В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 24 януари 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.ИВАНОВ

възз. гр.дело №4 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.17 ал.5 от ЗЗДН.

Делото е образувано по въззивна жалба на В.И.А., чрез пълномощник адв.М.А. ***, против решение №621/01.12.2016г. по гр. дело №715/2016г. по описа на ЯРС, в частта му в която съдът е наложил на жалбоподателя, на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН глоба в размер на 1000лв. В жалбата се сочи, че решението на първоинстанционния съд, в частта му в която е определен размера на глобата по чл.5, ал.4 от ЗЗДН е незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че останалите мерки за защита по отношение на молителката, съдът е наложил до половината на законно определения максимален срок, но въз основа на същите доказателства по делото размера на глобата е бил определен в максимален размер. Сочи се, че РС не е съобразил факта, че в случая не се касае за системно насилие, а за инцидентна реакция на жалбоподателя, породена от поведението на съпругата му. Претендират се постановяване на решение от въззивния съд, с което размерът на наложената глоба да бъде намален, със съответните законни последици от това.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС в атакуваната му част е правилно и законосъобразно, и изводите на съда кореспондират със събраните доказателства. Сочи се, че не са налице отменителни основания. По подробни съображения изложени в отговора, се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в о.с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.17 ал.1 ЗЗДН. При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като основателна, по следните съображения:

Производството пред ЯРС е било образувано по молба на Н.Д.А. срещу В.И.А., с която твърди, че ответникът е неин съпруг, който системно я тормози психически и я заплашва, като последният случай е бил на 23.03.2016г., при който в присъствието на свидетел я е обиждал с непристойни думи, заплашвал я е, че ще я убие и да не се прибира повече в къщи и й нанесъл силен удар в областта на дясната половина от лицето. Към молбата е била приложена декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН и съдебно -медицински удостоверения от прегледи на молителката. Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, и е изслушана съдебно-видеотехническа експертиза, във връзка с представено от молителката веществено доказателство- видеозапис. Пред въззивната инстанция не са ангажирани други доказателства.

Въз основа на събраните доказателства, ЯРС е постановил решение, с което е постановил мерки за защита по реда на Закон за защита от домашното насилие по молба на Н.Д.А. срещу В.И.А. за извършено спрямо молителката на 23.03.2016г. домашно насилие, както следва: задължил е на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН В.И.А. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение на Н.Д.А., забранил е на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на В.И.А. да приближава Н.Д.А., както и жилището й, находящо се в гр.Ямбол, както и местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от двеста метра за срок от девет месеца, считано от влизане на решението в сила. С визираното решение съдът е наложил на В.И.А. на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН и глоба в размер на 1000 лв.

За да постанови акта си първоинстанционният съд е приел, че В.А. е осъществил над Н.А. акт на домашно насилие в двете му форми, а именно психическо и физическо насилие, осъществен по начина, по който се твърди в молбата, а именно нанасяне на обиди, отправяне на закани и нанасяне на силен удар с ръка /шамар/ в областта на главата.

Съобразно чл.2 от ЗЗСДН домашно насилие обхваща всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В хода на първоинстанционното производство е безспорно установено поведение от страна на въззивника, което попада в легалното определение за домашно насилие. Същият и пострадалата, към датата на извършване на деянието са били съпрузи, което обстоятелство активира правото на защита по чл.3 т.1 предл.2 от ЗЗДН на Н.А. спрямо В.А., тъй като са законово определени адресати на нормите на този закон. Относимата фактическа обстановка пред районния съд е установено по надлежен ред въз основа на допустими доказателства. В тази насока е представената декларация от страна на молителката, който документ има самостоятелно изключително доказателствено значение съобразно чл.13 ал.3 от закона. Тази декларация изрично посочва данни за извършено домашно насилие. Същевременно по делото са разпитани и свидетели, като съдът е ценил показанията им с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. Последните излагат факти, които очертават поведението на А., като релевантно на чл.2 от ЗЗСДН. Установената от ЯРС фактическа обстановка не се оспорва във въззивната жалба.

В настоящия случай ЯОС също счита, с оглед събраните по делото доказателства, че е налице осъществено, по отношение на А. домашно насилие на 23.03.2016г., от нейния съпруг В.А., по описания в молбата й до съда начин.

Определените от ЯРС мерки за защита по реда на Закон за защита от домашното насилие, както следва: на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН В.И.А. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение на Н.Д.А. и забрана основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на В.И.А. да приближава Н.Д.А., както и жилището й, находящо се в гр.Ямбол, както и местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от двеста метра за срок от девет месеца, считано от влизане на решението в сила, са адекватни на установената в процеса фактическа обстановка. Същите са определени за срок в средата на предвидения в закона максимален такъв.

Определената от съда глоба чл.5 ал.4 от ЗЗДН в размер на 1000лв. обаче не кореспондира с тежестта на извършеното деяние. Размера на наложената глоба необосновано e определен в предвидения от закана максимален размер. След като съобрази горните факти и обстоятелства, настоящият състав на въззивния съд намира, че глобата следва да бъде намалена на 500 лева, който размер е съобразен, както с личността на ответника, така и с тежестта на деянието.

Предвид гореизложените съображения решението на ЯРС следва да се измени в частта, в която съдът е наложил на В.А. глоба в размер на 1000лв., на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН, като размера на глобата следва да бъде намалена от 1000лв. на 500лв.

При този изход на делото в полза на въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 164,75лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Решение №621/01.12.2016г. постановено по гр. дело №715/2016г. по описа на ЯРС, в частта му, в която съдът е наложил глоба на В.И.А. ***, с ЕГН-**********, съд.адрес: *** кант. ***, адв.М.А., на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН, като намаля размера на глобата от 1000лв. на 500 лв.

ОСЪЖДА Н.Д.А. ***, с ЕГН-**********, да заплати на В.И.А. сумата 164,75лв.-разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.17 ал.6 ЗЗДН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.