Р Е Ш Е Н И Е

 

                                20.02.2017 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На      14   февруари   2017   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

                                                                                                    НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №8  по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на К.Д.А. ***, подадена чрез пълномощника му Г.К.А. /негов син/,  срещу Решение №86/14.10.2016г., постановено по гр.д.№450/2015г. по описа на ЕРС, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от К.Д.А., чрез пълномощника му Г.К.А. /негов син/  против ответниците Б.П. ***,   П.И.Д. ***, Н.И.Д. ***, В. К.Д. ***, Д. П. Д. от гр.Д. и Б.К.П. ***, искове, както следва: иск по чл.26 ал.2 пр.5, във вр. с чл.17 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за дарение сключен между отв. Б.Д. - И. и Б.П., обективиран в Нот. акт №18 от 17.07.2015 година на нотариус К.К. с №451 при НК, поради привидност на същия, прикриващ договор за покупко-продажба на 1/9 ид. част от следните осем имота в землището на с.Лесово, общ. Елхово: 1.Поземлен имот №43459.20.34 по КК,  с площ по скица 14188 кв.м., а по документ за собственост 14189 кв.м., начин на трайно ползване - лозе, в местността „Кайряците“, при граници: ПИ №43459.20.274; ПИ №43459.20.35; ПИ №43459.20.79 и ПИ №43459.20.255; 2.Поземлен имот № 43459.26.420 по КК, с площ по скица 9998 кв.м., а по документ за собственост 9999 кв.м., начин на трайно ползване - нива, в местността „Водениците“, при граници: ПИ №43459.26.410; ПИ №43459.26.696; ПИ №43459.26.340; ПИ №43459.26.350 и ПИ №43459.26.430; 3.Поземлен имот №43459.38.310 по КК с площ 2998 кв.м., начин на трайно ползване - нива, в местността „Пандерица“, при граници: ПИ №43459.38.305; ПИ №43459.38.407; ПИ №43459.38.265 и ПИ №43459.38.280; 4.Поземлен имот № 43459.40.245 по КК, с площ по скица 4309 кв.м., а по документ за собственост 4310 кв.м., начин на трайно ползване - нива, в местността „Шили егрек“, при граници: ПИ №43459.40.236; ПИ № 43459.40.250; ПИ №43459.40.325; ПИ №43459.40.143 и ПИ №43459.40.240; 5.Поземлен имот № 43459.48.310 по КК, с площ по скица 23998 кв.м., а по документ за собственост 24000 кв.м., начин на трайно ползване - нива, в местността „Карач дере“, при граници: ПИ №43459.48.282; ПИ №43459.48.312; ПИ №43459.48.311; ПИ №43459.48.309; ПИ №43459.48.308; ПИ № 43459.48.307; ПИ №43459.48.306; ПИ №43459.48.460; ПИ №43459.48.455; ПИ № 43459.48.450 и ПИ №43459.48.315; 6.Поземлен имот № 43459.57.130 по КК, с площ по скица 6000 кв.м., а по документ за собственост 6001 кв.м., начин на трайно ползване - нива, в местността „Айгър дере“, при граници: ПИ №43459.57.135; ПИ №43459.57.115; ПИ № 43459.57.110; ПИ №43459.57.164 и ПИ №43459.57.125; 7.Поземлен имот № 43459.62.515 по КК, с площ 3999 кв.м., начин на трайно ползване - нива, в местността „Чораците“, при граници: ПИ №43459.62.580; ПИ №43459.62.682 и ПИ № 43459.62.510 и 8.Поземлен имот №43459.66.100 по КК, с площ 16299 кв.м., начин на трайно ползване - нива, в местността „Кузгуна“, при граници: ПИ №43459.66.105; ПИ №43459.66.95; ПИ №43459.66.90 и ПИ №43459.66.277 и за обявяване на същия Договор за дарение, на основание чл.17 ал.1 ЗЗД, за действителна покупко – продажба; и иск по чл.33 ал.2 ЗС за допускане изкупуването на идеалните части на първите петима ответници /общо 3/9 ид.части/, чрез встъпване на ищеца в правата на купувача – Б.К.П. по създадените между ответниците отношения за покупко – продажба на идеални части от описаните по-горе осем имота по уговорената между тях продажна цена, като ищецът бъде обявен за купувач на собствените на отв.Б.Д. –И. 1/9 ид.ч. от имотите при цена от 250лв. и на собствените на ответниците П.И.Д., Н.И.Д., В. К.Д. и Д. П. Д. общо 2/9 идеални части от същите имота при цена от 500лв., като неоснователни и недоказани; и е осъдил К.Д.А. да заплати, както следва: на ответницата Б.П.Д. – И., направените от нея разноски по делото за платено адв. възнаграждение в размер на 600 лв. и на ответника Б.К.П., направените от него разноски по делото за платено адв. възнаграждение в размер на 1200лв.

В жалбата се сочи, че решението, е неправилно, поради нарушение на материалният закон и необоснованост.  Твърди се, че от събраните по делото доказателства категорично се установява липсата на каквото и да е основание, което да обосновава действията на ответницата Б.П.Д.-И., която е извършила дарственият акт на собствената си идеална част от процесната земеделска земя на ответника Б.К.П.. Сочи се, че целта на това дарствено разпореждане е била единствено и само да бъде заобиколен закона, като ответника Б.К.П. придобие качеството на съсобственик на процесната земеделската земя и в това си качество впоследствие да изкупи дяловете на останалите съсобственици без последните да са задължени да предложат дяловете си на другият съсобственик - К.А., при същите условия, така както изисква императивната разпоредба на закона. Твърди се, че ако първоинстанционния съд беше разгледал действията на ответниците в тяхната цялостна логическа последователност, взаимосвързаност и съвкупност, би стигнал до извод, че исковите  претенции са основателни. Изложени са факти и обстоятелства, които според въззивника доказват исковите претенции: Дарението и продажбите са извършени в един и същ ден; дарителката е действала лично за себе си по договора за дарение, а като пълномощник по договорите за продажба; пълномощните за продажба са били подготвени предварително и още преди да е извършено дарението, и преди Б.К.П. да е бил съсобственик на процесиите земи; в договорите за продажба не е отразен договора за дарение и в този смисъл не е ясно па каква причина първоинстанционният съд приема, че към този момент ответника П. е съсобственик на процесиите земи; от съдържанието на нотариалните актове не може да бъде направен извод за поредността на тяхното извършване във времето, и в този смисъл кой от нотариалните актове е предхождащ и кой е последващ при разпорежданията с процесиите земи. Претендира се по подробни съображения изложени в жалбата, решение на ЕРС да бъде отменено, като бъде постановено друго решение от въззивния съд, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират се сторените пред двете инстанции по делото разноски.

В писмен отговор въззиваемите Б.П.Д.-И. и Б.К. П. оспорват жалбата. Изразяват становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че същото е постановено и в съответствие със задължителната практика на ВКС- ТР №5/2012г. на ОСГК. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемите Б.Д.-И. и Б.П., чрез своя пълномощник оспорват жалбата и претендират отхвърлянето й, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Останалите не се явяват в о.с.з. и не вземат становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представеното  Удостоверение за наследници №278/10.09.2015г. на Кметство с.Лесово, обл.Ямболска се установява, че въззивникът К.Д.А. /ищец в първоинстанционното производство/ и въззиваемите- Б.П.Д.-И., П.И.Д., Н.И.Д., В. К.Д. и Д. П. Д. /ответници в първоинстанционното производство/, имат общ наследодател - П.Д.А.,***, поч. на 03.07.1972г.

Не е спорно също, че в качеството си на наследници, тези лица са придобили по наследяване и след възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, заедно с останалите наследници по закон на общият им наследодател П.Д.А., в съсобственост осем недвижими имота, както следва: 1.Поземлен имот №43459.20.34 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-78/24.07.2008г. на Агенция по кадастъра, с площ по скица 14188 кв.м., а по документ за собственост 14189 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот №020034, в местността „Кайряците“, девета категория, при граници на имота по кадастралната карта: ПИ №43459.20.274; ПИ №43459.20.35; ПИ № 43459.20.79 и ПИ №43459.20.255, с ограничение на ползването му на основания: 1.Санитарно-охранителна зона на водоснабдителен обект-Пояс „Б“. Забраняват се и се ограничават дейностите от селскостопански характер, като се разрешава ограничено ползване на орни земи, хидромелиоративна дейност и пасища; 2.Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок; 2.Поземлен имот №43459.26.420 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-78/ 24.07.2008г. на Агенция по кадастъра, с площ по скица 9998 кв.м., а по документ за собственост 9999 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот №026420, в местността „Водениците“, пета категория, при граници на имота по кадастралната карта: ПИ №43459.26.410; ПИ №43459.26.696; ПИ №43459.26.340; ПИ №43459.26.350 и ПИ №43459.26.430; 3.Поземлен имот №43459.38.310 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-78/24.07.2008г. на Агенция по кадастъра, с площ 2998 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот №038310, в местността „Пандерица“, десета категория, при граници на имота по кадастралната карта: ПИ №43459.38.305; ПИ №43459.38.407; ПИ №43459.38.265 и ПИ №43459.38.280; 4.Поземлен имот №43459.40.245 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-78/ 24.07.2008г. на Агенция по кадастъра, с площ по скица 4309 кв.м., а по документ за собственост 4310 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот №040245, в местността „Шили егрек“, десета категория, при граници на имота по кадастралната карта: ПИ № 43459.40.236; ПИ №43459.40.250; ПИ №43459.40.325; ПИ №43459.40.143 и ПИ №43459.40.240; 5.Поземлен имот №43459.48.310 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-78/24.07.2008г. на Агенция по кадастъра, с площ по скица 23998 кв.м., а по документ за собственост 24000 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот №048310, в местността „Карач дере“, девета категория, при граници на имота по кадастралната карта; ПИ №43459.48.282; ПИ №43459.48.312; ПИ №43459.48.311; ПИ №43459.48.309; ПИ №43459.48.308; ПИ №43459.48.307; ПИ №43459.48.306; ПИ №43459.48.460; ПИ №43459.48.455; ПИ №43459.48.450 и ПИ №43459.48.315; 6.Поземлен имот № 43459.57.130 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-78/24.07.2008г. на Агенция по кадастъра, с площ по скица 6000 кв.м., а по документ за собственост 6001 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот №057130, в местността „Айгър дере“, десета категория, при граници на имота по кадастралната карта: ПИ №43459.57.135; ПИ №43459.57.115; ПИ № 43459.57.110; ПИ №43459.57.164 и ПИ №43459.57.125; 7.Поземлен имот №43459.62.515 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-78/24.07.2008г. на Агенция по кадастъра, с площ 3999 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот №062515, в местността „Чораците“, част от който от 3032 кв.м. е девета категория, а останалата част от 967 кв.м. е десета категория, при граници на имота по кадастралната карта: ПИ №43459.62.580; ПИ №43459.62.682 и ПИ № 43459.62.510 и 8.Поземлен имот №43459.66.100 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-78/24.07.2008г. на Агенция по кадастъра, с площ 16299 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот №066100, в местността „Кузгуна“, девета категория, при граници на имота по кадастралната карта: ПИ №43459.66.105; ПИ №43459.66.95; ПИ №43459.66.90 и ПИ №43459.66.277.

С Нот. акт №18, том  VII, рег.№4818 н.д. №797/2015г.г. на Нотариус №451 с РД-ЕРС, на 17.07.2015г., въззиваемата Б.П.Д.-И. е дарила на въззиваемия Б.К.П. /също ответник в първоинстанционното производство/ собствената си 1/9 идеална част от процесните осем земеделски имота в землището на с.Лесово /описани по-горе в мотивите/.

С Нот. акт №19, том  VII, рег.№4835 н.д. №798/2015г.г. на Нотариус №451 с РД-ЕРС, на 17.07.2015г., останалите четирима ответници - П.И.Д., Н.И.Д., В. К.Д. и Д. П. Д., действайки чрез пълномощник- Б.П.Д.-И. /упълномощената на 25.06.2015г., видно от приложените към нот. дело пълномощни /на л.221 и 222 от делото на ЕРС/, са продали на Б.К.П. своите общо 2/9 идеални части от процесните осем имота в землището на с.Лесово, за сумата от 500лв. В двете пълномощни е посочено, че на И. се предоставят права, да продаде, дари или замени, поземлените имоти в с.Лесово на упълномощителите, на лице което "намери за добре", вкл. да договаря сама със себе си. В нот. дело №798/2015г. на нотариус Нотариус №451 с РД-ЕРС, липсват представени от продавачите писмени доказателства, че е било предложено на други съсобственици да купят техните идеални части от имотите при същите условия и съответно не е декларирано писмено, че никой от тях не е приел това предложение.   

От показанията на изслушаната пред ЕРС свидетелка В. Т. се установява, че през м. юли 2015г. тя посетила офиса на Б.П. *** с молба той да й помогне да попълни декларации по чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ от името на съпруга й – регистриран като земеделски производител и там се срещнала случайно с Б.Д.-И.. В офиса на П. свидетелката дочула разговора между  него и Б.И., от който разбрала, че последната искала да дари свои земи в с.Лесово на Б.П. от благодарност заради нещо, за което той й е помогнал“ и щели да ходят за това при нотариус. Свидетелката е посочила, че по-късно, в разговор с Б.П., от последния разбрала, че той бил помогнал на сина на И., който имал проблем със зрението, като му намерил работа, а освен това помогнал и на съпруга й, който бил болен, като го водили на лекар.   

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенциите на ищеца като такива с правно основание по чл.26 ал.2, във вр. с чл.17 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за дарение сключен между Б.Д. - И. и Б.П., обективиран в нот. акт №18/17.07.2015г., като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба, както и за обявяване на същия договор на осн. чл.17 ал.1 от ЗЗД за действителна покупко –продажба, и искове с пр.осн. чл.33 ал.2 ЗС, за допускане изкупуването на идеалните части на първите петима ответници /общо 3/9 ид.части/, чрез встъпване на ищеца в правата на купувача – Б.П. по създаденото между ответниците отношения за покупко – продажба на идеални части от описаните в исковата молба осем имота, по уговорената между тях продажна цена, като ищецът бъде обявен за купувач на собствените на отв.Б.Д.–И. 1/9 ид.ч. от имотите при цена от 250лв. и на собствените на ответниците П.И.Д., Н.И.Д., В. К.Д. и Д. П. Д. общо 2/9 идеални части от същите имота при цена от 500лв.

По първия от предявените искове: ЯОС счита, че искът правилно е бил отхвърлен, като неоснователен. Процесния договор за дарение би бил нищожен като привидна сделка, съчетана с прикрита сделка, само при абсолютна симулация на овластителната сделка. Въпреки дадената възможност, по делото не е установено с надлежни доказателствени средства твърдяната от ищеца симулация при сключване на този договор. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Т., се установява, че действителната воля на дарителя Б.И. е била да извърши дарение, като прехвърли своята 1/9 ид. част от процесните земи на Б.П., за да му благодари за помощта, която той е оказал на семейството й в трудни моменти: намерил работа на незрящият й син  и съдействал за лечението на съпруга й.

Доказателство за симулация не може да бъде нито обстоятелството, че дарителката е била упълномощена от други съсобственици, да прехвърли идеалните им части от имотите на трето лице, което "намери за добре", нито факта, че двете сделки- дарение и покупко-продажба са били извършени в един и същ ден. Както правилно е посочено в решението на първоинстанционния съд, касае се за две отделни сделки, сключени една след друга, по които и прехвърлителите, и уговорките им, са различни, като намеренията на договарящите са били отразени и в съставените нотариални актове.

По претенцията с пр. осн. чл.33 ал.2 от ЗС: Съгласно разпоредбата на чл.33 от ЗС съсобственикът на идеална част от недвижим имот може да продаде своята част на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложено на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и като декларира писмено, че никой от тях не е приел това предложение. Идеята на текста е да се предпочитат като купувачи другите съсобственици за да се постигне ликвидирането на съсобствеността в интерес на тези съсобственици.

В настоящия случай, по делото безспорно е установено, че въззивникът К.Д.А. е съсобственик в процесните 8 бр. земеделски имоти в землището на с.Лесово, като делът му е 1/9 ид. част.,  а този на петимата ответници е бил общо 3/9 ид. части, съгласно разпоредбите на чл.5 и чл.9  ЗН.

Не се спори също, че въззиваемите П.Д., Н.Д., В. Д. и Д.  Д. са продали на Б.П. своите 2/9 ид. части от земите за сумата от 500 лв. /Нот. акт №19, том  VII, рег.№4835 н.д. №798/2015г.г. на Нотариус №451 с РД-ЕРС, на 17.07.2015г./.  

Правилен е обаче изводът на първоинстанционния съд, че купувачът по сделката не се явява трето за съсобствеността лице, тъй като макар и да не е от кръга на наследниците по закон на П.А., към момента на продажбата на 17.07.2015г., купувачът П. вече е притежавал идеални части от процените земи, придобити от него, чрез извършеното непосредствено преди продажбата дарение на 1/9 ид. част от имотите /Нот. акт №18, том  VII, рег.№4818 н.д. №797/2015г.г. на Нотариус №451 с РД-ЕРС/. Ето защо в случая, за продавачите не е било налице задължение преди да осъществят разпоредителния акт, да предложат своите идеални части от имота на останалите съсобственици, в т.ч. и на К.А.. Действително двете сделки- дарението и продажбата са били извършени в един и същ ден, така както се твърди във въззивната жалба, но от номерацията на нотариалните дела и нотариалните актове, с които са били оформени двете сделки, безспорно е установена поредността на сключване на същите, а именно, че дарението предхожда покупко-продажбата. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че при покупко-продажбата, продавачите са били представлявани от въззиваемата Б.И., чиито пълномощни са били предварително подготвени още преди сключване на договора за дарение.

При това положение, искът по чл.33 ал.2 ЗС, като неоснователен, правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

Ето защо решението на ЕРС, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото, въззивникът, следва да бъде осъден да заплати, както следва: на въззиваемата Б.П.Д.-И. направените пред въззивната инстанция разноски, в размер на 600лв. и на въззиваемия Б.К.П. направените пред въззивната инстанция разноски, в размер на 1200лв.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                                    Р     Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №86/14.10.2016г., постановено по гр.д.№450/2015г. по описа на ЕРС.

ОСЪЖДА К.Д.А. да заплати на Б.П.Д.-И.,  сумата 600лв.- разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА К.Д.А. да заплати на Б.К.П.,  сумата 1200лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                  

 

  

 

 

          2.