МОТИВИ към Решение № 2 от 13.01.2017 г., постановено по НАХД № 333/2016 г. по описа на Окръжен съд гр.Ямбол:

Производство e по реда на чл.83а и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по Предложение на прокурор при Военноокръжна прокуратура гр. Сливен срещу "***"ЕООД -София, ЕИК 130765203, със седалище и адрес на управление – гр.София 1113, община Столична, ул.”Н.Х.” №12, ет.5, ап.18, с едноличен собственик на капитала А.Б. Р., ЕГН ********** и управител Т.Н.Т., ЕГН **********,***. С предложението се иска на основание чл. 83г, ал. 6, т. 1 от ЗАНН да бъде наложена на дружеството имуществена санкция. Сочи се, че дружеството се е обогатило с имуществена облага в размер на 72 483,10лв. в резултат на извършено престъпление по чл.212, ал.4 вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК от един от тримата съучастници в общото престъпление, а именно Ц.К.Ц. - служител в предложеното за санкциониране юридическо лице, заемащ длъжността "Регионален отговорник" за областите Сливен и Ямбол.

В съдебно заседание прокурорът от Военноокръжна прокуратура - Сливен поддържа внесеното предложение и пледира за налагане на имуществена санкция, като не взема конкретно становище по нейния размер. Предлага да бъде отнета в полза на държавата придобитата от юридическото лице облага, за която има наложен запор.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Ямбол в съдебно заседание изразява становище за основателност на внесеното от Военноокръжна прокуратура - Сливен предложение. Аргументира наличие на предпоставките по чл.83а, ал.1 от ЗАНН за налагане на имуществена санкция на "***"ЕООД - София, като пледира същата да бъде определена в размера на облагата. Счита, че постановената по НОХД № *** г. по описа на Военен съд - Сливен присъда, с която тримата подсъдими, вкл. и подс.Ц.Ц., са оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл.212, ал.4, вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и осъждането им по чл.219 от НК, не е пречка за реализиране на административнонаказателната отговорност на юридическото лице, т.к. липсва към момента влязъл в сила окончателен съдебен акт по делото.

Юридическото лице "***"ЕООД - София, редовно призовано, не изпраща представител. От управителя на дружеството Т.Т. е постъпила молба, с която се иска ход на делото да бъде даден в отсъствие на представител на дружеството. В молбата по същество се изразява становище за неоснователност на депозираното от ВОП - Сливен Предложение по чл.83а от ЗАНН, т.к. към момента и тримата подсъдими по НОХД № *** г. по описа на Военен съд - Сливен, вкл. и подс.Ц.Ц., са оправдани по обвинението за извършено от тях в съучастие престъпление по чл.212 от НК и са осъдени за престъпление по чл.219 от НК, което не се намира в обхвата по чл.83а, ал.1 от НК. Отделно, се застъпва мнение, че липсата на протест срещу оправдателната част на присъдата на Военен съд - Сливен, води до извод за това, че в тази си част същата към момента е влязла в законна сила.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Търговското дружество "***" ЕООД, ЕИК 130765203 е вписано с Решение на Софийски градски съд по фирмено дело № 11882/2001 г., със седалище и адрес на управление - гр. София, район Слатина, кв.Р., ул."Г.О."№9-11, вх.11, ет.3, ап.17. Дружеството е с капитал 5 000лв., като едноличен собственик на капитала е А.Б. Р., ЕГН **********. Към момента дружеството се представлява и управлява от Т.Н.Т., ЕГН **********,***. Като настоящо седалище и адрес на управление на дружеството е вписан адрес: гр.София 1113, Община Столична, ул."Н.Х." №12, ет.5, ап.18, а за основна дейност по НКИД - детективска и охранителна дейност.

От м.юли 2008 г. лицето Ц.К.Ц. бил назначен на длъжността "Регионален отговорник" за областите Сливен и Ямбол в охранителна фирма "***"ЕООД - София, като от м. март 2010 г. същият бил на длъжност "Регионален отговорник" за област Сливен.

На 30.05.2016 г. Военноокръжна прокуратура - Сливен е внесла във Военен съд - Сливен обвинителен акт по ДП № 45-РП/2010 г. по описа на ВОП-Сливен, с който срещу Ц.К.Ц., С.А.Г. и Б.И.Б. е повдигнато обвинение за извършено от тях в съучастие престъпление по чл.212, ал.4 вр.ал.2 вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

Обвинението, по което Ц.К.Ц., С.А.Г. и Б.И.Б. са предадени на съд е затова, че в периода м.март 2008 г. - м.април 2010 г. включително, в гр.Бургас и в гр.Сливен, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители и самостоятелно действащи като длъжностни лица в кръга на службата си, чрез съставяне на документи с невярно съдържание, съзнателно дали възможност на фирма "***"ЕООД - гр.София, да получи от бюджета на Министерството на отбраната - София, в повече без правно основание чуждо движимо имущество - възнаграждение по Договор за охрана №ВИ - 54 -14/19.01.2009 г., собственост на Министерството на отбраната, в големи размери сумата от 72 483,10 лв. с ДДС - престъпление по чл.212, ал.4 вр.ал.2 вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

По внесеният обвинителен акт е образувано НОХД № *** г. по описа на Военен съд - Сливен. Производството по последното към датата на постановяване на настоящото решение е приключило по реда на глава XXVII от НПК с Присъда № 17/08.11.2016 г. С присъдата, тримата подсъдими Ц.Ц., С.Г. и Б.Б. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.212, ал.4 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20,ал.2 от НК, като са признати за виновни и осъдени за извършено от тях в различно качество на съучастие престъпление по чл.219, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК - за подсъдимите С.Г. и Б.Б. и по чл.219, ал.3, вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК - за подсъдимия Ц.Ц..

Видно от писмо изх.№ 655/28.12.2016 г. на Военен съд - Сливен, постановената по НОХД №*** г. на ВС-Сливен присъда не е влязла в законна сила. Същата е обжалвана от тримата подсъдими, като прокурорът от ВОП-Сливен не е упражнил правото си на протест, респ. не е депозирал такъв както срещу оправдателната, така и срещу осъдителната част на присъдата.

Посоченият обвинителен акт е внесен във Военен съд Сливен след поредно връщане на делото както на ВОП-Сливен за отстраняване на допуснати от прокурора в досъдебното производство съществени процесуални нарушения, така и след връщането на делото на Военен съд Сливен на основание допуснати в хода на съдебното производство съществени процесуални нарушения. По делото са постановени множество съдебни актове на ВС-Сливен и решения на Военноапелативния съд София и на Върховния касационен съд на Република България, а именно: Присъда № 17/08.11.2016 г. по НОХД № *** г. на Военен съд - Сливен, ведно с мотивите; Присъда № 37/16.12.2011 г. по НОХД № **** г. на Военен съд - Сливен; Решение № 8/20.03.2012 г. по НОХД № **** г. на ВАпС; протоколно определение от 13.12.2012г. по НОХД № **** г. на Военен съд - Сливен; Разпореждане от 14.12.2013 г. по НОХД № **** г. на Военен съд - Сливен; Присъда № 6/17.05.2013 г. по НОХД № **** г. на Военен съд - Сливен; Решение № 41/15.04.2014 г. по НОХД № **** г. на ВАпС; Решение № 311/16.01.2015 г. по НОХД № **** г. на ВКС, Присъда № 7/23.02.2015 г. по НОХД № **** г. на ВАпС; Решение № 352/13.10.2015 г. по НОХД № **** г. на ВКС и Решение № 31/11.12.2015 г. по НОХД № **** г. на ВАпС.

С Решение № 352/13.10.2015 г. по н.д.№ **** г. на ВКС, Решение № 311/16.01.2015 г. по н.д.№ **** г. по описа на ВКС и Решение № 31/11.12.2015 г. по ВНОХД № **** г. на Военноапелативен съд, Върховният касационен съд на Република България, а след това и Военноапелативният съд, ясно и конкретно са изразили становище за липса на извършено и от тримата подсъдими Г., Б. и Ц. престъпление по чл.212 от НК. Аргументите на ВКС за това са, че инкриминираните документи, съставени от подсъдимите, не са такива с невярно съдържание, поради което и извършеното не би могло да е съставомерно по чл.212 от НК. Конкретно за подс.Ц.Ц., ВКС в решението си по н.д.№ **** г. е посочил изрично, че неговата правосубектност е специфична предвид и липсата на качество на длъжностно лице.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към делото писмени доказателства - заверени преписи от Присъда № 17/08.11.2016 г. по НОХД № *** г. на Военен съд - Сливен, ведно с мотивите; Присъда № 37/16.12.2011 г. по НОХД № **** г. на Военен съд - Сливен; Решение № 8/20.03.2012 г. по НОХД № **** г. на ВАпС; Протокол от 13.12.2012 г. по НОХД № **** г. на Военен съд - Сливен; Разпореждане от 14.12.2013 г. по НОХД № **** г. на Военен съд - Сливен; Присъда № 6/17.05.2013 г. по НОХД № **** г. на Военен съд - Сливен; Решение № 41/15.04.2014 г. по НОХД № **** г. на ВАпС; Решение № 311/16.01.2015 г. по НОХД № **** г. на ВКС; Присъда № 7/23.02.2015 г. по НОХД № **** г. на ВАпС; Решение № 352/13.10.2015 г. по НОХД № **** г. на ВКС; Решение № 31/11.12.2015 г. по НОХД № **** г. на ВАпС, както и писмените доказателства изпратени по опис, изложени в писмо изх. № НОХД-**/29.12.2016 г. на Военен съд - Сливен; писмо изх. № 530/28.10.2016 г. на Военен съд - Сливен; обвинителен акт на Военноокръжна прокуратура - Сливен по ДП № 45-РП/2010 г.; писмо изх. № 570/16.11.2016 г. на Военен съд - Сливен; писмо изх. № 655/28.12.2016 г. на Военен съд - Сливен; справка от Търговски регистър за "***" ЕООД - София към 13.01.2017 г.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Предложението на ВОП - Сливен е допустимо, като подадено от надлежна страна, по предвидения в закона ред по чл.83б, ал.1, т.1 от ЗАНН и отговаря на изискванията за съдържание, визирани в чл.83б, ал.2 от ЗАНН. Разгледано по същество същото е неоснователно поради следното:

Административнонаказателната отговорност по реда на чл.83а от ЗАНН се ангажира при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.Привлеченото към отговорност лице да е юридическо; 2. Да се е обогатило или би могло да се обогати в резултат на извършено престъпление от кръга на посочените в чл.83а, ал.1 от ЗАНН и 3. Престъплението да е извършено от някое от лицата, лимитативно очертани в точки 1-4 на ал.1 на чл.83а от ЗАНН.

Съдът намира, че в конкретния случай не е налице втората от общо трите горепосочени предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на "***"ЕООД София, а именно - обогатяването на юридическото лице да е в резултат на извършено престъпление от обхвата на посочените в нормата на чл.83а, ал.1 от ЗАНН.

С Предложението на ВОП - Сливен се претендира санкциониране на "***"ЕООД София, за което дружество прокурорът твърди, че се е обогатило от престъпление по чл.212, ал.4 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, извършено от Ц.К.Ц. - служител в дружеството и лице по см.на чл.83а, ал.1, т.4 от ЗАНН. Фактическите данни за извършено от Ц.Ц. престъпление прокурорът е извел от обстоятелствената част на внесения във Военен съд Сливен обвинителен акт срещу Ц.Ц., С.Г. и Б.Б., доколкото към датата на внасяне на предложението не е бил налице стабилен юридически акт, установяващ извършено от Ц. престъпление по чл.212 от НК.

Към датата на постановяване на настоящото решение обаче, производството по НОХД № *** г. по описа на Военен съд - Сливен, образувано по повод обвинителния акт, е приключило на първа съдебна инстанция с Присъда № 17/08.11.2016 г., с която тримата подсъдими Ц.Ц., С.Г. и Б.Б. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.212, ал.4 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като са признати за виновни и осъдени за извършено от тях в различно качество на съучастие престъпление по чл.219, ал.3 вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК - за подсъдимите С.Г. и Б.Б. и по чл.219, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК - за подсъдимия Ц.Ц..

Присъдата в оправдателната й част не е протестирана от прокурор при Воеоннокръжна прокуратура - Сливен, поради което и в тази й част /за обвинението за престъпление по чл.212, ал.4 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК/, е влязла в законна сила.

С оглед на всичко това се налага извод, че към датата на постановяване на настоящото решение, служителят в юридическото лице Ц.К.Ц. не е извършил престъпление от лимитативно изброените в чл.83а, ал.1 от ЗАНН, т.к. по обвинението за извършено от него престъпление по чл.212 от НК е оправдан с влязъл в сила съдебен акт, а относно престъплението по чл.219 от НК, за което спрямо него е постановена осъдителна присъда, следва да се посочи, че същото не е от кръга на престъпните състави, визирани в чл.83а, ал.1 от ЗАНН.

Основавайки се на изложените правни изводи, съдът не се занима с преценката на обстоятелствата по чл.83г, ал.5 от ЗАНН, доколкото обсъждането на последните предполага позитивна преценка за приложимостта на института на административнонаказателната отговорност спрямо "***"ЕООД - София.

Водим от горното и на основание чл.83г, ал.6, т.2 от ЗАНН съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: