Р Е Ш Е Н И
Е
№ 24.02.2017 година
гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 24.01.2017 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
секретар: П.У.
като разгледа
докладваното от съдия К.Пейчева
въззивно
гражданско дело № 430 по описа за 2016 година на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба от „ИСЕН”ООД с ЕИК 148138080,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.”Стоян Бацов” № 955,
представлявано от И.А.Д. - управител, от Д.М.М., ЕГН **********,*** и от Ц.Д.А.,
ЕГН **********,***, всички чрез упълномощения адв.П.И.Т. ***, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт: решение № 498 от 11.10.2016г. на ЯРС по гр.д.№ 2490/2015г.
по описа на ЯРС.
С обжалваното
решение ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИСЕН”ООД с ЕИК 148138080, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул.”Стоян Бацов” № 955, представлявано от И.А.Д.
- управител, Д.М.М., ЕГН **********,*** и Ц.Д.А., ЕГН **********,***,
срещу Министерство на правосъдието -
гр.София, ул.”Славянска” №1, частични искове - да бъде осъдено последното да им
заплати обезщетения за имуществени вреди от процесуално незаконосъобразното
принудително изпълнение по изп.д.№ 158/2013 г. на ДСИ при РС-гр.Бургас, а
именно: на „ИСЕН” ООД в размер на 12504 лв., на Д.М.М. и Ц.Д.А. - по 6252 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 22.10.2013г. до окончателното изплащане
на сумите.
Въззивниците
считат обжалваното решение за неправилно и излагат подробни съображения. Смятат
за неправилен извода на ЯРС, че ищците не са лишени от възможността да
реализират вземането си по изп.д.№158/2013г. на ДСИ при РС-Бургас. Намират
противоречие в мотивите на ЯРС, в които от една страна се приема, че дължимите
към датата на увреждането – 22.10.2013г., суми по изп.дело по справка на ДСИ в
размер 237649.56лв. не се погасявани дори частично, а в същото време ЯРС не
приема, че ищците окончателно и сигурно са загубили възможността да реализират
вземането си по изп.дело като приема за основателни възраженията срещу
исковете, че е налице друго длъжниково имущество, спрямо което е предприето
принудително изпълнение по реда на чл.517 от ГПК, което не е приключило. Считат
за неправилни мотивите на ЯРС, че не била доказана причинно-следствената връзка
между претендираните от ищците вреди и действията на ДСИ. Намират, че
неправилно се намесват от първоинстанционния съд последващите след неправилното
вдигане на запора от ДСИ по изп.дело, други действия на ДСИ, с които ДСИ е
поискал от “Балканика енерджи”АД да върне предадените му вещи. Молят ЯОС да
отмени обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените от “Исен”ООД, от Д.М.М.,
и от Ц.Д.А., срещу Министерство на правосъдието – гр.София, частични искове -
да бъде осъдено последното да им заплати обезщетения за имуществени вреди от
процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение по изп.д.№ 158/2013 г.
на ДСИ при РС-гр.Бургас, а именно: на „ИСЕН”ООД в размер на 12504 лв., на Д.М.М.
и Ц.Д.А. - по 6252 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2013г. до
окончателното изплащане на сумите, и вместо това да бъдат уважени предявените
частични субективно съединени осъдителни искове по чл.441 от ГПК вр. с чл.49 от
ЗЗД, против Министерство на правосъдието-гр.София и да бъдат присъдени в полза
на въззивниците сторените от тях разноски.
С въззивната
жалба не е направено искане за събиране на доказателства.
В срока за
отговор на въззивната жалба по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил такъв от Министерство на правосъдието –
гр.София, представлявано от министър, чрез юриск.В.Д., с който се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и за правилност на
обжалвания съдебен акт. Оспорва възраженията във въззивната жалба като излага
подробни доводи. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. В
случай, че претенциите на ищците по първоначалните искове бъдат уважени изцяло
или частично, моли ЯОС да разгледа предявеният от МП срещу ДСИ М.С. обратен иск
като ответникът по него бъде осъден да изплати платеното от МП обезщетение.
В срока за отговор на
въззивната жалба е постъпил такъв от М.Д.С. ***, в който се поддържа
становище, че решението на ЯРС е правилно и се излагат подробни съображения и
практика на ВКС. Смята, че дори искът срещу МП да е основателен, неоснователен
е предявеният срещу нея от МП иск като се позовава на чл.204 от КТ. В случай,
че съдът не приеме, че са налице обстоятелства, изключващи отговорността на
ДСИ, то имуществената отговорност на ДСИ може да бъде ангажирана по чл.206,
ал.1 от КТ в размер на едномесечно трудово възнаграждение. Моли да бъде потвърдено обжалваното
решение като правилно. В случай, че предявените искове срещу МП бъдат уважени,
моли да бъде отхвърлен предявения срещу нея обратен иск поради наличие на
обстоятелства, изключващи отговорността ù, съгласо чл.204 от КТ, респективно да бъде приложена
ограничената имуществена отговорност по чл.206, ал.1 от КТ. Прилага като нови
доказателства извлечения от фирмени досиета на “Соларинвест – Р”ЕООД, “ПМВ –
2009”ЕООД, “Елатон”ЕООД, “Сънилекс”ЕООД, “Радиант – П”ЕООД и “Бримакс”ЕООД.
Въз основа на
събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е, че ДСИ е извършвала дейността си по възлагане
от Министерство на правосъдието.
Видно от изп.д.№
158/2013 г. на ДСИ при РС-гр.Бургас, въззивниците-ищци са взискатели по изп.д.№
158/2013 г. на ДСИ при РС-гр.Бургас, образувано въз основа на изпълнителен лист
от 14.03.2013 г. на СРС и Заповед за изпълнение от 26.02.2013 г. на СРС срещу
„Асебанк енержи България”ООД за сумите от 4000 евро за „ИСЕН” ООД- гр. Варна и
по 2000 евро за Д.М.М. и Ц.Д.А., неустойка от 2000 евро общо на тримата и
съдебни разноски от 2892 лв. В молбата за образуване на изп.дело взискателите
са поискали да бъде наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в осем
дружества –върху 50 % от дяловете на „Консорциум Балканика Асебанк” ООД и на
„Екомарк-В” ООД и 100 % от дяловете на останалите дружества: „ПМВ-
С влязло в сила
Решение от 24.07.2014 г. по т.д. № 4016/2013 г. на СГС са прекратени две от
дружествата – „ПМВ-
С Решение №
207/26.01.2016 г. по гр.д.№ 5280/2015 г. на СГС са прекратени четирите
дружества.
От представените
от третото лице-помагач ДСИ нотариални актове за притежавани от някои от
дружествата с дялово участие в капитала им на длъжника недвижими имоти за
изграждане на фотоволтаични централи: нот.акт № 34, том ХVІ, рег.№ 10779, дело
№ 2219/2010 г. на „Радиант-ІІ” ЕООД-за недвижим имот в гр.Плиска, нот.акт № 53,
том ХVІ, рег.№ 10832, дело № 2235/2010 г. на
„Сънилекс” ЕООД –за недвижим имот в гр.Плиска, нот. акт № 54, том ХVІ,
рег.№ 10833, дело № 2236/2010 г. на „Бримакс” ЕООД- за недвижим имот в
гр.Плиска, нот. акт № 150, том І, рег.№ 858, дело № 136/2011 г. –на „Елатон”
ЕООД за недвижим имот в гр.Плиска, Справка по лице от 20.03.2016 г. относно
притежаван от „Екомарк-В” ООД недвижим имот в с.Засмяно, общ.Аксаково,
обл.Варна, се установява, че „Радиант-П”ЕООД е закупило недвижим имот в
гр.Плиска УПИ І в кв.8 с площ 2087кв.м. за изграждане на фотоволтаична централа
(нот.акт № 34, том ХVІ, рег.№ 10779, дело № 2219/2010 г.); „Сънилекс”ЕООД – недвижим имот в гр.Плиска УПИ ІІІ в кв.8 с
площ 2086 кв.м. за изграждане на фотоволтаична централа (нот.акт № 53, том ХVІ,
рег.№ 10832, дело № 2235/2010 г.); „Бримакс”ЕООД - недвижим имот в гр.Плиска
УПИ V в кв.8 с площ 2086 кв.м. за изграждане на фотоволтаична централа (нот.
акт № 54, том ХVІ, рег.№ 10833, дело № 2236/2010 г.); „Елатон”ЕООД - недвижим
имот в гр.Плиска УПИ ІV в кв.8 с площ 2086 кв.м. за изграждане на фотоволтаична
централа (нот. акт № 150, том І, рег.№ 858, дело № 136/2011 г.); „Екомарк-В”ООД
е закупило на 20.10.2010г. недвижим имот в с.Засмяно, общ.Аксаково, обл.Варна
УПИ ХІ с площ 3920 кв.м.. Тези дружества (без „Екомарк-В”ООД с наложен запор
върху дружествен дял на длъжника, който е изключен като съдружник от ОСС като
съдружници в „Екомарк-В”ООД остават въззивниците „ИСЕН”ООД с ЕИК 148138080,
Д.М.М. и Ц.Д.А.) са прекратени на основание чл.517, ал.4 от ГПК и са в
процедура на ликвидация, видно от партидите им в Търговския регистър като „Елатон”ЕООД,
„Сънилекс”ЕООД и „Радиант-П”ЕООД, "Бримакс"ЕООД имат срок на
ликвидация 10.06.2017г..
Взискателите по изп.дело са поискали на осн. чл.
517, ал.3 да бъде връчено изявлението им за прекратяване на участието на
длъжника „Асебанк енерджи България”ООД в „Консорциум Балканика Асебанк”ООД. Молбата им е
уважена от ДСИ. След това с молба от 22.01.2014г. е поискано овластяване на
взискателите за предявяване на иск пред ОС-София за прекратяване на „Консорциум
Балканика Асебанк”ООД, която е уважена от ДСИ. По изпълнителното дело е
представен Дружествен договор на „Консорциум Балканика Асебанк” ООД-гр.София,
сключен от съдружниците „Асебанк енерджи България” ООД, представлявано от Рафаел
Рамирес Мигел и „Балканика енерджи” АД, представлявано от Д. В. Г. Предметът на
дейност на същото е построяване на фотоволтаични паркове в землището на
с.Баурене, общ.Криводол. Капиталът му е разпределен между съдружниците поравно.
Взискателите са подали молба и за присъединяване
към делото на вземанията им срещу същия длъжник по Изпълнителен лист от
05.09.2013 г. на СРС, издаден въз основа на Заповед за изпълнение от същата
дата срещу същия длъжник „Асебанк енерджи България”ООД за
сумите: 26000 евро на „ИСЕН”ООД - гр. Варна, по 13000 евро на другите две въззивници-ищци,
както и за сумата от 50000 евро неустойка, дължима солидарно на тримата, законна
лихва върху сумите и съдебни разноски в
размер на 12290 лв.
Взискателите с молба от 11.10.2013 г. до ДСИ са
поискали проучване на движимите вещи и стоки на длъжника, като ДСИ да изиска
справка-извлечение от НАП от дневниците за покупките и продажбите му, както и са
поискали предприемане на изпълнителни действия - опис на фотоволтаичните
панели, собственост на длъжника, находящи се в складова база на
„Компас”ООД-Бургас. Същия ден е извършен опис на 5757 фотоволтаични панели „Некспауър”
модел „NТ 145
АХ”, разположени в 230 палета по 25 броя
и 7 броя в отворен палет. Посочено е в протокола, че по сведения на
управителя на „Компас”ООД панелите са доставени от длъжника, въз основа на
договор за наем на склада, който управителят на дружеството-длъжник Р. Р. М.
лично е посетил.
Към протокола за опис е приложен снимков материал
на палетите с панели и на етикетите им с отбелязване „Некспауър” модел „NТ 145 АХ” и „Некспауър”
модел „NТ 150
АХ”. В изп.дело са приложени и едногодишен Договор за наем от 20.12.2011 г.
между „Компас-КП”ООД и длъжника,
Проформа фактура от 22.11.2012 г. относно наем на склада за периода
22.11.2012г.-22.12.2012 г., сертификати на чужд език, съдържащи технически
характеристики на панелите.
С Уведомление от 21.10.2013 г. управителят на
„Компас-КП”ООД е заявил на ДСИ, че за
панелите има спор за собственост, както и че в протокола за опис е пропуснато
изявлението му, че в склада панели е оставило и „Балканика енерджи”АД, като не
е описан представения по време на описа договор за влог от 01.02.2013 г. с това
дружество, претендиращо за собственост на панелите. Договорът е приложен към
уведомлението, заедно с Уведомление от 21.10.2013 г. от А. Г.-изп.директор на
„Балканика енерджи” АД до управителя на „Компас-КП” ООД, в което е заявена
собственическата претенция.
С молба рег.№ 6544/22.10.2013 г. от „Балканика
енерджи”АД до ДСИ при БРС тази претенция е заявена пред ДСИ. В нея се сочи, че ДСИ
не е направил задълбочена проверка, чие
е описаното имущество и поради това е поискано освобождаването му.
Посочено е, че са налице договорни отношения, по които „Балканика енерджи”АД ще
претърпи вреди при невъзможност да ползва стоката за договорените монтажи,
чийто краен срок е 31.10.2013 г. Към молбата са приложени Договор за съхранение
на стока от 01.02.2013 г. с „Компас”ООД, Приемо-предавателни протоколи за
оставени 234 бр. палета с 5845 бр. соларни панели на 01.02.2013 г. и взети на
19.07.2013 г. 85 броя плюс 3 броя панели от оставените в склада; 4 фактури на
името на това дружество за наем в полза на „Компас”ООД и 3 бр. платежни
нареждания на „Инвестбанк” –клон София; фактура на испански език от 28.01.2013
г., издадена от „Асебанк енерджи груп” на „Балканика инженеринг”АД,
представлявано от Д. Г., за 1845 соларни панели (74 палета) „Некспауър” модел „NТ 145 АХ”, фактура от
03.10.2013 г., издадена от „Консорциум Балканика Асебанк”- София, представляван
от Димитър Георгиев, в полза на „Балканика енерджи”АД, представлявана от Аглика
Георгиева, за 156 палета плюс 15 бр. РV модел „NТ 150 АХ” – общо 3915 бр..Приложени са и
счетоводни документи-Отчет за финансово състояние към 10.10.2013 г. и
Хронологична ведомост аналитична.
На 22.10.2013г. ДСИ М.С. е постановил вдигане на
запора и освобождаване на вещите от изпълнение, за което да се уведомят
взискателите и назначения при описа пазач К. П.
С Молба от 29.10.2013 г. взискателите са поискали
издаване на удостоверение за пред Агенция „Митници”, Регионален митнически
пункт Варна, за получаването на справка и копия от документите за внесена от
длъжника през Митница-Пристанище Варна стока. На 05.11.2013 г. са поискали и
издаване на удостоверение с оглед снабдяване с документи относно внесените от
длъжника стоки, за които посочени в молбата търговски дружества са извършили
дейност по агентиране, доставка, спедиция. Събраните по този ред документи
относно внесени от длъжника 3675 бр. фотоволтаични панели „NТ 145 АХ”, доставени в
склада на „Компас” ООД са представени на БОС във връзка с обжалване действията
на ДСИ по вдигане на запора. Видно от Решение № 252/18.03.2014 г. и Решение №
733/10.07.2014 г., двете по възз.гр.д.№ 473/2014 г. на БОС, постановлението на
ДСИ от 22.10.2013 г. за вдигане на запора е отменено като неправилно.
С Разпореждане от 17.07.2014 г. ДСИ е наложил
отново запор върху панелите, които действия са обжалвани от „Балканика енерджи”
АД с претенция за собственост на панелите, както са индивидуализирани в
запорното съобщение до него, които владее (съгласно признанията му в Жалба вх.№
3765/31.07.2014 г. чрез ДСИ до БОС, оставена без уважение от съда). В писмо до
ДСИ от дружеството, входирано на 28.07.2014 г., е заявено, че не съществуват
правоотношения, по които „Балканика енерджи”АД да дължи предаване на панелите
на длъжника по негово вземане да ги получи.
На 24.07.2014 г. ДСИ е съставил Протокол, съгласно
който описаните вещи не се намират в склада на „Компас”ООД. ДСИ е разпоредил
„Балканика енерджи”АД да предостави информация за местонахождението им. В
отговор от 09.10.2014 г. дружеството е заявило, че е налице разминаване на
описаните на 22.10.2013 г. панели и притежаваните от него, като не може да
посочи, къде се намират описаните. Във връзка с този отговор взискателите са
подали жалба до РП-Бургас, цитирана от тях в Молба от 26.02.2015 г. В писмо от
15.06.2015 г. от ОД на МВР-Бургас до ДСИ се сочи, че при проверката по преписка
№ 12027/2014 г. на РП-Бургас са събрани приемо-предавателни протоколи, с които
запорираните 5757 бр. фотоволтаични панели са предадени от пазача К. П. на
„Балканика енерджи” АД, представлявано от А. Г. Последната е заявила в Сведение
от 29.09.2015г. пред ОД на МВР-София, че няма отношение към местонахождението
на панелите, намирали се в склада в
Бургас.
По делото е разпитан като свидетел управителят на
„Компас”ООД К. П. и същият заявява, че „Асебанк
енерджи България”ООД е оставило в склада панели на брой около 5-6 хиляди. Тъй
като е спряло да плаща наем, е сключен договор за наем с „Балканика енерджи”АД,
което е заявило, че ще продължи плащането на наема за оставените в склада
панели. От своя страна според свидетеля и това дружество е оставяло и взимало
панели. Заявили са на свидетеля, че двете дружества имат дружество за съвместна
дейност, холдинг и се представляват от общ представител. Представител на „Асебанк
енерджи България” ООД не е идвал да взима стока. Сочи, че панелите са изнесени
след вдигане на запора от представител на „Балканика енерджи”, който е съпруг
на А. Г.
Свидетелката Аглика Георгиева посочва, че панелите
са изнесени след вдигане на запора от „Балканика енерджи” и са били предадени
на „Асебанк енерджи България” ООД, поради прекратяване на договорни отношения
по договор за консорциум помежду им, по силата на който панелите са били
предоставени на „Балканика енерджи” след внасянето им на пристанище Бургас.
По реда на чл. 192 от ГПК „Балканика енерджи” АД е
задължено да представи на съда документите за това предаване на панели (приемо-предавателни
протоколи и др.) и не представя на съда
такива.
Свидетелката М.-ДСИ при БРС сочи, че самата А. Г. като представляваща
„Балканика енерджи”АД е посетила ДСИ М.С. и е изисквала настъпателно и
заплашително вдигане на запора. Според свидетелката има такава практика на
съдебните изпълнители в БРС: при представяне на документ от трето лице за
собственост на запорирана вещ, не се уведомява предварително взискателя, а ДСИ
направо вдига запора.
От заключението на вещото лице по техническата
екпертиза се установява, че пазарната стойност на 5757 броя фотоволтаични
панели „Некспауър” модел „NТ 145 АХ”, тайванско производство, към 22.10.2013
г. е 885 818,08 лв..
Съгласно Справка от 22.04.2016 г. на ДСИ при БРС
по изпълнителното дело към 22.10.2013 г. вземането на взискателите е
237 649,56 лв., а към 22.04.2016 г.- 267 672,78 лв. По делото няма
извършени плащания. Изпълнителното дело не е приключено.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима, тъй като е подадена от надлежни страни в предвидения в чл.259 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок.
При извършената
служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за
валидно и допустимо.
Предявени са частични субективно съединени
осъдителни искове с правно основание
чл.441 от ГПК във вр. чл.49 от ЗЗД. Обратният иск на Министерство на
правосъдието срещу ДСИ е предявен в условията на положителна евентуалност и е с
правно основание чл.54 вр. чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл.441 от ГПК частният съдебен изпълнител
отговаря при условията на чл.45 от Закона за задълженията и договорите за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите
вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
Според чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл.51, ал.1 от ЗЗД).
Съгласно чл.54 от ЗЗД, лицето, което отговаря за
вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е
платил.
По правната си същност отговорността по чл.49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна и настъпва, след като натовареното лице при или по
повод на изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на
пострадалия. Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД са
следните: вреди, причинени на пострадалия; вредите да са причинени от лице, на
което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени при
или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника; служителят, в
случая ДСИ, да има вина за причинените вреди; да е налице причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
последвалата вреда като в случая следва да е доказана причинно-следствена
връзка между действието на ДСИ, представляващо процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение, и настъпилата вреда..
Според
задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК (Решение
№ 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № 184 от
21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2010 г., III г. о., ГК) съдът преценява процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите
действия и бездействия са обжалвани и ако са обжалвани, какво е решението на
съда по жалба.
Настоящият състав намира, че по делото е
установено действие на ДСИ, което е процесуално незаконосъобразно, а именно
действието на ДСИ от 22.10.2013г., с което е отменен наложения запор на движими
вещи с протокол за опис от 11.10.2013 г.. ДСИ незаконосъобразно е пристъпил към
отмяна на наложения запор на движими вещи. След като е наложен, запорът върху
вещите може да бъде вдигнат или по чл.433, ал.2 от ГПК след прекратяване на
изпълнителното производство, или след успешно проведен иск по чл.440 от ГПК от
третото лице, което установи, че имуществото, върху което
е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, или по реда на обжалване и отмяна на действията
на СИ по налагане на запора. Като е отменил сам наложения запор, без да е
осъществена нито една от посочените предпоставки, в случая ДСИ е извършил
процесуално незаконосъобразно действие.
Спорен е въпросът дали това незаконосъобразно
действие на ДСИ е причинило вреда на ищците-въззивници в претендираните от тях размери.
ЯОС намира, че тъй като изпълнителното
производство по изп.д.№ 158/2013 г. на ДСИ при РС-гр.Бургас не е
приключило, а и видно от събраните по делото доказателства са предприети множество
действия по изпълнение върху дялове на длъжника в търговски дружества, в които
има дялово участие или е собственик на всички дялове, то не би могло да се
счита, че взискателите по изп.дело няма да получат дължимите им от длъжника
суми и търпят вреди в претендираните размери, още повече някои от дружествата,
в които дялово участие има длъжникът, притежават недвижими имоти: „Радиант-ІІ”
ЕООД - недвижим имот в гр.Плиска УПИ І в кв.8 с площ 2087кв.м. за изграждане на
фотоволтаична централа (нот.акт № 34, том ХVІ, рег.№ 10779, дело № 2219/2010 г.);
„Сънилекс”ЕООД – недвижим имот в
гр.Плиска УПИ ІІІ в кв.8 с площ 2086 кв.м. за изграждане на фотоволтаична
централа (нот.акт № 53, том ХVІ, рег.№ 10832, дело № 2235/2010 г.);
„Бримакс”ЕООД - недвижим имот в гр.Плиска УПИ V в кв.8 с площ 2086 кв.м. за
изграждане на фотоволтаична централа (нот. акт № 54, том ХVІ, рег.№ 10833, дело
№ 2236/2010 г.); „Елатон”ЕООД - недвижим имот в гр.Плиска УПИ ІV в кв.8 с площ
2086 кв.м. за изграждане на фотоволтаична централа (нот. акт № 150, том І,
рег.№ 858, дело № 136/2011 г.). Тези дружества са прекратени на основание
чл.517, ал.4 от ГПК и са в процедура на ликвидация, която не е приключила, видно
от партидите им в Търговския регистър. ЯОС смята, че въззивниците като
взискатели биха могли да се удовлетворят чрез изпълнение върху дяловете на
длъжника.
По изпълнителното
дело на 27.03.2013г. е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в „Екомарк-В”ООД,
което е придобило недвижим имот с площ 3920 кв.м. в с.Засмяно, общ.Аксаково,
обл.Варна. Впоследствие с решение на ОСС „Асебанк енерджи България”ООД е изключено като съдружник, това
обстоятелство е вписано на 06.05.2014г. в ТР (след налагане на запора), като в „Екомарк-В”ООД
са останали като съдружници „ИСЕН”ООД с ЕИК 148138080, Д.М.М. и Ц.Д.А. - въззивниците по
настоящото дело. Въззивният състав намира, че взискателите биха могли да се
удовлетворят и от запорираните дялове на длъжника в „Екомарк-В”ООД. Тъй като
изпълнителното производство не е приключило, налице е имущество, дялове на
длъжника в търговски дружества, които са запорирани от ДСИ и от които
взискателите биха могли да се удовлетворят. При събраните данни по делото ЯОС
намира, че въззивниците-взискатели по изп.дело 158/2013 на ДСИ при БРС, не са доказали,
че са претърпяли претендираните от тях вреди. При неприключило принудително изпълнение взискателите биха могли да
претендират единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането, считано от момента, когато са могли да получат плащане въз основа на
продажба на панелите от ДСИ, какъвто иск не е предявен, както правилно е приел
ЯРС.
Предявените искове срещу МП са по чл.441 от ГПК,
вр. с чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД, за уважаването на които следва да
е доказано осъществяването на сложен фактически състав от следните елементи,
които да са кумулативно дадени: лицето, на което възложителят е възложил
извършването на определена работа, трябва да е извършило определено деяние
(действие или бездействие); деянието да е противоправно; да е извършено
виновно; от деянието да е последвала вреда; да е налице причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и последвалата вреда. По делото е
установено възлагане от страна на МП извършване на работа на ДСИ в района на
РС-Бургас, установено е осъществено действие на ДСИ, което е процесуално
незаконосъобразно, а именно действието на ДСИ от 22.10.2013г., с което незаконосъобразно
е отменен наложения запор на движими вещи с протокол за опис от 11.10.2013 г.
По делото не са доказани от ищците-въззивници претърпени от тях вреди в
претендираните размери. Освен това, те претендират обезщетения за имуществени
вреди, много по-високи от вземанията им по изпълнителното дело, но които не са
доказани по настоящото дело.
Тъй като фактическият състав на отговорността по
чл.49 от ЗЗД не е налице, исковете следва да бъдат отхвърлени. Поради отхвърлянето на исковите претенции срещу Министерство на правосъдието,
обратният иск срещу ДСИ следва да бъде оставен без разглеждане.
Въз основа на горното, ЯОС намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивниците не следва
да се присъждат разноски. На въззиваемата страна Министерство на правосъдието -
гр.София следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на
сумата от 1280.24 лв., определена по реда на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ №1/2004
г. въз основа на цената на частичните искове.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 498 от 11.10.2016г. на
ЯРС по гр.д.№ 2490/2015г. по описа на ЯРС.
Отхвърля исканията на въззивниците за присъждане
на разноски.
Осъжда „ИСЕН”ООД- гр.Варна, ул.”Стоян Бацов”№ 955,
представлявано от И.А.Д., ЕИК 148138080, Д.М.М., ЕГН **********,*** и Ц.Д.А.,
ЕГН **********,*** да заплатят на Министерство на правосъдието - гр.София,
ул.”Славянска” №1, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1280.24 лв. за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.