ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №449 по описа за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.396, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Фондация „Работилница за граждански инициативи" гр.София, подадена чрез пълномощниците адв.Г.М. и адв.Г. К. от САК против Определение №2050/18.10.2016 год., постановено по ч.гр.д. №2604/2016 г. по описа на ЯРС, с което съдът е допуснал обезпечение на бъдещи искове на Обществена фондация „Мостове над Тунджа" гр.Ямбол, ул."Ал.Стамболийски" №14, ет.2, представлявана от изп.директор Я.С. против Фондация „Работилница за граждански инициативи" гр.София, ул."Енос" №7, ет.6, ап.9, представлявана от изп.директор И. Н. с правно основание чл.79 от ЗЗД за сумата 20000 лв. и чл.86 от ЗЗД за сумата 50 лв. чрез налагане на запор върху банковите сметки на Фондация „Работилница за граждански инициативи" гр.София в следните банки: УниКредит Булбанк АД; Банка ДСК ЕАД; ОББ АД; Юробанк България АД; Райфайзенбанк (България) ЕАД; Сосиете Женерал Експресбанк АД; Алианц Банк България АД; Банка Пиреос България АД; ПИБ АД; СИБАНК АД; ПроКредит Банк (България) АД; ЦКБ АД; Общинска банка АД; Интернешънъл Асет Банк АД до размера на 20050 лв. Със същото определение съдът е определил гаранция в размер 2005 лв., след внасяне на която, съдът ще издаде обезпечителна заповед, както и едномесечен срок на молителя за завеждане на бъдещия иск.

В частната жалба са заявени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че при постановяването на обжалваното определение съдът неправилно е приел, че поисканата от молителя обезпечителна мярка е подходяща и адекватна на обезпечителната нужда, тъй като е поискано налагане на запор върху банковите сметки в 14 банки в страната до размера на претендираната сума по бъдещите искове от 20050.00 лева, като по никакъв начин не е указана поредност в налагането на мярката в отделните банки, което от своя страна създавало сериозна и напълно неоправдана опасност от неправилно налагане на обезпечителната мярка чрез едновременно изпращане от съдебния изпълнител на запорни съобщения до няколко банки, а в резултат на това и едновременно налагане на запора по няколко банкови сметки на ответника в различни банки. Сочи се, че в конкретният случай ЧСИ И. Х. е изпратила запорни съобщения до всички банки, посочени в обезпечителната заповед и така фактически са наложени запори в три банки - „Първа инвестиционна банка"АД, „Сосиете женерал експрес банк"АД и „Централна кооперативна банка"АД, като по всяка от банковите сметки, върху които е наложен запора е изцяло налична запорираната сума, т.е. реално са блокирани 60150.00 лева, при общ размера на претенциите по бъдещите искове, които молителят възнамерява да заведе от 20050.00 лева. На следващо място е въведено оплакване, че при постановяването на обжалваното определение съдът не е индивидуализирал в достатъчна степен претенцията по бъдещия иск, по която е допусната обезпечителната мярка - не е конкретизиран договора, на който молителят основава претенцията си и периодите, за които се претендира мораторно обезщетение, което от своя страна създавало неяснота относно обезпечената претенция. При изложените съображение се иска отмяна на атакуваното определение и отхвърляне на молбата за обезпечение. Алтернативно се иска да бъде изменено атакуваното определение, като се определи поредност в налагането на запора в банковите сметки, които частния жалбоподател притежава в „Първа инвестиционна банка"АД, „Сосиете женерал експрес банк"АД и „Централна кооперативна банка" АД. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.

В срока по чл.396, ал.2 ГПК от Обществена фондация „Мостове над Тунджа" гр.Ямбол е постъпил отговор по частната жалба, в който е заявено становище за неоснователността й, съответно - за правилност и законосъобразност на атакуваното определение. Изложени са съображения. Заявено е още, че действително след допускане на обезпечението са запорирани няколко сметки на частния жалбоподател, но той е депозирал молба до ЧСИ за вдигане на наложените запори в определени банки, като е посочил коя сметка и в коя банка да остане запорирана. В тази връзка, след запознаване с отговорите на банките, Обществена фондация „Мостове над Тунджа" гр.Ямбол е дала съгласие да остане запорирана само сумата в "Първа инвестиционна банка" АД, а запорите в останалите две банки да бъдат вдигнати. Въз основа на съображенията в отговора се моли за потвърждаване на атакуваното определение. Заявена е и претенция за присъждане на разноски.

След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната частна жалба е с правно основание чл.396, ал.1, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, допустима е тъй като е подадена в предвидения в ГПК едноседмичен срок, а преценена по същество е неоснователна по следните съображения:

С Определение №2050/18.10.2016 год., постановено по ч.гр.д. №2604/2016 г. ЯРС е допуснал обезпечение на бъдещи искове на Обществена фондация „Мостове над Тунджа" гр.Ямбол против Фондация „Работилница за граждански инициативи" гр.София с правно основание чл.79 от ЗЗД за сумата 20000 лв. и чл.86 от ЗЗД за сумата 50 лв. чрез налагане на запор върху банковите сметки на Фондация „Работилница за граждански инициативи" гр.София в следните банки: УниКредит Булбанк АД; Банка ДСК ЕАД; ОББ АД; Юробанк България АД; Райфайзенбанк (България) ЕАД; Сосиете Женерал Експресбанк АД; Алианц Банк България АД; Банка Пиреос България АД; ПИБ АД; СИБАНК АД; ПроКредит Банк (България) АД; ЦКБ АД; Общинска банка АД; Интернешънъл Асет Банк АД до размера на 20050 лв. Със същото определение съдът е определил гаранция в размер 2005 лв., след внасяне на която съдът да се издаде обезпечителна заповед, както и едномесечен срок на молителя за завеждане на бъдещия иск. За да уважи молбата, в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.391 ГПК.

Въззивния съд, в настоящия съдебен състав, намира така описания съдебен акт на първоинстанциония съд за правилен и законосъобразен, а изложените от ЯРС мотиви се споделят изцяло.

За да бъде допуснато обезпечение на един иск, законът създава задължение за решаващия съд да провери дали ищецът има право за обезпечаване на иска, т.е. дали искът е допустим, дали е вероятно основателен и дали е налице интерес от обезпечаването - без него ще се затрудни или ще се окаже невъзможно реализирането на правата по решението. Именно тези предпоставки първоинстанционния съд е преценял и констатирайки наличието им е уважил молбата, допускайки исканото обезпечение.

За неоснователни се намериха съображенията на частния жалбоподател, относими към неподходящността на поисканата обезпечителна мярка, мотивирани с това, че е поискано налагане на запор върху банковите сметки в 14 банки в страната до размера на претендираната сума по бъдещите искове от 20050.00 лева, като по никакъв начин не е указана поредност в налагането на мярката в отделните банки, което от своя страна създавало сериозна и напълно неоправдана опасност от неправилно налагане на обезпечителната мярка чрез едновременно изпращане от съдебния изпълнител на запорни съобщения до няколко банки, а в резултат на това и едновременно налагане на запора по няколко банкови сметки на ответника в различни банки.

За да достигне до извод за неоснователност на това оплакване, настоящия съд споделя изложеното в писмения отговор на ответната по частната жалба страна, че при поискване, съответно допускане на обезпечителна мярка запор на вземане от банка, нито молителя, нито съда може да знае наличността по съответната банкова сметка. ***, че в някоя от банките е вече запорирана сума до размера на допуснатото обезпечение да предприеме съответните действия по вдигане на запора по отношение на банковите сметки в останалите банки. В тази връзка длъжникът разполага с правната възможност по чл.443 ГПК сам да посочи към кое негово вземане да бъде насочено изпълнението. Ответникът разполага и с възможността, регламентирана в чл.398, ал.2 ГПК - при обезпечение на оценим в пари иск (какъвто е настоящия случай), да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книги, съгл. чл.180 и чл.181 ЗЗД.

За неоснователно се прецени и оплакването, че при постановяването на обжалваното определение съдът не е индивидуализирал в достатъчна степен претенцията по бъдещия иск, по която е допусната обезпечителната мярка. Видно от диспозитива на атакуваното определение, съдът въз основа на твърденията на молителя, е посочил правната квалификация на бъдещия иск, цената на същия и страните в бъдещото исково производство. Неяснота, като твърдяната от частния жалбоподател, която да доведе от отмяна на допуснатото обезпечение, според настоящия съд липсва.

Предвид на горното, Окръжният съд, като взе предвид доказателствата по делото и наведените в частната жалба на въззивника доводи, намира същата за неоснователна и като такава да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение като законосъобразно - да бъде потвърдено.

Искането на Обществена фондация „Мостове над Тунджа" гр.Ямбол за присъждане на разноски за настоящото производство не следва да бъде уважавано, тъй като съгласно приетото в т.5 от ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по същество на спора и с оглед крайния му изход.

Водим от изложеното Ямболският Окръжен Съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2050/18.10.2016 год., постановено по ч.гр.д. №2604/2016 г. по описа на ЯРС.

НЕ УВАЖАВА искането на Обществена фондация „Мостове над Тунджа" гр.Ямбол за присъждане на разноски за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.