О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Гр.ЯМБОЛ   08.12.2016 г.

 

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 08.12.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

                                 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1Ж.Бозукова

                                                                                     2.Н.Иванов

 

При  секретаря ............ и в присъствие на  прокурора..........................................като разгледа докладваното от  Ж.Бозукова....................................................................възз.ч. гр д №427 по описа за 2016г.

За да се произнесе , съдът взе в пред вид следното:

Производството е по чл 274 и сл.,вр. с чл 577 ГПК.Същото е образувано по ЧЖ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, с ЕИК 000694740,със седалище и адрес на управление-гр.София,представлявано от  ИД-Д. Ш.в и Прокурист-М. В., чрез Адвокатско съдружие”Димитров и съдружници”,представлявано от пълном.адв.Г.П.С.- САК срещу Определение №1/02.11.16г на Съдията по вписванията при ЕРС, с което е отказано вписване на удостоверение №20160630101343/30.06.16г и удостоверение № 20160630101441/30.06.16г на АВ за промяна по реда на чл 15 ТЗ на кредитора  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, в качеството му на правоприемник на „АЛФА БАНКА-клон БЪЛГАРИЯ” КЧТ, с ЕИК 831694000- по партида на имота и по партида на длъжника към два броя ипотеки, индивидуализирани в молба, вх №3697/02.11.16г.

С ЧЖ се иска отмяна като неправилно и незаконосъобразно на атакуваното определение на Съдията по вписванията при ЕРС, като настоящата инстанция разпореди, да бъде извършено  исканото вписване на цитираните удостоверения от  30.06.16г на АВ. В тази връзка се навеждат аргументи, че съгл.практиката на ВКС,удостоверението за вписване преобразуване на дружество в ТР, следва да се впише и в  имотния регистър по реда на чл 263и, ал 6 ТЗ, като се приложи чл 4 б”л” от ПВ, а таксата се определи по реда на чл 2 от Тарифата за таксите,събирани от АВ. В тази връзка се сочи т.3 и т.6  от ТР №7/25.04.13г на ОСГТК на ВКС.

По ЧЖ е налице становище на Съдията по вписванията  при ЕРС, в което се твърди, че  жалбата е неоснователна, т.к продажбата на търговско предприятие и преобразуването на търговски дружества са различни институти и в случая не е приложима разпоредбата на т.3 от ТР№7/13г на ОСГТК ВКС, защото правоприемството е настъпило по силата на Договор за продажба на търговско предприятие, сключен по реда на чл 15 ТЗ и удостоверенията не са актове, въз основа на които следва да се направи вписване към посочените ипотеки за промяна на кредитора  по договорите за кредит, а с тях само се удостоверява  изпълнението на чл 16 ал 1 ТЗ,че договорът за продажба на търговското предприятие е вписан в ТР по партидата на двете дружества.

ЯОС приема следното по фактите:

От  доказателствата по делото се установява, че СлВп при ЕРС е била сезирана с молба, вх №3697/02.11.16г от „Юробанк България”АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, с искане за вписване  на удостоверение №20160630101343 от 30.06.16г и удостоверение № 20160630101441 от 30.06.16г, за промяна по реда на чл 15 ТЗ на кредитора  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, в качеството му на правоприемник на „АЛФА БАНКА-клон БЪЛГАРИЯ” КЧТ, с ЕИК 831694000- по партида на имота и по партида на длъжника, към  нотариален акт   за договорна ипотека върху недвижим имот, вписан в СлВп, с вх №4227 от 23.10.07г.

С атакуваното Определение №1/02.11.16г на Съдията по вписванията при СлВп при ЕРС е отказано като неоснователно на осн чл 16 ал 4 ТЗ,вр с чл 32 „а” от ПВп, исканото вписване  на удостоверенията, поискано с молба вх №3697/02.11.16г от „Юробанк България”АД.

В мотивите на определението е прието, че в ПВп или др. нормативни актове няма правна норма, регламентираща  вписване на искане за промяна на кредитор по нот. акт за договорна ипотека,поради което представените удостоверения на АВ не представляват актове подлежащи на вписване, а на вписване подлежи самия Договор за продажба на търговското предприятие на осн. чл 4 б”л” от ПВ, когато с него се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв и  договорът следва да се причисли към категорията: „други актове, за които е предвидено със закон”, че подлежат на вписване. Според Съдията по вписванията, при вписването по чл.16 ал.4 ТЗ, освен специалните изисквания на цитираната норма, трябва да бъдат изпълнени и всички общи изисквания по чл.6 от ПВ, а в случая не е спазена разп. на чл.6 ал.1 б.”в” ПВ – подлежащия на вписване акт да съдържа описание на имота, не е изпълнено и изискването, при вписване на договора–да се представи писмена декларация от прехвърлителя за липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължително осигурителни вноски, съгл. чл.264 ал.1 от ДОПК, като не е налице и данъчна оценка за  липса на непогасени данъчни задължения досежно имота, предмет на договора съгл. чл.265 ДОПК, като за вписването на договор се дължи и ДТ, съгл. чл.2 от Тарифата за ДТ събирани от АВ - 0.1% върху цената, по която е таксуван акта и която е определена, съобразно удостоверения материален интерес по чл.97 ал.1 т.2 и ал.3 от ЗННД, а приложената към преписката вн. бел. за платена Д.Т. към АВ от 30.06.2016г, не кореспондира с характера на исканото вписване. В тази връзка се сочи, че всяко вписване и отбелязване представлява отделно производство, за което е необходимо да бъдат представени молби, а в случая се иска вписване с една молба на два акта – две удостоверения на АВ. В мотивите на атакуваното определение е прието, че приложение на чл.129 ГПК в производството по вписване е невъзможно и съдията по вписванията не може да дава указания за отстраняване на нередовности по молбата за вписване, с оглед изискването за бързина на вписването и разглеждането на всяка молба в деня на подписването, съгл. приетото в т.1 от ТР № 7/25.04.2013 г. по ТД № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, ЯОС прави следните правни изводи:

ЧЖ е процесуално допустима, като депозирана от надлежно легитимирана страна, в законоустановения срок по чл 275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване  акт, съгл. чл.32а от Правилника за вписванията.

По същество ЧЖ е неоснователна.

В производството по вписване, съдията по вписванията извършва единствено проверка относно това,  дали актът, чието вписване се иска е от категорията актове, подлежащи на  вписване съгл.ПВп и дали актът е редовен от външна страна-дали са спазени законовите изисквания за форма и посочените в чл 6, б”а” от ПВп изисквания за съдържание на акта.

Съгл. чл 4 б”а” ПВп, на вписване подлежат всички актове, с които се прехвърля правото на собственост-продажба, дарение, замяна и пр.,или с които се учредява ,прехвърля,изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове,с които се  признават такива права/констативни нот. актове и пр./, а съгл. б”л” подлежат на вписване и „всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване”.

В тази връзка, в разп. на  чл 17, ал. 1 ПВп ,  са изброени актовете по чл 171 ЗЗД, подлежащи на вписване, но  вписване промяна на кредитор по нотариален акт за договорна ипотека,при прехвърляне на търговско предприятие, не е сред визираните в закона.

Съдът приема, че въпросните две удостоверения  №20160630101343 и № 20160630101441 от дата 30.06.16г на АВ, не са измежду актовете подлежащи на вписване, т.к същите удостоверяват единствено, настъпило правоприемство въз основа на  Договор за прехвърляне на търговското предприятие, сключен по реда на чл 15 ТЗ, респ. вписването на договора в ТР към АВ- по партидата на двете дружества-отчуждител и правоприемник, в изпълнение разп. на чл 16 ал 1 ТЗ.

Издадени от ТР към АВ удостоверения се вписват като акт, подлежащ на вписване, когато са издадени на осн. чл 4 б „л” от ПВп, във вр с чл 263и, ал 6 ТЗ-когато  в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недв. имот или върху движима вещ и сделката подлежи на вписване съгл.чл 263в ал 1 ТЗ-  при вливане или сливане на търг. дружества, както и  по чл 263г ал 1 ТЗ – при разделяне и отделяне на тръг. дружества.

Отделен е въпроса, че в случая се иска вписване на два акта-две удостоверения с една молба, а всяко вписване и отбелязване в имотния регистър представлява отделно производство и Съдията по вписванията следва да бъде сезиран с отделна молба  за отделните производства.

От друга страна- Договорът за продажба на търговско предприятие, приложен към молбата до Съдията по вписванията, не е сред изрично посочените  в чл 4 б”а” ПВп актове и същият следва да бъде отнесен към  категорията актове, визирана в чл 4 б”л” ПВп- ”други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване”, като при вписването в имотния регистър, освен специалните изисквания, следва да бъдат изпълнени и всички общи изисквания по чл 6 ПВп.  В случая обаче, договорът за прехвърляне на предприятие представен към молбата, не съдържа описание на имота, до който се отнася,липсва данъчна оценка за липса на непогасени данъчни задължения  относно имота-предмет на договора, не е налице писмена декларация от прехвърлителя за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения по см. на чл 264 ал 1 ДОПК, нама доказателства за  платена ДТ по чл 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от АВ, а приложеният документ за венсена ДТ към АВ, не отговаря на характера на исканото вписване.

 И т к  предвид приетото по т.1 от ТР№7/25.04.13г по ТД№7/12г на ОСГТК на ВКС,в производството  по вписване в имотния регистър, не се прилага чл 129 ГПК-даване на указания за отстраняване на констатирани нередностите по  молбата, с оглед изискването за бързина на вписването, то в случая съдията по вписванията е постановил отказ.

С оглед изложеното наст. инстанция приема, че  на осн. чл. 16 ал.4 ТЗ, вр. с чл.4 б.”л” и  чл.32а от ПВ, Съдията  по вписванията е постановил правилен и законосъобразен отказ от вписване на въпросните удостоверения, предмет на молба, вх. № 3697/2.11.2016 г, поради което атакуваното определение, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,ЯОС

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

Потвърждава Определение №1/02.11.16г на Съдията по вписванията при ЕРС, с което е отказано вписване на удостоверение №20160630101343/30.06.16г и удостоверение № 20160630101441/30.06.16г на АВ за промяна по реда на чл 15 ТЗ, на кредитора  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, в качеството му на правоприемник на „АЛФА БАНКА-клон БЪЛГАРИЯ” КЧТ, с ЕИК 831694000- по партида на имота и по партида на длъжника към два броя ипотеки, индивидуализирани в молба, вх №3697/02.11.16г.

Определението подлежи на обжалване с ЧЖ пред  ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.          2.