На 22.12.2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

В.ч. гр.дело №429 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. ГПК, вр. с чл.418, ал.4 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД гр. София, подадена от юрисконсулт П.Т., против Разпореждане №1127/21.10.2016г. на Елховски районен съд, постановено по ч.гр.д. № 485/2016г. по описа на този съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на Банката-кредитор относно искането й за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Д. Ж. С. от с.М. и И.П. Р. от гр.Е., в качестото им на законни наследници на починалия съдлъжник Й. Г. М..

Частният жалбоподател счита, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е излязъл извън своята компетентност, очертана в чл.418, ал.2 ГПК, а именно - да провери формата на подаденото заявление и редовността от външна страна на документа - извлечението от счетоводните книги на Банката, както и дали същият документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците, посочени в заявлението. Според жалбоподателя, тези предпоставки за уважаване на заявлението срещу наследниците на починалия съдлъжник са налице, като неправилно съдът се произнесъл по незаявен правен спор, касаещ приемането на наследството на солидарния длъжник от неговите наследници по закон. Обсъждайки този въпрос за приемане на наследството, който стои извън документа по чл.417, т.2 ГПК, районният съд се произнесъл в нарушение на ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №4/2013г. По тези съображения частният жалбоподател моли за отмяна на разпореждането в оспорената му част и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу двамата законни наследници, разделно до размера на наследствената им квота - по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, и солидарно с останалите задължени лица.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да я разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази събраните доказателства и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. №485/2016г. по описа на ЕРС е образувано по заявление на “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД гр.София за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 ГПК и чл.418 ГПК срещу солидарните длъжници ЕТ „Мелница 92 - Димитър Стоев“ и „Мелница 92“ ЕООД, както и разделно, до размера на 1/2 ид.ч. срещу длъжниците Д. Ж. С. и И. П. Р., в качеството им на законни наследници на починалия длъжник Й. Г. М., с искане същите двама наследници да бъдат осъдени и солидарно с останалите задължени лица до размера на наследствения им дял. В заявлението са посочени длъжниците, общите размери и вида на вземанията, дължими по Договор за банков кредит № 60637/20.08.2008г. и Анекс №1/18.06.2010г., а именно - главница от 8 698 евро, редовна лихва в размер на 1 755.88 евро за периода 05.12.2012г.-04.09.2012г., наказателна лихва в размер на 3 981.91 евро за периода 07.01.2013г.-13.10.2016г. и законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането. Относно изискуемостта на вземанията е посочено, че същата е настъпила с изтичане на крайния срок за погасяване на кредита - 05.09.2016г.

ЕРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите по заявлението срещу солидарните длъжници ЕТ „Мелница - 92 - Димитър Стоев“, в качеството му на кредитополучател и „Мелница-92“ ЕООД с.Мелница - солидарен длъжник, а с постановеното Разпореждане №1127/21.10.2016г. в обжалваната му част е отхвърлил искането по заявлението на Банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу законните наследници на починалия съдлъжник Й. Г. М. - Д. С.и И. Р.. Изложените мотиви са, че заявителят не е представил доказателства посочените двама наследници да са приели наследството на починалия съдлъжник Й.М. - по реда на чл.49 ЗН или чл.51 ЗН.

Разпореждането в атакуваната му част е правилно като краен резултат, но не по изложените от първата инстанция съображения.

Настоящият въззивен състав напълно споделя оплакването на частния жалбоподател, че приетото от районния съд основание за отхвърляне на заявлението срещу наследниците по закон на един от солидарните длъжници, не е в съгласие със задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК. В т.4г от същото е прието, че са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от или срещу универсален правоприемник на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор, съответно длъжник. Разяснено е, че в хипотезата на универсално правоприемство няма основание да се откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение от или срещу универсален правоприемник, като съобразяването на настъпилото преди подаване на заявлението универсално правоприемство е наложително, тъй като легитимирани да участват във всяко производство пред съд са именно субектите на съответното материално правоотношение, от което произтича предявеното право. Посочено е също, че съдът е в състояние и служебно да провери наличието на универсално правоприемство - чрез справка в Национална база данни „Население“ по реда на чл.385, ал.2 ЗСВ (Наредба №14/18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население“) за физическите лица, респективно чрез справка в Търговския регистър - за търговците, т.е. че установяването на универсалното правоприемство не предполага представяне на доказателства, които стоят вън от документа по чл.417 ГПК. В случая, в документа по чл.417, т.2 ГПК са посочени наследниците по закон на починалия солидарен длъжник, като съдът е могъл и служебно да установи настъпилото универсално правоприемство. Като е обсъждал липсата на доказателства за други факти - приемането на наследството от страна на наследниците, които факти стоят извън документа по чл.417 ГПК, ЕРС е нарушил материалния закон и задължителната практика на ВКС по приложението му.

Независимо от така приетото ЯОС намира, че в случая извлечението от счетоводните книги на Банката-заявител не е редовно от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу двамата наследници по закон на починалия солидарен длъжник, на което основание заявлението в тази му част следва да се отхвърли. В извлечението от счетоводните книги като длъжници трябва да се посочат не само наследниците на починалия длъжник, но също така да се направи разграничение на сумите, които дължи всеки един от наследниците. Това се налага както с оглед разпоредбите на чл.417, т.2 ГПК и чл.418, ал.2 ГПК, така и от изискването на чл.412, т.6 ГПК за съдържанието на заповедта на изпълнение. В заповедта за изпълнение съдът трябва да посочи длъжника и задължението, което трябва да се изпълни, а това не би могло да стане, ако документът - извлечението от счетоводните книги не посочва наследниците и сумите, които те дължат спрямо наследствените си права. В този смисъл е Определение №4/07.01.2010г. по ч.т.д. №610/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, Определение №746/31.10.2013г. по ч.т.д.№3833/2013г. на ВКС, I т.о. и др. В случая извлечението по чл.417, т.2 ГПК не сочи сумите, които дължи всеки от наследниците по закон на починалата Й.М., поради което не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу тях.

По горните съображения, като краен резултат разпореждането на ЕРС в обжалваната му част е в съответствие с приетото от въззивния съд за липсата на удостоверяване в документа по чл.417, т.2 ГПК на всички правопораждащи факти за подлежащото на изпълнение вземане на Банката срещу наследниците на починалия длъжник, поради което разпореждането следва да бъде потвърдено. Частната жалба на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е неоснователна и се оставя без уважение.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1127/21.10.2016г., постановено по ч.гр.д. №485/2016г. по описа на Елховски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД гр.София за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Д.Ж. С.от с.М. и И. П. Р.от гр.Е., в качеството им на законни наследници на починалия съдлъжник Й. Г. М..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.