Р Е Ш Е Н И Е

Гр.ЯМБОЛ 21.02.2017 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 14.02.2017 г/две хиляди и седемнадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков

ЧЛЕНОВЕ: 1Ж.Бозукова

2.Н.Иванов

При секртаря............... и в присъствие на прокурора..........................................като разгледа докладваното от Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №11 по описа за 2017г.

За да се произнесе , съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Районна прокуратура-гр.Елхово, чрез прокурор Снежина Георгиева Стоянова против Решение №97/11.11.16г,пост. по гр д №388/16г на ЕРС в частта му, с която предявените обективно съединени искове по чл. чл. 2 ал. 1, т.3, вр с т.4 от ЗОДОВ са уважени до размер на 2000лв-неимуществени вреди и 520лв-имуществени вреди.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение в атакуваната му част е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна в тази част, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди в уважената им част бъдат отхвърлени, като неоснователени и недоказани.

Алтернативно с това се иска в случай, че съдът не отхвърли изцяло предявените искове, то да намали техния размер. В тази връзка се навеждат доводи,че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, незаконосъобразност на акт на Прокуратурата на РБ, от който ищецът да е претърпял вреди и да има данни за техния вид, размер и наличие на пряка, непосредствена връзка между дейността на Прокуратурата и претърпените вреди от ищеца.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от И.С.Ж. ***, чрез пълном. адв.Ж.А.-ЯАК, в който се сочи, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на РС-правилно, законосъобразно и обосновано, поради което се иска постановяване от настоящата инстанция на решение, с което решението на ЕРС бъде потвърдено и на страната се присъдят, направените по делото разноски.

В отговора се излагат аргументи, че събраните писмени и гласни доказателства сочат за претърпени от ищеца вреди, вследствие незаконосъобразното поведение на ответника, т к проведеният срещу Ж. наказателен процес и настъпилите вреди за него са в пряка и причинна връзка- поради обвинението на ищеца за извършено тежко умишлено престъпление, което не е извършил и което обвинение в последствие е прекратено, Ж. е претърпял негативни изживявания, ограничения и притеснения.

По делото е депозирана и въззивна жалба от И.С.Ж.,чрез пълном. адв.Ж.А.-ЯАК срещу Решение №97/11.11.16г,пост. по гр д №388/16г на ЕРС, в отхвърлената му част, като се твърди, че в тази част решението е незаконосъобразно и необосновано, т.к РС при определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди е нарушил принципа за справедливост и е присъдил недостатъчно по размер обезщетение за болките и страданията на потърпевшия. Според въззивника, продължилото против него наказателно преследване повече от 3 год., се е отразило негативно на психиката му и на социалния му живот и контактите с близки, приятели и познати, респ. е довело до уронване на доброто му име в обществото.

В тази връзка се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постанвовяване на ново решение в тази част, като исковете за неимуществени и имуществени вреди, бъдат уважени в пълен размер и на страната се присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции.

Съдът приема следното по фактите:

Доказателствата сочат, че по ДП № 152/12 г. на РУП- Елхово, е образувано досъдебно производство срещу ищеца И.С.Ж. и лицето Й.И. С. на осн. чл.212 ал.2 НПК за това, че на 31.04.2012 г. около 17.00ч, в с.М.обл. Я., ул.”*********”, действайки в съучастие с друго лице като извършител, чрез използване на техническо средство, са направили опит да отнемат чужди движими вещи – 10 метра многожилен меден проводник на стойност 100 лв, от владението на собственика- „БТК” АД, без негово съгласие и с намерение противозаконно за го присвоят, като деянието е останало недовършено- по независещи от тях причини –намеса на служители на РПУ гр Елхово,което съставлява престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр. с чл.194 ал.1 и вр. с чл.20 ал.2 НК.

В хода на образуване на ДП, с Постановление от 11.06.2012 г, ищецът И.С.Ж. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.195 ал.1 т.4, пр. второ, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 и вр. с чл.20 ал.2 НК, за това, че в периода от 19.04.2012 г. до 17.00 ч на 21.04.2012 г, в с.М., обл. Я., по ул.”**********”, действайки в условията на продължавано пресетъпление и в съучаствие с Й. И. С. *** като извършител, чрез използване на техническо средство – 2 бр. права лопата, 1 бр. кирка, 2 бр. метален лост, 1 бр. чук, 1 бр. метален лост с вързано в края метално въже, 1 бр. мотика и 1 бр. крива лопата е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 100м множилен меден проводник от типа ТЗБ 12х4х0.9 на обща стойност 860лв от владението на собственика „БТК” АД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.С цитираното Постановление на ищеца Ж. е взета мярка за неотклонение „Подписка” и същият е бил разпитан в качеството на обвиняем по делото на 11.06.2012 г. и на 15.06.2012г, а иразследваното му е предявено на 15.06.2012г, като по делото са разпитани и трима свидетели. В хода на наказателното производство ищецът е поддържал твърдението, че не е извършил престъплението, в което е обвинен и не се е признал за виновен.

ДП преписка № 152/2012 г. на РУП Елхово е внесена от РП- Елхово в РС Елхово, с обвинителен акт на 11.07.2012 г. с обвинение против И.С.Ж. по чл.195 ал.1 т.4 , вр. с чл.194 ал.1, бр. с чл.26 ал.1 , вр. с чл.18 НК и е образувано по този повод нохд № 337/12г на ЕРС. В хода на производството е допуснато изменение на обвинението, като с Присъда № 976/27.10.14г, ЕРС е признал И.С.Ж. за невиновен по повдигнатото му обвинение – престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 , вр. с чл.194 ал.1, бр. с чл.26 ал.1 , вр. с чл.20 НК и на осн. чл.304 НК и Ж. е оправдан по това обвинение.

Присъдата е обжалвана пред ЯОС и с Решение 86/7.5.2015 г, пост. по внохд № 151/2015г., съдът е отменил първоинстанционната присъда, поради допуснати във фазата на ДП съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване правото на защита на другия подсъдим и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. След връщане на делото в ЕРП, същото на 7.10.2015г е изпратено от раследващия полицай на ЕРП, с мнение за прекратяване.

С Постановление от 27.11.2015 г. на ЕРП, досъдебното производство по ДП № 152/2012 г. срещу И.С.Ж. и Й. И. С. е прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.2 НПК, поради недоказаност на обвинението.

С оглед удостоверяване на твърдението си за влошено здравословно състояние по време на наказ. преследване, ищецът е представил епикриза на СБАЛ”СвПантелеймон”- Ямбол сочеща, че Ж. е постъпил в болнично заведение на 29.5.2014г. с „типична стенокардна симптоматика”, като по време на лечението му е направена ЛСК /левостранна сърдечна катетризация/ със СКАГ /селективна коронарна ангиография/.В тази връзка, по приложеното нохд№337/12г на ЕРС е представена и друга експертиза на СБАЛ по кардиология ЕАД-Ямбол според която, И.С.Ж. е постъпил на 22.08.12г със стенокардия, но т к е имал прекаран предишен миокарден инфаркт и е бил с хипертонична сърдечна болест, пациентът е оставен в клиничното заведение до 25.08.12г

По делото са допуснати и гласни доказателства. Свид. В. Ж. - син на ищеца твърди, че през 2012г срещу баща му е водено нак. дело –било му е повдигнато обвинение и процесът приключил с оневиняване на ищеца, но докато е траело разследването, той е бил притеснен,че ще бъде осъден и се срамувал, че срещу него се води наказателно производство.Според Св.М., в резултат на воденото срещу ищеца нак. производство и обвинението му в престъпление, Ж. се затворил и станал неконтактен, не излизал, а имал и здравословен проблем и лежал в болница, а хората с които контактувал се одръпнали от него.Св.Ф. сочи, че през 2012г срещу ищеца се водело нак. дело и И. се срамувал от съселяните си и не излизал, а имал и проблем със сърцето.

Във връзка установяване на претендираните имуществени вреди са представени доказателства сочещи, че в хода на ДП, ищецът е участвал в производството с упълномощен от него адвокат, като според Договор за правна защита и съдествие от 15.6.2012г, ищецът е заплатил адв. възнаграждение в брой, в размер на 300 лв. В хода на съдебното производство, ищецът също е упълномощил защитник, като друг Договор за правна защита и съдействие от 27.4.2015 г. по нохд 151/2015г сочи, че И.Ж. е заплатил адв. възнаграждение на упълномощения от него защитник в размер на 220 лв-в брой, за процесуално представителство.

Според справка за съдимост на ищеца, същият е бил осъждан в предходен период по нохд № 320/73 г. на ЕРС, за престъпление по чл.194 ал.1 НК на лишаване от свобода при лек режим и в последствие реабилитиран по право.

Предвид изложената фактическа обстановка,ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивните жалби на ЕРП от 01.12.16г и на И.С.Ж. от 15.12.16г са процесуално допустими, като подадени в срок и от правно легитимирани страни. Същите, разгледани по същество се преценят като неоснователни, по следните съображения:

Предявени са два обективно съединени иска по чл.2 ал.1 т.3, вр. с чл.4 ЗОДОВ, за осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца Ж. сумата 15 000лв, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на повдигнато срещу него необосновано и незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.26 л.1 и чл.20 ал.2 НК по ДП № 152/2012 г. на РУП Елхово, което е прекратено с Постановление от 27.11.2015 г. на РП Елхово на осн. чл. 243 ал.1 т.1 НПК, влязло в сила на 2.1.2016 г., както и сумата 520 лв, съставляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 2.1.2016 г. до окончателното им изплащане.

По иска с правно основание чл.2 ал.1 т.3, вр. с чл.4 ЗОДОВ- за неимуществени вреди:

Съгл. разп. на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуването на наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление или наказателното производство е образувано след като наказателното престъпление е погасено по давност или когато деянието е амнистирано.

В тази връзка,според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, незасимо дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно принципа на справедливост , установен в нормата на чл 52 ЗЗД, като преценя видът на престъплението, в извършване на което ищецът е бил обвинен, продължителността на наказателното производство, видът на извършените следствени действия и начинът, по който те са станали известни на близките и приятелите на потърпевшия, както и какво отражение е произвело това върху отношенията на лицето, търсещо обезщетение и неговите близки.В тази връзка, следва да бъдат отчетени от съда и фактите, касаещи периода, през който е продължило наказателното преследване, тежестта на повдигнатото обвинение, взетите по отношение на обвиняемия мерки за неотклонение, публичното разгласяване на обвинението .

В случая, фактическия състав на гаранционно обепечителната отговорност по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е безспорно установена, т к с Постановление от 27.11.2015г на ЕРП е прекратено наказателното производство по ДП № 152/2012г, водено срещу И.Ж. на основание чл. 243 ал.1 т.2 НПК, за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 предложение 2, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 НК, като определението не е обжалвано и е влязло в сила на 2.1.2016 г.

Предвид изложеното се налага извода, че е налице незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурата срещу ищеца, по което обвинение е постановено прекратяване на производството, поради недоказаност на обвинението.

Досежно твърдените неимуществени вреди, данните сочат,че безспорно заради повдигнатото незаконно обвинение от Прокуратурата, И.С.Ж. е претърпял влошаване на здравословното си състояние-имал е сърдечно заболяване,наложило хоспитализирането му в клинично заведение, а приложената епикриза навежда на извода, за еднократно ендокринно влошаване на здравето на ищеца- исхимичтна болест на сърцето, което е било провокирано и поради претърпян от Ж. предишен инфаркт. В тази насока съдът приема, че вследствие на незакононото обвинение, повдигнато от Прокуратурата срещу ищеца, последният е претърпял еднократно влошаване на здравословното си състояние, но това е последица не само от негативните преживявания на Ж., които са в причинна връзка с насоченото срещу него незаконно обвинение, но и заради предишни здравословни проблеми на сърцето. Безспорно ищецът е претърпял и емоционален срив през известен период от време, поради негативните изживявани от незаконното обвинение-ограничаване на контактите с приятнели, роднини и колеги, уронване на името му сред обществото / в селото, където живее се разпространил слуха, че Ж. е крадец/,притеснения ,че ще бъде осъден за нещо,което не е извършил /свид.Ж.,Ф. и М./.

Съдът приема, че безспорно ищецът е претърпял неимуществени вреди заради незаконното наказателно преследване срещу него, но вредите не са нанесли сериозни здравословни увреждания на ищеца, т к са налице и други фактори за временното здравословно неразположение на потърпевшия-предишни осъждания, както и сериозни сърдечни заболявания-прекаран инфаркт.

От друга страна, действително наказателното преследване срещу ищеца е продължило три години, но наложената му мярка за неотклонение е „подписка” и потърпевшият е имал възможност да се грижи за себе си-да осъществява медицинки прегледи, да е в контакт с близиките си, можел е да се движи свободно и да работи.

Преценяйки всички изложени факти съдът приема, че ищецът следва да бъде овъзмезден за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление, съгл. нормата на чл 52 ЗЗД-по справедливост, до размер на сумата 2000лв и в тази връзка ЯОС препраща към мотивите на РС, съгл. нормата на чл 272 ГПК.

Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на забавата, на влизане в сила на окончателно оправдателния съдебен акт-от влизане в сила на Постановление на РУП Елхово - 02.01.16г.

Искът за неимуществени вреди в останалата му част, за разликата над 2000лв до размер на 15 000лв като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

По иска с пр. осн. чл 2 ал 1,т.3,вр. с т.4 ЗОДОВ-за претендираните имуществени вреди

Относно имуществени вреди,претърпени от ищеца съдът намира иска за основателен и доказан и счита, че същият следва да бъде уважен.

Приложените към ДП №152/12г на РПУ Елхово и към НОХД №151/15г на ЯОС договори за правна помощ и съдействие сочат, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300лв /в брой/ в производството по ДП №152/12г на РУП –Елхово, предвид Договор за правна защита и съдействие от 15.06.12г, като е заплатил и сумата от 220лв /в брой/ за адвокатски хонорар по внохд №151/15г по описа на ЯОС, предвид Договор за правна защита и съдействие от 27.04.15г.Ето защо съдът намира ,че претендираните имуществени вреди ,претърпени от ищеца вследствие незаконното нак. производство срещу него, в общ размер на 520лв,съставляват претърпени от Ж. имуществени вреди.

Сумата от 520лв следва да бъде присъдена в полза на потърпевшия,ведно със зак. лихва, считано от 02.01.16г- влизане в сила на Постановление за прекратяване на ДП №152/12г на РУП Елхово, до окончателно изплащане на сумата.

Предвид изложеното,ЯОС намира, че атакуваното решение на ЕРС, в обжалваните му части като правилно,следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото,страните следва да понесат претендираните разноски така, както са направени от всеки от въззивниците.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №97/11.11.16г,пост. по гр д №388/16г на ЕРС, в обжалваните му части.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.