О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                                         07.12.2016г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                                             гражданско отделение,

На 07.12.2016 година

В закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                         КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз. гр.дело № 420 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Кумазит строй” АД гр.Ямбол – в несъстоятелност, представлявано от синдика В.С., срещу Решение №475/28.09.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.дело №415/2016 по описа на този съд.

С обжалваното решение са уважени предявените от ищцата А.А. *** против „Кумазит строй”АД – в несъстоятелност обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.357 КТ, чл.128 КТ и чл.221 КТ, като е признато за незаконно уволнението на ищцата по чл.328, ал.1, т.1 КТ, извършено със заповед №2/16.12.2015г. на синдика на ответното дружество; признато е за установено, че ТПО на ищцата не съществува към 01.09.2014г., тъй като е било прекратено едностранно от А.А. на основание чл.327,т.2 КТ и на ищцата са присъдени дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2013г.- 15.06.2014г. в размер на сумата 8 323лв. и обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на сумата 475,60лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.02.2016г., а искът по чл.128 КТ е отхвърлен като неоснователен за разликата над 8 323лв. до предявения размер от 9 512лв.

При изпълнение правомощията си по чл.267 ГПК, вр. с чл.262 ГПК, ЯОС констатира, че въззивната жалба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията по чл.260, т.2 и т.4 ГПК, а именно: Съгласно заглавната част на жалбата, в предмета на въззивното производство дружеството в несъстоятелност е въвело изцяло решението на ЯРС, постановено по предявените от ищцата А. обективно съединени искове. Видно от обстоятелствената част на жалбата обаче, въззивното дружество изразява недоволство от решението само в частта относно уважените искове за дължимите се на ищцата трудово възнаграждение и обезщетение по чл.221 от КТ. Същевременно с жалбата не е формулирано искането към съда, т.е. липсва петитум.

Предвид горното, в случая е налице противоречие между заглавна и обстоятелствена част на жалбата и липсва петитум, в резултат на което не става ясно срещу коя част от решението на ЯРС е подадена въззивната жалба – дали се обжалва решението изцяло (включително в отхвърлителната част относно иска по чл.128 КТ, в която част решението е в полза на въззивника и същият няма правен интерес да го обжалва)  или въззивното дружество е недоволно и обжалва решението само в частта, с която са уважени исковете за паричните вземания на ищцата за трудово възнаграждение по чл.128 КТ и за обезщетение по чл.221 КТ.

Съгласно чл.262, ал.1 ГПК, задължение на първоинстанционния съд е, ако жалбата не отговаря на изискванията на чл.260, т.1, т.2, т.4 и т.7 и чл.261 ГПК, да съобщи на страната да отстрани допуснатите нередовности в едноседмичен срок и едва след това да пристъпи към размяна на книжа и изпращане на делото на горестоящия съд. В случая това задължение не е изпълнено от първоинстанционния съд, който не е указал на въззивната страна да уточни в коя част обжалва първоинстанционното решение, респ. в коя част е недоволна от него, както и да посочи в какво се състои искането й, при което въззивното производство следва да се прекрати като преждевременно образувано, а делото да се върне на ЯРС за изпълнение на посоченото задължение по чл.262 ГПК.

Водим от изложеното,  ЯОС

 

                                                  О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по възз. гр.дело №420/2016 г. по описа на ЯОС.

ВРЪЩА делото на ЯРС за изпълнение на разпоредбата на чл.262 ГПК и на указанията, дадени в съобразителната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                

 

                                                                                                    2.