Р Е Ш Е Н И Е

 

№_155_                                      28.12.2016 г.                                        гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на седми декември две хиляди и четиринадесета година:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:        ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

                                                                                               ГЕРГАНА КОНДОВА

секретар М. К.

прокурор Т. С .

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД №335 по описа на ЯОС за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия В.М.М., срещу Присъда №101/29.09.2016 г. постановена по НОХД №1183 по описа за 2016 г. на Районен съд – Ямбол, с която той е бил признат за виновен в това, че на 14.09.2016 г., около 11:30 ч., в гр.Ямбол, по ул. „Т.”, е управлявал МПС - товарен автомобил марка и модел „****” с peг. ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,35 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инв. № ARDN 0095, поради което и на основание чл. 343б ал. 1 и чл. 54 от НК, е бил осъден на година лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим и глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. Също така на основание чл. 59 ал. 4 от НК ЯРС е зачел времето, през което М. е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от 14.09.2016 година.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и явна несправедливост на присъдата. Иска се същата да бъде изменена като се определи наказание в по-нисък размер.

В съдебно заседание, представителят на държавното обвинение оспорва основателността на въззивната жалба и предлага въззивният съд да потвърди изцяло осъдителната присъда на РС - Ямбол.

Въззивникът В.М.М. се явява в съдебно заседание лично и със защитник. Признава се за виновен и изразява съжаление за извършеното. Защитникът представя писмени доказателства и излага доводи, че към настоящия момент са налични изключителни и многобройни смекчаващи вината на въззивника обстоятелства, предвид неговото семейното, имотното и имущественото положение, здравословно състояние и факта че се разкайва. Пледира за приложение на разпоредбата на чл. 55 ал. 1, т. 1 НК и намаляване на наказанието на три месеца лишаване от свобода и прилагане на чл. 55, ал. 2 НК по отношение на глобата от 200 лева - намаляването й с 1/2. Подс. М., чрез защитника си, заявява че не желае да оспорва, наказанието по чл. 343г НК и е съгласен лишаването от право да управлява МПС да се запази в определения от решаващият съд размер.

 

Ямболският окръжен съд констатира следното:

 

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и от първостепенният съд:

Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС категории „В” и „АМ” и притежавал СМПС №267331171. На 14.09.2016 г. около 11.30 ч. свид. Т. и свид. Х. – полицейски служители в РУ МВР Ямбол, като се движили по ул. Т., забелязали че товарен автомобил „****” с ДК ****, криволичи по пътното платното. Полицейските служители спрели МПС за проверка и установили, че автомобила се управлява от подс. В.М.М., който миришел на алкохол и завалвал думите. На място пристигнал свид. Д. - полицай в „Пътен контрол“ и изпробвал подс. В.М.М. за употреба на алкохол с техническа средство Алкотест Дрегер 7510 с инв. №АRDN 0095, като апарата отчел концентрация на алкохол от 2.35 на хиляда. На подс. М. бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване, но в посочения в срок, той не се явил в ЦСМП-Ямбол и не дал кръвна проба. Със Заповед №16-0813-000360/14.09.16 г. на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Ямбол подсъдимият временно е лишен от право да управлява МПС, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца.

Видно от Справка от лабораторията за проверка на полицейска техника посоченото техническо средство на 19.05.2016 г. е преминало последваща проверка със срок на валидност 6 месеца.

Видно от представените във въззивното съдебно заседание писмени доказателства: Удостоверение за наследници изх. №ГС/02-011194/11.10.2016 г., Разпореждане № **********/01.07.2016 г., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 07.12.2016 г., Епикриза от 07.10.2016 г., Епикриза от 15.10.2016 г., Епикриза от УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД ИЗ № 23460/2016 г., Експертно решение № 3604/02.12.2016 г., подс. В.М. е вдовец, не притежава недвижими имоти и МПС, има месечен доход /като пенсия за инвалидност и общо заболяване/ в размер на 168,48 лв., на 04.10.2016 г., 12.10.2016 г. и 28.11.2016 г. е постъпвал по спешност в болница за изострена хронична застойна сърдечна недостатъчност и неврологично заболяване - епилепсия с големи и чести припадъци, на 02.12.2016 г. е бил диспансеризиран в болница „Св. Пантелеймон” със заболяването епилепсия и е с 80 % трайна инвалидност.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подс. В.М.М. е осъждан два пъти, вкл. и по НОХД №80/2011 г. на РС – Елхово, като с Присъда №77/07.09.2011 г. влязла в сила на 27.09.2011 г., на основание чл. 234, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

ЯОС установи описаната фактическа, правилно възприета и от първоинстанционния съд, като се базира на обясненията на подсъдимия, на показанията на всички разпитаните по делото свидетели, както и на приобщените писмени доказателства: Заповед №16-0813-000360/14.09.2016 на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Ямбол, справка от Централна база КАТ, справка за нарушител, талон за медицинско изследване, Протокол от 19.05.2016 г. за средствата за измерване, преминали последваща проверка, справка за съдимост и АУАН от 11.09.2014 г., както и от приетите от настоящата инстанция писмени доказателства по делото: Удостоверение за наследници изх. №ГС/02-011194/11.10.2016 г., Разпореждане №**********/01.07.2016 г., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 07.12.2016 г., Епикриза от 07.10.2016 г., Епикриза от 15.10.2016 г., Епикриза от УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД ИЗ № 23460/2016 г., Експертно решение №3604/02.12.2016 година.

Всички събрани по делото доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, както и всички релевантни обстоятелства за семейния, трудовия, материалния и здравословен статус на подс. М..

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При напълно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, като на 14.09.2016 г., около 11:30 ч., в гр.Ямбол, по ул. „Т.”, е управлявал МПС - товарен автомобил марка и модел „****” с peг. ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,35 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инв. № ARDN 0095.

Правилно ЯРС е преценил, че от обективна страна е налице извършено съставомерно деяние по предмета на обвинението, като авторството е установено по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства. Безспорно подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол  в кръвта си 2.35 на хиляда, което е било установено по предвидения нормативен  ред, чрез годно техническо средство. Това престъпно деяние - по чл. 343б, ал. 1 НК е формално престъпление, такова на „просто извършване” и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на вредоносни последици.

Проверяващата инстанция счита за правилен и извода на районния съд, че от субективна страна процесното престъпление е извършено с пряк умисъл, при логично съзнаване на общественоопасния му характер и последици, както и тяхното целене, от правоспособен водач, безспорно напълно запознат със забраната за управление на МПС след употреба на алкохол.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

Наказанията на подсъдимия М., са определени на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК - една година лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим и глоба в размер на 200 лева. Така също на основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години.

ЯОС намира, че наказанието лишаване от свобода следва да се  наложи при наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелствата, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание по чл. 343б, ал. 1 от НК, е несъразмерно тежко на извършеното. Този извод води до определяне на наказание на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, под най-ниския предел на предвиденото наказание. В тази насока следва да се отчетат изразеното от подсъдимия разкаяние /макар и пред въззивната инстанция/, както и неговото семейно, трудово, материално положение и особено - здравословното му състояние. При определяна на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, тези релевантни обстоятелства следва да се преценят в комплект и с високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления в страната и сравнително високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, както и завишената му  лична обществена опасност, предвид предходните му осъждания за престъпления от общ характер. При това положение ЯОС намира за справедливо, да определи на подсъдимия наказание под най-ниския предел на предвиденото в наказателния закон, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от пет месеца. Съдът счита, че с оглед  тежкото материално състояние на подс. М., на основание чл. 55, ал. 3 от НК, не следва да му бъде наложено по-лекото наказание, а именно глоба.

В случая са налице законни пречки за приложение, спрямо наказанието лишаване от свобода, на института на условното осъждане, предвид предходно осъждане на подс. М. на лишаване от свобода – това по НОХД №80/2011 г. на РС – Елхово. При това положение определеното от ЯОС наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи от него ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим - съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Правилно, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, ЯРС е лишил подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от две години, като е съобразил относително високата концентрация на алкохол  в кръвта на подсъдимия - 2.35 на хиляда.

Така определените наказания като комплекс, въззивния съд намира за справедливи, подходящи за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК, без да се оказва ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. М., но и такива, че оказаното снизхождение да не създаде у него погрешно усещане за безнаказаност. Определените от ЯОС наказанията са необходими и достатъчни за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.

Правилно съдът е приложил и императивна разпоредба на чл. 59 ал. 4 НК и е зачел времето през което подс. М. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 14.09.2016 година.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 334 т. 3 и т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда №101/29.09.2016 г. постановена по НОХД №1183 по описа за 2016 г. на Районен съд – Ямбол, В ЧАСТТА С КОЯТО, подс.  В.М.М., на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК е бил осъден на една година лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим и глоба в размер на 200 лева, КАТО НА основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му налага наказание ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.

ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                         

                                                                            2.