На 16.12.2016година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз. ч. гр.дело №413 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц.Д.М. ***, действаща чрез пълномощника си адв.Д.Д., срещу Определение №2110/25.10.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №2066/2016г. по описа на този съд, с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на жалбоподателката и е прекратено производството по делото.

Оплакването в частната жалба е за неправилност на определението на ЯРС, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост, с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на предявения иск. Заявено е и искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

Частната жалбоподателка счита за неправилен изводът на районния съд, че тя няма правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за недължимост на вземането на взискателя „Корект кредит груп“ ЕООД. Излага, че правен интерес е налице, тъй като в исковата молба е навела факти, които са настъпили след като изпълнителното основание - заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила. За такива факти жалбоподателката сочи новооткритите от нея, след образуването на изпълнителното дело обстоятелства и доказателства, а именно, че дължи на ответното дружество в качеството му на цедент; че цесията не е породила правно действие, тъй като не е била съобщена на длъжника от стария кредитор и че самата цесия е осъществена чрез подправен документ - записа на заповед. Изтъква, че тези посочени от нея обстоятелства е следвало да бъдат съобразени от районния съд, който въз основа на същите да се произнесе по правната квалификация на спорното право. Частната жалбоподателка счита още, че ЯРС преждевременно е прекратил производството по делото, без да й предостави депозирания от ответника писмен отговор на исковата молба и без да вземе становището й по този отговор.

Ответникът по частната жалба “Корект кредит груп“ ЕООД, с отговора на частната жалба е изразил становище за неоснователност на жалбата, излагайки подробни съображения, според които определението на ЯРС е правилно и законосъобразно, постановено при цялостно изясняване на фактическата обстановка, при точно приложение на материалния и на процесуалния закон, и практиката на ВКС. Искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция е направил и ответникът по частната жалба.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по съществото на жалбата, окръжният съд прецени данните по делото и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. №2066/2016г. по описа на ЯРС е образувано по исковата молба на Ц.М., която е предявила претенция да се признае за установено по отношение на ответника “Корект кредит груп“ ЕООД гр.София, че не дължи на това дружество сумата от 4 626,04 лв., съгласно запорно съобщение по изп.дело №20165530400021 по описа на ДСИ при Районен съд - Стара Загора. Поддържала е, че е подписала запис на заповед в обезпечение на кредит, предоставен й от дружеството “Ейч Джи - Кредит груп“ ООД, като е извършила множество плащания за погасяване на кредита и е останал дължим остатък само в размер на сумата 573 лв. Твърдяла е още, че от изпратеното й от съдебния изпълнител запорно съобщение е узнала, че цялото й задължение е било цедирано в полза на ответника, но цесията не е породила правно действие, тъй като не й е била съобщена от стария кредитор, а самият запис на заповед е дописан в частта на посочените дата на падеж и дата на предявяване. Ищцата е поддържала, че не е била уведомена за развилото се заповедно производство, поради което не е подала и възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Районният съд е дал ход на исковата молба, разпоредил е препис от нея да се връчи на ответника, като е изискал и приложил ч.гр.д. №3003/2015г. по описа на ЯРС. От същото е установено, че срещу длъжника Ц.М., в качеството й на издател на запис на заповед от 16.08.2012г., е издадена заповед за незабавно изпълнение №1818/26.11.2015г. за сумата 2750лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от 24.11.2015г., в полза на кредитора „Корект кредит груп“ ЕООД, което дружество е заместило кредитора по записа на заповед „Ейч Джи - Кредит груп“ ООД, тъй като ценната книга е прехвърлена с джиро на 08.10.2014г.

Междувременно районният съд е изискал и справка от ДСИ при Районен съд - Стара Загора, видно от която поканата за доброволно изпълнение до Ц.М. и заповедта за незабавно изпълнение, издадена срещу нея, са й били връчени редовно на 25.02.2016г. при условията на чл.47, ал.1, вр. ал.5 ГПК, тъй като длъжникът М. не е била открита на регистрирания постоянен и настоящ адрес ***.

При тези данни и след като е приел депозирания от ответника отговор на исковата молба, с който е направено възражение за процесуална недопустимост на иска, ЯРС е поставил делото на разглеждане и е постановил обжалваното определение, приемайки, че предявеният иск е недопустим. Съдът е счел, че въведените с исковата молба факти са преклудирани с изтичане на срока за подаване на възражение по чл.214, ал.2 ГПК и че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила. Намерил е, че не се твърдят факти по смисъла на чл.439 ГПК и чл.424 ГПК, т.е. такива, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение или съставляват новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на ищцата до изтичане на срока по чл.414 ГПК.

Определението е правилно.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло изводите на районния съд, че длъжникът има възможност чрез иск по чл.439 ГПК да оспорва изпълнението или чрез иск по чл.424 ГПК да оспори вземането по заповедта за изпълнение по исков ред, но в случая не са налице предпоставките за допустимост на който и да е от посочените искове за защита на длъжника.

В задължителната за съдилищата практика на ВКС - ТР №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Определение №454/20.06.2012г. по ч.гр.д. №161/2012г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, Решение №781/25.05.2011г. по гр.д. №12/2010г. на III ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и др. е прието, че искът по чл.424 ГПК е допустим, когато се твърдят нови обстоятелства или нови доказателства от значение за спорното право, които длъжникът не е могъл да знае или придобие по извинителни причини до изтичане на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. Посочено е, че преценката дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават възможност за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането по заповедта за изпълнение, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Посочено е също, че при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК длъжникът може да се позове само на новонастъпили факти, т.е. настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение и че когато не се твърдят такива обстоятелства, предявеният иск е недопустим.

В разглеждания случай изложените в исковата молба на Ц.М. факти, на които е основан искът, не са от категорията нито на предвидените в чл.424 ГПК, нито на предвидените в чл.439 ГПК, тъй като нямат качеството на новооткрити обстоятелства или доказателства, или на новонастъпили факти.

Неоснователно се твърди от частната жалбоподателка, че от запорното съобщение на ДСИ е узнала за смяната на кредитора и за допълване съдържанието на записа на заповед. За тези обстоятелства длъжникът е бил уведомен с връчването на заповедта за незабавно изпълнение и независимо, че редът, по който е осъществено връчването на заповедта е този по чл.47, ал.1 ГПК, т.е. след залепване на уведомление, не следва извод, че обсъжданите обстоятелства не са могли да бъдат известни на длъжника - ищцата до изтичане на срока по чл.414 ГПК, т.е. да обосноват допустимост на иска по чл.424 ГПК. Ако ищцата, сега жалбоподателка, счита, че е налице неправилно връчване на заповедта за изпълнение и е допуснато нарушение на правото й на участие в заповедното производство, е следвало да се възползва от реда за защита по чл.423 ГПК.

Относно цесията и съобщаването й на длъжника от стария кредитор въззивният съд намира за необходимо да посочи в допълнение, че това е факт без правно значение за спорното право и също не обуславя допустимост на иска по чл.424 ГПК, тъй като от издадената заповед за изпълнение е установено, че този факт не е основанието за вземането на кредитора „Корект кредит груп“ ЕООД. Основанието е джирото, с което на това дружество като джиратар са прехвърлени правата от джиранта „Ейч Джи - Кредит груп“ ООД. Действително, в заповедното производство е представен и договор за цесия, но тази гражданско-правна сделка е различна от джирото като способ за заместване на кредитора по заповедна ценна книга и същата не е разгледана от заповедния съд.

Неоснователно е и оплакването по жалбата за допуснато от районния съд процесуално нарушение при постановяване на обжалваното определение, изразило се в невръчване на жалбоподателката на препис от депозирания от ответника писмен отговор на исковата молба. Уредбата на чл.131 - 133 ГПК не предвижда т.нар. двойна размяна на книжа между страните по граждански дела, като при постановяване на обжалваното определение съдът е изпълнил процесуалното си задължение по всяко време на делото служебно да следи за процесуалната допустимост на предявения иск.

По горните мотиви въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.

При този изход на делото пред настоящата инстанция, право на разноските за тази инстанция има ответникът по жалбата - дружеството „Корект кредит груп“ ЕООД, на което следва да се присъдят разноски в размер на сумата 250лв.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2110/25.10.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 2066/2016г.

ОСЪЖДА Ц.Д.М. ***, с ЕГН: **********, със съдебен адресат адв. Д.Д. ***, кантора 404, да заплати на „Корект кредит груп“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София 1606, район „Красно село“, ул. „Прага“ №12, представлявано от управителя И.Б.А., направените от дружеството разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 250лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, вр. с чл.280, ал.2, т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.