ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23.12.2016г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав

На 23.12.2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

В.ч. гр.дело №433 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С.Г.П. ***, подадена от пълномощника му адв.М.Г., против Определение №2198/04.11.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №2200/2016г. по описа на този съд, с което е върната молбата на частния жалбоподател за допълване на постановеното по делото протоколно определение от 27.09.2016г. относно мярката за незабавна защита, касаеща местоживеенето на децата К.П. и Б.П..

Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на процесуалния закон. Частният жалбоподател счита, че районният съд е следвало да обоснове извод за наличие или липса на произнасяне във връзка с оттеглените от ищцата претенции. Вместо това съдът постановил определението си, с което по същество допълнително обосновал протоколното си определение, с което отказал да обезсили заповедта за защита в частта й за местоживеенето на децата. Искането е за отмяна на определението и за постановяване на друго от окръжния съд, с което да бъде прекратено производството по делото и по отношение на местоживеенето на двете деца на страните, или за връщане делото на районния съд, който да уважи искането, с което е сезиран.

Ответницата по частната жалба Р.П., действаща лично и като законен представител на малолетните си деца К. и Б., чрез пълномощника си адв.Ж., е депозирала писмен отговор на жалбата със становище за нейната неоснователност.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От данните по гр.д. №2200/2016г. по описа на ЯРС се установява, че същото е образувано по молба от 10.08.2016г. на Р.П. ***, която е поискала защита по реда на ЗЗДН срещу ответника С.Г.П. ***, с прилагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4 от ЗЗДН спрямо нея и двете и малолетни деца К. и Б.. Поддържала е, че ответникът, с когото живее във фактическо брачно съжителство и който е баща на двете й малолетни деца К. и Б., упражнява системно физическо и психическо насилие над нея и децата, като на 17.07.2016г. и на 08.08.2016г. е осъществил отново актове на домашно насилие.

След образуване на делото ЯРС е постановил определение от 10.08.2016г., с което е извършил преценка за наличие на предпоставките по чл.18 от ЗЗДН и е издал заповед за незабавна защита срещу ответника, като прилагайки мерки за защита спрямо децата е задължил Ст.П. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К. и Б., определил е временно местоживеене на децата при майка им Р.П. и е забранил на Ст.П. да приближава децата, жилището, което обитават, както и местата им за социални контакти, отдих и лечение, на разстояние по-малко 50 метра, за срок до приключване на съдебното производство.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 27.09.2016г., ищцата е оттеглила молбата за защита по отношение на двете малолетни деца К. и Б., с оглед на което изявление и изследвайки съгласието на ответника, ЯРС е постановил протоколно определение от същата дата, с което е прекратил производството по делото в частта на наложените мерки за незабавна защита по отношение на децата, а именно задължението на С.П. да се въздържа от домашно насилие по отношение на К. и Б. и забраната да приближава двете малолетни деца.

На 30.09.2016г. ответникът С.П. е депозирал писмена молба по делото, с която е поискал допълване на протоколното определение на съда от 27.09.2016г., като се приеме и посочи, че производството по делото се прекратява и по отношение мярката относно местоживеенето на двете деца.

С обжалваното определение ЯРС е постановил връщане на молбата на ответника, с която е поискано допълване на прекратителното определение. Независимо от този постановен резултат, съдът е изложил съображения, относими към спора между страните по същество. Приел е за установени по делото фактите, че е налице висящо исково производство за предоставяне на родителските права по отношение на детето К. и че бащата С.П. се намира в Германия, което е дало основание на съда да направи извод, че децата следва да живеят със своята майка.

Определението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението (определението), ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. Молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила.

В процесния случай молбата на ответника С.П. е подадена в срок, от надлежна страна, съдържа всички необходими реквизити за установяване от кого изхожда искането и в какво се изразява то, поради което молбата е редовна и допустима за разглеждане. Тази молба не подлежи на връщане, нито може да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Съдът следва да отговори на въпроса налице ли е твърдяната непълнота на постановеното прекратително определение, който въпрос е по същество в производството по чл.250 ГПК, а не за редовност на молбата (при съобразяване, че подлежи на връщане само нередовна молба, която не е изправена съобразно дадени от съда указания и срок, какъвто не е разглежданият случай). За да отговори на този въпрос, съдът следва да извърши анализ за съответствието между предявеното пред него искане - в случая за частичното прекратяване на производството поради десезирането на съда, и постановения по това искане отговор във формулирания от съда диспозитив. След излагане на съображения в тази насока, би могло да се стигне до извод за липса или наличие на непълнота в постановеното основно определение, без да се формират изводи при преценка на факти и доказателства, относими към предмета на спора по същество, с който съдът е десезиран. В първата хипотеза молбата за допълване на определението ще е неоснователна и ще следва да бъде отхвърлена, а във втората хипотеза съдът ще следва да уважи молбата и да допълни основното определение със съответното произнасяне по направеното искане.

Като е върнал молбата на Ст.П. по чл.250 ГПК за допълване на основното определение, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото - върнато на същия съд за разглеждане на молбата като редовна и допустима, с произнасяне по нейната основателност.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ Определение №2198/04.11.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №2200/2016г., с което е върната молбата на С.Г.П. *** за допълване на протоколно определение от 27.09.2016г. относно мярката за незабавна защита, касаеща местоживеенето на децата К.С.П. и Б.Р.П..

ВРЪЩА делото на ЯРС за разглеждане и произнасяне по молбата по чл.250 ГПК.