Р Е Ш Е Н И Е
№153 01.12.2016 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
въззивен наказателен състав на двадесет
и трети ноември 2016 година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНЧХД № 358 по описа на съда
за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по жалба на подсъдимия Г.А. ***, ЕГН **********,
подадена чрез упълномощения защитник – адвокат от АК-Ямбол, против Присъда № 106/10.10.2016
г., постановена по НЧХД № 848 по описа на Районен съд – гр.Ямбол за 2015 г.
С обжалваната
присъда съдът е признал подс.А. за виновен в това, че на 11.07.2014 г. след
полунощ в гр. Ямбол в близост до бл.20 на бул.Д Б. е причинил на С.Г.С.
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като пострадалият е отвърнал веднага на
дееца със също такава телесна повреда, поради което и на основание чл.130, ал.3
от НК не е наказан.
С присъдата,
подс.А. е осъден да заплати на частния тъжител С.Г.С. сума в размер на 3 000
лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва върху тях, считано от 11.07.2014 г. до окончателното им изплащане.
С обжалваната
присъда – предмет на въззивната проверка подс.А. е осъден да заплати на частния
тъжител С.С. направените от него разноски по делото в размер на 1012 лв. и
държавна такса в размер на 120лв. върху уважения размер на гражданския иск,
вносими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Ямбол.
Във въззивната
жалба на подс.А. се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционната
присъда. Счита се, че направеният
от съда извод за виновност не кореспондира със събраните по делото
доказателства, поради което и постановената присъда почива на предположения и
недоказани в съдебната фаза фактически обстоятелства, съдържащи се в тъжбата. Иска
се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да
бъде оправдан, а предявения от С. граждански иск – отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Алтернативно, в случай, че съдът не приеме доводите на
жалбоподателя за необоснованост и неправилност на присъдата, се прави искане за
намаляване размера на присъденото обезщетение за претърпени от С.С.
неимуществени вреди.
В съдебно
заседание въззивникът-подс.А., участва лично и с упълномощения от него защитник
– адвокат от АК-Ямбол. Поддържат въззивната жалба и молят съда да отмени
атакуваната присъдата и да постанови нова такава, с която подсъдимият да бъде
оправдан по изложените в жалбата съображения, с всички законни последици от
това. При дадената от съда последна дума, подсъдимият изразява несъгласие с
обжалваната от него присъда и заявява, че не се счита за виновен в това, за
което е обвинен, т.к. не той, а тъжителят С. го е нападнал и моли съда да бъде
оправдан. В случай, че съдът го намери за виновен, заявява искане за намаляване
на размера на присъденото в полза на С. обезщетение, т.к го намира за завишен.
Съдът, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и
в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл. от НПК, констатира следното:
Въззивната жалба
е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право и интерес да
обжалва и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледана по същество се
преценява като основателна, но по съображения, различни от изложените в нея, а
именно:
При постановяване на обжалваната
присъда Районен съд-гр.Ямбол е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.335,
ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2, пр.първо от НПК. В мотивите на присъдата, съдът е
посочил, че е установил фактическата обстановка „…отчасти от обясненията на
подсъдимия, от показанията на свидетелите Ч., Д., С., Н., П., А., М., отчасти
от показанията на св.С., а така също и въз основа на приложените по делото
писмени доказателства: СМУ 399/14 г., 398/14, Епикриза от 14.07.14 г., справка
за съдимост”. При запознаване с показанията на свидетелите А.Д., П.С., А.Н., А.
П. и П.С. – всички свидетели-очевидци, се установява, че показанията на
свидетелката А.Д. противоречат съществено на показанията на останалите четирима
свидетели по основни релевантни за спора обстоятелства относно това как е
започнал инцидента между подсъдимия и тъжителя, кой пръв е нападнал другия и с
какво, както и дали, кой и кога по време на инцидента е отвърнал на нападението. В мотивите на
присъдата липсват аргументи относно това кои от показанията на тези петима
свидетели съдът кредитира и защо, както и кои от тях не кредитира и защо. Показанията на тези свидетели не са съпоставени и с другите, събрани по делото
доказателства, при все, че изхождат от установени
по делото свидетели-очевидци и са от съществено значение за правилното решаване
на делото. Бланкетно в мотивите е посочено, че фактическата обстановка се
установява наред с другите доказателства и от показанията на посочените петима
свидетели, като по никакъв начин съдът не е обосновал извода си за това и по
какъв начин същият е формиран.
Правилата за доказателствената
тежест в наказателния процес задължават разследващите органи и съдът да
събират, както разобличаващите обвиняемия /подсъдимия/ доказателства, така и
тези, които го оправдават /чл.107, ал.3 от НПК/. С други думи, суверенно право на решаващия съд е да даде вяра на едни и
да отхвърли други доказателства, които им противоречат или разколебават в
някаква степен обвинението. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да вземе
решението си по вътрешно убеждение, което не е произволно, а основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
като се ръководи от закона /чл.14, ал.1 от НПК/. Като продължение на този
основен принцип в наказателния процес императивната разпоредба на чл.305, ал.3 от НПК задължава съда да изложи съображения защо приема едни доказателства за
достоверни и достатъчни за доказаност на обвинението,
а други доказателствени
източници, кореспондиращи на конкретните защитни тези отхвърля.
Последицата от неизпълнение на
задължението на съда по чл.305, ал.3 от НПК се приравнява от съдебната практика на липса на мотиви, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваната присъда на основание чл.335, ал.2 вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК, тъй като въззивният съд не може да отстрани това нарушение и същото е отстранимо при ново разглеждане на делото.
Нещо повече, първоинстанционният съд не само не е
констатирал и отстранил противоречията в доказателствените
материали в контекста на чл.305, ал.3 от НПК, но и ги е поставил в основата на
възприетата от него фактическа обстановка, въпреки че същите едновременно не
могат да бъдат /поради своята противоречивост/ база на фактически и правни
изводи за постановяване на присъда, така както недопустимо и превратно от
гледна точка на изискванията за съдържанието на съдебен акт ги е ценил районният
съд. В този смисъл доказателственият анализ в
мотивите на обжалваната присъда е неясен и противоречив.
В допълнение към горното, следва
да се посочи и липсата на мотиви относно причината за кредитирането от страна
на съда на Съдебно-медицинското удостоверение № 399/14 г. като доказателство за
броя, вида и характера на причинените на С.С. телесни повреди. В
съдебно-медицинското удостоверение е отразено накратко, че на С.С. е причинено
сътресение на мозъка и множество други увреждания, като е обобщено, че: „Сътресението
на мозъка с изпадане в безсъзнателно състояние представлява разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Останалите увреждания са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. В такива случаи категорично
характера на уврежданията се установява след представяне на свидетелски
показания.” Или от отразеното в СМУ 399/14 г. се установява, че сътресението на
мозъка е отделна телесна повреда, чиято медикобиологична характеристика следва
да бъде установена след преценка на събраните по делото свидетелски показания,
а всички останали увреждания са причинили на С. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. В резултат, възниква съмнение не само относно
броя на телесните повреди, но и за техния вид и характер. Липсата на назначена по реда на чл.144, ал.2,
т.2 от НПК задължителна за случая медицинска експертиза и липсата на мотиви
относно причината, с оглед на която районният съд е кредитирал СМУ 399/14 г.
като доказателство за причинена на С. само една телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК, води до невъзможност въззивният съд да извърши въззивна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, респ. да провери действителната воля на
първостепенния съд.
Отделно, обжалваната присъда
страда и от липса на мотиви относно приложението на института на реторсията по
чл.130, ал.3 от НК. Съдът в мотивите си е посочил само следното: „Тъй като по
същото време и на същото място подсъдимият и пострадалият са си нанесли еднакви
по вид телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, съдът на осн.чл.130,
ал.3 от НК освободи А. от налагане на наказание”. Взаимното причиняване на телесни повреди не
винаги обаче съставлява реторсия. Възможно е и да изпълва изискването за
приложение на института на неизбежна отбрана. За да бъде преценено това, следва
съдът в мотивите си да извърши правен анализ на фактите и ясно да отграничи момента на нанесената от вече нападнатото
лице телесна повреда, респ. дали лицето е отговорило с нанасяне на телесни
увреждания на нападателя си в момент, в който нападението вече е било
прекратено или все още не е било завършено. Защото при неизбежната отбрана отбраняващият
се действа в момент, когато нападението продължава и целта му е да го отблъсне,
а при реторсията деецът причинява телесна повреда след като нападението е вече прекратено.
В тази насока е и съдебната практика, изразена в Постановление № 12 от 29.11.1973
г. по н.д.№ 11/73 г. на Пленума на ВС на Република България. Поради спецификата
на тези два института, съдът следва да бъде в голяма степен прецизен при
анализирането на фактите и изграждането на правните си изводи и мотиви относно
приложението на института на неизбежната отбрана или реторсията. Липсата на мотиви
в тази посока, наред с противоречието между възприетата
от районният съд фактическа обстановка, в която е отразено, че подсъдимият е
отвърнал на тъжителя в хода на предприето от последния спрямо първия нападение,
със същината на приложения институт по чл.130, ал.3 от НК, води до невъзможност
въззивният съд да извърши проверка на присъдата съгласно вменените му по закон
правомощия.
В резултат на всичко изложено
дотук, въззивният съд намира, че процесуалното нарушение по чл. 335, ал.2,
вр.чл.348, ал.3, т.2, пр.първо от НПК /липса на мотиви/, допуснато от
първостепенният съд е съществено, т.к. е довело до ограничаване процесуалните
права на подсъдимия и по-конкретно - до ограничаване правото му на защита.
Същото освен това е неотстранимо в тази фаза на процеса, а е отстранимо само
при ново разглеждане на делото от първостепенния съд. Това налага безусловно
отмяната на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на Ямболски районен съд, при което следва да се съберат и
анализират всички допустими и относими доказателства. Настоящата инстанция
счита, че не следва да проверява и да се произнася по наведените в жалбата доводи за неправилност на атакувания съдебен
акт като постановен при неправилно приложение на материалния закон, т.к. това
са въпроси по съществото на делото и могат да бъдат обсъждани само при наличие
на мотивирана присъда, с която съдът е взел отношение по всички събрани по
делото доказателства. Такава проверка в настоящия случай въззивният съд не може
да извърши, именно предвид допуснатото от първостепенния съд и посочено по-горе съществено
нарушение на процесуалните правила.
При този изход на делото, присъдата
следва да бъде отменена и в гражданската й част, както и в частта за
разноските, още повече, че при постановяването й в тази част съдът не се е
съобразил с трайната съдебна практика, според която при приложение на реторсия
разноските /с изключение на дължимата държавна такса върху размера на уважения
граждански иск/ остават за сметка на страните така, както са ги направили.
Ето защо и на осн.чл.335, ал.2 вр.чл.348, ал.3, т.2, пр.първо, вр.чл.334, т.1 пр.2 от НПК,
Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда №
106/10.10.2016 г., постановена по НЧХД № 848 по описа на Районен съд – гр.Ямбол
за 2015 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.