В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

на 22 декември 2016 година

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.гр.дело №442 по описа на 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Община "Тунджа" - гр.Ямбол против Постановление от 31.08.2016 г. на ДСИ при ЯРС по изп.д.№564/2016 г., с което по повод подадена от общината молба, е отказано образуване на изпълнително производство срещу Г.Н.Г. ***.

В жалбата се твърди, че постановения отказ за образуване на изпълнително производство е незаконосъобразен. Сочи се, че с молба до ДСИ и приложени към нея оригинал на Изпълнителен лист, издаден срещу Г.Н.Г. *** и счетоводна Справка-извлечение, за актуалния размер на паричното задължение на длъжника към Община „Тунджа" са поискали да бъде образувано ново изпълнително дело за събиране на изплатената от Държавата и неизплатена от длъжника издръжка за детето му Н. Г., по отношение на която сума е имало по-рано образувани изп.дела: изп.д.№90/1998 г. и изп.д.№3135/2013 г., двете по описа на СИС при PC - Ямбол, като изплатената сума за издръжка е за периода от 01.10.1999 г. до 31.07.2007 г. и е в общ размер на 2934.97 лв., включваща и лихвите за забава за посочения период и разноските по делата към 18.08.2016 г. Жалбоподателя заявява още, че въпреки предприетите от общината и от ДСИ действия по посочените, по-рано образувани, два броя изпълнителни дела, по които общината е била присъединен по право взискател, не била събрана никаква част от паричното задължение на Г.Н.Г. към общината, т.к. не са били установени негови имущества и доходи, срещу които да се предприеме принудително изпълнение. Не оспорва факта, че изп.д.№90/1998 г. и изп.д.№3135/2013 г., двете по описа на СИС при PC - Ямбол са били прекратени от ДСИ, с влезли в законна сила постановления, на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради причина, че взискателя не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. В жалбата са наведени и доводи за противоречива практика на ДСИ по аналогични казуси. Въз основа на тези и другите подробни съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания отказ на ДСИ. Претенция за разноски не е заявена.

По делото са приложени обяснения на ДСИ С.М., в които излага становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че процесното вземане на Община "Тунджа" е било предмет други изп.дела, където не е събрано, като изп.дела са прекратени на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че взискателя не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. При това положение и след като изпълнителните дела са вече прекратени, според ДСИ "ново изпълнително дело със същия изпълнителен лист не може да бъде образувано, тъй като няма как Община "Тунджа" да се конституира в качеството на взискател."

Ямболският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в рамките на едноседмичния срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С молба, вх.№013491/25.08.2016 г., подадена до ДСИ при ЯРС, Община "Тунджа" е поискала да се образува изпълнително дело против Г.Н.Г. ***, въз основа на изпълнителен лист от 14.07.1998 г., установяващ задължение за издръжка на Г. към детето му Н. Г. и Справка-извлечение, за актуалния размер на паричното задължение на длъжника към Община „Тунджа" за изплатени от държавата суми за присъдена издръжка за периода от 01.10.1999 г. до 31.07.2007 г., които към 18.08.2016 г. са в общ размер на 2934.97 лв. и включват главница, лихвите за забава за посочения период и разноските. В молбата изрично е посочено, че за заплатените от държавата суми е имало по-рано образувани изп.дела: изп.д.№90/1998 г. и изп.д.№3135/2013 г., двете по описа на СИС при PC - Ямбол. С Постановление от 31.08.2016 г. на ДСИ е отказано образуване на изпълнително производство срещу Г.Н.Г. *** с мотив, че по-рано образуваното изп.дело №3135/2013 г. е прекратено с влязло в законна сила постановление, а общината следва да потърси изплатените суми от длъжника по друг ред.

Въззивния съд изиска изп.д.№90/1998 г. и изп.д.№3135/2013 г., двете по описа на СИС при PC - Ямбол, от които установи следното:

Изп.д.№90/1998 г. е било образувано по молба на Д. Л. против Г.Н.Г. ***, въз основа на изпълнителен лист от 14.07.1998 г., установяващ задължение за издръжка на Г. към детето му Н. Г.. По това изпълнително дело, тъй като длъжника не е изплащал дължимата издръжка и не е намерено негово имущество, от което да бъде събрана, издръжката е изплатена от Община "Тунджа, която е конституирана по изпълнителното дело като присъединен по право взискател. С влязло в законна сила постановление от 07.01.2013 г. производството по изп.д.№90/1998 г. е било прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради това, че взискателя не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.

Изп.д.№3135/2013 г. е било образувано по молба на Община "Тунджа" против Г.Н.Г. ***, въз основа на същия изпълнителен лист от 14.07.1998 г., установяващ задължение за издръжка на Г. към детето му Н. Г. и Справка-извлечение, за актуалния размер на паричното задължение на длъжника към община „Тунджа" за изплатени от държавата суми за присъдена издръжка за периода от 01.08.1998 г. до 15.01.2007 г. С влязло в законна сила постановление от 04.11.2015 г. производството по изп.д.№3135/2013 г. е било прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради това, че взискателя не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.

При така установените фактически данни, атакувания отказ на ДСИ се прецени за правилен. Съображенията са следните:

От една страна, съгласно действащата разпоредба на чл.152, ал.1 СК държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение. В чл.152 ал.6 СК е уредено, че неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва. Нормата на чл.152, ал.7 СК разпорежда, че държавата се смята за присъединен взискател за частното държавно вземане за платената от общината издръжка по образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва, като в тези случаи дължимите такси и разноски се събират направо от длъжника. Редът за изплащане от държавата на присъдена издръжка е определен в Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с ПМС №167/17.06.2011 г. В чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредбата е регламентирано, че държавата се смята за присъединен взискател за частното държавно вземане за изплатената по реда на наредбата издръжка, като длъжникът чрез СИ възстановява по бюджета на съответната община платената издръжка, заедно със законната лихва. Чл.14, ал.З разпорежда, че разходите за такси, разноски и за лихви по изпълнителното дело не се изплащат от общината, а се събират от длъжника чрез СИ. Същевременно в §2, ал.1 ПЗР на Наредбата законодателят е посочил, че новите условия и ред за изплащане и възстановяване на издръжката се прилагат и по висящи преписки.

От друга страна, присъединяването на кредитори като институт на изпълнителния процес за изпълнение на парични притезания бива два вида: по искане на кредитор (чл.456 ГПК) въз основа на молба, придружена с изпълнителен лист /или удостоверение, че листът е приложен към друго изпълнително дело/ и по право. В последния случай съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземанията на определена категория кредитори, като отдели суми за тяхното удовлетворение. Във всички случаи обаче присъединяване на взискател може да става само по висящо (неприключило) изпълнително дело.

В случай, когато държавата е изплатила присъдена издръжка, съгласно цитираните разпоредбите на СК и Наредбата, тя се счита за присъединен по право взискател за частното държавно вземане за платената от общината издръжка по образуваното изпълнително дело, заедно със законната лихва. С оглед на това законодателно разрешение, в хипотеза като описаната, т.е. при наличие на висящо изпълнително дело, не са налице основания, респ. необходимост, от снабдяване с нарочно изпълнително основание за изплатената по реда на Наредбата издръжка.

Не така стоят нещата обаче в обсъждания случай. Както вече се посочи Община "Тунджа е била конституирана като присъединен взискател още по изп.д.№90/1998 г., но същото е прекратено, поради което е изгубила това си качество, съответно възможността да се ползва от изпълнителното основание срещу длъжника. Аргумент в подкрепа на този извод на съда е и нормата на чл.429 ГПК, където се съдържа уредба относно субективните предели на изпълнителния лист и процесния случай не попада в нито една от изброените хипотези.

Въз основа на изложеното до тук, крайния извод на настоящия съд е, че когато изпълнителното дело, по което общината е била присъединен по право взискател, в съответствие със специалните разпоредби на СК и Наредбата е прекратено, за да се образува ново изпълнително дело за изплатените суми за издръжка, е необходимо и снабдяване с нарочно изпълнително основание, като това може да стане и по облекчения ред на чл.410 ГПК.

Поради горното подадената жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното постановление на ДСИ - да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 31.08.2016 г. на ДСИ при ЯРС по изп.д.№564/2016 г., с което по повод подадена от Община "Тунджа" - Ямбол молба, е отказано образуване на изпълнително производство срещу Г.Н.Г. ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.