В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Въззивен граждански състав

На 24 януари 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №412 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на В.С. ***, чрез пълномощник адв. В.С. ***, срещу Решение №505/13.10.2016г., постановено по гр.д.№769/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивницата против П.Д. Ж. иск с пр. осн. чл.59 ал.1 ЗЗД за сумата 13250лв. и я е осъдил да заплати на ответника разноски в размер на 1000лв. В жалбата се сочи, че решението, е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и незаконосъобразно. Сочи се, че с оглед размера на заявената и поддържана претенция, въззивницата е провела успешно доказване, като безспорно е било установено, че твърдяните от нея суми от продажба на жилище в СИО са получени от ответника и липсват данни същите да са вложени за нужди на семейството, както и полагащата се 1/2 ид.ч. от тези суми да й е била предадена. Сочи се, че съдът напълно произволно е приел, размествайки тежестта на доказване, че въззивницата следвало да докаже характера на паричните средства на ответника и е приел, че изтеглените пари от сметката били с друг характер- лични на ответника, като преведените суми в ПИБ АД-гр.Ямбол и ликвидирането им по време на фактическата раздяла не били средствата, получени от продажбата на имота. Видно от жалбата, към 11.02.2015г. от продажбата на жилището, придобито в режим на СИО по сметка на ответника е била вложена сумата 27000лв. Остатъкът от средствата по сметката били набрани от ответника по време на брачното му съжителство с въззивницата. Сумите са били предвидени за покупка на жилище, поради което са се съхранявали в ОББ, и с които средства ответникът участвал в търг по изп.д.№807/2013г. на ЧСИ И. Х. в периода м.март 2015г.- м.април 2015г. Твърди се, че от писмените доказателства е установено по безспорен начин, че със сумите от продажбата на имота в СИО, е оперирал единствено ответникът и именно той е ликвидирал еднолично сметката след настъпване на фактическата раздяла между страните, т.е. е налице обогатяване на ответника с половината от продажната цена на имота в размер на 26500лв., респ. обедняване на въззивницата със сумата 13250лв., поради което решението, с което съдът е приел, че ищцата не е доказала претенцията си е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Претендира се по подробни съображения изложени в жалбата, решение на ЯРС да бъде отменено, като бъде постановено друго решение от въззивния съд, с което да бъде уважен изцяло предявения иск. Претендират се разноските, направените пред двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че липсва порок на първоинстанционното решение, съответно нарушение на процесуалните правила, тъй като ЯРС е формирал вътрешното си убеждение въз основа на събрани по делото доказателства за придобит от страните в режим на СИО недвижим имот -двуетажна къща в с.Кукорево и за вложените в същия средства и извършени СМР. Сочи се, че ЯРС е извършил преценка на свидетелските показания и на двете страни. Сочи се, че е правилен извода на съда относно обстоятелството, че в общ за страните недвижим имот са влагани техни общи средства, докато са били в законен брак и семейство. Съдът правилно бил приел, че от сметката на ответника са теглени суми, но с оглед размера на наличните суми по сметката на ответника, който е доста по-голям от размера на претенцията, съдът е приел, че не се доказва произходът на целият размер от средствата, както и техният характер -лични или общи на страните средства. Твърди се, че ЯРС правилно е направил извод, че от ищцата не е доказано липсата на основание за извършените преводи в сочения размер на исковата претенция -13250лева. Претендира се, по подробни съображения изложени в жалбата, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивницата, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в о.с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с Решение №674/04.12.2015г. по гр.д. №2303/2015г. по описа на ЯРС, влязло в сила на 04.12.2015г. Не са оспорени й твърденията на въззивницата в ИМ, че от 30.08.2015г. страните са били във фактическа раздяла.

Не се спори също, че по време на брака страните са придобили недвижим имот- представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №87374.547.18.6.36 по кадастралната карта на града,находящ се в гр.Я., к-с.“*****“ №**, вх.9, представляващ: ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ №36, разположен на ет.1, със застроена площ от 89.00 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, коридор, сервизни помещения и две тераси, при граници: на същия етаж- коридор, обект с идентификатор №87374.547.18.6.35, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор №87374.547.18.6.40, ведно с прилежащите: избено помещение № 16, със застроена площ от 3,73 кв.м., при граници: мазе №17,мазе №12, мазе №13, коридор и таванско помещение №10, с площ 6,77 кв.м., при граници: двор на блока, коридор, таванско помещение №9, таванско помещение №11, както и 1,939% ид.части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху терена /съгл. Нот. акт №60 том 2 рег.№2456 н.д. 238/21.12.2009г. на Нотариус №587 с РД-ЯРС/.

Видно от Нот. акт №90 том 1 рег.№597 н.д. 71/21.12.2015г. на Нотариус №322 с РД-ЯРС, на 11.02.2015г., по време на брака между страните, този имот е бил продаден за сумата 26500лв. /при данъчна оценка 26425лв./, от която сума 13000лв. е била платена по банков път на продавачите, а остатъкът от 13500лв. е следвало да бъде изплатен до 31.12.2015г., за което е вписана законна ипотека върху имота в полза на продавачите. Не е спорно, че остатъкът от продажната цена е бил изплатен към дата 18.09.2015г., с оглед на което страните са депозирали молба-съгласие за заличаване на вписаната ипотека.

От представено с писмо изх.№160-1314/01.06.2016г. на ОББ АД клон Ямбол пред ЯРС, извлечение от сметката на въззиваемия П.С. е видно, че в деня на продажбата 11.02.2015г., по сметката на същия в банката е постъпила сума в размер на 35350лв. От посочената сума, С. е теглил, както следва: на 27.02.2015г.- 2000лв.; на 30.03.2015г.-1900лв.; на 31.03.2015г.-1300лв. и на два пъти по 1500лв., съответно на 04.04.2015г. и на 16.04.2015г. На 24.06.2015г. от сметката е бил направен изходящ превод на сума в размер на 24000лв.

От представеното с писмо изх.№254-91/15.06.2016г. на ПИБ АД клон Ямбол пред ЯРС, извлечение от сметките на въззиваемия П.С. и изслушаната от първоинстанционния съд ССЕ, се установява, че сумата от 24000лв. на 24.06.2015г. е постъпила в сметка на въззиваемия в на ПИБ АД клон Ямбол, след което още в същия ден е била прехвърлена в друга негова сметка в същата банка. Видно от заключението в периода 19.08.2015г.- 02.09.2015г. сумата е била изтеглена от титуляра на сметката.

Пред ЯРС по искане на страните са събрани и гласни доказателства:

Свид. Я. Д. -майка на ищцата, е заявила, че страните имали апартамент в к-с „******", който продали за 52000 лв., през м. март 2015г., и до 20.03. трябвало да дадат ключовете на купувача. Според свиделката парите от апартамента отишли при ответника. Д. е посочила, че към момента на продажбата на апартамента, къщата в с.К. била годна за живеене и с парите от продажбата на този апартамент, по къщата не се е правило нищо. Според свидетелката, до раздялата между страните парите били в банката, като от продажната цена за апартамента, ответникът не дал никакви пари на дъщеря й. Свидетелката е посочила, че работела в Гърция и всеки месец имала задължение да превежда суми, заради дъщеря си.

Свид. П. Д.- в показанията си е посочил, че знае, че страните са продали свой апартамент в к-с „*******", след което се преместили да живеят в къщата в с.К., която строили доста години. В къщата живели 4-5 месеца. Къщата била завършена и всичко било готово в нея. Свидетелят е посочил, че не е сигурен дали мазилката била завършена и, че не знае кой и как е плащал на майсторите за строежа. Посочил е, че когато живеели в къщата не е виждал нещо да се строи, а са правили обзавеждане вътре. Къщата била с външна санировка, но свидетелят не знаел кога е правена.

Свид. Д. Ж.- баща на ответника е посочил, че страните закупили дворно място в с.К. през 2008 г. или 2009 г., в което после построили къща, като строежът се проточил във времето до 2015г., поради липса на пари. Според свидетеля строежът се подновил през м.февруари 2015г., след продажбата на апартамента в к-с „******" бл.**. Страните искали да продадат апартамента, защото къщата трябвало да се вдигне. Ж.е посочил, че предната година се прибрал от Испания и решил да помага на сина си и финансово и с парите от апартамента, започнали активно да правят къщата. Отделните СМР били: кофражи вътре, мазилки; започнало се от основата -нова заливка, тай като нямало под; стените- мазане и пълнежи; стълбището, шпакловка, като лично свидетеля мазал с негов колега; вътрешна мазилка по стълбището на терасата, банята също била оправена. Това станало м.февруари 2015 г., продължили пролетта и до лятото. Къщата била санирана, като санирането започнало през м. април и продължило около месец. Свидетелят е посочил, че освен него, по къщата работели и майстори, на които синът му плащал. Според свидетеля парите за строежа дошли от продажбата на апартамента, но и тези парите не стигнали, за да довършат къщата и ремонтът спрял. Той също бил помагал, както и тъщата на сина му, но това било преди. Свидетелят е заявил, че е сигурен, че получените от продажбата на апартамента пари са свършили.

Свид. С. Д. - е заявил, че е приятел на бащата на ответника и по негова молба е ходил да помага при строежа на къщата в с. К., като е ходил там от м. февруари 2015г., до края на март активно всеки ден. Къщата била направена до груб строеж. Изливали терасите, правили кофраж, извършвали довършителни работи по къщата. Ходили той, Д. и сина му, като имало и други работници, които правели водопровод. По ремонта на къщата, доколкото свидетелят знаел имало нужда от пари, затова продали апартамент в гр.Ямбол, в к-с„*******" и почнали да работят, веднага след продажбата на апартамента. За строителни материали и на работниците, според свидетеля плащал П., но това свидетелят лично не бил виждал. Ремонтът продължил и през м. юли или август- ходили за довършителни работи. През юли довършвали вътре в къщата, прозорците, врати слагали с майстори. Свидетелят твърди, че страните, докато той работил по къщата, не живеели там, а в друг апартамент, който се намирал в к-с „******" в гр.Я.. Дошли в последствие, когато била завършена една стая в къщата. Свидетелят е заявил, че за ремонтите не му е плащано, тъй като помагал на приятел.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна:

Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията на ищеца като такава по с правно основание по чл.59 ал.1 ЗЗД. За уважаването на иск с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД е необходимо доказването на увеличение на имуществото на едно лице за сметка на намаляване на имуществото на друго лице, като обедняването и обогатяването се намират във връзка на конекситет – произтичат от един и същ факт или от обща група факти, като неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи връщане на онова, с което се е обогатил единствено до размера на обедняването.

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните в настоящото производство са бивши съпрузи, които по време на брака по между им, на 11.02.2015г. са продали свой имот- представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №87374.547.18.6.36 по кадастралната карта на града,находящ се в ., к-с “****“ №**, вх.*, представляващ: ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ №36, разположен на ет.1, със застроена площ от 89.00 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, коридор, сервизни помещения и две тераси, при граници: на същия етаж- коридор, обект с идентификатор №87374.547.18.6.35, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор №87374.547.18.6.40, ведно с прилежащите: избено помещение № 16, със застроена площ от 3,73 кв.м., при граници: мазе №17,мазе №12, мазе №13, коридор и таванско помещение №10, с площ 6,77 кв.м., при граници: двор на блока, коридор, таванско помещение №9, таванско помещение №11, както и 1,939% ид.части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху терена, притежаван от тях в режим на СИО за сумата 26500лв., посочена като продажна цена в Нот. акт №90 том 1 рег.№597 н.д. 71/21.12.2015г. на Нотариус №322 с РД-ЯРС. Страните не спорят, че цялата сума от продажбата на имота е била получена от въззиваемия П. Ж., като една част в деня на сделката е била приведена в банковата му сметка в ОББ АД, а останалата част му е била изплатена от купувача до 18.09.2015г., с оглед на което страните са депозирали молба-съгласие за заличаване на вписаната ипотека върху имота.

При това положение, и с оглед на възраженията на ответника, че е разходвал цялата сума, получена по сделката, за довършване на строежа на притежаваната от страните къща в с.К. обл.Я. и за обзавеждане на същата /без да е направено уточнение на вида на извършените СМР и разходите направени за всяко от тях/, в негова доказателствена тежест е било да установи, времето, размера и стойността на разходите за твърдяното строителство, както и произхода на средствата, с които е осъществено. Доказателства в тази насока, от които да се направи категоричен извод в подкрепа на възраженията на Ж., че средствата са вложени в довършителни СМР, в посочената по-горе къща, респ. че не е налице неоснователно обогатяване за сметка на въззивницата с половината от сумата, съдът счита, че липсват по делото.

Не са представени никакви писмени доказателства, които да установят: времето на извършване и вида на извършените СМР, в собствения на страните имот в с.К.; стойността на направените разходи за закупуване на строителни материали и за възнаграждение на участвалите в строителството, стойността на направените разходи за обзавеждане. В преклузивния срок по ГПК, не е направено и доказателствено искане за назначаване на СТЕ със задача установяване на горепосочените обстоятелства.

Като доказателство, че сумата получена от продажбата на апартамента в гр.Я, к-с “*****“ е вложена в довършителните работи по имота в с. К. не могат да служат събраните по делото гласни доказателства. От една страна показанията на двете групи свидетели - тези посочени от ищцата и тези на ответника, относно това дали изобщо са били извършвани строителни дейности по довършване на имота, в периода между февруари 2015г. и настъпилата фактическа раздяла между страните, както и относно вида на тези дейности, са противоречиви и взаимно изключващи се. Заинтересовани по см. на чл.172 ГПК са св.Д. - майка на ищцата и св. Ж.- баща на ответника. В насока за извършвани СМР са само показанията на св.Ж. и св.Д.. От друга страна, от показанията на тези двама свидетели не може да се установи стойността на извършените СМР, на направените разходи за закупуване на строителни материали, разходи за възнаграждение на участвалите в строителството, както и стойността на направените разходи за обзавеждане, респ. да се направи извод, че за заплащането на тези разходи е вложена сумата 26500лв. от продажбата на апартамента в к-с-"*******". Дори и да се приеме, че строителни дейности са били извършвани, тези свидетели не установяват и произхода на средствата, с които е плащал ответникът, предвид наличието на твърдения от майката на ищцата и бащата на ответника, че също са помагали с парични средства на децата си, и факта, че в сметката на П. ***.2015г. /датата на продажба на апартамента/ е постъпила сума в размерна 35350лв., която значително надхвърля продажната цена на имота посочена в нотариалния акт. Следва да се посочи, че наличието на тази сума /в случай, че това не е реалната цена получена по сделката/ опровергава показанията на св.Ж. и св.Д. за липса на парични средства у страните по делото, за довършване на къщата в с.К., преди продажбата на имота и твърденията им, че именно с парите от продажбата на апартамента е станало възможно и са били осъществени довършителните СМР. С оглед представените по делото писмени доказателства и изслушана ССЕ, че сума от 24000лв. на 24.06.2015г. е постъпила в сметка на въззиваемия в на ПИБ АД клон Ямбол от сметката му в ОББ АД, след което още в същия ден е била прехвърлена в друга негова сметка в същата банка, не следва да се кредитират показанията на св.Ж. и в частта, в която сочи, че поради липса на средства, през лятото на 2015г. довършителните работи по къщата са били преустановени. Видно от заключението на ССЕ, сумата от сметката в ПИБ АД, е била изтеглена от ответника на части, непосредствено преди и след датата на фактическата раздяла между страните, в периода 19.08.2015г.- 02.09.2015г.

С оглед така изложено и предвид липсата на безспорни доказателства, че получените от продажбата на апартамента в гр.Я., к-с“*****“ средства, до фактическата раздяла на страните са вложени в довършителни работи и обзавеждане на къща на страните в с.К., респ. разходвани за други нужди на семейството, съдът приема, че ответника неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, тъй като еднолично за себе си се е разпоредил с тях и дължи връщане половината от тях.

Ето защо решението на ЯРС, следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявения по делото осъдителен иск.

При този изход на делото в полза на въззивницата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 2609,25лв. /от които 1732лв.- разноски пред ЯРС и 877,25лв.-разноски пред въззивната инстанция/.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №505/13.10.2016г., постановено по гр.д.№769/2016г. по описа на ЯРС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА П.Д. Ж., с ЕГН-**********,***, със съд. адрес:*** кант.**адв. Ж.К., на осн. чл.59 ЗЗД да ЗАПЛАТИ на В.С.С., с ЕГН-**********,***, сумата 13250лв.- представляваща 1/2 ид. част от получената продажна цена на недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №87374.547.18.6.36 по кадастралната карта на града,находящ се в гр.Я., к-с “******“ №**, вх.*, представляващ: ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ №36, разположен на ет.1, със застроена площ от 89.00 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, коридор, сервизни помещения и две тераси, при граници: на същия етаж- коридор, обект с идентификатор №87374.547.18.6.35, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор №87374.547.18.6.40, ведно с прилежащите: избено помещение № 16, със застроена площ от 3,73 кв.м., при граници: мазе №17,мазе №12, мазе №13, коридор и таванско помещение №10, с площ 6,77 кв.м., при граници: двор на блока, коридор, таванско помещение №9, таванско помещение №11, както и 1,939% ид.части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху терена, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2016г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П.Д. Ж.да заплати на В.С.С. разноски по делото в размер на 2609,25лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.