МОТИВИ на Присъда №158/07.12.2016 г.,

постановена по ВНОХД №243/2016 г. по описа на ОС – Ямбол

 

Съдебното производство е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура – Елхово, против Присъда №21/03.06.2016 г. постановена по НОХД №1281/2014 г. по описа на РС – Елхово. С атакуваният съдебен акт подсъдимите А.А.И., П.М.Т., К.А.А. и Т.А.С., са признати за невиновни в това, че на 22.02.2014 г., от Помпена станция „Т.-2”, находяща се в местността „В.Д.” в землището на село Т., област Ямбол, действайки в съучастие като извършители, чрез използване на технически средства - 1 брой металотърсач, 2 броя лопати, 1 брой чук, 1 брой кирка и 1 брой газов резак /комплект гумен накрайник и кислородна бутилка/ и моторно превозно средство - лек автомобил, марка „**** с рег. №****, да са отнели чужда движима вещ - дебелостенна метална тръба с дължина 4 метра, сечение Ф - 700 мм и тегло 280 кг, на стойност 106.40 лева, от владението на собственика й „Н.С.” ЕАД, клон „С.Т.", без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, и деянието за А.А.И. и П.М.Т. да е осъществено при условията на повторност, тъй като преди това са били осъждани с влезли в сила присъди за други такива престъпления и настоящото деяние не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК са оправдани по повдигнатите им обвинения: за подсъдимия А.А.И. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за подсъдимия П.М.Т. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК,  за подсъдимия К.А.А. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и за подсъдимия Т.А.С. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Също така РС – Елхово е постановил веществените доказателства по делото: 2 броя лопати, 1 брой чук, 1 брой кирка, 1 брой резак с гумен маркуч и кислородна бутилка /последната на съхранение в РУ - Елхово/, след  влизане на присъдата в сила, да се върнат на лицето което доброволно ги е предало - К.А.А.,***, както и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски в общ размер 75.00 лв., от които 50.00 лв. разноски направени в досъдебното производство и  25.00 лв. -  разноски направени в съдебното производство, да останат за сметка на Държавата.

В открито съдебно заседание, прокурорът от ОП - Ямбол поддържа протеста, като счита, че първоинстанционната присъда е необоснована и незаконосъобразна. Прокурорът счита, че в съдебното производство пред РС - Елхово е допуснато процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита във връзка с приложената от първоинстанционния съд разпоредба на чл. 269, ал. 3 НПК. Алтернативно пледира постановената оправдателна присъда да бъде отменена и да се постанови осъдителна такава по отношение на четиримата подсъдими като счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че те са извършили деянието, за което им е предявено обвинение. Намира, че безспорно тръбите, предмет на кражбата, са били от помпената станция „Т.-2” с посочения диаметър Ф - 700 мм, като част от тези тръби са били над земята, а друга, по-малка част, близо до станцията, са били заровени под земята. Излага съображения, че решаващият съд неправилно е приел, след като се касае за бракувано основно материално средство, „Н.С.” са били напълно дезинтересирани от предмета на кражбата. Предлага въззивният съд да наложи на подсъдимите Т.С. и К.А. наказание лишаване от свобода от 3 месеца с отлагане от изтърпяване на основание чл. 66 НК, а по отношение на подсъдимите А.И. и П.Т. - наказание от 4 месеца лишаване от свобода, изтърпяването да което за подс. И., на основание чл. 66 НК да бъде отложено, а за подс. Т. - да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Въззиваемите подсъдими, чрез защитника си, считат протестираната за правилна и законосъобразна. Защитникът сочи, че няма съмнение, че предмет на разглеждане по делото е отнемане на тръби от тръбопровод на помпена станция „Т.-2”, по който от над 15дини няма извършено напояване и обекта е бракуван. Твърди, че разследващите са извършили пропуск, като не са извършили оглед на местопрестъплението и подлага на съмнение показанията на свид. П., че той е посетил местопрестъпление. Подсъдимите и защитникът настояват да се постанови решение, с което да се потвърди присъдата на Районен съд - Елхово.

 

Ямболският окръжен съд констатира следното:

 

Протестът е процесуално допустим, като подаден от прокурор, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледан по същество е основателен, по следните съображения:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена фактическа обстановка, по същество правилно възприета и от първоинстанционния съд, както следва:

На 22.02.2014 г. подсъдимите А.А.И., П.М.Т., К.А.А. и Т.А.С., отишли в землището на с. Т., обл. Ямбол, с лек автомобил марка „**** с рег. №****. Там, в местността „В.Д.“ в близост до постройката на нефункциониращата Помпена станция /ПС/ „Т.-2”, с металотърсач, който носили със себе заедно с 2 броя лопати, 1 брой чук и 1 брой кирка, открили част от закопания в земята остатък от напорния тръбопровод и с лопатите и кирката, я разкопали. Тъй като не могли да отрежат част тръбата, четиримата се върнали в гр. Елхово и от други лица взели един резак /накрайник рязане с кислородна бутилка/ и кислородна бутилка. След това подсъдимите се върнали в местността „В д.“ край с. Т. и с помощта на резака и кирката, отрязали част метална тръба от тръбопровода, нарязали я с резака на малки парчета, натоварили ги в багажника и купето на автомобила марка „**** с рег. №**** и тръгнали към град Елхово. Подсъдимите спрели в центъра на село Т., област Ямбол и там били забелязани от свид. М.Х. - мл. полицейски инспектор при РУ – Елхово. Полицаят извършил проверка и установил, че подсъдимите превозват в МПС-то парчета дебелостенна тръба, за които те обяснили, че са изкопали от нива близо до селото. Те описали на свид. Х. мястото и той разбрал, че тръбата е изкопана от местността „В.Д.“ близо до село Т.. Свид. Х. докладвал за случая в РУ – Елхово включително и на свид. Н.П. – полицейски служител в РУ – Елхово, който му разпоредил да съпроводи четиримата подсъдими до полицейското управление. Там те разтоварили намиращите се в автомобила с рег. №**** металните парчета отпадъци и инструментите. След това свид. М.Х. отишъл и проверил мястото, описано от подсъдимите, от където била изкопана тръбата в местността „В.Д.“ в землището на с. Т.. Там той установил прясно изкопано място с профил на тръба и ръжда по земната повърхност, канал и започваща след нива. Свидетелят не проверил, дали близо до изкопа има постройка на помпена станция.

В последствие свид. Х. се върнал в РУ – Елхово и там провел беседа с подсъдимите, при която те обяснили, че са открили тръбата около 10.00 часа същата сутрин с металотърсач, върнали се до гр. Елхово, взели резак и на местопрестъплението отрязали парчетата, които след това превозвали. След беседата подсъдимите били освободени от РУ - Елхово.

По случая работил и свид. полицай Н.П., който закарал парчетата тръба в пункт за вторични суровини в гр. Елхово и там те били претеглени. Същият ден свид. П. и подс. К.А. оформили протокол за доброволно предаване, в който било отразено доброволното предаване на инкриминираните вещи - 14 бр. парчета метална тръба с дължина общо 4 метра, диаметър 700 мм и с общо тегло от 280 кг.  Отразени било и предаването на 2 броя лопати, 1 брой чук, 1 брой кирка, 1 брой резак с гумен маркуч и кислородна бутилка, като за тях подс. К.А. саморъчно написал, че с тези вещи подсъдимите са изкарали процесната тръбата в с. Т.. Видно от показанията на свид. П., в последствие, на неустановена дата и той посетил местността „В.Д.” и огледал местопрестъплението.

С разписка от 14.03.2014 г., частите от инкриминираната тръба били върнати на представител на ощетената ЮЛ „Н.С.” ЕАД, клон „С.Т.”, със седалище и адрес на управление - гр. Сливен, ул. „Д.П.” №2 - свид. С.К.С., главен инженер.

Помпена станция „Т.-2”, собственост на „Н.С.“ ЕАД - С.Т., се намирала в землището на  Т., обл. Ямбол и се състояла от помпена станция /с постройка/, напорен  тръбопровод от стоманени тръби с Ф 600 и открит напоителен канал. Тръбопроводът на ПС „Т.-2” не се използвал за напояване от 1996 г. и през месец февруари 2012 г., дружеството демонтирало около 50-60 метра от голямата колекторна тръба на ПС „Т.-2”, която била над земята, а част от металната тръба, останала под земята. Част от тръбите от демонтирания тръбопровод на ПС „Т.-2” се използвали от дружеството, за отстраняване на възникнали аварии. През 2012 г. Комисия на „Н.С.” ЕАД, клон „С.Т.”, извършила преглед на напоителния тръбопровод и установила, че напорния тръбопровод на ПС „Т.-2” с Ф 600 и дължина 90 метра е негоден за употреба, физически изхабен, корозирал и негоден за експлоатация. За това бил съставен Протокол №3/2303.2012 г. и Комисията изразила становище, че тръбопровода следва да се  бракува. Със Заповед на управителя на „Н.С.” ЕАД, клон „С.Т.” от 23.03.2012 г., този протокол за бракуване на напорения тръбопровод на ПС „Т.-2” бил одобрен. Малка част от тръбите на ПС, която не функционирала от 1996 г., били заровени в земята в близост до сградата й. Н.С.” ЕАД, имали работник, който ходил там до 2011 година. Видно от разпита на свид. С.С. в землището на с. Т. се намира и още една помпена станция на „Н.С.” ЕАД – ПС „Т.-1”. В прилежащо поле на тази ПС има ПВЦ-тръби, закопани в земята, а изходът от нея бил тръбопровод с дължина 50-100 м, изграден от стоманени тръби със сечение Ф-200 мм. Полето на ПС „Т.-1” било ликвидирано преди 10-20 години, вкл. и самата помпена станция.

Видно от допълнителния разпит на вещото лице по съдебно-стокова експертиза, проведен във въззивното производство, стойността на инкриминирана метална тръба е 106.40 лв. и нейното сечение /Ф 700 мм - 70 см/ е посочено от ВЛ в експертизата, на база на протоколите за разпит. ВЛ е изчислявал щетата, като е приел тръбата като отпадъчно желязо /негодна тръба - за скрап/ с тегло 280 кг. и взел тази стойност от посоченото в разписка от 14.03.2014 г. /за предаване на частите на собственика/, а също така, в експертизата, е посочил и цената на годна за ползване тръба.

Лек автомобил марка „**** с рег. №**** е собственост на П.И.К. от с. Доброселец, община Тополовград.

Подсъдимият А.А.И. е роден на *** ***, с основно образование, неженен, безработен. Осъждан е два пъти  - с присъда по НОХД № 30/2010 г. на  ЕРС, в сила от 10.11.2010  г., за  престъпление  по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и вр. чл. 63 от НК, му е наложено наказание Пробация, изтърпяно на 17.07.2011 г. и с присъда по НОХД № 286/2012 г. на ЕРС, в сила от 22.10.2012 г., за престъпление по чл. 207, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2  от НК му е наложена глоба в размер на 200 лева.

Подсъдимият П.М.Т. е роден на *** ***, с основно образование, неженен, безработен. Същият е осъждан многократно, вкл. и с Присъда №74/2010 г. по НОХД №354/2010 г. на ЕРС, влязла в законна сила на 02.11.2010 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК му е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от три години, както и с Присъда №151/2012 г. по НОХД №86/2012 година на ЕРC, влязла в законна сила на 20.12.2012 г. на престъпление по чл. 197, т. З, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание „Пробация”.

Подсъдимият К.А.А. е роден на *** ***, с основно образование, неженен, трудово ангажиран. Осъждан е по НОХД  №207/2010  г. на ЕРС, с вляза в сила  присъда от  29.07.2010 г., като за престъпление по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 26  и вр. чл. 63 от НК, му е наложена наказание Пробация, изтърпяно на  17.08.2011 година.

Подсъдимият Т.А.С. е роден на *** ***, с основно образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Настоящият състав, установи, че решаващият съд е възприел фактическата обстановка на базата на обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите М.Х.Х., М.Х.Х., отчасти от показанията на свидетелите С.К.С. и Н.П., въз основа на изготвената по делото съдебна – оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото - протокол за доброволно предаване от 22.02.2014 г., разписка от С.К.С. от 14.03.2014 г., писмо до РУП-Елхово - изх. №РД-02-245/149.05.2014 г., писмо до РУП-Елхово - изх. №РД-02-253 от 20.05.2014 г., доклад от инж. С.К.С. ***-02-189/19.03.2012 г., докладна записка от К.Д.К. - Управител на НС ЕАД, клон С.Т. - изх. №РД-02-180 от 20.03.2012 г., протокол от заседанието на съвета на Директорите на „Н.С.“ ЕАД от 23.03.2012 г., протокол №3/23.03.2012 г. за бракуване на основни средства на „Н.С.” ЕАД, клон „С.Т.” ведно със заповед  на управител на „Н.С.” ЕАД, клон „С.Т.”, справки за съдимост на подсъдимите, справка от регионална база – КАТ - Хасково за МПС  рег. №Х9964ВМ, договор за покупко-продажба на МПС от 20.08.2013 г., писмо до РУП-Елхово - рег. № ДП№60/22.07.2014 г., писмо  на ОДМВР - гр. Хасково - рег. №ЯТ-13058/ 29.07.2014 година.

Правилно, с мотиви към които се присъединява и въззивния състав, първостепенния съд е счел за правдиви обясненията на подсъдимите досежно релевантните по делото факти /без значение дали те ги възприемат като престъпни или не/, показанията свид. М.Х. /макар и неясно дефинирано, ЕРС да е поставил под съмнение част от тях - тези за мястото на деянието/, както и показанията на свид. М Х. Неправилно обаче решаващият съд не кредитирал изцяло показанията на свид. С.К.С., досежно това, че вещта предмет на престъплението е от  Помпена станция „Т.-2” е собственост на „Н.С.” ЕАД, клон „С.Т.”.  В тази насока ЕРС е изложил неубедителни мотиви - посочил е, че диаметъра на тръбата, не е достатъчна характеристика на същата, въз основа на което да се направят изводи, че предмета на престъплението е тръба на „Н.С.” ЕАД, клон „С.Т.”, акцентирал е върху представените писмени доказателства – изготвена докладна записка и Протокол за брак, относно диаметъра на тръбата - 600 мм, поради което не е кредитирал показанията му в тази им част. Настоящият състав счита, че по делата безспорно е установено, че в землището на  Т., обл. Ямбол са се намирали две помпени станции и двете безспорно собственост на „Н.С.“ ЕАД - С.Т. - Помпена станция „Т.-2”, която се е състояла от помпена станция с постройка, напорен тръбопровод от стоманени тръби с Ф 600 и открит напоителен канал и „Т.-1”, в прилежащо поле на която е имало ПВЦ-тръби, закопани в земята, а изходът от нея е бил тръбопровод с дължина 50-100 метра изграден от стоманени тръби със сечение Ф 200 мм - следователно не може да има и най-малко съмнение, че инкриминираната тръба е от прилежащо поле ПС „Т.-2”, тъй като в другата ПС не е имало тръби с характеристики дори доближаващи се до тези на инкриминираната - стоманени и с Ф 600 или 700 мм. Ето защо настоящият състав счита, че показанията на свид. С.К.С., следва да се кредитират изцяло. При абсолютно същите съображение, дава пълен кредит на доверие и на показанията на свид. Н.П. и на тези на свид. М.Х., от които се установява, че процесната тръба е била част от съоръжение на Помпена станция „Т.-2”. Макар и по ДП да не е извършен оглед на местопроизшествието, това не разколебава фактическите обстоятелства досежно това от къде е извършена процесната кражба и какви са били параметрите на тръбата - дебелостенна стоманена тръби с Ф 600 или 700 мм. По делото няма данни, които да поставят под съмнение незаинтересоваността при депозиране на показания от двамата свидетели Н.П. и М.Х. и в тази насока, съмнението дали свид. П. е посетил местопрестъпление, изразеното от защитника, е голословно и несъстоятелно. Безспорно свид. М.Х. ясно сочи, че е проверил мястото на извършване на престъплението, по описание от подсъдимите, и това е било именно в местността „В.Д.“ в землището на с. Т., където е установил лично, че „Мястото беше прясно изкопано със същите диаметри на тръбата, имаше останало ръжда от където са я издърпали. Профила на земната повърхност беше с извивка на тръба, имаше останала и ръжда. … Местността, в която беше тръбата беше в местността „В.Д.“. Там има канал и след него започва нива.”, макар и да не е проверявал нарочно дали в близост има помпена станция.

Правилно съдът е кредитирал заключението на ВЛ по назначената съдебно-стокова експертиза, като вярно и  безпристрастно. Пред въззивната инстанция се установи, че вещото лице е посочил сечението на тръбата по протоколите за разпит, като този параметър е без абсолютно никакво значение по делото, тъй като стойността на щетата от 106.40 лв. е изчислена като за отпадъчно желязо /негодна тръба - за скрап/ с тегло 280 кг., взето на база на посоченото в разписката от 14.03.2014 г. с която тръбите са върнати на ощетеното ЮЛ.

Правилно ЕРС е преценил като достоверни и събраните по делото писмените доказателства, тъй като те са редовни от външна страна и в унисон с всички останала кредитирана доказателствена маса.

На практика в доказателствената съвкупност по делото, няма противоречие по отношение на авторството, времето, мястото и условията при които е извършено престъплението. В тази насока доказателствата са в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин главния факт по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно и прецизно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил грешни правни изводи, като е приел, че вмененото на подсъдимите деяние се явява недоказано по несъмнен начин, което да обуслови постановяването на осъдителна присъда.

Въззивният съд счита, че от всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимите А.А.И., П.М.Т., К.А.А. и Т.А.С., са осъществили както от обективна, така и от субективна страна престъплението за което им е повдигнато обвинение, като на 22.02.2014 година, от Помпена станция „Т.-2”, находяща се в местността „В.Д.” в землището на село Т., област Ямбол, действайки в съучастие като извършители, чрез използване на технически средства и моторно превозно средство - лек автомобил, марка „**** с рег. № ****, са отнели чужда движима вещ - дебелостенна метална тръба с тегло 280 кг, на стойност 106.40 лева, от владението на собственика й „Н.С.” ЕАД, клон „С.Т.”, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като деянието за А.А.И. и П.М.Т. е осъществено при условията на повторност и е немаловажен случай - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК - за подс. А.А.И. и подс. П.М.Т. и престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК - за подс. К.А.А. и подс. Т.А.С..

От обективна страна

Предмет на престъпно посегателство при кражбата са чужди движими. В конкретния случай подсъдимите са осъществили признаците от основния състав на престъплението кражба, визиран чл. 194, ал. 1 от НК, като всеки от тях е извършил действия по прекратяване владението на собственика им „Н.С.” ЕАД, клон „С.Т.”, върху чуждите движими вещи на стойност 106.40 лв., както и установяване на свое такова, с отнасянето им от мястото, където са се намирали. Безспорно е налице прекратяване на фактическата власт на собственика върху процесните вещи, което е настъпило вследствие на деянията на подсъдимите, при липсата на съгласие за това от страна на представител на  ЮЛ. Подсъдимите са взели участие и в двете фази на изпълнителното деяние на престъплението - като съизвършители са отнели вещите и са ги отнесли от мястото им, с което са прекъснали владението на собственика, а с напускане на местопрестъплението са установили трайна фактическа власт върху отнетото. Подсъдимите не са придобили владението на правно основание, което ги прави или е годно да ги направи собственици на процесните вещи и са установили своята фактическа власт върху вещта непосредствено и директно, а не чрез други лица.

Обективно, при извършеното престъплението се касае за кражба при която подсъдимите са използвали технически средства – 1 брой металотърсач, 2 броя лопати, 1 брой чук, 1 брой кирка и 1 брой газов резак /комплект гумен накрайник и кислородна бутилка/, за да открият, разкопаят и нарежат тръбата. По този начин подсъдимите са осъществили и квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК, тъй като използваните вещи, съгласно съдебната практика, са вещи предназначени за извършване на определени технически операции и представляват създадено от човека средства /предмети/ послужило за извършване на престъплението, като в случая без използването им, то не би могло да бъде осъществено въобще.

Подсъдимите са осъществили и квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НК, тъй като за извършване на кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил, марка „**** с рег.№****. МПС е докарано нарочно на местопрестъплението и е ползвано при прекъсване на досегашното владение върху веща и установяване на такова от страна на подсъдимите, като вещите са били натоварени на него и откарани от местопрестъплението, а без ползването му, кражбата на дебелостенната метална тръба с тегло 280 кг, не би могла да бъде да бъде довършена.

Обективно, при отнемане на вещите от ПС „Т.-2”, е налице задружно участие от страна на четиримата подсъдими, тъй като те са участвали задружно и в двете фази на изпълнителното деяние на престъпленията – в отнемането на вещите и в установяване на фактическата си власт, т.е. действали са в съучастие по смисъла на чл. 20 ал. 2 от НК, под формата на съизвършителство.

Преди процесното деяние на подс. А.А.И. с присъда по НОХД № 30/2010 г. на  ЕРС, в сила от 10.11.2010  г., за  престъпление  по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и вр. чл. 63 от НК, е било наложено наказание Пробация, изтърпяно на 17.07.2011 година. На подсъдимият П.М.Т., с Присъда №74/2010 г. по НОХД №354/2010 г. на ЕРС, влязла в законна сила на 02.11.2010 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, е било наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от три години и с Присъда №151/2012 г. по НОХД №86/2012 година на ЕРC, влязла в законна сила на 20.12.2012 г. на престъпление по чл. 197, т. З, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК - наказание „Пробация”. При това положение в настоящия случай и двамата подсъдими са действали в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, след като са били осъждани с посочените присъди за друго такова престъпление и преди да са изминали пет години от изтърпяване на съответните наказания. Същевременно, извършените от тях деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК, независимо от стойността на отнетото, тъй като това деяние не е по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, а високата степен на обществена опасност на деянието се обуславя от обстоятелствата, които го характеризират като осъществяващи признаците на посочените по-горе квалифициращи състави. Поради това подсъдимите А.А.И. и П.М.Т. са осъществил и квалифицираният състав на чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

От субективна страна

Всеки от подсъдими А.А.И., П.М.Т., К.А.А. и Т.А.С., е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Дейците са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Логично, като хора, макар и млади, но достатъчен житейски опит, са съзнавали всички елементи от състава на престъплението: това, че извършват в съучастие като съизвършители противоправно и общественоопасно деяние и са целели настъпването на престъпните последици - лишаването на собственика от владението на вещите, като всеки от тях е съзнавал умисъла на своя съучастник. Подсъдимите са осъществили кражбата с намерение противозаконно да присвоят процесните вещи, т.к. фактически са се разпоредили с тях - нарязали са тръбата на части и са я транспортирали от постоянното й място. Съзнавали са, че лишават от фактическа власт върху вещите нейният собственик, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху парчетата тръба, са се отнесли с тях като със свои – транспортирали са ги с цел да ги продадат като скрап. Всеки от подсъдимите е разбирал противоправния характер на извършеното, но е целел незаконното си облагодетелстване. Подсъдимите са съзнавали и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи - че за осъществяване на кражбата използват технически средства и автомобил.

Настоящият състав намира за безспорно доказано, че деянията са извършено от подсъдимите в съучастие, при общност на умисъла им към престъплението. Всеки от подсъдимите е имал съзнанието, че не действа сам, както и волята да осъществи намерението си, заедно с другите участници в изпълнителното деяние, като за отговорността на подсъдимите е достатъчно, че те са съзнавали връзката между действията си. По делото тя е доказана както от вземането на общото решение след като едновременно са пристигнали на местопрестъплението, допълнителното набавяне на техническото средство - резак и самия синхрон в поведението на подсъдимите при деянието и след това.

Подсъдимите А.А.И. и П.М.Т. логично са съзнавали и това, че вършат деянието в условията на повторност, след като всеки от тях е бил осъждан за кражба представляваща немаловажен случай и преди да са изминали пет години от изтърпяването на съответно наложеното наказание.

Причини за извършване на престъплението са желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по престъпен начин, недоброто материално положение в което са се намирали, както и изградените престъпни навици - за подсъдимите А.А.И. и П.М.Т..

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

Настоящият състав определи следните наказания:

- на подс. П.М.Т., основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален СТРОГ режим;

- на подс. А.А.И., на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното му наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и

- на всеки от подсъдимите К.А.А. и Т.А.С., на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - наложи на по ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното на всеки от тях наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

При определяне на конкретното наказание на всеки един подсъдим, въззивният съд, като прецени от една страна обществена опасност на деянието, а от друга - възрастта, семейното положение на всеки от подсъдимите, обстоятелството че дават обяснения чрез които се разкрива обективната истина по делото и на практика съдействат на разследването, причините и мотивите за извършване на деянието, ниската стойност на откраднатите вещи и връщането им на собственика, както и относително дългия срок изтекъл от осъществяване на деянието, намери наличието на многобройни смекчаващи отговорността на всеки от четиримата подсъдими обстоятелства, поради което наложи наказанията при условията на чл. 55 от НК.

При индивидуализацията на всяко наказание, ЯОС съобрази наличието на квалифициращото обстоятелство „повторност” спрямо подс. А.А.И. и подс. П.М.Т., предвид минали техни осъждания преди процесното деяние, за подс. А.А.И. - по НОХД № 30/2010 г. на  ЕРС и за подс. П.М.Т. - по НОХД №354/2010 г. на ЕРС /коментирано напред в изложението/. При това положение настоящият състав прие, че спрямо тях следва да се определят по-тежки по размер наказания /макар и минимално/ - от по четири месеца лишаване от свобода, а на другите двама подсъдими К.А.А. и Т.А.С. - от по три месеца лишаване от свобода.

По отношение на наказанията „Лишаване от свобода” наложени на подсъдимите А.А.И., К.А.А. и Т.А.С., настоящият състав счита, че за да бъдат постигнати целите посочени в чл. 36 от НК, не се налага те да се търпят ефективно. Налице са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на тримата подсъдими – всеки от тях не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието му, условното осъждане ще бъде достатъчно средство, предвид фактите, че те са млади хора в трудоспособна възраст и от извършване на деянието е отминал относително дълъг период от време. Поради това, съдът прие, че налагането на ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимите А.А.И., К.А.А. и Т.А.С., би било оказване на ненужно тежка репресия срещу личността на дееца. Ето защо съдът отложи изтърпяването на определените им наказания „лишаване от свобода”, като счете, че това следва да е за минимално допустимия срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

В случая са налице законни пречки за приложение спрямо подс. П.М.Т. на института на условното осъждане, предвид негово предходно осъждане на лишаване от свобода – това по НОХД №354/2010 г. на ЕРС където с Присъда №74/2010 г. влязла в законна сила на 02.11.2010 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, му е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от три години. При това положение наложеното му наказание, следва да се изтърпи от него ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим - съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

ЯОС счита, че за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция и най-вече за поправяне и превъзпитание на подсъдимите, е безцелно да им бъдат определяни по-тежки по размер наказания лишаване от свобода. Наложените наказания са необходими и достатъчни за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху всички подсъдими, така и върху останалите членове на обществото.

 

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

Предвид изложеното до тук е ясно, че въззивният съд не споделя изводите на РС - Елхово, че конкретиката на настоящия казус, води до извод за несъставомерност на действията, предприети от подсъдимите към състава на  чл. 195  от НК. ЕРС правилно е посочил, че  вещта която подсъдимите са взели не е тяхна поради което и същата се явява чужда вещ, но неправилно е приел, че не се е установило процесната вещ да е собственост на „Н.С.” ЕАД, клон „С.Т.”, както и да е част от напорния тръбопровод на Помпена станция „Т.-2”. По делото са налице безспорни доказателства - обясненията на подсъдимите, показанията на свид. С.С., свид. Н.П. и свид. М.Х., писмените документи касаещи бракуването на тръбопровода, от които се установява, че отнетата от подсъдимите тръба е част от напорния тръбопровод на Помпена станция „Т.-2” която е собственост на „Н.С.” ЕАД, клон „С.Т.”. Безспорно е прав първоинстанционния състав, че от разследващите не е извършен оглед на местопроизшествието, но при условие, че мястото и инкриминираната вещ са установени от другите налични по делото доказателства - обяснения на подсъдимите, безспорни свидетелски показания и множество писмени документи, този пропуск на органите на досъдебното производство не компрометира изначално делото и не разколебава фактическите обстоятелства досежно това от къде е извършена процесната кражба и какви са били параметрите на тръбата - дебелостенна стоманена тръби с Ф 600 или 700 мм. По делото е ирелевантно дали собственикът на  тръбопровода е констатирал лично липсата на части от неизползвано от 2012 г. съоръжение.

Настоящият състав не споделя и изводите на РС - Елхово, че не е установено процесната  вещ – дебелостенна тръба да се е намира в нечие чуждо владение, както и че от субективна страна не се установило подсъдимите да са съзнавали, че лишават от фактическа власт досегашния владелец на вещта. Безспорно дружеството не е изгубило правото на си собственост, по арг. чл. 99 ЗС „Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него”. ЯОС намира, че по делото е установено че тръбата е била собственост на „Н.С.” ЕАД, клон „С.Т.” и макар дружеството да е бракувало и след  2012 г. да е преустановило експлоатирането на тръбопровода, то не е загубило владението си върху него. „Н.С." ЕАД, клон „С.Т.” не са се дезинтересирали от  тръбопровода, а са ползвало части от него за ремонт в други участъци. Теоретично владението за собственика се прекратява, когато се създаде трайна обективна невъзможност за владелеца да упражнява фактическата си власт върху вещта, каквато в случая не е налична, като за това не е достатъчно собственикът да се дезинтересира от вещта, а ясно да се демонстрира намерението и желанието си чрез лицата, които държат вещта, че прекратява владението, изоставя ги и за в бъдеще няма да ги използува. Тези тръби, макар и да не се експлоатират от предприятието, са се намирали на местопредназначението си, не са били демонтирани, не са били изхвърлени на сметище или на други места, където обичайно се изхвърлят непотребни вещи, не са били разхвърлени из полето. В случая инкриминираните тръби, макар и от нефункциониращо съоръжение, имат стойност и се ползват от дружествата за ремонтни дейности /видно от показанията на свид. С./ и подсъдимите, поради зрителните си възприятия са били наясно, че те са на обичайното си място - ерго, че собственик ги владее, въпреки че пряко не въздейства постоянно върху тях и не ги ползва.

Настоящият състав не приема за състоятелни и възраженията на прокурора, изложени в допълнителния протест, че в хода на наказателното  производство /в съдебната фаза/, са допуснати нарушения на процесуалните правила, от вида на съществените, поради което присъдата следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Безспорно в съдебно заседание на 28.04.2016 г. подс. П.М.Т. не се явил и първостепенният съд, на основание чл. 271, ал. 2, т. 2 от НПК, като е приел, че обвинението е за тежко умишлено престъпление и разглеждането на делото в негово отсъствие би попречило на разкриване на обективната истина, е отложи делото за 02.06.2016 година. Също така безспорно в съдебно заседание на 02.06.2016 г., макар и редовно призовани не се явили всички подсъдими, без да посочат уважителни причини за това и решаващият съд, като е приел, че неявяването им не е процесуална пречка да бъде даден ход на делото, тъй като същите са вече разпитани и същевременно е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК и е дал ход на делото. Настоящият състав намира, че това действие на ЕРС е законосъобразно и не води до нарушаване на правото на защита на четиримата подсъдими. В протоколното определение от 02.06.2016 г., с което е даден ход на делото, съдът е изложил, макар и кратки, мотиви защо разглеждането на делото в отсъствието на четиримата подсъдими не би попречило на разкриване на обективната истина по делото, а именно, че същите са разпитани вече в качеството си на подсъдими. Тук следва да се отбележи, че по-скоро ЕРС е следвало да пристъпи към задочно производство още в съдебното заседание на 28.04.2016 г., но категорично не може да става въпрос за неправилно приложена в съдебно заседание на 02.06.2016 г., процедурата по чл. 269, ал. З, т. З от НПК. По делото лесно може да се установи, че спрямо четиримата подсъдими е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК и че те са били уведомени за датата и часа на съдебното заседание. Въпреки това, четиримата подсъдими по недвусмислен начин сами са се отказали да присъстват при разглеждане на дело, да се защитават лично и да реализират правото си на последна дума, а са избрали възможността да бъдат представлявани в това съдебното заседание от упълномощен защитник.

По отношение на отхвърлените искания за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия в съдебното дирене, които не са извършени от разследващите органи в досъдебното производство, направени от прокурора в съдебно заседание на 02.06.2016 г., ЯОС ще отбележи, че правилно първоинстанционният съд не е уважил същите като е посочил, че те няма да допринесат за разкриване на обективната истина по делото. Макар и решаващият състав да търпи критика за лаконичността на мотивите, с които не ги е уважил, пресилено и прекалено формално би било да се приеме, че по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение и е ограничил права на страна - в случая на прокурора. За представителят на държавното обвинение е съществувала възможност, да направи тези доказателствени искания и пред въззивния съд - втора първа инстанция, но той явно е преценил, че същите са несъстоятелни и не е сторил това.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

На основание, чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, съдът отне в полза на  Държавата, вещите послужили за извършване на престъплението: 2 броя лопати, 1 брой чук, 1 брой кирка, 1 брой резак с гумен маркуч, като разпореди след влизане в сила на настоящата присъда, да се унищожат като вещи без стойности по реда на ПАС, както и 1 бр. кислородна бутилка, намираща се на съхранение в РУ - Елхово.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди всеки от подсъдимите А.А.И., К.А.А., Т.А.С. и П.М.Т., да заплати направените по делото разноски – по 12.50 лв., в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ямбол и по 12.50 лв., в приход на държавния бюджет по сметка на ОД МВР – Ямбол.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                      2.