РЕШЕНИЕ

№ 156 14.12.2016 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд I-ви наказателен състав

На 07 декември 2016 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова Ив.И.

Секретар: Ив.З. Прокурор:

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова ВНЧХД №348 по описа за 2016 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №100/28.09.2016 г. постановена по НЧХД №536/2015 г. ЯРС е признал подсъдимия Б.Х.П. за виновен в това, че на 09.04.2015 г. в гр.Ямбол е разгласил позорно обстоятелство за Г.И.С., в качеството му на к. на О. Ямбол, при и по повод изпълнение на службата му, като клеветата е разпространена чрез печатно произведение - престъпление по чл.148 ал.1 т.2 и т.З вр. с чл.147 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.78 А ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание глоба в размер на 1000 лв.

Със същата присъда съда е осъдил подсъдимия П. да заплати на гражданския ищец С. сумата от 2500 лева, представляваща причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, както и направените разноски от гражданския ищец в размер на 1072 лв. и е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения граждански иск за разликата от уважения размер от 2500 лева до предявения такъв в размер на 20 000 лева.

Със същата присъда подсъдимия П. е осъден да заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 100 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.

Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимия Б.Г.П. и частния тъжител и граждански ищец Г.И.С.-

В жалбата си частния тъжител и граждански ищец С. е обжалвал присъдата в наказателната и гражданската и части като необоснована, незаконосъобразна и явно несправедлива.

В жалбата си подсъдимия П. е обжалвал присъдата в наказателната и гражданската и части като незаконосъобразна, необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и явно несправедлива. Прави се искане за отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му, както и отхвърляне на предявения от частния тъжител граждански иск.

В допълнение към въззивната жалба подс.П. изцлага съображения, че от частната тъжба и уточняващата я такава на частния тъжител не е ясно с кои думи и изрази смята, че спрямо него са разгласени позорни обстоятелства, както и с кои от тях му е приписано престъпление. Излага съображения, че е разбрал за какво точно е осъден с обжалваната присъда едва след изготвяне на мотивите на същата. Сочи, че тези факти сами по себе си са достатъчни за да се приеме, че първоинстанционната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на подсъдимия да научи в какво престъпление е обвинен, както и да научи за какво такова е признат за виновен и съответно наказан. Излагат се съображения и, че в мотивите на присъдата си решаващия съд за част от изразите, за които има повдигнато обвинение е приел, че поради тяхната истинност не представляват позорни и уличаващи личността на частния тъжител обстоятелства. Сочи се и, че липсва оправдателен диспозитив за това, както и липсва произнасяне относно повдигнатото и поддържано обвинение спрямо подсъдимия, че клеветата е осъществена чрез приписване на престъпление. Сочи се и, че в мотивите на обжалваната присъда не са обсъдени доводите на страните в процеса. Оспорва се анализа на доказателствата по делото. Прави се искане .за отмяна на обжалваната присъда, като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно при приемане от въззивния съд само на доводите на подсъдимия за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на постановената присъда се прави искане за признаването му за невиновен в това да е извършил престъплението клевета спрямо частния тъжител, да го оправдае по същото обвинение и да отхвърли гражданския иск като неоснователен и му присъди направените от него разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание въззивника С. участва лично и чрез редовно упълномощен повереник.Чрез защитата си поддържа жалбата на основанията изложени в същата. Излага съображения за занижаване на санкцията и уважената част на гражданския иск. Намира, че с оглед на всички действия по установеното в наказателното производство деяние са налице достатъчно данни съда да уважи предявения граждански иск за неимуществени вреди в пълен размер. Излага съображения за необоснованост и неоснователност на жалбата на подс.П., като иска отхвърлянето и.

В съдебно заседание въззивника П. участва лично и чрез редовно упълномощен защитник. Лично и чрез защитата си поддържа подадената въззивна жалба на основанията изложени в същата и с направените искания.

Съда след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбите като подадени в срок от лица имащи право и интерес от това са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбата на подсъдимия П. в частта и относно постановяване на присъдата при съществени нарушения на процесуални правила се явява и основателна .

Производството по НЧХД №76/2008 г. на ЯРС е образувано по тъжба на Г.И.С. срещу Б.Х.П. за деяние квалифицирано от тъжителя в тъжбата като такова по чл.148 ал.1 т.1 т.2 т.З във вр. с чл.147 от НК. В тъжбата са изложени фактически обстоятелства за това , че на 09.04.2015 г. във в."Н." бр.** на главната страница, в публикувана статия / журналистическо разследване със заглавие "Б.П. " Искаха ми половината от магазина или 50000 лв." с подзаглавие на статията "атрактивното място на ул.Т. №* буни апетитите на мнозина", изготвена от екип на в. Д. обвиняемия прави конкретни твърдения, с визирани в публикацията изрази - внушенията и дословно цитираните изрази, изречени от обвиняемия П. целят да повдигнат общественото напрежение, да настроят обществеността на гр.Ямбол против тъжителя С. в качеството му на длъжностно лице - к. на О. Ямбол, да предадат неверни твърдения за административни и/ или престъпни действия в изпълнение на задълженията на г- С. ***. В последователност в тъжбата след визиране на конкретни изрази тъжителя С. счита, че думите "рекет", "тормоз", такса"спокойствие" "неправомерните заповеди, са употребени в техния придобил широка гражданственост смисъл, като в тези думи се съдържат поясняващи или допълващи я конкретни фактически действия, описвайки белезите на изпълнителното деяние на изнудването. Съгласно НК, последното се изразява в упражняване на принуда спрямо някого, чрез сила или заплашване, за да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята си и с това да бъде причинена на това лице или другиму имотна вреда, с цел наказателно отговорното лице да набави за себе си или за другиго имотна облага. Сочи се, че подобни твърдения се съдържат в изразите на обв.П., цитирани в статията на в.а, като същите са пряко заявени, разпространени с печатно издание, станали публично достояние. В последователност в тъжбата се прави извода, че съдържащите се в статията журналистически изводи, основани на взетите твърдения и изводи от обв.П., целят създаването на негативно отношение у гражданите на гр.Ямбол срещу Г.И.С., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на НК. Думите изречени от обвиняемия, цитирани в статията, посочени по-горе уронват името, достойнството и престижа на г- н С. ***.

С разпореждане от 25.06.2015 г. ЯРС е дал ход на тъжбата с подсъдим Б.Х.П. по чл.148 ал.1 т.2 и 3 вр. с чл.147 ал.1 от НК.

С допълнителна частна тъжба частния тъжител С. поддържа изцяло изложеното в депозираната по делото тъжба, изразите визирани в статията са изречени от подсъдимия, като същите са възпроизведени от екипа на в.а. Визирани са всички изрази сочени и в тъжбата.

С Пр.№100/28.09.20016 г. постановена по НЧХД №536/20016 г. ЯРС е признал подсъдимия П. за виновен в осъществяване на престъпление по чл.148 ал.1 т.2 и т.З вр. с чл.147 ал.1 от НК. Диспозитива на присъдата визира първата алтернатива на ал.1 на чл.147 от НК - разгласяване на позорно обстоятелство за другиго. В мотивите си съда е извършил анализ на доказателствата по делото и е приел, че част от изразите сочат на обстоятелства, които не са неистински, предвид представените в производството писмени доказателства за издадени от к.а на О. Ямбол заповеди по събаряне на павилион / посочени конкретно/, собственост на съпругата на подсъдимия са незаконосъобразни. В последователност мотивирайки присъдата си съда е приел, че тези изрази не могат да се квалифицират като такива с които е разпространено позорно обстоятелство, тъй като визираните със същите обстоятелства не са неистински.

Настоящия състав на въззивния съд намира, че решаващия съд е постановил присъдата си при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на въззивника П.. Изпълнителното деяние на престъплението клевета по чл.147 ал.1 от НК има две форми - разгласяване на позорни обстоятелства за другиго и приписване другиму на престъпление. Видно от съдържанието на тъжбата на частния тъжител в същата са визирани двете форми на изпълнително деяние - приписване на престъпление, квалифицирано от тъжителя като принуда и разгласяване на позорно обстоятелство. Допълнителната тъжба по същество предвид поддържането изцяло на първоначалната такава не внася изменение в изложените фактически обстоятелства и визираното осъществено престъпно деяние. Както и в първоначалната такава същото визира престъпно деяние по чл.148 ал.1 т.1, т.2 и т.З вр. с чл.147 ал.1 от НК. С постановената присъда решаващия съд е признал подсъдимия за виновен в осъществяване на деяние по чл.148 ал.1 т.2 и т.З вр. с чл.147 ал. 1 от НК, посочвайки форма на изпълнително деяние осъществена от подсъдимия с осъщественото от него деяние - тази по чл.147 ал.1 пр.1- разгласяване на позорни обстоятелства за другиго. В мотивите на присъдата решаващия съд е визирал обстоятелства представляващи такива по пр.1 на ал.1 на чл.147 от НК. Едновременно с това настоящия състав на въззивния съд намира, че в мотивите на присъдата по отношение на част от изразите визирани от тъжителя в тъжбата си като такива осъществяващи престъпния състав решаващия съд е приел истинност на твърдяните със същите обстоятелства - т.е. наличието на хипотезата на ал.2 на чл.147 от НК, при липсата на диспозитив в присъдата за това. Липсва произнасяне на решаващия съд по възведеното с тъжбата и прието с разпореждането на съда обвинение, а именно в частта му по пр.2 на ал.1 на чл.147 от НК.

Настоящия състав на въззивния съд намира и, че е налице противоречие между диспозитива и мотивите на обжалваната присъда по отношение на авторството на деянието. В диспозитивната част на присъдата съда е признал за виновен въззивника Б.Х.П. за осъществено престъпно по смисъла на чл.148 ал.1 т.2 и 3 вр. с чл.147 ал.1 от НК, на осн. чл.78А от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. В мотивите на присъдата след анализа на приетите за установени фактически обстоятелства съда е посочил друго лице - Н.М.П. като подсъдим по делото и такъв осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.148 ал.1 т.2 и 3 вр. с чл.147 ал.1 от НК, тъй като на 09.04.2015 г. в гр.Ямбол, в статия на бр.№** на в. "Н." е разгласил позорно обстоятелство за Г.И.С., в качеството му на к. на О. Ямбол при и по повод изпълнение на службата му, като клеветата е разпространена чрез печатно произведение. Непосредствено след това съда е посочил, че авторството на деянието е безспорно установено от събраните по делото доказателства.

Настоящия състав на въззивния съд счита , че при постановяване на присъдата е налице съществено нарушение на процесуални правила от решаващия съд като са нарушени процесуалните права на тъжителя С. , а и правото на защита на подсъдимия П.. Обема на обвинението се установява от тъжбата на частния тъжител, който в случая е посочил от фактическа страна разпространени от подс.П. обстоятелства определящи ги в едната си част като позорящи го такива, а в друга приписващи му престъпление и е квалифицирал деянието осъществено спрямо него като такова по чл.148 ал.1 т. 1,2 и 3 вр. с чл.147 ал.1 от НК, а именно по пр.1 и пр.2 на текста. С разпореждането си решаващия съд е приел това обвинение, а именно като такова по чл.148 ал.1 пр.2 и 3 вр. с чл.147 ал.1 от НК. С присъдата си съда се е произнесъл по същество в частта му по пр.1 на ал.1 на чл.147 от НК, а именно разгласяване на позорни обстоятелства., като липсва произнасяне по внесеното обвинение в частта му относно пр.2 на ал.1 на чл.147 от НК. Едновременно с това приемайки с мотивите си, че за част от обвинението са налице обстоятелствата по ал.2 на чл.147 от НК и, че деянието за което подс.П. е признат за виновен за деяние, за което авторството е безспорно доказано, като осъществено от Н.М.П. - лице нефигуриращо по какъвто и да било начин в тъжбата и приложените по делото доказателства, решаващия съд по същество е направил извод за авторство на деянието от лице, различно от това признато за виновно с диспозитива на присъдата. Това обстоятелство от една страна не дава възможност на подсъдимия, а и на тъжителя да разберат мотивите на съда за признаването за виновен на подс.П. по внесеното обвинение, по отношение на пълния обем на същото, наличието или не на обстоятелства по ал.2 на чл.147 ал.1 на НК, а и авторството на деянието. По същество е налице нарушаване правото на защита в пълния му обем на подс.П., а и на тъжителя С..

По същество приемайки правилно , че обема на обвинението се установява от тъжбата съда не се е произнесъл по обвинението в неговата цялост, след като е приел, че тъжителя е изложил в тъжбата си фактически обстоятелства сочещи на престъпление клевета в целия обем на ал.1 на чл.147 от НК по отношение на тези визирани в пр.2 на текста, без да се произнесе по част от същото, както и по отношение на направени от него изводи по ал.2 на чл.147 от НК.

Съда, съобразно приетото в мотивите на присъдата си е нарушил процесуалните права на страните в производството, както на подсъдимия , така и на тъжителя, тъй като не е ясно срещу какво престъпление следва да се защитава подсъдимия, както и предмета на доказване от страна на тъжителя - различен при разгласяване на позорно обстоятелство и приписване на престъпление.

Касае се за отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, неотстранимо във въззивната фаза на процеса, поради което и след отмяната на постановения съдебен акт делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

По изложените съображения и на осн. чл.335 ал.2 вр. с чл.348 ал.З т.1 от

НПК лос

РЕШИ

ОТМЕНЯ Присъда №100/28.09.2016 г. постановена по НЧХД №536/2016 г. на ЯРС и връща делото за ново разглеждане от друг състав на ЯРС.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: