Р Е ШЕ Н И Е

гр.Ямбол 20.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Ж. Бозукова

Н.Иванов

като разгледа докладваното от Д.Кючуков в.гр.д.№ 436 за 2016 година, установи следното:

Обжалвани са действията по принудителното изпълнение по изп.д.№ 716/2016 г. на ДСИ при ЯРС , насочени към вземане на длъжника Х.Д. по банковите му сметки в Банка "ДСК" АД. Според жалбоподателят, тъй като вземането е от обезщетение по чл.227 ЗОВСРБ същото е несеквистируемо и подлежи на закрилата на чл.446 ал.1 ГПК. Иска се отмяна на действията на ДСИ на това основание.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата

Съдът намира жалбата за допустима. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорираното или възбранено имущество за събиране на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имуществения обект за събиране на предявеното вземане. В този смисъл тълк. решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК при ВКС

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството е по реда на чл.435 ал.2 ГПК .

С Постановление от 27.07.2016 г. ДСИ при ЯРС е наложил запор по молба на взискателя Военно формирование 26030 -Безмер върху банковите сметки на длъжника Х.Ж.Д. в Банка "ДСК" АД за събиране на сумата 36 461,54 лв., ведно със законните лихви и разноски в размер на 2 943,79 лв. по изпълнителен лист, издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 1095/2015 г. на ЯРС.

Видно от представеното удостоверение № 3379/02.11.2016 г. на Военно формирование 26030 -Безмер сумите по сметката на длъжника в Банка "ДСК" АД са от обещетение за военослужещи по чл.227 ЗОВСРБ - 13 353,34 лв, вещево доволствие- 154,86 лв. и допълнително вещево доволствие-520,00 лв.

Обхваща ли закрилната разпоредба на чл.446 ал.1 ГПК паричните обезщетения, получени по реда на 213-228 , по аналогия и тези по чл.227 ЗОВСРБ?

Законодателят е определил несеквестируемите доходи на длъжника с разпоредбата на чл.446 ГПК, като изрично я е разпрострял върху трудовите възнаграждения и пенсиите. Разширяването на предметния обхват на несеквестируемостта по чл.446 КПК посредством правоприлагане по analogia legis, според този състав на въззивния съд е недопустимо.

На първо място следва да се отчете съществената разлика между трудовоправните институти на трудовото възнаграждение/ чл.242 и сл. КТ / и обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение /чл.213-228 КТ/. Различието между трудовото възнаграждение и обещетенията се изразява в различието на правопораждащия ги факт-трудовото възнаграждение се дължи заради предоставяне на работна сила за изпълнение на опредлена работа, докато обещетенията имат различни правни основания, но общото за тях е, че се дължат във връзка с прекратяването на правоотношението между работодателя и работника или служителя.

За разлика от обещетенията по чл. 213-228 КТ трудовото възнаграждение в качеството си на притегателно субективно право е елемент от трудовото правоотношението представлява дължимата от работодателя на работника или служителя насрещна престация за предоставената му на разпореждане и ползване от последния работна сила /чл.242 КТ/.

Обещетението по чл. 213-228 КТ не е елемент на трудовото възнаграждение, въз основа на което се изчисляват осигурителните плащания. Същото е доход върху който не се дължат осигурителни вноски т.е. не е налице плащане получавано срещу трудова дейност.

Разграничаването на обещетенията от работната заплата е важно с оглед предметния обхват на несеквестируемостта.Процесуалната норма на чл.446 ГПК предвижда изрично определени вземания на длъжника в производството / вземане на трудово възнаграждение по трудово правоотношение, вземане на възнаграждение по гражданско правоотношение по което се престира трудов резултат, вземане по осигурително правоотношение по дългосрочно обществено осигуряване /срещу които при наличието на определени предпоставки възниква процуесуалната възбрана за принудително изпълнение /пълна несеквестируемост/, съответно процесуално задължение за осъществяване на изпълнение в предварително установени в чл.446 ГПК гараници /частична несеквестируемост/. Граматическото и логическо тълкуване на новелата води до извода, че различните видове обещетения по КТ / по аналогия и на тези по чл.227 ЗОВСРБ/ не попадат в обхвата на несеквестируемия доход. Нещо повече, както бе споменато по горе в изложението, разпоредбата на чл.446 ГПК е императивна /арг. от чл.447 ГПК/ , а според застъпваното в трайната съдебна практика разбиране императивните разпоредби не могат да се тълкуват разширително, което обстоятелство също представлява пречка за включване на обещетенията в категорията на процесуално защитените вземания на длъжника.

Некоректно жалбоподателят се позовава разпоредбата на чл.237

ЗОВСРБ за да обоснове несеквестируемостта на обещетението по чл.227 ЗОВСРБ. Посочената разпоредба касае невъзможността без съгласие на военнослужащите да се правят удръжки от възнагражденията им /трудови/, освен в посочените в разпоредбата изключения. Посоченият текст не касае получаваното от военослужещите обезщетение по чл.227 ЗОВСРБ, а трудовите възнаграждения, получавани от военослужащи.

Некоректно е и позоваването на тълк. решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК при ВКС. Според тълкувателното решение несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство, и по отношение на паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Същото се касае и за защитата на социалните плащания / при отпуск по болест, при временна нетрудоспособност/, изпълнението върху които е също недопустимо. Но тези социални плащания са нещо различно от обещетенията, заплащани при прекратяване на трудовото правоотношение, както по реда на КТ, така и по реда на 227 ЗОВСРБ, поради което не се ползват със закрилата на чл.446 ал. 1 ГПК.

Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА действията на ДСИ при ЯРС по принудителното изпълнение по изп.д.№ 716/2016 г. на ДСИ при ЯРС, изразяващи се в насочване на изпълнението върху вземане на длъжника Х.Ж.Д. *** по банковите му сметки в Банка "ДСК" АД, произходящо от изплатено обещетение по чл.227 ЗОВСРБ .

Решението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ: