МОТИВИ към Определение №157 от 07.12.2016 г., постановено по ВЧНД №380/2016 г. по описа на ОС-Ямбол:

Производството е по реда на чл.161 от Закона за здравето.

Образувано е по частна жалба на адв.Г. - служебен защитник на Б.И.Б. ***, ЕГН **********, против протоколно определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 28.11.2016г. по ЧНД № 1424/2016 г. по описа на PC-Ямбол, с което е назначена съдебно - психиатрична експертиза по отношение на Б.И.Б. със задачи: 1.Боледува ли лицето от психично заболяване и ако да - какво е конкретното заболяване? 2. Налице ли е обостряне на състоянието му към настоящия момент? 3. С поведението си Б. представлява ли опасност от извършване на деяние с висока степен на обществена опасност? 4. Способно ли е лицето да изразява информирано съгласие за лечението си? 5. В случай на необходимост от провеждане на лечение, под каква форма следва да бъде извършено същото и за какъв период от време?

С определението е постановено експертизата да се извърши стационарно за срок от 10 дни и от вещо лице - психиатър.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че не са налице законовите изисквания за назначаването на съдебно­психиатричната експертиза, т.к. от една страна липсват доказателства за това, че Б. страда от психично заболяване, а от друга липсват такива и за опасност лицето поради заболяването си да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето му. Счита се, че макар привидно законовите предпоставки за назначаване на психиатрична експертиза и последващо задължително лечение да са налице, то би се стигнало до злоупотреба с право по отношение на един беззащитен човек, който е оставен сам на своите грижи и не е навредил на никого и на себе си. Отправя се искане за отмяната на определението на районния съд и за прекратяване на производството по делото.

В проведеното публично заседание жалбата се поддържа на основанията, посочени в нея. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се допусне тази експертиза.

Становището на участващия по делото прокурор е за неоснователност на жалбата с искане за потвърждаване на обжалваното определение за допуснатата експертиза.

Въззивният съд, след като съобрази оплакванията в жалбата, изразените становища на страните, събраните пред първата инстанция доказателства и атакувания съдебен акт от фактическа и правна страна приема следното:

Обжалваното определение, с което е допусната експертизата, е постановено в публично заседание, проведено на 28.11.2016 г., а жалбата е подадена чрез Районен съд - Ямбол на 29.11.2016 г., поради което като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо право на жалба, същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.159, ал.1 от 33 съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза когато установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл.155 от 33 и след изслушване на психиатър относно вероятното наличие на психично разстройство на лицето. Съдът определя формата на провеждане на експертизата - амбулаторна или стационарна.

В конкретния случай районният съд е изслушал психиатър в съдебно заседание, от чието становище се установява, че Б. страда от психично заболяване - шизофрения, параноидна форма, прогредиентно протичане, тежка и необратима емоционално-волева промяна на личността, като е опасен най-вече за себе си. Това свое становище психиатърът дава на база предишно лечение на Б. от това заболяване. Наличието на психично заболяване, което предпоставя опасност за лицето, съставлява предвидените в чл.159, ал.1 от 33 предпоставки за назначаване на експертиза. С оглед на това съдът правилно е съобразил, че за изясняване на обективната истина по делото и в интерес на лицето, чието задължително настаняване за лечение се иска, е да се назначи съдебно-психиатрична експертиза, която да подпомогне съда при преценката на релевантните по делото факти и да постанови едно обосновано и справедливо решение. При така събраните доказателства и установяване на предпоставките по чл.159, ал.1 от 33, районният съд правилно е постановил определение, с което е назначил изискуемата от закона експертиза.

Въззивният съд не намира, че постановеното определение ще доведе да накърняване правата на Б.Б., а напротив, чрез експертизата ще се установят релевантните за предмета на делото обстоятелства и това е начинът правата на лицето да бъдат защитени в пълна степен. Още повече, че Б.Б. сам заявява пред съда желанието си да бъде лекуван, както и благоприятния ефект, който лечението оказва върху него.


 

С оглед гореизложеното и на осн.чл.161, ал\2 вр.ал.1 от 33 съдът постанови определението си. \