Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                        Гр.ЯМБОЛ  02.02.2017 г.

 

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 02.02.2017 г/две хиляди и седемнадесета година/ в състав:

                                 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1Ж.Бозукова

                                                                                     2.Н.Иванов

 

При  секртаря............... и в присъствие на  прокурора..........................................като разгледа докладваното от  Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №342 по описа за 2016г.

За да се произнесе , съдът взе в пред вид следното:

Производството е образувано по молба, вх. №7815/27.12.16г от Ю. И.Д. ***, с която се иска  поправка на ОФГ в Решение  от 23.11.16г, пост. по  възз. гр д №342/16г по описа на ЯОС, с което е потвърдено  решението по гр д №2555/15г на ЯРС и молителят като ответник е осъден да заплати на НОИ- гр.София, разноски в размер на 200лв-юрисконсултско възнаграждение.

В молбата се сочи, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка при постановяване на решението си, т к е приел,че Заповед №64/19.03.08г на Директора на РУ „СО” е  действаща към датата на дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарното наказание-уволнение на  Д., което е достатъчно да се направи извод  за невиновност на директора на РУ „СО”- Ямбол, но съдът не е разгледал другите доказателства по делото сочещи, дали цитираната заповед е била действаща към датата на образуване на дисциплинарната преписка. Според молитгеля, приемането , че заповед №64/19.03.08г на Директора на РУ „СО” е действаща към м. октомври 2010г е фактическа грешка, защото „като дефиниция от правна гледна точка”, това е „грешка в описание на фактите”,поради което Д.  претендира „решението да бъде поправено в съответствие с действителната фактическа обстановка”.

С разпореждане от 13.01.17г, съдът е разпоредил  на осн. чл 247 ал 2 ГПК, препис от молбата да бъде изпратена на насрещната страна.

В законоустановения срок е постъпил отговор вх №487/25.01.17г от насрещната страна, чрез проц. представител  А.А.С., в който  се твърди, че  за да е налице ОФГ,която може да се поправи по реда на  чл.247 ал. 1 ГПК, следва да бъде констатирано несъответствие между формираната воля на съда  в мотивите на решението и изразената воля, обективирана в диспозитива на същото, но в случая не е налице такова несъответствие,поради което се иска отхвърляне като неоснователна на молбата за допускане на ОФГ.

На осн чл 247 ал 3 ГПК съдът преценя, че не е необходимо  наст. производство да се разглежда в о.с.з.

ЯОС приема следното по фактите:

С диспозитива на решението е постановено единствено  потвърждаване на  Решение №383/15.07.16г, по гр д №2555/15г на ЯРС и осъждане на Ю. И.Д. да заплати на НОИ, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Ал.Стамболийски” №62-64, представлявано от Управител- Б. Х. П., разноски пред настоящата инстанция в размер на 200лв за юрисконсултско възнаграждение. В диспозитива на решението не са цитирани писмените доказателства,сочени от молителя и визирани в мотивите на съдебния акт

Предвид изложеното ЯОС прави следните правни изводи:

Производството е по чл.247 ГПК.

Молбата на Ю.И.Д. за  отстраняване на ОФГ е процесуално допустима, като подадена от правно легитимирана страна, но по същество е неоснователна, предвид следното:

Поправка на ОФГ по см на чл 247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, а формираната от съда воля, следва от мотивите на съдебния акт, докато   изразяването й се обективира в диспозитива на решението.

Ето защо е недопустимо по реда на поправката, да се замества неправилно формираната или липсваща воля на съдебния състав или да се иска изменение на решението в частта за разноските.

В случая, съдът е изложил  подробни мотиви относно настоящият казус за да стигне до извода за потвърждаване на първоинстанционното решение, а наведените доводи за несъответствие между мотиви и диспозитив в постановеното решение от ЯОС са неоснователни, т к такова несъответствие не е налице.

Доводите на молителя по естеството си, не навеждат твърдения за ОФГ, а по- скоро са възражение за необоснованост и неправилност на решението на ЯОС, в частта за разноските,  поради което процедурата по  чл 247 ал 1 ГПК е неприложима, след като ОФГ не е налице, поради липсата на  несъответствие между формираната правораздавателна воля на  съда в мотивите и обективираната такава  в диспозитива на постановения акт, защото в постановеното решение те съвпадат.

Предвид изложеното, молбата за отстраняване на ОФГ е неоснователна и същата не следва да бъде уважена.

Водим от горното,ЯОС

                                       Р    Е    Ш     И   :

Оставя без уважение молба вх. №7786/23.12.16г от Ю.И.Д., с ЕГН ********** ***, с пр осн чл 247 ал 1 ГПК, с която се иска поправка на ОФГ в Решение от 23.11.16г, пост. по възз. гр д №342/16г по описа на ЯОС, в частта на решението, с която  Ю.И.Д. е осъден да заплати на НОИ, със седалище и адрес на управление гр София, бул.”Ал.Стамболийски” №62-64, представлявано от Управител- Б.Х. П., разноски направени пред настоящата инстанция в размер на 200лв за юрисконсултско възнаграждение.

Решението за  поправка на ОФГ, не подлежи на обжалване, съгл. разп. на  чл 247 ал 4 ГПК.

Настоящето решение да се счита неразделна част от решение № 164/23.11.16г, пост. по възз. гр д №342/16г по описа на ЯОС.

Преписи от настоящето решение да се връчат на страните.

 

Председател:                                     Членове:1.           2.