Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.02.2017 г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви
въззивен граждански състав
На 07 февруари
2017 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
въззивно гражданско
дело № 5
по описа за 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на К.
В. Г. с ЕГН **********, С.К.Д. с
ЕГН **********, В.К. С. с ЕГН ********** и
К.К.Г. с ЕГН **********, всички чрез пълномощника си адв.П.М. *** против
Решение №104/25.11.2016 г., постановено по гр.д.№457/2015 г. по описа на ЕРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К.В.Г., С.К.Д., В.К. С. и К.К.Г. - лично и като
наследници на П. Г. В., че Т.В.П. и Г.В.Г. са собственици на по 1/5 ид.ч. или
на общо на 2/5 ид.ч. на основание наследяване от С.К.С., б.ж. на с.Ж., починала на ****г. от
следния недвижим имот – ДВОРНО МЯСТО с площ от 1440 кв.м., съставляващо
поземлен имот I-134, в квартал 48, по плана на сЖребино, общ.Елхово, обл.Ямбол,
ул.“Г. Шейтанов" №19, заедно с построените в това дворно място двуетажна
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенна СГРАДА със
застроена площ от 160 кв.м., при граници на имота: от двете страни улици; ПИ
II-132; ПИ IV-133.
ОТМЕНЯ на основание
чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 116, т.II, рег.№1245, н.д.№200/2007 г. на нотариус с рег.№
451 на НК - К.Костадинов, в частта, с която К.В.Г. е признат за собственик на
недвижими имоти – ДВОРНО МЯСТО с площ от 1440
кв.м., съставляващо поземлен имот 1-134, в квартал 48, по плана на с.Жребино,
общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Г. Шейтанов" №19, заедно с построените в това дворно
място двуетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенна
СГРАДА със застроена площ от 160 кв.м., при граници на имота: от двете страни
улици; ПИ II-132; ПИ IV-133, до размера на общо 2/5 /две пети/ идеални части.
ОБЯВЯВА за относително
недействителни по отношение на Т.В.П. и Г.В.Г. покупко - продажба, извършена с Нотариален
акт №185, т.VIII, рег.№6209, дело №1057/2015 г. на нотариус с рег.№451 на НК -
К. К.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК К.В.Г., С.К.Д., В.К. С и К.К.Г. ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.В.П. и Г.В.Г.,
сумата от 765.60 лв. - разноски за
настоящата инстанция.
С въззивната
жалба решението на ЕРС се обжалва изцяло.
На първо място са заявени твърдения за недопустимост
на решението, мотивирани с обстоятелството, че по делото не е бил конституиран
като ответник Д.П.Д. - съпруг на ответницата С.К.Д., като съответно не му била
дадена възможност да защити правото си на собственост върху процесният имот, придобит в режим на СИО, чрез сделката отразена в Нотариален акт №185, том VIII,
рег.№6209, дело №1057/2015г. на нотариус Костадин Костадинов с рег.№451 на НК.
Сочи се още, че предявеният с исковата молба спор е с вещноправен характер
относно имот, който е придобит в режим на СИО от съпрузите Д.П.Д. и С.К.Д.,
поради което и решението по него следва да бъде еднакво за двамата съпрузи,
които в производството имат положението на задължителни другари по смисъла на чл.216, ал.2 от
ГПК. Съвместната собственост при съпружеската общност налага съвместната
процесуална легитимация и задължителното другарство на съпрузите. На следващо място са заявени оплаквания за
неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалният закон и
необоснованост. Изложени са подробни съображения. Иска се въззивния съд да
"отмени ИЗЦЯЛО като НЕДОПУСТИМО, Решение №104/25.11.2016 г. по гр.д.
№457/2015 г. по описа на Районен Съд-Елхово и да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционият съд от фазата на размЯ.на
книжа". Алтернативно е заявено искане за отмЯ.на атакуваното решение, като
неправилно. Заявена е претенция
за присъждане на разноските по делото за двете инстанции.
По
делото, в срока по чл.263 ГПК, от Т.В.П. и Г.В. Г., действащи
чрез пълномощника адв.Я П. от ЯАК, е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба, в който е оспорена основателността на последната, като са
изложени подробни съображения. По повод твърденията за недопустимост на
първоинстанционното решение, е направено позоваване на т.17 от ТР №1/04.01.2001
г. по т.д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС и е поискано в съответствие с т.4 от ТР
№1/17.07.2001 г. да им бъде дадена възможност да отстранят нередовностите на
ИМ, като привлекат като ответник съпруга на ответника С.Д.. Изложени са и
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба в частта й, с която
се твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано. Иска се
потвърждаване на решението на ЕРС. Заявена
е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивниците, при редовно
и своевременно призоваване, не се явяват, но чрез процесуалния си представител адв.П.М.
*** поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Поддържат и претенцията
за присъждане на разноски.
В о.с.з. въззиваемите, при редовно
и своевременно призоваване, не се явяват, но чрез процесуалния си представител адв.Я.
П. от ЯАК поддържат съображенията, изложени в писмения отговор.
След преценка на оплакванията по жалбата,
мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд
приема следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в чл.259,ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат
правен интерес от обжалването.
При служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното решение, извършена на основание
чл.269 ГПК, въззивния съд не установи съществуването на пороци, водещи до
неговата нищожност, поради което намира, че то е валидно. При служебната
проверка на допустимостта на обжалваното решение намери същото за недопустимо. Съображенията са
следните:
Производството пред
ЕРС е образувано по искова молба и допълнение към нея (л.20), с която ищците са
предявили следните искове: иск по чл.124
ГПК - да се приеме за установено по отношение на отчетниците, че ищците са собственици на по 1/5 идеални части
на основание наследяване и приращение от недвижим имот, находящ се в с.Жребино
и съставляващ дворно място с площ от 1440 кв.м. и построените в него двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенна сграда със
застроена площ от 160 кв.м.; иск по
чл.76 от ЗН - да се обяви за
относително недействителна по отношение на ищците прехвърлителната сделка
обективирана в НА №185, т.VIII, рег.№6209, дело №1057/2015 г. на нотариус с
рег.№451. Заявена е и претенция с правно
основание чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт №116, т.II,
рег.№ 1245, н.д. №200/2007 г. на нотариус № 451 - К.К. до размера на 2/5 ид.ч.,
колкото са идеалните части, собственост на ищците.
Пред въззивния съд
се представиха доказателства (Удостоверение за граждански брак №092923/26.07.1981 г. и Удостоверение
№94-03-2183 001/08.12.2016г. на Община Елхово за семейно положение, съпруг и
деца на С.К.Д.), от които се установява, че ответника С.Д. е в
брак с лицето Д.П.Д. от 26.07.1981 г. От приложения НА №185, т.VIII, рег.№6209,
дело №1057/2015 г. се установява, че Д. е придобила идеална част от процесния
недвижим имот чрез покупко - продажба на 04.09.2015 г., т.е. по време на брака
й с Д. Д., при което придобиването е в режим на СИО.
При изложените факти
следва извод, че Д. Д. се явява задължителен другар на ответника С.Д., който
обаче не е бил конституиран от първостепенния съд и не е взел участие в
първоинстанционното производство.
По въпроса за
задължителното другарство е налице задължителна практика на ВКС - ТР №1/09.12.2013
г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК, т.6 , където е прието, че съвместната собственост при съпружеската общност
налага съвместната процесуална легитимация и задължителното другарство на
съпрузите. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е
нередовност на ИМ, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни
правомощията си по чл.129 ГПК. Ако в първата инстанция не е бил
конституиран необходим другар /какъвто е настоящия случай/, чието участие в
производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили, като
недопустимо, първоинстанционното решение и да върне делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар.
Със същото ТР е прието, че постановките на т.17 от ТР №1/2000 г. от 04.01.2001
г. по гр.д. №1/2000 на ОСГК на ВКС, в частта относно задължителното другарство
не са актуални при действие на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.
В настоящия случай
предвид наличието на граждански брак и възникнала СИО между съпрузите Д. в
резултат на прехвърлителната сделка от 2015 г., следва да се приеме, че в
производството по делото двамата са задължителни другари, като решението на
съда ще обвърже еднакво и двамата като участници в съсобствеността. Като не е
конституирал съпруга на ответника С.Д. като страна в производството,
първоинстанционния съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде
обезсилено, а делото да се върне на ЕРС за ново разглеждане от друг съдебен
състав с указания за задължително конституиране като страна в процеса на Д. Д.
- съпруг на ответника С.Д..
При този изход на
делото въззивниците имат право да им бъдат присъдени разноски за въззивната
инстанция, предвид наличието на надлежно искане в тази насока. Въззивния съд присъжда
на въззивниците разноски в размер на 62 лв. - платена ДТ за въззивното
производство, а на въззивника В.К. С. и разноски в размер на 600 лв. - за
платено адв.възнаграждение.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ВРЪЩА
делото на ЕРС за ново разглеждане в друг съдебен състав при изпълнение на
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Т.В.П.,
ЕГН ********** и Г.В. Г., ЕГН ********** да заплатят на К.В.Г., с ЕГН **********
***, С.К.Д., с ЕГН ********** ***, В.К. С., с ЕГН ********** *** и К.К.Г., с
ЕГН ********** *** направените за въззивната инстанция разноски в размер на 62 лв. - платена ДТ за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Т.В.П.,
ЕГН ********** *** и Г.В.Г., ЕГН ********** *** да заплатят на В.К. С., с ЕГН ********** *** направените за
въззивната инстанция разноски в размер
на 600 лв. - платено адв.възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.