РЕШЕНИЕ

№ .................................................................................. 09.01.2017г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,1-ви състав,

в открито съдебно заседание на 20.12.2016 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У. Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело № 369 по описа за 2016г. За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б.Я.М. ***, против Решение №182/04.04.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3366/2015г. по описа на този съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника против Медицински център „Дианамед 2001" ЕООД гр.Ямбол обективно съединени искове - главен по чл.128 КТ за заплащане на неизплатена част от трудово възнаграждение за месец 11.2012г. в размер на сумата 52лв. и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД - мораторна лихва за забава на това възнаграждение в размер на сумата 15,93лв., както и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на сумата 300лв.

Оплакването в жалбата е за неправилност на пъроинстанционното решение в оспорените му части, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВКС. Въззивникът е оспорил правилността на решаващия извод на районния съд, че вземанията му за трудово възнаграждение за месец 11.2012г. и мораторна лихва върху него са погасени по давност. Сочи, че трудовото му възнаграждение за този месец е било преведено в непълен размер на 19.12.2012г., на която дата е настъпила изискуемостта на вземането и давността за предявяване на иска за това вземане изтича на 19.12.2015г. - събота, неработен ден. Въззивникът твърди, че е подал исковата молба на 21.12.2015г., т.е. в първия работен ден и макар молбата да е получена в районния съд на 22.12.2015г., когато е образувано делото, по правилата на чл.60, ал.6 и чл.62, ал.2 ГПК давността е била прекъсната, същата не е изтекла и спорът за трудово възнаграждение и мораторна лихва върху него е следвало да бъде разгледан по същество. Според въззивника, разгледани по същество, претенциите му са основателни и доказани, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК и на задължителната съдебна практика на ВКС - т.З от TP №2/26.06.2015г., работодателят е превел исковата сума по главницата от 52лв. на ЧСИ, която сума е несеквестируема, като несеквестируемо е било и цялото брутно трудово възнаграждение на М. от 119,24лв., която сума е под минималната работна заплата от 290лв. Въззивникът изтъква, че районният съд е допуснал и съществено процесуално нарушение, съставляващо отказ от правосъдие, тъй като в откритото съдебно заседание на 21.03.2016г. е разгледал делото в негово отсъствие. За това с.з. ищецът М. бил нередовно призован, от една страна, а от друга -изрично заявил наличието на препятствие за явяване в заседанието, което препятствие не може да отстрани, а именно участието в друго открито съдебно заседание по гр.д. №3128/2015г. по описа на ЯРС, което се разглежда в същия ден и час, но в съседна съдебна зала от друг съдебен състав.

По тези. съображения въззивникът моли за отмяна на решението на ЯРС в оспорените му части и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да бъдат уважени претенциите му за присъждане на неизплатената част от трудовото възнаграждение за месец 11.2012г. в размер на сумата 52лв. и на мораторна лихва за забава върху трудовото възнаграждение в размер на сумата 15,93лв., ведно със законната лихва върху главницата.

Настоява за отмяна на решението и в частта за разноските от 300лв. - адвокатско възнаграждение, тъй като решението е постановено в нарушение на чл.359 КТ и при липса на доказателства работодателят да е заплатил по банков път адвокатското възнаграждение.

В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява, а изпраща молба, имаща характер на писмена защита.

Въззиваемата страна МЦ „Дианамед 2001" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д.Д., с подадения писмен отговор и в с.з. оспорва жалбата с доводи по същество, според които исковете на Б.М. са погасени по давност, изтекла на 21.12.2015г., а исковата молба е депозирана в съда на 22.12.2015г.

Страните не претендират разноски пред настоящата инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

На 22.12.2015г. ищецът Б.М. е подал пред ЯРС искова молба, с която против Медицински център „Дианамед 2001" ЕООД гр.Ямбол е предявил два обективно кумулативно съединени иска - главен по чл.128 КТ за заплащане на сумата 85.60 лв., представляваща частично неизплатени трудови възнаграждения - за м.10.2012г. в размер на 33.60 лв. и за м.11.2012г. в размер на 52 лв., и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимите трудови възнаграждения в размер на общата сума 27.35лв., от която обща сума - 10.83лв. мораторна лихва върху възнаграждението за м.10.2012г. и 16.52лв. - мораторна лихва върху възнаграждението зам.11.2012г.

Твърденията на ищеца са, че исковите суми за трудови възнаграждения му се дължат от работодателя, тъй като същият неправилно, в нарушение на правилото за несеквестируемост по чл.446 ГПК ги е превел на ЧСИ по запорно съобщение.

Ответникът е оспорил исковете изцяло като неоснователни, по съображения, че с удържаните суми от трудовото възнаграждение на ищеца не е нарушен закона, тъй като се касае за задължения на М. към ТД на НАП, по отношение на които държавни вземания е неприложима закрилата по чл.446, ал.1 ГПК. Същевременно работодателят е направил и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на ищцовите претенции.

Страните не са повдигнали спор по фактите, които са установени посредством събраните по делото писмени доказателства и заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза. Изяснено е, че ищецът и ответното дружество са били в трудово правоотношение на основание сключен трудов договор от 18.10.2012г., по който Б.М. е изпълнявал длъжността „лекар" на непълно работно време (до 40 часа месечно), с договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на сумата 119.24лв. На 30.11.2012г. работодателят е изплатил на ищеца трудово възнаграждение за м.10.2012г. в размер на сумата 100.81лв., като на същата дата, в изпълнение на запорно съобщение е превел остатъка от трудовото възнаграждение на М. в размер на сумата 33.60лв. по сметката на ЧСИ №863 С.Х. Част от дължимото за м.11.2012г. трудово възнаграждение - в размер на сумата 156.03лв. ответникът е изплатил на ищеца на 19.12.2012г., като на същата дата по сметката на ЧСИ Х. е превел остатъка от възнаграждението в размер на сумата 52лв. Върху преведените в полза на ЧСИ суми от трудово възнаграждение за м.10. и м.11.2012г. вещото лице е изчислило мораторната лихва за забава - съответно 10.46лв. и 15.93лв.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е отхвърлил изцяло ищцовите претенции. В мотивите си районният съд изрично не е посочил, че исковите суми за трудово възнаграждение се дължат, но е намерил, че същите са погасени поради изтекла тригодишна давност по чл.358, ал.1, т.З КТ, започнала да тече по отношение на трудовото възнаграждение за м.10.2012г. на 30.11.2012г. и изтекла на 30.11.2015г., а по отношение на трудовото възнаграждение за м.11.2012г. - с начало 19.12.2012г. и изтекла на 19.12.2015г., а исковата молба е подадена на 22.12.2015г. след изтичане на давността. Съдът е приел, че погасени по давност са и акцесорните вземания за мораторна лихва, при който изход на делото ответникът има право на всички сторени разноски в размер на сумата 300лв. -адвокатско възнаграждение.

Решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен иска по чл.128 КТ за трудово възнаграждение за м.10.2012г. в размер на сумата 33.60лв. и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва от 10.73 лв. върху възнаграждението за м.10.2012г., не е обжалвано и е влязло в сила.

В останалата му обжалвана част - относно трудовото възнаграждение за м.11.2012г. в размер на сумата 52лв. и мораторна лихва върху него в размер на сумата 16.52лв., както и в частта на възложените на ищеца разноски, решението е правилно, а жалбата на Б.М. - неоснователна.

Вземанията на ищеца, сега въззивник, за посочените суми за трудово възнаграждение и мораторна лихва върху него, които са в предмета на въззивното производство, са станали изискуеми на 19.12.2012г., когато е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, а претенцията е предявена след изтичане на тригодишния давностен срок по чл.358, ал.1, т.З КТ, във вр. с чл.358, ал.2, т.2 КТ и чл.111, б.„а" ЗЗД. Давността е започнала да тече от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, а този момент е 19.12.2012г., когато работодателят е осъществил изпълнение на задължението си за плащане на дължимото трудово възнаграждение за м.11.2012г. Разпоредбата на чл.358, ал.2, т.2 КТ е категорична, че при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. За исковите претенции относно трудовото възнаграждение за м.11.2012г. и лихвата за забава върху него давността е започнала да тече именно на 19.12.2012г. и по правилото на чл.72, ал.2 ЗЗД е изтекла на 21.12.2015г. - понеделник, който е първият присъствен ден, тъй като 19.12.2012г. е събота, неприсъствен ден.

В случай, че настоящата искова молба бе подадена на 21.12.2015г. по пощата или пред друг съд, или в прокуратурата, същата би прекъснала давността на основание чл. 116, б.„б" ЗЗД, вр. с чл.62, ал.2 ГПК, но по делото липсват такива твърдения от страна на Б.М., а и представяни от него доказателства за изпращане исковата молба по пощата или подаване пред друг орган на съдебната власт. Само позоваването от страна на въззивника на нормата на чл.62, ал.2 ГПК, във вр. с чл.60, ал.6 ГПК не е основание да се приеме, че вземанията му не са погасени по давност, тъй като видно от входящия щемпел на исковата молба, същата е постъпила в деловодството на ЯРС на 22.12.2015г. в 13:30 часа, т.е. един ден след изтичане на погасителната давност.

С оглед съвпадането на изводите на първата инстанция и на въззивния съд за неоснователност на исковете за трудово възнаграждение за м.11.2012г. и мораторна лихва върху него, поради изтекла погасителна давност, решението на ЯРС следва да се потвърди, тъй като е постановено в съгласие с материалния закон.

Поради отхвърляне на ищцовите претенции изцяло като неоснователни, решението на ЯРС се явява правилно и следва да се потвърди и в частта, с която Б.М. е осъден да заплати на ответника всички сторени от него разноски пред първата инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300лв. (чл.78, ал.З ГПК). Посочената сума е договорена между ответника и адвоката му и е изплатена изцяло, видно от договора за правна помощ, който в тази част има характер на разписка, при което не е необходимо представяне на доказателства за плащане на възнаграждението по банков път (в този смисъл е т.1 от TP №6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 6/2012г.).

Основателно е оплакването на въззивника М. за допуснато от районния съд нарушение на нормите на чл.56, ал.1 ГПК и на чл.142, ал.1, изр.2 ГПК. За проведеното на 21.03.2016г. открито съдебно заседание ищецът Б.М. не е бил редовно призован, а явявайки се в заседанието е поискал същото да бъде отложено за по-късен час, тъй като по същото време се разглежда друго негово дело в съседна съдебна зала. Като е дал ход на делото, приключил е съдебното дирене и е изслушал устните състезания в отсъствието на ищеца, районният съд е допуснал процесуално нарушение. Същото обаче не е основание за