В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,І-ви състав,

в открито съдебно заседание на 24.01.2017 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело № 443 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.Д.Й. ***, представляван от адв. Н.Х., срещу Решение №537/27.10.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №179/2016г. по описа на този съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплаща считано от 08.04.2016г. месечна издръжка за малолетното си дете Б. Й. за разликата над 120лв. до размера на 150лв. месечно, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати издръжка за минало време за детето за разликата над 280лв. до размера на 400лв., както и в частта на възложените му държавни такси върху редовната издръжка и издръжката за минало време.

Оплакването в жалбата е, че в оспорените му части решението на първата инстанция е неправилно, поради нарушение на материалния закон, тъй като след последното о.с.з. по делото, в което са изслушани устните състезания на страните, но преди постановяване на решението, са настъпили нови обстоятелства, а именно прекратяване на трудовия договор на въззивника, сключване на нов трудов договор и съответно намаляване на месечното му трудово възнаграждение от 1 000лв. на 575 лв. При този факт относно материалните му възможности, въззивникът счита, че с решението на ЯРС му е възложен необосновано висок размер на издръжката, който е и несправедлив. Моли за отмяна на решението в оспорените му части и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което искът за издръжка да бъде отхвърлен за разликата над 120 лв. до размера на 150 лв. месечно, искът за издръжка за минало време да бъде отхвърлен за разликата над 280 лв. до размера на 400 лв., като съответно бъде определена нова ДТ върху размерите на издръжките.

В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява, като от пълномощника му е постъпила писмена защита с наведени доводи по съществото на спора и искане за уважаване на жалбата.

Въззиваемата С.Г., чрез пълномощника си адв. М.Х., в отговора на въззивната жалба и в с.з. излага съображения, според които решението на първата инстанция в обжалваните му части е правилно, съобразено изцяло с Постановление №5/1981г. на Пленума на ВС и със задължителната практика на ВКС по отношение доходите и материалното положение на страните по делата за издръжка, както и със събраните по делото доказателства, установяващи специалните и особени нужди на детето, за които са необходими допълнителни средства за издръжка. Претендира присъждане на разноските за тази инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред ЯРС е образувано по исковата молба на И.Й. ***, с която против С.Г.-Й. *** е предявен иск за развод по чл.49, ал.1 СК, съединен с претенции ищецът да упражнява родителските права върху малолетното дете на страните Б.; местоживеенето на детето да бъде определено при бащата; на майката да бъде определен режим на лични контакти с детето и същата бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на сумата 80лв.

С отговора на исковата молба и предявения насрещен иск ответницата Г. също е поискала упражняването на родителските права по отношение на сина си, като на ищеца да бъде определен режим на лични контакти с детето и същият бъде осъден да му заплаща издръжка в размер на 150лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска, както и издръжка за минало време - считано от 10.12.2015г., също в размер на сумата 150 лв. месечно.

От фактическа страна по делото е установено, че страните И.Й. и С.Г. са съпрузи, считано от 15.08.2014г., като от брака си имат едно малолетно дете- Б. Й., на две години, родено на ***г. Не е спорно, че от 10.12.2015г. съпрузите Й. са във фактическа раздяла, като при раздялата съпругата е напуснала семейното жилище в гр.В. и заедно с Б. се е установила в гр.Я. при родителите си, като грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат единствено от майката, която осигурява и издръжката на сина си, а бащата през м.май 2016г. е заплатил еднократно сумата 200лв. за издръжка на детето.

Видно от представените пред първата инстанция писмени доказателства, считано от 24.04.2015г. бащата И.Й. е работил по трудово правоотношение при работодателя „Руди - АН“ЕООД гр.Варна с основно месечно трудово възнаграждение от 600лв., като пред социалната служба, при изготвяне на социалния доклад по делото, този родител е декларирал доход от 1 000лв. месечно. Относно майката С.Г. е изяснено от събраните писмени доказателства и ЕР №1384/17.04.2015г. на ТЕЛК при МБАЛ„Св.Пантелеймон“АД-гр.Ямбол, че същата страда от епилепсия, от бронхиална астма, от хипертония и бъбречно-каменна болест, за които заболявания на Г. е определена 86% трайно намалена неработоспособност за срок от три години и отпусната месечна социална пенсия за инвалидност в размер на 126,67лв. Същевременно, считано от 09.05.2016г. майката работи като пакетировач и по трудово правоотношение със „Славяни-Ямбол“ООД, с договорено възнаграждение от 420лв., или месечният й доход от трудово възнаграждение и пенсия възлиза в размер на сумата 546лв.

От събраните пред първата инстанция медицински документи е установено, че от раждането му детето Б. страда от гастроезофагеална рефлуксна болест, за лечението на което заболяване на детето се изписва ежемесечна медикаментозна терапия и хранителен режим.

При тези фактически данни, с постановеното по спора решение районният съд е прекратил брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен, като е уважил предявените насрещни искове по чл.59, ал.2 и ал.3, предоставяйки на майката Ст.Г. упражняването на родителските права по отношение на детето Б.; също при майката, на адреса й в гр.Я., е определил местоживеенето на детето, а на бащата е определил режим на лични отношения с детето, като в тези му части първоинстанционният съдебен акт не е обжалван и е влязъл в сила.

Със същото решение ЯРС е уважил изцяло иска за издръжка по чл.143, ал.2 СК, вр. с чл.59, ал.5 СК, възлагайки на бащата И.Й. да заплаща месечна издръжка за детето Б. в размер на 150 лв., считано от датата на предявяване на иска - 08.04.2016г., уважил е частично и иска за издръжка за минало време по чл.149 СК за периода от 10.12.2015г. до 08.04.2016г. - в размер на сумата 400 лв., отхвърляйки претенцията за разликата над 400лв. до претендирания размер от 600лв. За да постанови този резултат, съдът е съобразил месечните доходи на родителите - 1000лв. за бащата и около 520 лв. за майката и е приел, че във възможностите на И.Й. ще е да заплаща сумата 150 лв. за сина си. Съдът е отчел ежедневните типични нужди на детето, с оглед възрастта му, отчел е безусловното задължение за издръжка на бащата и липсата на задължения на двамата родители за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца, отчел е, че майката полага и преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Относно иска за издръжка за минало време съдът е приел, че такава се дължи от бащата в същия размер от 150лв. месечно, при същите нужди на детето и доходи на алиментите, но от общата сума на издръжката за четиримесечния период на фактическата раздяла на родителите до присъждане на редовната издръжка, съдът е приспаднал сумата от 200лв., заплатена доброволно от Й. в хода на процеса.

В частта, с която е уважен иска за издръжка по чл.143, ал.2 СК до размера на сумата 120лв. месечно и в отхвърлителната част на иска за издръжка за минало време по чл.149 СК, решението на ЯРС също не е обжалвано и е влязло в сила.

В обжалваната му осъдителна част, с която искът за издръжка е уважен за разликата над сумата 120лв. до размера на сумата 150лв. месечно, както и в частта на присъдената издръжка за минало време, решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно, а въззивната жалба - неоснователна.

При правилно приложение на чл.143, ал.1 и ал.2 СК, вр. с чл.149 СК и спазвайки постановките на ППВС №5/1970г. и ППВС №5/30.11.1981г., ЯРС е определил размера на издръжката - редовна и за минало време, дължима на малолетното дете Б., съобразявайки възможностите на дължащия издръжката баща и потребностите на детето. В съответствие с утвърдената съдебна практика, съгласно която за установяване на материалното състояние на родителите са допустими всички доказателствени средства, съдът е определил възможностите на родителите, изхождайки от доказателствата за месечните доходи на майката, а при липсата на точни данни за трудовото възнаграждение на бащата - от социалния доклад, сочещ че месечният доход на И.Й. възлиза на 1000лв. При тези материални възможности на бащата, правилно съдът е приел, че във възможностите му е да отделя 150лв. за издръжката на сина си. Правилно съдът е отчел и обстоятелството, че майката полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Според въззивния съд крайните решаващи изводи на районния съд при определяне размера на редовната издръжка за детето и тази за минало време, остават непроменени и при въззивното обжалване, като в тази връзка за неоснователно се прецени оплакването на бащата, че настъпилите нови обстоятелства обосновават неправилност на решението на районния съд в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон. Действително, от приетите пред настоящата инстанция нови доказателства се установи, че след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, считано от 17.10.2016г. е прекратено трудовото правоотношение на И.Й. с работодателя „Руди-Ан“ЕООД, както и че при новия работодател „НЕС - Нови енергийни системи“ООД въззивникът е получил за м.11.2016г. брутно трудово възнаграждение в размер на 829лв., т.е. е налице намаление на месечния доход на бащата с около 170лв. Същевременно, от представените от въззиваемата страна нови писмени доказателства се установи, че детето Б. продължава да боледува от гастроезофагеална рефлуксна болест, че ежемесечно детето посещава детски гастроентеролог и е на поддържаща медикаментозна терапия. При тези данни по делото за доходите на алиментите и съобразно указанията на ППВС №5/81г., според които критерий за определяне на издръжката са нуждите на детето, въззивният съд намира, че макар детето Б. да е в ранна детска възраст, то се нуждае както от изхранване и обличане, така и от медицински грижи и лекарства за лечение на гастроентерологичното му заболяване, което обуславя месечна издръжка от поне 270лв. От тази издръжка бащата следва да поеме 150лв. месечно, тъй като месечният му доход от 829лв. е около средния за страната и е достатъчен да му осигури средства за собствената издръжка след престиране издръжката за Б.. Майката, която е с по-нисък доход и заболявания, причинили инвалидизацията й, ще следва да поеме разликата до пълния размер, необходим за издръжката на детето, при отчитане и на обстоятелството, че тя полага и преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Същите обстоятелства са определящи за извода на настоящата инстанция, че във възможностите на бащата ще е да заплати и издръжката за минало време от 150лв. месечно.

При съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, решението на първата инстанция в атакуваната му част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемата Ст.Г., на която следва да се присъдят разноски в размер на сумата 300лв., съставляваща изплатено на адв. Х. адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №537/27.10.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №179/2016г. в частта, с която И.Д.Й. *** е осъден да заплаща месечна издръжка за малолетното си дете Б. Й., род. на ***г., за разликата над 120 лв. до размера на 150 лв. месечно, считано от 08.04.2016г., в частта, с която И.Д.Й. е осъден да заплати издръжка за минало време за детето Б. Й., за периода 10.12.2015г. - 08.04.2016г., за разликата над 280лв. до размера на сумата 400 лв., както и в частта на възложените на И.Й. държавни такси върху размера на издръжките.

В останалата му част, като необжалвано, решението на ЯРС е влязло в сила.

ОСЪЖДА И.Д.Й. ***, с ЕГН **********, да заплати на С.И.Г. - Й. ***, направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.