Р Е Ш Е Н И Е

Гр.ЯМБОЛ 20.12.2016 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в открито съдебно заседание на 13.12.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков

ЧЛЕНОВЕ: 1Ж.Бозукова

2.Н.Иванов

При секртаря ............ и в присъствие на прокурора..........................................като разгледа докладваното от Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №405 по описа за 2016г.

За да се произнесе , съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Е. Р.Р. ***, чрез пълном. адв.Г.Х.- ЯАК против Решение №480/03.10.16г,пост. по гр д №896/16г на ЯРС, с което предявеният на осн. чл. 422 ГПК иск е уважен.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяването му, същото е необосновано и противоречащо на доказателствата по делото, поради което се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване от наст. инстанция на ново решение, с което претенцията на въззивника бъде уважена, предвид изложените в жалбата основания.

В тази връзка се излагат доводи, че представените от ищеца „квитанции” са частни свидетелстващи документи, но не и счетоводни такива и ищецът не е доказал, че е изправна страна по договора-да е доставил процесните количества вода на ответника, които да са надлежно отчитани, като не е установена и истинността на подписа, поставен върху карнетата, че е на ответника-потребител или на лице от домакинството му. Според страната, в процесния период никой не е живял в имота и ответницата не дължи претендираните суми.В жалбата се навеждат аргументи, че неправилно РС е определил и разноските,предвид изхода на делото и страната претендира присъждането им в пълен размер.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от „”В и К”ЕООД-гр.Ст.Загора,представлявано от управителя инж.Р.Р., с пълном. адв.А.С.-АК-Ст.Загора, като се иска жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение- да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В отговора се навеждат доводи, че ответницата е потребител в процесния имот, придобит от нея по наследство и във „В и К” има разкрита партида №000176, по която са начислени и не са платени дължимите суми за предоставените от оператора услуги в обекта, а исцата отговаря за задълженията на наследодателя си. В тази връзка се сочи, че ответницата е продала с НА №159/14г наследствения имот на трето лице, поради което „В и К” е направило изменение в размера на дължимите суми от потребителя за процесния период. Страната твърди, че издадените от „В и К” квитанции с начислени суми за предоставени услуги на ФЛ, съдържат всички реквизити на фактурата, съгл. чл 7 ЗСч, като операторът издава и ежемесечно фактури съгл.чл 33 от ОУ, срокът за заплащатне по които е 30 дни от датата на фактуриране. Според въззиваемият,по делото не е доказан факта, че за процесния период никой не е живял в имота, като не е изключено да е имало и теч, но ползваните количества вода са отчетени по партидата на потребителя, а дължимите суми са начислени въз основа на водомера в обекта.

В с.з.жалбата се поддържа чрез проц. представител на въззивницата, като се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което жалбата бъде уважена,като се претендират и направените по делото разноски.

Въззиваемата страна поддържа отговора си и моли за отхвърляне на жалбата, като се иска от наст. инстанция потвърждаване на първоинстанционното решение изцяло и присъждане на направените по делото разноски.

ЯОС приема следното по фактите:

От приложеното ч.гр.д. № 16/16г на ЯРС е видно, че въз основа на заявление от 07.12.15г на ЕООД „В и К”гр.Ст.Загора срещу Е.Р.Р. е издадена заповед № 11/08.01.16г за изпълнение на парично задължение по см. на чл.410 ГПК, с която е разпоредено, длъжникът Р. да заплати на заявителя „В и К” сумата 610.31лв- главница, за периода от 01.04.13г-01.09.15г, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.12.15г. до изплащане на вземането, сумата 60.50лв- лихва за забава за периода 01.04.13 г. до 16.10.15г и сумата 275лв – разноски по делото.

В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и заявителят е предявил иск по чл.422 ГПК, за установяване съществуване на вземането си.

Първоначално искът пред РС е предявен за сумите,предмет на заповедното пхроизводство, но в хода на процеса, в о.с.з. от 28.06.16г е направено частично оттегляне на иска, досежно главницата до размер на 286.69лв за периода от 01.04.13г до 01.08.14г, а досежно мораторна лихва –до размер на 51.50лв и за периода от 01.04.13г до 26.10.15г и съдът е прекратил производството по отношение исковете за главница и мораторна лихва в оттеглената им част и е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл 410 ГПК, в тази й част.

Видно от у-ние за наследници №55/10.06.13г на К. К. М., поч. на 06.06.13г и препис от Акт за смърт на нейния съпруг-Р. Г. М.-поч. на 05.02.14г, отв. Е.Р. М. е единствен техен наследник и е придобила по наследство процесния имот, находящ се в с.Б. К., обл.С. З., представляващ ПИ-застроено дворно място от 1250 кв м по документ за собственост и 1269 кв м-по скица, за който имот е отреден УПИ VІ-365 в кв. 20 по плана на селото, заедно с построените в имота жилищни сгради и стопански постройки, който имот с НА№159 от 19.09.14г, Е. М. е продала на трето лице.

По делото са представени „Общи условия на ищцовото „В и К” дружество за предоставени от оператора услуги на потребителите”, които за процесния период са действали по отношение на страните. Съгл. разп. на чл.31 от ОУ, операторът „В и К” издава ежемесечни фактури, които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок, след датата на фактуриране, а според чл.29 и чл.30 от ОУ, цените на предоставените В и К услути са утвърдени от ДКЕВР и се заплащат въз основа на измереното количество вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на водопроводни отклонения в отделните обекти.

В тази връзка е налице опис на партида № 000176 и квитанции, издадени за исковия период, в т.ч. лихвен лист до 30.09.2015г сочещи, че абонат с абонатен номер 000176-К. К. М., дължи на ищцовото дружество „В и К” ЕООД претендираните суми, представляващи стойността на доставена и ползвана питейна вода, както и отведени отпадни води в обекта в с.Б.К.. Видно от наличните квитанции, стойността на доставените „В и К” услуги възлизат на 610.31 лв, а изчислената лихва за забава е в размер на 60.50лв,съгл.приложената справка- извлечение.

С оглед исцовите твърдения, че в процесния обект е доставено начисленото и незаплатено от ответницата количество вода, по делото е приложен оригинал на карнет, за отчетеното количество вода в имота, от който карнет се установява, че за времето от м.12.2012 г. до м. 07.2014г, отчитането на доставеното количество от „В и К”оператора вода, се е извършвало през различен интервал от време, а опис на партида №00176 и квитанции за процесния исков период,както и лихвен лист до дата-30.09.15г сочат, че абонат с абонатен номер 000176-К. К. М. дължи на „В и К” оператора процесните суми,представляващи стойността на доставена питейна вода и отведени отпадни води, в размер на 610.31лв, а начислената лихва за забава въз основа на справка –извлечение е 60.50лв.

По делото е назначена и изслушана ССЕ, според чието заключение, ответницата има незаплатени фактури с общ размер- 286.69 лв, за периода от 01.04.13 г. до 01.08.14 г. вкл., а документът който се издава на битовите потребители за отчетената и начислена питейна вода и за отвеждането на отпадъчните води е квитанция, а не фактура, като експертът е представил Таблица № 1 – неразделна част от заключението, в която са посочени съответните квитанции, отразяващи задълженията на ответницата за периода от 1.4.2013г. до 1.8.2014г. вкл., по номера и дати и съответно за периода, за който се отнасят, като общо сумата е 286.69 лв, дължима ведно със законната лихва ,считано от подаване на заявлението в заповедното производство-07.12.15г до окончателното плащане, а лихвата за забава в плащането на всяка една от процесните квитанции - от датата на падежа /30 дни след датата на фактуриране/ до 07.12.15г /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ е определена в размер на 54.82лв и за периода от 01.04.13г до 26.10.15г

В с.з. вещото лице заявява, че реквизитите, които съдържат процесните квитанции, отговарят на минилно изискуемите за една фактура.

Предвид горното, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна. Същата, разгледана по същество се приема за неоснователна, по следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл 422 ал 1 ГПК.

При предявен положителен установителен иск по чл 422 ал 1 ГПК, ищецът следва да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът-да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането на ищеца.

В случая, между страните е налице валидно възникнало правоотношение, с предмет-доставяне на В и К услуги за питейни и битови нужди на потребителя –собственик на процесния имот, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа и съдът приема, че ответницата като наследник на К.К. М., потребител на „В и К”услуги, с абонатен номер 000176, има качеството на потребител по см. на пар. 1 ал 1 т 2 б”б” ЗРВКУ/ в сила от 20.01.05г/ и чл.2 ал 1 т 1 от ОУ, поради което дължи, заплащане на предоставените й от оператора услуги, въз основа на измереното количество изразходвана вода.

Съгл. Наредба №4 от 14.09.04г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите, действащи към въпросния период ,питейната вода в процесния обект се е отчитала по индивидуален водомер в обекта.

В тази връзка съдът приема, че наследодателката на ответницата, като ФЛ и собственик на въпросния имот в с.Б. К., а след нейната смърт и ответница Е.Р., са били потребители и са ползвали В и К услуги в имота, до момента на отчуждаване на същия с НА 159/19.09.14г. За ползваните В и К услуги са издавани квитанции от оператора, съдържащи номер и дата на издаване, данни за издателя, номер и име на абоната, номер на партидата, карнет и инкасатор, брой водомери, наименование на услугата, отчетен период, единична и обща цена на ползваната вода в имота. Данните от квитанциите са отразени и в приложения опис и лихвен лист по партидата на потребителя и отговарят на записванията в съответния карнет и наст. инстанция приема, че същите са надлежни доказателства.

И т к по делото липсват данни, за заявено от потребителя пред оператора искане, за преустановяване на услугата за процесния период, предвид разп. на чл 41 ал 3 т 9 от Н-ба №4/14.09.04г и чл.42 от ОУ, а не са налице и твърдения от исцата за липса или неизправност на водомера в обекта, то се налага извода, че отчетените количества вода от оператора са ползвани от потребителя, поради което наведените на противното доводи се преценят за неоснователни. В тази връзка, разп. на чл 21 ал 4 от ОУ дава възможност, отчитането на В и К услугата да се извършва в присъствието на потребител или негов представител, като при неосигуряването на такива, отчетът се подписва от свидетел, който може да е и длъжностно лице на В и К оператора и съдът приема, че е без значение, кой е положил подпис за потребител на услугата в обекта- дали собственика или негов член от домакинството или друг ползвател в имота.

Съдът приема, че след като в процесният имот, за периода през който ответницата е била собственик, са били доставени определи отчетени по индивидуалния водомер в обекта количества вода, то на осн. чл 30 ал 1 ОУ, доставеното и измерено количество изразходвана вода и отведени отпадни води, следва да бъде заплатена от потребителя, според отчетеното и разпределено количество по реда на чл 23 ОУ, като заплащането на услугата е съгл. чл 29 ОУ-по утвърдени от Държавнатга комисия на енергийно и водно регулирани цени.

Съдът приема заключението на В.Л. от ССЕ според което, цената на доставената и неплатена „В и К” услуга в процесния обект е в размер на 286.69лв за периода от 01.04.13г до 01.08.14г и съдът приема, че ответницата дължи на исцовото дружество тази сума, като главницата се дължи ведно със законната лихва, ститано от подаване на заявлението в заповедното произовдство- 07.12.15г по ч гр д №16/16г на ЯРС до окончателното изплащане.

И т к ответницата не е извършила в опредлените срокове плащане на цената на доставената услуга, то тя е изпаднала в забава и на осн чл 86 ал 1 ЗЗД дължи мораторна лихва върху всяка от месечните суми по извлечението от счетоводните книги на ищеца. В тази връзка съдът приема заключението на В.Л. от ССЕ според което, лихвата за забава за периода от 01.04.13г до 26.10.15г, която ответницата дължи на ищеца е в размер на 51.50лв.

Досежно разноските дължими от ответницата в заповедното и и исковото производство пред ЯРС, наст. инстанция споделя становището на РС и препраща на осн. чл 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение.

Предвид изложеното ЯОС приема, че обжалваният съдебен акт, като правилен, следва да бъде потвърден.

При този изход на делото и на осн. чл 78 ГПК,въззивницата ще следва да заплатни на въззиваемата страна направените по делото разноски пред Въззивната инстанция, в размер на 300 лв.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №480/03.10.16г,пост. по гр д №896/16г по описа на ЯРС.

Осъжда Е. Р.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на ЕООД”Водоснабдяване и канализация”-гр.Ст.Загора, с ЕИК 833066300,със седалище и адрес на управление:гр.Ст.Загора, ул.”Хр.Ботев”№62,представлявано от Управител Р.Т.Р., чрез пълном. адв.А.С. ***, направените пред ЯОС съдебни разноски в размер на 300лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.