от ГПК, подлежат на принудително изпълнение влязлите в сила съдебни решения и определения. Решението в частта за разноските има характер на определение и то подлежи на принудително изпълнение след влизането му в сила.

Съгласно чл.299, ал.1 от ГПК, спор, разрешен от съда с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Влязлото в сила решение подлежи на изпълнение. Това изпълнение може да бъде оспорвано от длъжника само при условията на чл.439 от ГПК, чрез иск, основан на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тези факти не са преклудирани от силата на присъдено нещо по постановеното предходно решение. Предмет на делото ще бъде недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото в сила решение (Решение № 198 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева).

Въззивният състав намира, че в исковата молба ищцата не твърди наличието на факти, които да са настъпили след приключване на съдебното дирене по гр.д.№ 50/2015г. по описа на ЯРС. ЯОС счита, че узнаването от ищцата, че в ЯРС е прекратено друго дело (гр.д.№ 3036/2014 г. по описа на ЯРС) срещу Социално педагогически интернат /СПИ/ гр.Стралджа, тъй като същото не е надлежна страна, защото не съществува като юридическо лице и няма правоспособност да участва като страна по делото, не е твърдение за наличие на факти, които да са настъпили след приключване на съдебното дирене по гр.д.№ 50/2015 г. по описа на ЯРС. Социално педагогически интернат /СПИ/ гр.Стралджа е закрит още преди образуването на гр.д.№ 50/2015 г. по описа на ЯРС. Това е станало със заповед № РД 14-76/12.09.2014г. на министъра на образованието и науката и тази заповед е обнародвана в ДВ бр.80/26.09.2014г., т.е. това не са новонастъпили факти. Тъй като в исковата молба няма твърдение за факти, които да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по гр.д.№50/2015г., по което е издаден изпълнителния лист, то искът по чл.439 от ГПК е недопустим. По изложените съображения въззивният съд счита предявения от М.В. иск за недопустим и производството по него следва да се прекрати.

Неоснователно е възражението в частната жалба, при позоваване на определение №664/08.10.2013 по дело №3496/2013 на ВКС, ТК, I т.о., докладчик съдия Костадинка Недкова, тъй като посоченото определение третира предметния обхват на отмяната по чл.303 и сл. на ГПК като приема, че отговорността за разноските не е част от материалноправния спор, върху който се формира сила на присъдено нещо с постановеното по делото решение, поради което решението в частта за разноските и определението за присъждане на разноски не са от категорията съдебни актове, които попадат в предметния обхват на отмяната по чл.303 и сл. на ГПК. Решението в частта за разноските, имащо характер на определение, след влизането му в сила, макар и да не подлежи на отмяна по чл.303 и сл. от ГПК, подлежи на принудително изпълнение.

С тези мотиви ЯОС следва да потвърди обжалваното определение на ЯРС и остави без уважение частната жалба срещу него.

Съгласно чл.274, ал.4 от ГПК, настоящото определение няма да подлежи на обжалване и е окончателно.

На основание изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава определение № 2504/15.12.2016 г., постановено от ЯРС по гр. д. № 2506/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол.

Определението не подлежи на обжалване, предвид чл.274, ал.4 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.