Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

154                                                 09.12.2016г.                гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 Ямболският Окръжен съд                                              I-ви наказателен  състав

 На 07 декември 2016 година,

 В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                            

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

                                                                                 ИВАН ИВАНОВ     

                                                                                   

 

                                                             

 Секретар: Ив.З.

 Прокурор: Т.С.

 Сложи на разглеждане докладваното  от съдия И.Иванов

 ВНОХД № 323 по описа за 2016 год.

 И   ЗА   ДА    СЕ  ПРОИЗНЕСЕ  ВЗЕ  ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 95/19.09.2010г., постановена по НОХД № 906/2016г. Ямболският районен съд е признал подсъдимия М.И.А. с ЕГН ********** за виновен в това , че на 28.02.2016г. около 01,30ч. в гр.Ямбол ж.к."Г.Б." срещу бл.* , чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот , отнел чужди движими вещи - 8 бр.дамски дънки , на обща стойност 200лв., от владението на собственика им - А.Н.К. от гр.Ямбол ,без негово съгласие , с намерение противозаконно да ги присвои , поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на четири месеца "лишаване от свобода" , което да изтърпи при "строг режим" в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.

Със същата присъда , ЯРС е осъдил М.А. да заплати направените от ОД на МВР - Ямбол разноски в размер на 57,96лв. , вносими в полза на Републиканския бюджет.

Срещу Присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Г.Г. *** - служебен защитник на подсъдимия М.И.А..В Жалбата се сочи , че присъдата е неправилна тъй като деянието следва да се квалифицира по чл.194 ал.1 от НК,  а не по чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 от НК.Твърди се още , че стъклото не представлява преграда здрава направена за защита на имот.Настоява се да се измени присъдата , като на основание чл.194 ал.3 от НК да се наложи наказание "глоба" на подсъдимия А..

Въззивникът М.И.А. , се явява лично и със служебен защитник – адвокат Г. ***.Поддържа се въззивната жалба  предвид съображенията изложени в нея.Настоява се да бъде изменена атакуваната присъда , като на основание чл.194 ал.3 от НК ,на подсъдимия А. се наложи наказание "глоба".

В съдебно заседание представителя на ЯОП счита , че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение , а атакуваната присъда на ЯРС като правилна законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена.

Въззивният съд, наказателно отделение, като се запозна с изложеното в жалбата и доводите на страните, обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК , установи следното:

Жалбата е допустима, подадена в процесуалните срокове, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Производството по делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК.

Фактическата обстановка е изяснена безспорно , направен е подробен и задълбочен анализ на доказателствата и изводите върху тях.Същата се подкрепя изцяло от обясненията на подсъдимия М.И.А. , показанията на свидетелите А.Н.К. и И.С.К. , както и от всички приобщени по делото писмени  доказателства.

 Направеното от подсъдимия признание на фактическите обстоятелства , съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт , напълно се подкрепя от посочените по-горе гласни и писмени доказателства.

Фактическите положения, приети за установени от първата инстанция са правилни , подкрепят се напълно от събраните по делото доказателства и въз основа на тях са направени законосъобразни и правилни изводи.В съответствие с тях Ямболският районен съд законосъобразно и обосновано  е приел , че подсъдимият М.И.А. е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 от НК, тъй като  на 28.02.2016г. около 01,30ч. в гр.Ямбол ж.к."Г.Б." срещу бл.* , чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот , отнел чужди движими вещи - 8 бр.дамски дънки , на обща стойност 200лв., от владението на собственика им - А.Н.К. от гр.Ямбол ,без негово съгласие , с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна авторството на деянието е безспорно установено  от самопризнанието на подсъдимия , което се подкрепя в пълна степен от събраните на ДП писмени и гласни доказателства.Подсъдимият е съзнавал , че за да си осигури достъп до вътрешността на магазина ,разрушава прегради здраво направени за защита на имот.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал общественопасния характер на деянието , предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от извършеното и е целял настъпването на този резултат.

Относно вида и размера на наложеното наказание на  подсъдимия М.И.А., ЯРС е взел предвид както степента на обществена опасност на деянието, така и степента на обществена опасност на подсъдимия А..ЯРС е взел предвид и че същия е направил пълни самопризнания на ДП и съдебното следствие и е съдействал за разкриване на обективната истина и е проявил критичност към извършеното¸както и ниската стойност на отнетото имущество.Именно и поради това правилно и законосъобразно ЯРС е приел , че деянието е извършено от подсъдимия при многобройни смекчаващи вината обстоятелства и следва да намери приложение разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. с с чл.55 от НК , като по-благоприятен за него, като ме е определил наказание от четири месеца "лишаване от свобода" , което да изтърпи при първоначален "строг режим" в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.

Възражението на защитата на подсъдимия , че следва деянието да се квалифицира по чл.194 ал.1 , а не по чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 от НК е неоснователно.Твърдението , че стъклото на магазина не представлява преграда здраво направена за защита на имот е меко казано несериозно.Естествено , че стъклото е преграда здраво направена за защита на имот.В този смисъл е константната практика на ВКС.

Настоящия състав на въззивният съд намира , че присъдата на ЯРС е законосъобразна , обоснована и справедлива ,тъй като ЯРС е взел предвид обществената опасност на деянието и дееца , съдебно му минало и като такава ще постигне целите на чл.36 от НК – на специалната и генералната превенция.

Ето защо и на основание чл.338 вр. с 334 т.6 от НПК,Ямболският окръжен съд,            

                                                      Р    Е    Ш    И  :

 

             ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 95/19.09.2016г., постановена по НОХД № 906/2016г. по описа на Ямболски районен съд.

             Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1. …………………..

 

 

                                                                                              2. ………………….