Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Гр. Ямбол 27.02.2017 г.

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 13.02.2017г /две хиляди и седемнадесета година/ в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ж.Бозукова

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Бозукова гр. дело №217 по описа за 2016 г.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по ИМ вх. № 3583/06.06.2016г. от К.П.И. и В.С.И.,***, чрез пълном. адв. Б.А. - САК срещу О.П.Г. и Р.Т.Г.,***, като са предявени кумулативно съединени искове: частичен главен иск по чл. 240, ал.1 ЗЗД - за заплащане на сумата 16 450 щ д , за периода от 13.10.11г до 13.07.12,съставляваща част от общата сума- 46 450 щ.д, дължима по сключен Договор за заем от 30.06.2009 г.; частичен иск по чл. 240, ал. 2 ЗЗД – за лихва в размер на 2 800 щ.д. за периода от 13.10.11г-13.07.12г -– като част от общата сума 8 361 щ.д. и частичен иск по чл. 92 ЗЗД – за заплащане на неустойка за забава върху главницата, за периода 13.10.11г-03.06.16г,в размер на сумата 16 000 щ.д – част от общата сума на неустойката, в размер на 52 623.64 щ.д.

В ИМ се твърди, че съгл. Договор за заем от 30.06.08г между К.П.И.-„заемодател” и О.П.Г.-„заемополучател”, И. е предал в собственост на Г. сумата 80 000 щ.д, а последният се е задължил да върне заемната сума в сроковете визирани в договора, заедно с уговорената лихва / раздел ІІ и ІІІ от д-ра/,както и да заплати неустойка при забава/раз.V от д-ра/.Според исците, на 30.06.09г,И. е превел по банков път-чрез „КТБ”, сума в размер на 60 000лв на фирма „Климавент”ООД, посочена от Г., а извън това, ищецът И. е изтеглил на 30.06.09г от „КТБ”АД с бордеро №104552/30.06.09г сумата 17 596.43 щ д, с равностойност-24 265.48лв и с бордеро № 104533/30.06.09г- сумата 26 303.57 щ д, респ.-36 272.62 лв или общо-43 510 щ д, а с бордеро №119526/13.07.09г е изтеглил и сумата 36 490 щ д, респ.-50 940.04лв или с трите бордера е изтеглена сума над 80 000 щ д ,които ответниците са получили.В ИМ /стр.2/ се прави признание от исците, че ответниците са върнали част от главницата и лихвите, като са цитирани върнатите суми и съответно периодите, за които сумите са платени и се твърди, че е останала неплатена главница в размер на 46 450щ д, както и лихви и неустойка. Исците признават в ИМ /стр 2 и 3/, че ответниците за гратисния период от 13.07.09г до 13.04.10г –са платили 14 400щ д само лихва, за периода от 13.04.10 -13.10.10г на 15 000щ д –главница и лихва в р-р на 7 800щ д, за периода от 13.10.10г до 13.04.11г са платени още 15 000щ д- главница плюс 6000 щ д лихва, а за периода от 13.04.11г-13.10.11- платена главница в размер на 3 550щ д плюс лихва 4200щ д.

С молба от 21.06.16г исците конкретизират претенцията си, като посочват цената на всеки от предявените искове в български лева: частично главница в р-р на 28 349.10лв, от общо дължима сума по главницата - 46 450 щ д, частично лихва от 4825.38лв, от дължимата лихва в размер на 8 361 щ д и частично неустойка от 27 573.60 лв, от пълния размер на неустойката 52 623.64 щ д.

В хода на процеса, исците поддържат, че дадените в заем пари са придобити по време на брака им, в резултат на съвместен принос и принадлежат на двамата съпрузи в СИО, като сумата е дадена на ответниците- също по време на брака им и те заедно са получили 80 000 щ д и двамата следва да отговарят за задължението си към исците.

В срока по чл 131 ал 1 ГПК е постъпил отговор от отв.О.П.Г. и Р.Т.Г., с който се оспорват изцяло предявените частични искове по основание и размер.

В отговора се навеждат доводи, че не е налице между страните валидно сключен и действащ договор за заем за сумата над 60 000лв, с равностойността на 43 509.78 щ.д. към 30.06.09г, когато ищецът И. е привел тази сума по сметка на ”Климавент”ООД и процесният договор е действителен и обвързва страните само за тази сума, а за останалата част над 43 509.78 щ.д –до размер на записаната в договора сума от 80 000 щ д, ответникът не е получавал парични средства.Наред с това се сочи, че срокът от 36 месеца за връщане на заема започва да тече от 13.07.09г, а не от подписване на договора между страните - 30.06.09г и заемната сума е издължена в брой на исците –на три вноски-на 01.10.10г-15 000 щ.д., на 01.04.11г-15 000 щ д и на 01.06.212г /вместо на 01.10.11г-забава с 8 мес./-13 510 щ д . Ответниците излагат аргументи, че дължимите договорни лихви са платени с главниците, като са изплатили общо на исците 65 939 щ.д , от които главница- 43 510 щ д , дължима лихва -20 257 щ д и неустойка- 2172 щ д и по признание на исците- обективирано в ИМ, извършените от ответниците плащания възлизат на сумата 65 950 щ д. Според ответниците,заемодателят е неизправна страна по договора, т к не е предал на заемателя заемната сума от 80 000 щ д, съгл. чл 1 ал 1 от Д-ра за заем от 30.06.09г и като неизправна страна не може да претендира неустойка по договора.

Алтернативно се прави възражение, ако съдът приеме, че заемната сума е 80 000 щ д и че същата е дължима от ответната страна, то претендираната лихва за периода от 13.10.11г до 13.07.12г е незаконосъобразна, т к договорената лихва от 2 % месечно противоречи на разп. на чл 10 ал 1 ЗЗД. Страната прави възражение, че неизплатената главница до 03.06.2011г, както и неизплатени лихви и неустойка до 03.06.13г са погасени по давност-за главницата по чл 110 ЗЗД, а за лихвите и неустойката –по чл 111 „В” ЗЗД.

Депозиран е отговор по ИМ и само от отв. Р.Г., с който се потвърждава първоначално депозирания отговор на двамата ответника от 27.7.2016г, като отново се оспорват изцяло предявените частични искове и се твърди, че не е налице валидно сключен и действащ договор за заем, действителен и обвързващ страните. Според отговора, претендираната лихва за периода от 13.10.2011г. до 13.7.2012г е незаконосъобразна, т.к договорената 2 % мес. лихва, противоречи на разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗЗД , а и лихвата за цитирания период е погасена, поради изтекла 3 год. погасителна давност към 13.7.2012г.,като търсената неустойка за периода от 13.10.2011 г. до 3.6.2016 г. е прекомерно голяма и на основание чл.92 ал.2 ЗЗД, следва да се намали до размера на зак. лихва, а неизплатената главница до 3.6.2011г е погасена, поради изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД.В отговора се навеждат аргументи, че предявените искове срещу отв. Р.Т.Г., като солидарно отговорен длъжник по Договора за заем от 30.06.09 г, заедно с отв. О.Г. са неоснователни, т.к Г. не е заемател по договора и заемната сума не е ползвана за семейни нужди, поради което ответницата не е пасивно легитимирана страна по предявените искове и се претендира отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани по отношение на Г. и присъждане на страната на направените по делото разноски.

Исците са депозирали възражение срещу отговора на ответниците, в което се твърди, че заетата на ответниците сума от 80 000 щ д е употребена от заемателите за погасяване на друг техен заем- към „Сосиете Женерал Експресбанк”АД-теглен за семейни нужди, за който отговарят солидарно двамата ответници- сумата е употребена за освобождаване на договорна ипотека, с вх № 11796/15.11.06г върху семеен недв. имот.

По отношение на изложените в отговора доводи, касаещи лихвата се сочи, че няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва по см. на чл.240 ал.2 ЗЗД, над размера на законната лихва или неустойка за забавено изпълнение на парични задължения по чл.92 ЗЗД- над размера на законната лихва и свободата на договаряне не е ограничена от разп. на чл.10 ал.2 ЗЗД.Относно възражението на ответниците за изтекла погасителна давност се твърди, че същото е неоснователно и незаконосъобразно, т.к съгл. чл.3 от договора, заемателят се е задължил да върне на заемодателя сума от 80 000 щ.д., в срок от 36 календарни месеца и погасителната давност започва да тече от 30.06.2012г, а съгл. общия 5 г. давностен срок по чл.110 ЗЗД, давността изтича на 30.06.2017 г. – много след подаване на ИМ. Според исците, твърдението на ответниците, че не са получили остатъка от заема до размер на 80 000 щ.д. е неоснователно, защото те са получили от КТБ- Ямбол с бордеро № 104552/30.06.09г- 17 596.43 щ.д., с бордеро № 104533/30.06.09г- 26 303.57 щ.д., а на 13.07.09г. с бордеро № 119526, отв. са изтеглили от КТБ и сумата 36 490 щ.д. и на същата дата – 13.07.2009г. е вдигната ипотека вх. № 11796/15.11.2006 г. на „Сосиете Дженерал Експресбанк” АД, след което отв. Г. са продали на ищците Иванови бившия ипотекиран имот, обективиран в нот. акт № 2/13.07.2009г. и едновременно с нот.акт за продажба на имота, страните са подписали и Предварителен договор от 13.07.09г. за обратно изкупуване на този имот от сем.Г. Според ищците, в деня на продажбата на имота е получена от ответниците и останалата част от заема.

В с.з.,исците,чрез проц. си представител, поддържат частично предявените искове и молят съда за тяхното уважаване,като се прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на ответниците,с оглед правната сложност на делото.Исците са представили и писмена защита, в която твърдят, че ответниците не са представили по делото разписка или платежно нареждане, с които да докажат, че са върнали на исците сумата 60 000лв, която са получили по банков път по сметка, посочена на отв.О.Г..Според исците, тази сума плюс сумата предадена на ответниците на 13.07.09г,съставлява сумата по договора за заем-80 000 щ.д.,като в договора е уговорена възнаградителна лихва по чл 240 ал 2 ЗЗД, която е над размера на законната лихва и неустойка за забавено плащане на паричното задължение,т к свободата на договаряне не е ограничена от разп. на чл 10 ал. 2 ЗЗД.Според исците,заемателят се задължава да върне заетата сума от 80 000щ.д в срок от 36 календарни месеца и пагасителната давност започвна да тече от 30.06.12г, а съгл. общата 5 годишна давност по чл 110 ЗЗД, давността изтича на 30.06.17г- след подаване на ИМ.Според исците, постъпилата по сметката на „Климавент”ООД, сума от 60 000лв на 30.06.09г,преведена от ищеца И. като заем е послужила на ответниците, по договора им за кредит №63/15.11.06г в „Сосиете Женерал Експрес Банк”АД, за заличаване на учредената в полза на банката договорна ипотека от 15.11.06г, а и ответниците са прехвърлили на исците собствения си семеен имот на 13.07.09г с нот. акт, като гаранция по договора, по който дължат 80 000 щ.д. Страната претендира и направените по делото разноски.

В с.з. от 13.02.17г отв. О.Г. заявява, че е получил от ищеца само сумата 60 000лв, което е по-малко от 40 000 долара,които са влезли в разплащателната сметка на „Климавент”ООД и са отишли за заплати и за оборотен кредит, който ответникът е изтеглил от банката по програма за финансиране на среден и малък бизнес. Отв. Г., чрез проц. си представител моли наст. инстанция, да отхвърли изцяло предявените частични искове по Договор за заем от 30.06.09г,с твърдението, че е получил само 60 000лв, приведена му по с/ка на „Климавент”ООД от ищеца и тази сума е върната на заемодателя. Алтернативно с това заявява, че ако съдът приеме дължимост от ответниците на претендираните суми, то да бъде взето предвид възражението им, че част от главницата, лихвите и претендираната неустойка са погасени по давност, а договорената лихва като противоречаща на закона ,следва да бъде редуцирана до законната лихва и предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендират се и направените по делото разноски.

Страната е представила и писмена защита, с която също иска отхвърляне на предявените частични искове, като неоснователни и недоказани в предявените размери.В тази връзка се излагат доводи, че по делото не са налице надлежни писмени доказателства, исците да са предоставили на отв. Г. сума над 60 000лв до размер на претендираните 80 000щ.д. и заемодателят не е изпълнил задължението си да предостави изцяло на заемателя записаната в Договора за заем от 30.06.09г сума,респ. задължението е изпълнено частично. В тази вр. се излагат аргументи, че в ИМ исците правят признание, че отв. Г. им е върнал част от главницата и изплатил договорна лихва-общо в р-р на 65 950 щ д , като не е оспорено ответниковото твърдение в отговора, че Г. е върнал заемна сума от 43 509.78 щ д. Според страната, в изплатената сума е включена главница от 43 509.78 щ д, равностойна на 60 000лв, реално предоставена на заемателя Г. и той не дължи на исците главница от 46 450 щ д., а исците погрешно са изчислили дължимите лихви и неустойки върху главница от 46 450 щ д., имайки предвид договорената сума от 80 000щ д, намалена с върнатата сума от отв. Г..Според страната, исците не са се възползвали и от предоставената им по чл 214 ГПК възможност- да изменят основанието или петитума и размерите на предявените частични искове,поради което същите следва да се отхвърлят.

Алтернативнто се парви искане, в случай че съдът приеме, предявените частични искове са основателни, то при определяне на техния размер да съобрази, че определената договорена лихва е 2% месечно, респ.36 % годишно, а съгл чл 10 ал 1 ЗЗД,максимално допустимата лихва, която може да се уговори е до размера определен от МС и към 30.06.09г е в сила ПМС №72/08.02.94г, като годишната лихва към тази дата е 12.24%-по закл. на в. л. Страната прави възражение за прекомерност на размера на неустойката и твърди, че такава не се дължи, т к исците не са доказали да са понесли вреди, а и неустойка не се дължи на наизправна страна по двустранен договор, каквито са исците. Отново се прави възражение и за погасяване по давност на претендираните лихви и неустойки за периода преди 03.06.13г на осн чл 111 б „б” и „в” ЗЗД. Според страната, заемателят е изплатил реално получената сума 43 509.78 щ д-60 000лв по Договора за заем,заедно с дължимата и уговорена лихва редуцирана съобразно реално получената сума,т к исците са признали изплатена главница по договора -33 550 щ д, и 13 525.90 щ д дължима лихва-общо 47 075.90 щ д и към дата 13.10.11г дължимата главница и договорни лихви са изцяло платени от отв. Г.. В тази вр. се сочи, че исците неправилно изчисляват и претендират р-ра на лихвите,съобразно договорената заемна сума от 80 000 щ д , а не върху реално предадената и върната сума като главница.

В писмената защита се излагат доводи относно направеното възражението на исците за прекомерност на адв. възнаграждение на ответниците, че делото е сложно от фактически и правен характер и платеното адв. възнаграждение съответства на разп. на чл 78 ал 5 ГП, като страната претендира заплащане на направените по делото разносики.

Проц. представител на отв. Г. твърди, че същата не е пасивно легитимирана страна по предявените искове,т к за получената сума от отв. О.Г. в размер на 60 000лв, заета от ищеца И., не е доказано по делото да е дадена за семейството, а сумата е преведена по с/ката на фирма „Климавент”ООД и е получена за погасяване на задължения на дружеството.В тази вр. се иска отхвърляне на частично предявените искове срещу Р.Г., като исците бъдат осъдени да й заплатят направените разноски по делото.

В писмена защита се сочи,че не е установено по делото, реално получената сума от от отв. О.Г. в р-р на 60 000лв- заемни средства по Договор за заем от 30.06.09г, да са използвани за семейни нужди, т к сумата е изпратена по разплащателната сметка на ЮЛ-„Климавент”ООД и от тази сметка ЮЛ е извършило плащания към трети лица и в тази насока е и закл. на вещото лице, а целите за които са използвани средствата постъпили в разплащателната с/ка на дружеството, нямат общо със задоволяване на семейни нужди на ответниците. Страната навежда аргументи, че заличаването на учредената договорна ипотека като обезпечение на кредита, предоставен на „Климавент” ООД от „Сосиете Женерал Експресбанк” по сключения Договор за целеви кредит за оборотни средства №63/15.11.06г, не съставлява задоволяване на семейни нужди.В тази насока се твърди, че нито в договора за заем, нито в преводното нареждане е посочено като основание-използването на заемната сума от 60 000лв за семейни нужди и въпросните средства не са дадени в заем на ответника и съпругата му, а парите са приведени на „Климавент”ООД по искане на отв.О.Г. и нямат за цел да задоволят семейни нужди..В тази връзка се иска отхвърляне на предявените частични искове против отв. Р.Г., т к същата не е солидарен длъжник по Д-р за заем от 30.06.09г и възникналите облигационни отношения между страните по силата на Договор за заем от 30.06.09г са породили задължения само за О.Г..

Страната е представила и писмена защита, с която се иска отхвърляне на предявените искове срещу отв.Г. като неоснователни и недоказани. Излагат се доводи, че по делото не е установено, ищците да са предоствили на отв. Г. сума над дадените 60 000лв и заемодателят не е изпълнил задължението си- да предостави изцяло на заемателя записаната в договора сума от 80 000 щ.д.Страната сочи, че в ИМ – обстоятелствената й част ищците са направили признание, че ответникът Г. им е върнал част от главницата и е изплатил договорна лихва, общо в размер на 65 950 щ.д., като ищците не са оспорили и твърдението в отговора на Г., че им е върнал съобразно реално получената заемна сума – 43 509.78 щ.д., като тази възможност ищците са имали съобр. разп. на чл.146 ал.3 ГПК, непосоредствено след доклада, което не са сторили, а върната сума от 65 939 щ.д., кореспондират напълно със сумата от 90 000 лв, сочена от Р.Г. като върната на ищеца И., респ. ищците не са доказали, че имат вземане по договора за заем, т.к не е установено да са предоставили на заемополучателя сумата от 80 000 щ.д., а грешно са изчислили дължимите лихви и неустойка върху претендираните суми и ответниците не дължат същите.

Алтернативно с това се прави искане в случай, че съдът приеме предявените частични искове за основателни, то при определяне на техния размер да се вземат предвид своевременно направените възражения на отв. Г.. Страната твърди, че определената договорена лихва в чл.4 раздел ІІІ от Договора за заем – 2 % месечна лихва или 36 % годишна противоречи на разпоредбите на чл.10 ал.1 ЗЗД и на разп. на ПМС № 72 от 8.2.1994 г. и годишната законна лихва следва да е 12.24 %. Според ответниците, съгл. разп. на чл.92 ал.2 ЗЗД, съдът следва да намали неустойката от 24.12 % на годишна база до размера на зак. лихва, т.к ищците въобще не са понесли вреди и не е оборена презумпцията на чл.86 ЗЗД, че обезщетението при забава на парични вземания е в размер на зак. лихва и е недопустимо размера на неустойката да надвишава главницата, а и неустойка не се дължи на неизправна страна по двустранен договор /Решение № 48/30.06.1986 г. по гр.д. № 18/86 г. на ОСГК/. Страната иска да бъде прието възражението й за погасяване по давност на претендирани лихви и неустойки за периода преди 03.06.13 г, на осн. чл.111 б.”б” и „в” ЗЗД. Според защитата, отв. Г. е платил реално получената сума като главница от 43 509.78 щ.д. равностойни на 60 000лв по договора за заем, заедно с дължимата договорена лихва, въпреки нейния незаконосъобразен размер и в ИМ ищците признават, че отв. Г. е изплатил главница по договор за заем в размер на 33 550 щ.д. за съответните цитирани периоди като признават и плащане на договорена лихва, но въпреки това претендират лихва, поради неправилното й изчисляване на база на главница от 80 000 щ.д. Според страната, дължимите главница и договорени лихви са изцяло платени към 13.10.2011г,а е неоснователно възражението за прекомерност на адв. възнаграждение на ответниците, т.к същото е съобразено с Наредбата на адв. възнаграждение и разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК. Отв. Г. претендира осъждане на ищците, да й заплатят разноски по делото.

ЯОС установи следното по фактите:

С Договор за паричен заем от 30.06.09г между заемодателя- К.П.И. и заемополучателя- О.П.Г., заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя, парична сума в размер на 80 000 щ.д. във валутни купюри, а заемателят се е задължил при условията и сроковете уговорени в договора, да върне заетата сума и да заплати възнаграждение по уговорената в договора лихва / раздел І -„предмет на договора/. В раздел ІІ, чл.2 от същия, заемодателят е поел задължение да предостави на заемополучателя заеманата сума по банков път, по разплащателна сметка- посочена от заемополучателя, а последният да издаде саморъчна разписка удостоверяваща предаването на заемната сума, като страните са договорили, че датата, на която заемополучателят подпише саморъчна разписка- удостоверяваща предаване на заемната сума, тази дата да се счита за начална дата на общия срок по договора. В чл.3- заемопалучателят е поел задължение, да върне заетата сума в срок от 36 календарни месеца, които започнат да текат от датата, на която заемополучателят подпише разписка- удостоверяваща датата на получаване на заемната сума. Страните са уговорили и срокове като през първите 9 месеца от общия срок по договора, т.н. „гратисен период”, заемополучателят да заплаща само лихва в размер и срокове уговорени в договора / чл.3 ал.4/, а в останалите 27 месеца от общия срок по договора- да заплаща за период от 6 месеца, погасителна вноска по главницата – заемна сума в размер на 15 000 щ.д., по начин и срокове уговорени в договора. В чл.4 от договора, заемополучателят се е задължил да заплаща на заемодателя като възнаграждение и лихви в размер на 2 % от заемната сума месечно- за периода от първите 9 месеца на общия срок по договора – за гратисния период, а след заплащане на първата погасителна вноска по главницата до изтичане на срока по договора и до момента на неговото предсрочно погасяване от заемополучателя, последният да дължи 2 % лихва, изчислена върху оставащата непогасена част от заемната сума във всеки конкретен момент.В чл.5 от договора е предвидено, заемополучателят да обезпечи за срока на договора получаната в заем сума, чрез прехвърляне собствеността на жилищен имот в гр. Ямбол ул.”Гали поле” № 19, в полза на заемодателя- с нот. акт за покупко – продажба, като в ал.3 от д-ра е визирано, заемополучателят и семейството му да продължат да обитават недвижимия имот и да плащат всички мес. данъци и такси. В ал.5 е договорено, че едновременно с подписването на нот. акт за покупко продажба на въпросния имот, заемодателят се задължава да подпише заедно със съпругата си Предварителен договор за покупко – продажба на имота и се задължава да върне собствеността на този имот на заемополучателят и то с НА и безвъзмездно, но едновременно със своевременното или предсрочно изплащане на заетата сума по договора за заем. В ал.6 е предвидена клауза според която, ако заемополучателят пожелае да издължи предсрочно заетата сума, чрез получаване на кредит от банкова институция, то заемодателят се задължава да ипотекира недвижимия имот, чиято собственост е получил с обезпечителна цел, в полза на банковата институция посочена му от заемополучателят.

По делото е налице преводно нареждане от 30.06.09г, за банков превод на сумата 60 000лв-преведена от К.П.И. на „Климавент”ООД, чрез „КТБ”АД. В тази връзка е представено зав. копие от данните в ТР за фирма”Климавент”ООД от дата 17.10.12г, от което е видно, че собственици и съдружници в дружеството са:О.П.Г. с дял-4750лв и Р.Т.Г. с дял-250 лв.

Налице са и 3 бр.банкови бордера №104552/30.06.09г- за сумата 17596.48щ.д.-с равностойност 24 265.48лв и №104533/30.06.09г- за сумата 26 303.57 щ д, с равностойност 36272.62лв-сочещи за закупена валута чрез „КТБ”АД, от ищеца К.И., а с бордеро № 119526/13.07.09г са закупени чрез „КТБ” 36490 щ д, с равностойност 50940.04лв от исцата В.И..По отношение на цитираните бордера липсват писмени доказателства, закупените от исците суми във валута, да са преведени на ответниците.

Нот. покана от 30.09.15г и нот. покана от 30.10.15г на Нотариус, с рег. №487 на НК и р-н на действие-ЯОС,както и протокол от 30.10.15г на нотариуса сочат, че ищецът И. е отправил до отв.О.Г. искане, за връщане на сумата 80 000щ.д в пълен размер,ведно с договорената лихва за изтеклия период, т к в противен случай И. ще поиска прекратяване ползването на ответниците на имота /прехвърлен на исците/ и предаване владението на същия, но от протокола на нотариуса е видно, че отв.Г. не се е явил да даде отговор на поканата.

В тази връзка по делото е налице НА № 2/13.07.09г, с който О.П.Г. и Р.Т.Г. са продали на К.П.И., собственият си недвижим имот на ул. „Гали Поле” № 19 в гр. Ямбол ПИ ХІ -1387 в кв.28 по плана на града, с площ от 420 кв.м, заедно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда- ново строителство, с идентификатор 87374.543.490.3, със застр. площ 94 кв.м. Приложен е и Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 13.07.09г, съгл. който, К.И. и В.И. са се задължлили да продадат с окончателен договор, чрез НА на купувачите О.Г. и Р.Г. същия имот.

Във връзка с направените възражения от ответниците за проц. легитимация на исцата И. и на отв.Г., по делото са представени: у-ние от 10.12.1992 г. на Общ. Ямбол, според което, О.П.Г. и Р.Т. Ж. са сключили граж. брак на 10.12.1992 г., а друго у-ние на Общ. Ямбол от 17.11.1998 г. сочи, че К.П.И. и В.С. С. са сключили граж. брак на 13.06.1993 г.

Видно от приложеното ч гр д №331/16г на БАС, с Определение №223/22.06.16г пост. по наст. дело, производството е било прекратено по отношени на исцата В.С.И. и по отоношение ан отв. Р.Т.Г., поради проц. недопустимост на исковете, предявени от В.И. срещу отв.Р.Г.. С Определение №432/24.08.16г по ч гр д №331/16г на БАС, определение №223/22.06.16г пост.по гр д №217/16г на ЯОС е отменено и делото върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизовдствените действия.В мотивите на определението е прието, че проц. легитимация на исцата се определя от разп. на чл 19 СК /отм/, който въвежда оборима презумпция,чието оборване следва да стане по съществото на делото, а относно проц. легитимация на ответницата, следва да се вземат предвид разп. на чл 25 СК/отм/, където е налице отново оборима презумпция, която следва да бъде доказана или опровергана също в производството по делото.

По делото е налице и Договор за кредит на оборотни средства –овърдрафт между страните „Сосиете Женерал Експреусбанк”АД-гр Варна и „Климавент”ООД, както и Анекс №1/15.11.06г към договора

Останалите писмени доказателства съдът не кредитира, т к ги преценя за правно ирелевантни относно спора.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и изслушана ССЕ.В заключението на същата от 09.12.16г се сочи, че на основание материалите по делото и направените справки, вещото лице е изготвило заключение в 2 случая. В първият случай, е изчислило размера на оставащите дължими и неплатени суми за главница, лихва и неустойка- в пълен размер и частично така, както са предявени, предвид уговорената сума по договора за заем- 80 000 щ.д. и сроковете за връщането й / раздел ІІ и ІІІ от договора/ и съобразявайки се с изплатените суми от ответниците- за главница и лихви по периоди, като размерът на оставащите неизплатени суми за главница, лихва и неустойка в пълен размер и частично са определени така: пълният размер на неизплатената главница за периода от 13.10.2011 г. до 13.07.2012 г. е 46 450 щ.д, с равностойност 80 049.61 лв, като частично предявеният иск за главница за периода от 13.10.2011 г. до 13.7.2012 г. е в размер на 16 450 щ.д., с левова равностойност 28 349.10 лв, а пълният размер на мораторната лихва за периода от 13.10.2011 г. до 13.07.2012 г. е 8 361 щ.д., респ.- 14 408.93 лв, като частично предявеният иск за мораторна лихва за периода 13.10.2011 г. – 13.07.12 г. е 2 800 щ.д.- с левова равност. 4 825.38 лв, като пълният размер на неустойката за периода 13.10.2011 г -03.06.16г е 52 779.52щ д, респ. 90 957.59лв, а частично предявеният иск за неустойка за периода от 13.10.2011 г. до 3.6.2016 г. е 16 000 щ.д., с левова равностойност -27 573.60 лв.

Във вторият случай, експертът е изчислил дължимите суми, за главница ,лихви и неустойка, с оглед преведената заемна сума от 60 000лв от ищеца К.И. по банков път на отв.О.Г., чрез фирма”Климавент”ООД.

Според експерта, сумата от 60 000лв, с равностойност -43 509.78 щ д, по преводно нареждане от 30.06.2009 г. за банков превод, от сметката на К.П.И. по сметка на „КЛИМАВЕНТ „ООД в „КТБ” АД –Ямбол е осчетоводена в счетоводството на дружеството, с основание:„ по договор”.

Относно тази сума вещото лишце е взело предвид направеното от исците признание в ИМ за върнати суми на съответните дати и е изчислило дължимите суми по главница лихви и неустойка така: Заемната сума от 60 000лв, с равностойност 43 509.78 щ д е изплатена в брой от ответниците на исците, на 3 вноски- на 01.10.10г- 15 000щ д ,съгл. чл 3 и чл 4 от д-ра, на 01.04.11г- 15 000щ д, като е спазен 6-мес. срок и на 01.06.12г- 13 510 щ д , вместо на 01.10.11г-със забава от 8 мес., като договорените лихви са платени заедно с главниците, а именно: на 01.10.10г-платени 13 053 щ д-договорена лихва / 2%мес. лихва върху 43 510 щ д –за 15 месеца/, на 01.04.11г -платени 3 421 щ д –договорена лихва/ 2% в/у 28510 щ д –за 6 месеца/ и на 01.06-12г-3 783 щ д / 2% в/у 13510 щ д –за 14 мес/.Или общият размер на платените договорени лихви за съответните е 20 257 щ д.

В.Л е изчислило в заключението си, дължимите лихви от ответниците за съответните периоди върху сумата 60 000лв,респ. 43 509.78 щ д, в 2 варианта:

І вариант- при договорена лихва-24%годишно: за периода от 30.06.09г-30.03.10г-7 831.80 щ д /2% мес.в/у 43 510 щ д за 9 месеца/, за периода от 30.03.10г-01.10.10г-5 221.20 щ д /2% мес.в/у 43 510 щ д за 6 месеца/, за периода от 01.10.10г-01.04.11г- 3 421.20 щ д /2% мес.в/у 28 510 щ д- за 6 месеца/ и за периода от 01.04.11г- 01.06.12г- 3 782.80 щ д /2%мес. върху 13510 щ д за 14 месеца/

Или според експерта дължимата договорена лихва, която ответниците дължат е 20 257 щ.д.

При втори вариянт, В Л е изчислило дължимите лихви върху сумата от 43 509.78 щ д, респ. 60 000лв, на база- годишна законна лихва, за всеки период, съобразно твърдените според отговора на ответниците плащания, а именно:за периода от 30.06.09г-30.03.10г- 3 646.03 щ д ,респ.-5 027.87лв, за периода от 30.03.10г-01.10.10г-2 288.09 щ д,респ. 3 155.27 лв, за периода от 01.10.10г-01.04.11г- 1 475.08 щ д –респ. 2 034.13лв и за периода от 01.04.11г- 01.06.12г- 1 636.31 щ д зак.лихва, респ. 2 256.47лв / при курс на долар/лв към 30.06.09г- 1.379/

Относно дължимата неустойка за забава в плащането на 13 510 щ д по договора за заем, за периода от 01.10.11г- 01.06.12г В.Л. е дало заключение в 2 варианта:

І вариант-при договорена неустойка на годишна база 24.12%-2 172.40 щ д / 13 510 щ д по 2,01 % месечно- за 8 месеца/ и

ІІ вариант – договорната неустойка, редуцирана до законната лихва е изчислена на 936.43 щ д

По делото е изслушана и ССЕ от 29.12.2016 г,според която на 30.06.2009 г. по сметка IBAN ***, с титуляр „КЛИМАВЕНТ”ООД е получена сумата в размер на 60 000 лв, преведена чрез преводно нареждане от сметка с IBAN *** „КТБ” АД с наредител на превода- К.П.И. и с основание – „ по договор” и на същата дата 30.06.2009г, по сметката на „КЛИМАВЕНТ”ООД са платени такси към ЦРОЗ – за освобождаване особен залог, комисионни за неизползван овърдрафт, такси по обезпечения и такса предсрочно погасяване овърдрафт.

Според вещото лице, предвид удостоверение изх. № 1391 от 6.7.2009 г. на СВ- гр. Ямбол е извършено вписване, вх. № 4867 от 3.07.2009г. на заличаване на договорна ипотека вх. № 11796 от 15.11.2006г. с кредитор – „Сосиете Женерал Експрес Банк” АД, учредена върху недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол, ул.”Гали поле” № 19.Експертът твърди, че съгл. извлечение от сметка IBAN *** „КЛИМАВЕНТ”ООД и данни от у-ние с изх. № 1391/6.7.2009г. на СВ-Ямбол, постъпилата по сметката на „КЛИМАВЕНТ”ООД сумата в размер на 60 000лв на 30.06.2009 г., преведени от К.П.И., е послужила като обезпечение на договор за кредит № 63/ 15.11.06г. на ответниците в „Сосиете Женерал Експрес Банк” АД -клон Варна и е заличена учредената в полза на банката договорна ипотека вх. № 11796 от 15.11.06 г.

По делото е изслушана и допълнителна СИЕ от 30.01.17г, в заключението на която се сочи, че на основание извлечение от сметка IBAN ***, с титуляр „КЛИМАВЕНТ”ООД в „Сосиете ЖЕНЕРАЛ Експрес Банк”АД гр. Варна, през периода от 30.06.2009 г. до 07.07.2009 г. от сметката на „Климавент” ООД са извършени плащания към НАП, за дължимо ДДС по справки декларации, превод по фактура на „Космо България Мобайл” ЕАД, плащания на банкови такси и лихви, на нотариални такси и такса към ЦРОЗ за освобождаване на особен залог като са теглени и суми от отв. О.Г., съгл. приложената таблица 1 от заключението.

Според експерта сумата в размер на 60 000лв, внесена на 30.06.2009 г. от К.И. е останала на разположение на дружеството „КЛИМАНЕВНТ”ООД като е използвана за извършване на цитираните преводи и банкови такси, както и за погасяване на задължението по усвоения кредит овърдрафт по договор за кредит № 63 от 15.11.2006 г. в размер на 45 615.60лв, като вещото лице твърди, че не е извършвано усвояване на овърдрафт за интервала от 30.06.2009 г. до 13.07.2009 г.

Предвид изложеното,ЯОС прави следните правни изводи:

Искът е по чл 240 и сл.ЗЗД.

Разпоредбата на чл 240 и сл.ЗЗД предвижда, че с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Елементите от фактическия състав на Договора за заем се установяват в разп. на чл 240 ал 1 ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение и предвид това определение, договорът за заем е реален договор, а реален е този договор, чийто фактически състав включва освен съглашение на страните и предаване на вещите, които са негов предмет.

Следователно елементите от фактическия състав на договора за заем са първо-съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ-предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, като доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение от последния. В тази връзка е и съдебната практика /Р №837/13.12.10г на ВКС по гр д №1727/09г ІV г о/.

Или, в тежест на ищеца е да докаже,че е предал вещта-че е налице реалност на сделката, т к договорът се счита за сключен от момента на фактическото предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласие на страните. а ответникът да докаже, че е върнал заетата сума.

Ето защо, независимо дали между страните е налице писмен акт или само устна уговорка за паричен заем, само с предване на съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението, като е възможно договорът за заем да бъде освен безвъзмезден и възмезден, в случай, че за използвания финансов ресурс е уговорено и заплащане на възнаградителна лихва.

В конкретният случай, предвид наведените в обстоятелствената част и петитума на ИМ факти и претенции, както и с оглед молба вх. №3905 /21.06.16г-чрез която исците конкретизират размера на частично предявените искове, ЯОС приема, че са предявени следните искове:

Частично предявен иск по чл 240 ал 1 ЗЗД, за сумата 16 450 щ.д, с равностойност на 28 349.10 лв-частично предявена главница, за периода от 13.10.11г до 13.07.12г, от дължимата според ищеца сума- в размер на 46 450 щ д

Частично предявен иск по чл 240 ал 2 ЗЗД за възнаградителна лихва, в размер на сумата 2 800щ.д респ. 4825.38лв, за периода от 13.10.11г до 13.07.12г от дължимата според исцовата страна сума от 8 361 щ д и

Частично предявен иск за неустойка по чл 92 ал 1 ЗЗД, за сумата 16 000щ д, с равностойност на 27 573.60лв, за периода от 13.10.11г до 03.06.16г, от дължимата според исците неустойка в размер на 52 623.64щ д

Доказателствата по делото сочат, че между ищеца К.П.И. и отв. О.П.Г. е налице Договор за заем от 30.06.09г според който заемодателят И. се е задължил към заемополучателят Г. да му предаде заемна сума в размер на 80 000щ.д.,във валутни копюри/чл.1, ал 1/ и по банков път, по разплащателна сметка, посочена от заемополучателя /чл.3 ал 1/, а последният се е задължил да върне на заемодателя заетата сума,както и да заплати като възнаграждение- лихва /ал 2/.

Доказателствата сочат, че в случая е налице единствено преводно нареждане от 30.06.09г за сумата 60 000лв- преведените по банков път, чрез „КТБ”АД, от заемодателя К.П.И. на „Климавент”ООД, и по признание на ответниците, заемната сума е получена от О.Г.,чрез цитираното дружество, на което същият е управител и съдружник, заедно със отв. Р.Г.-негова съпруга.

Относно предаването в заем на посочената сума от ищеца И. на ответника Г., няма спор между страните.

В тази връзка е и заключението на В.Л от ССЕ,което съдът приема за обективно и компетентно и според което, сумата от 60 000 лв по преводно нареждане от 30.06.2009 г. за банков превод, от сметката на К.П.И. по сметка на „КЛИМАВЕНТ „ООД в „КТБ” АД –Ямбол е осчетоводена в счетоводството на дружество, с основание:„ по договор”.

По делото липсват писмени доказателства за други преведени суми по Договора за заем от 30.06.09г от исците на ответниците, които да доказват реално предадени в заем парични средства.

Съдът приема, че наличните по делото- 3 бр.банкови бордера №104552/30.06.09г- за сумата 17596.48 щ д, с равностойност 24 265.48лв и №104533/30.06.09г- за сумата 26 303.57 щ д, с равностойност 36272.62лв-закупена валута чрез „КТБ”АД от ищеца К.И., както и бордеро № 119526/13.07.09г за закупени чрез КТБ 36490 щ д, с равностойност 50940.04лв от исцата В.И., сочат единствено за закупена от исците валута по банков път, но не доказват реалното предаване на тази сума на ответниците по Договора за заем.

Изпратената до ответника Г. нотариална покана от 30.10.15г също не сочи за предадени на ответника парични средства за разликата над 60 000лв ,респ. 43509.78щ.д./прибл.43510 щ д/ до размер на претендираните 80 000 щ.д./.

Съдът приема, че НА №2/13.07.09г,с който ответниците прехвърлят посредством продажба на ищеца И., собственият си недв. имот в гр Ямбол,ул”Гали поле”№19 и подписаният от същата дата Предварителен договор, с който исците се задължават да прехвърлят отново имота на ответниците е по-скоро обезпечение за връщане на заемната сума, а не сочи за размера на заемните парични средства.

И т к бракът между исците К.П.И. и В.С.И. е сключен на 13.06.1993г, а договорът за заем е от 30.06.09г, то предвид необорената призупция на чл 19 СК/отм/, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове ,придобити от съпрузите по време на брака им, в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити, то съдът приема, че съвместният принос на исците се предполага, а след като по делото не е доказано противното от страна на ответниците, то дадените в заем 60 000лв от исците са СИО. Ето защо, независимо, че договорът за заем от 30.06.09г е сключен само от ищеца И. с отв.Г., то вещно-правния ефект на сключения договор се разпростира и в патримониума на неучастващата в договора съпруга на И.-В.И.-исца по делото и същата е активно легитимирана страна в процеса.

По отношение процесуалната легитимация на отв. Р.Т.Г. съдът намира, че с оглед наведените твърдения в ИМ и уточненията към същата, исците претендират връщане на суми, послужили за семейни нужди на ответниците. Ето защо, следва да се цени неопроверганата презумпция на чл 25 СК/отм./- за солидарната отговорност на поетите по време на брака кредитни задължения. В случая ответниците –О.П.Г. и Р.Т.Г. са сключили граждански брак на 10.12.92г, и по делото не се твърди и не се доказа, към датата на сключване на Договора за заем от 30.06.09г и след това,съпрузите да са били във фактическа раздяла, поради което следва извода, че не е налице имуществен режим на разделеност и ответниците носят солидарна отговорност за поетите от Г. задължения с договора за заем.Ето защо съдът приема, че въпреки сумата да е преведена по банков път на „Климавент”ООД, в което дружество са собстевници и съдружници О.Г. и Р.Г. и всеки отговаря за задълженията на ООД според дела си, то съгл.неоспореното заключение на ССЕ от 29.12.16г и допълнителното такова от 30.01.17г, от получената заемна сума от 60 000лв, „Климавент”ООД е разплатило от сметката си, както такси към ЦРОЗ- освобождаване от особен залог, комисионни за неизползван овърдрафт, такси за обезпечения и такси предсрочно погасяване на овърдрафт, така и част от сумата е използвана за заличаване на договорна ипотека, с кредитор „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, учредена върху недв. имот в гр.Ямбол, ул”Гали поле„№19, за който имот има данни,че е бил собственост на ответниците, придобит с НА№28/03г, който имот в последствие прехвърлят на исците.Предвид изложеното се налага извода, че за поетото задължение от отв.Г. по процесния договор за заем, следва да отговаря солидарно и съпругата му –отв.Румана Г., т к част от сумата е използвана за задоволяване на нужди на семейството.

Относно изпълнение на задължението от ответниците за плащане на исците на процесната заемна сума, няма доказателства по делото, но е налице признание от исците в ИМ- за върнати суми от ответниците по главницата и лихвата /уговорена в чл 4 от договора/ и към момента на предявяване на иска се сочи, че ответниците дължат главница от 46 450 щ д, като исците се позовават на договорената заемна сума от 80 000щ д по договора от 30.06.09г.

В ИМ се признава, че ответниците са направени плащания едновременно на главница и лихви за съответните периоди така: за гратисния период от 13.07.09г до 13.04.10г –са платени 14 400щ д само лихва, за периода от 13.04.10 -13.10.10г е платина на 15 000щ д –главница и лихва в р-р на 7 800щ д, за периода от 13.10.10г до 13.04.11г са платени още 15 000щ д- главница плюс 6000 щ д лихва, а за периода от 13.04.11г-13.10.11- платена главница в размер на 3 550щ д плюс лихва 4200щ д.

Или според исците,ответниците са платили за сочените периоди главница-33 550 щ д и лихви в размер на 32 400щ д –лихви, което общо възлиза на призната сума по изпълнение на задължението на ответниците, в размер на 65 950 щ д.

В тази връзка, съдът приема неоспореното заключение на В.Л. от ССЕ от 09.12.16г според което, при курс на щ.д спрямо лева към 30.06.09г-1.379, равностойността на предадените в заем 60 000 лв от исците на ответниците възлиза на 43 510 щ д, като в таблица 2 от заключението-неразделна негова част е отразено, че към дата 01.06.12г, ответниците не дължат главница.

Според В.Л./стр.7 от закл./ заемната сума в размер на 60 000лв,равностойна на 43 509.78 щ д /по курс към 30.06.09г-1.379/ е изплатена на три вноски: на 01.10.10г-15 000 щ д ,съгл чл 3 ал 4 от договора за заем, на 01.04.11г-15 000щ д ,като е спазен 6 мес. срок и на 01.06.12г-13 510 щ д , вместо на 01.10.11г –със забава 8 месеца за изплащане на главницата, или общо е платена главница 43 510щ.д.С оглед изложеното съдът намира , че предявеният частичен иск досежно главницата по договора за заем ,като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Досежно дължимите лихви, уговорени в чл 4 от Договора за заем от 30.6.09г съдът намира, че страните са уговорили възнаградителна лихва по см на чл 240 ал 2 ЗЗД и в тази насока приема І вариант от закл. на ВЛ от ССЕ,в частта му, в която дължимите договорени лихви за съответните периоди са изчислени върху реално предадената сума от 60 000лв,респ. 43 509.78 щ д,. Според ССЕ, която съдът преценя като обективна за периода от 30.06.09г-30.03.10г-се дължи лихва 7 831.80 щ д /2% мес.в/у 43 510 щ д за 9 месеца/, за периода от 30.03.10г-01.10.10г- лихва от 5 221.20 щ д /2% мес.в/у 43 510 щ д за 6 месеца/,за периода от 01.10.10г-01.04.11г- лихва от 3 421.20 щ д /2% мес.в/у 43 510 щ д за 6 месеца/ и за периода от 01.04.11г- 01.06.12г- лихва от 3 782.80 щ д Или общо се дължи договорена възнаградителна лихва в размер на 20 257 щ.д.

В.Л сочи в заключението си, че дължимите договорени лихви са платени на ищеца от ответниците, заедно с главниците, както следва: на 01.10.10г - платени лихви на ищеца - 13 053 щ д /2% в/у 43510 щ д за 15 мес./, на 01.04.11г – платени лихви от 3421 щ д / 2% в/у 28510 щ д –за 6 месеца/ и на 01.06.12г са платени лихви - 3 783 щ д / 2% в/у 13 510 щ д за 14 мес./ Или според ССЕ е платена договорна лихва в общ размер на 20 257щ д – толкова, колкото ответниците дължат по Договора за заем от 30.06.09г, върху реално предадената сума.

Съдът приема І вар. от заключението на ССЕ,т.к договорената възнаградителна лихва е по см на чл 240 ал 2 ЗЗД и е заради ползването на парите на ищеца, а не законна лихва за забава, по см на чл 86 ал 1 ЗЗД,както е определено във ІІ вар.от заключението.

Предвид изложеното предявеният частичен иск за възнаградителна лихва по см на чл 240 ал 2 ЗЗД, като неоснователен ,следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира, че исците са направили своите изчисления относно платените лихви, като отнасят по-голяма част от платените суми за периода към лихвата, а не към главницата, изчислявайки лихвата върху заемна сума от 80 000щ д, а не към действително предадената сума от 60 000лв, докато В.Л. приема плащанията по главницата, като изчислява лихвите върху реално предадената в заем сума на ответниците.

Относно претендираната неустойка,ЯОС приема следното:

Съгл разп на чл 111 б „б” ЗЗД, с изтичане на 3 год давност се погасяват вземания за неустойка от неизпълнен договор, като давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл 114 ал 1 ЗЗД/, а ако е изискуемо след покана-от възникването му.

В тази връзка, считано от датата на забавата –вместо на 01.10.11г главницата е погасена на 01.06.12г-8 месеца по-късно /според в.л./ и неустойката в случая се дължи от 01.06.12г, като 3 год. срок изтича на 01.06.15г. И т к по делото не се установяват основания за прекъсване на давността, съдът прави извода, че към датата на предявяване на иска-06.06.16г, вземането за неустойка е погасено по давност, предвид разп. на чл 111 б”б”ЗЗД

Ето защо съдът приема, че предявеният частичен иск за неустойка, като погасен по давност, следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на осн.чл 78 ал 3 ГПК, ответникът също има право на разноски, съразмерно отхвърлената част от иска, като преценката за прекомерност на адв. възнаграждение се прави на база на фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения, съобразно чл 7 ал 2 от предвидените в Наредба №1/04г за МРАВ, мин. размер за адв. възнаграждение.

В случая, отв. О.Г. претендира присъждане на направените от него разноски по делото, които се изразяват в платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 700лв, но ищецът е направил възражение / при устните състезания в с.з от 13.02.17г/ по чл 78 ал 5 ГПК-за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на ответника,което съдът намира за основателно, по следните съображения:

С оглед разп.на чл 7 ал 2 т 4 от Н-ба №1/04г за МРАВ и вземайки предвид съотношението на щ.д./лев към наст. момент-1.84356, то полагащото се на ответника адв. възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото е 2450лв и поради направено от ищеца възражение, на отв. следва да бъде присъдена тази сума, а в останалата част до пълния размер на претендираните разноски- 4700лв, съдът приема адв. хонорар за прекалено завишен.

Искането за разноски, касаещо заплащане на самолетни билети от Германия до България в размер на 224 лв е неоснователно, т к ответникът е бил задължен от съда, да се яви в о.с.з. на 19.12.16г, за да даде отговор на въпроси от значение за изхода на спора и той е получил съобщението за това на 21.11.16г,но в с.з. от 19.12.16г, чрез защитата си е представил заповед на „Климавент Груп”ЕООД за командироването му в чужбина за периода от 12.12.16г до 22.12.16г, при наличието на данни, че той е собственик и управитнел на дружеството и е можел да осигури задължителното си явяване в съда в о.с.з. Ето защо наст. инстанция намира, че не следва да се присъждат разноски за самолетни билети на страната.

Искането за разноски на отв.Р.Г. досежно адв. възнаграждение, следва да бъде уважено до размер на 2450 лв, предвид разп. на чл чл 7 ал 2 т 4 от Н-ба №1/04г за МРАВ и на страната следва да бъде заплатена тази сума за адв. хонорар, а в останалата част до пълния размер на 4700лв, съдът приема адв. възнаграждение за прекомерно, като с оглед фактическата и правна сложност на делото намира, че същото следва да се редуцира. На ответницата следва да бъдат заплатени и разноските направени за В.Л от ССЕ в размер на 250лв,съобр. приложеният списък за разноските.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Отхвърля предявените от К.П.И., с ЕГН ********** и В.С.И., с ЕГН **********,***, чрез пълном. адв. Б.А. - САК срещу О.П.Г., с ЕГН ********** и Р.Т.Г., с ЕГН **********,***, кумулативно съединени искове: частичен главен иск по чл. 240, ал.1 ЗЗД - за заплащане на сумата 16 450 американски долара – част от общата сума 46 450 щ.долара, дължима по сключен Договор за заем от 30.06.2009 г.; частичен иск по чл. 240, ал. 2 ЗЗД – за заплащане на лихва в размер на 2 800 щ.долара – част от общата сума 8 361 щ.долара и частичен иск по чл. 92 ЗЗД – за заплащане на неустойка върху главницата за периода от 13.10.11г-03.06.16г,в размер на сумата 16 000 щ.д – част от общата сума на неустойката, в размер на 52 623.64 щ.д., като неоснователни и недоказани.

Осъжда К.П.И. и В.С.И., с посочени ЕГН и адрес, чрез пълном. адв. Б.А. – САК, да заплатят на О.П.Г. с посочено ЕГН и адрес, направените по делото разносики в размер на 2450лв-за адвокатско възнаграждение.

Осъжда К.П.И. и В.С.И.,***, чрез пълном. адв. Б.А. от САК, да заплатят на Р.Т.Г., направените по делото разноски в размер на 250лв за вещо лице от ССЕ и в размер на 2400лв-за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред БАС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: