О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 07 декември 2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №423 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 121 от ГПК .

С определение №2171/2.11.2016г. постановено по гр.д. №1964/2016г., ЯРС е прекратил производството по гр.д. №1964/2016г. по описа на ЯРС на осн. чл.118 ал.2 ГПК, по направено от ответника възражение по чл.119 ал.3 ГПК за липса на местна подсъдност, и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд гр.София.

В законния срок против така постановеното определение е подадена частна жалба от ищцата П.С.Т., чрез пълномощника й – адв.Ж.Г., в която се твърди, че определението е неправилно. Твърди се, че предявеният иск е с правно основание чл.45, вр. с чл.441 от ГПК и е за обезщетение за вреди, причинени в следствие на запорирана сметка на ищцата в „Юробанк България" АД- клон гр.Ямбол. Сочи се, че след погасяване на задължението по изпълнителното дело от 2014г., до настоящият момент, ЧСИ М. П. с РД-СГС, не е предприел действия по вдигане на запора и ищцата не може да борави с тази сметка, както и плаща такси за обслужване на същата. Предвид изложеното, ищцата счита, че на осн.чл.115 ГПК, искът за вреди от непозволено увреждане, може да се предяви и по местоизвършване на деянието, което всъщност се явява клон на търговска банка „Юробанк България" АД-гр.Ямбол- откритата и запорирана сметка е в същия този клон на банката, както и многократните действия, извършени от ищеца за проверка на сметката, дали е вдигнат запора, заплащането на таксата за обслужване на сметката, са извършени именно в „Юробанк България"АД клон гр.Ямбол. Според жалбоподателката, не следва да се прилага разпоредбата на чл.105 ГПК, тъй като за пострадалото лице от увредата са възникнали права по чл.115 ГПК и правото на иск е с изборна подсъдност, като в случая ищцата, с предявяването на иска по мястото на настъпване на увреждането е упражнила правото си на избор и това право не може да бъде дерогирано от възможността на ответника да направи отвод за местна подсъдност.

Ответникът по жалба не е взел становище.

Съдът счита, че жалбата е допустима- като подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от активно легитимирано да обжалва лице. Разгледана по същество намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Пред ЯРС е бил предявен иск от П.С.Т. *** против ЧСИ М. П., с рег.№851 и район на действие СГС, с правно основание чл.45 ЗЗД вр.чл.441 от ГПК, за сумата от 1000 лв. и иск по чл.86 ЗЗД за сумата 188,97лв.

Видно е от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, че с предявеният иск за главница се претендират вреди от непозволено увреждане. В този случай подсъдността е изборна - общата подсъдност по чл. 105 ГПК, или по местоизвършването на деянието - чл. 115 ГПК. След като търсената отговорност е деликтна, то на общо основание за нея е приложима подсъдността по чл.115 ГПК, чиято цел е да облекчи пострадалия от непозволено увреждане. Разпоредбата на чл.115 ГПК като изключение от общата местна подсъдност по чл.105 ГПК, дава възможност по иск за обезщетение при непозволено увреждане, той да се предяви по местоизвършване на деянието, като изборът на подсъдността е предоставена на увредения от деликта – ищеца. В случая обаче, тъй като местоизвършване на противоправните деяния/действия и бездействия/, които се твърдят в исковата молба, а именно – налагането на запор на сметката на длъжника, отказ запорът да бъде вдигнат и др. са извършени от ЧСИ М. П., с рег.№851 и район на действие СГС, е в гр.София, където е местоизвършването на деянието, то компетентен да разгледа спора е Районен съд гр.София. ЯРС правилно, с оглед направеното възражение на ответника по чл.119 ал.3 ГПК, е прекратил производството по делото пред него и го е изпратил по подсъдност на СРС. Фактът, че твърдените вреди са настъпили за ищцата в гр.Ямбол е без значение, тъй като при определяне на подсъдността по чл.115 ГПК от значение е местоизвършването на деянието, а не мястото, където са настъпили вредоносните последици от него. Т.е. в случая за ищцата е съществувала възможност да предяви иска по местоизвършване на деянието или по местожителството на ответника, които с оглед данните по делото в случая съвпадат, но е и пред съда на своя адрес, с твърдението, че там за нея са настъпили вредите. /в тази вр. Опр. №350/24.06.2011г. по ч.гр.д.№325/2011г. на III г.о. на ВКС на РБ пост. по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/.

По изложените съображения обжалваното определение на ЯРС, следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2171/2.11.2016г. постановено по гр.д. №1964/2016г. по описа на ЯРС .

Определението не подлежи на касационно обжалване, съгл. чл.274 ал.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.