ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №439 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по възражение на Д.С.П. ***, подадено на основание чл.423 ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№2632/2015 г. по описа на ЯРС. Във възражението се сочи, че заповедта за изпълнение не е връчена по надлежния ред - връчителя е оформил съобщението без да посочи кога и колко пъти е посетил адреса, както и не е изпълнил задължението си по чл.47, ал.1 ГПК да залепи уведомление на вратата и да пусне съобщение в пощенската кутия. Иска се от съда да приеме депозираното възражение, да отмени като незаконосъобразно разпореждането за издаване на изпълнителен лист, тъй като заповедта за изпълнение не е влязла в законна сила, както и да спре изпълнението по нея на осн. чл.423, ал.3 ГПК.

Насрещната страна по възражението "ВиК" ЕАД гр.Бургас е оспорила същото. Изложени са подробни съображения, за неговата неоснователност. Посочено е, че твърденията на длъжника за нередовно връчване на заповедта за изпълнение не се подкрепят от доказателствата по делото. Посочено е още, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК се връчва от съда преди започване на принудителното изпълнение, поради което повторно връчване в изпълнителния процес не е необходимо. Иска се съда да остави без уважение депозираното възражение. Заявена е претенция за присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

ЯОС, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 24.09.2015 г. от "ВиК" ЕАД гр.Бургас със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д.С.П. за сумата 191,43 лв. – неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в к.к.С ., кв."***", к-с "********" *, вх.*, ет.*, ап.*/**. Със заявлението са претендирани лихва от датата на подаване на заявлението и направените разноски в производството в размер на 25 лв.

Въз основа на заявлението на 23.10.2015 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която заявлението е уважено изцяло.

В съответствие с чл.411, ал.3 ГПК препис от заповедта е разпоредено да се връчи на длъжника. При многократните посещения на адреса на длъжника, посочен в заявлението - гр.Я., ул.”*********” №**, ет.*, ап.**, в рамките на един месец /от 29.10.2015 г. до 30.11.2015 г./, връчителят не е могъл да намери адресата и/или домашни лица, съгласни да получат заповедта за изпълнение. Поради това на 30.11.2015 г. е залепил уведомление. Същевременно, по разпореждане на съда, е изготвена справка в НБДН, видно от която постоянния и настоящия адрес на длъжника са тези, на които е изпратено съобщението - гр.Я., ул.”***********” №**, ет.*, ап.**. Длъжника е търсен и на адреса в к.к. С., кв."*****", к-с "***********" *, вх.*, ет.*, ап.**, където също не е намерен.

На 12.01.2016 г., след като двуседмичният срок по чл.47, ал.2 ГПК за получаване на заповедта от канцеларията на съда е изтекъл, на осн. чл.47, ал.5 ГПК съдът е приел, че съобщението е редовно връчено и е разпоредил на осн. чл.414, ал.2 ГПК да се издаде изпълнителен лист, какъвто е издаден на 13.01.2016 г. и получен от заявителя.

При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл.423, ал.1, т.1-4 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл.413, ал.1 и чл.419, ал.1 ГПК.

Както бе отбелязано, съгласно чл.423, ал.1 ГПК, срокът за подаване на възражение пред въззивния съд е едномесечен от узнаването за заповедта за изпълнение. С оглед липсата на опровергаващи доказателства и възражение в тази насока от противната страна, настоящия съд приема, че възражението е подадено в законния едномесечен срок.

От доводите във възражението се налага изводът, че длъжникът се позовава на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Съдът намира възражението за неоснователно. Процесната заповед за изпълнение е връчена редовно на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.1-4 ГПК - длъжника е търсен многократно /повече от три пъти/ в рамките на един месец /от 29.10.2015 г. до 30.11.2015 г./; залепено е уведомление, но в двуседмичния срок не се е явил да получи заповедта за изпълнение. При това положение правилно първоинстанционния съд е приел, че длъжника е редовно уведомен /чл.47, ал.5 ГПК/ и в тази връзка е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

Доводите във възражението, за нередовност на връчването, въззивния съд не приема, а и същите не само не са подкрепени с доказателства, а напротив - опровергават се от доказателствата по делото.

При тези данни решаващият съд намира, че подаденото възражение е неоснователно, тъй като първоинстанционния съд е спазил процедурата по връчване на съобщение за заповедта за изпълнение до длъжника по реда на чл.47, ал.1-5 ГПК. Съобщение за заповедта за изпълнение е изпратено на адреса, който е посочен в заявлението и който, съгласно извършената справка в НБДН е постоянния и настоящ адрес на длъжника и е прието за редовно връчено на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

При този изход на производството и в съответствие с чл.423, ал.3, изр.2 ГПК, съдът не дължи произнасяне по искането за спиране.

Пак с оглед изхода на спора, насрещната страна по възражението - "В и К" ЕАД гр.Бургас има право да и се присъдят разноски. Предвид наличието на надлежно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и тъй като е представлявано в производството от юрисконсулт, на "ВиК" ЕАД гр.Бургас се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Ямболски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението на Д.С.П. ***, подадено на основание чл.423 ГПК, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№2632/2015 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Д.С.П. с ЕГН **********,*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД с ЕИК: 812115210, адрес: гр.Бургас, кв."Победа", ул."Ген. Владимир Вазов" №3, сграда „Метални панели и конструкции" сумата 200 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.