Р Е Ш Е Н И Е
№
13.12.2016
година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД І-ви въззивен граждански състав
на 15
ноември 2016 година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
въззивно гражданско
дело № 396 по описа за 2016 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „СИНТЕКС” ЕООД,
гр.Бургас, с ЕИК 102123878, представлявано от управителя Е.Р.И., чрез пълномощника
адв.А. *** против Решение №377/12.07.2016 г., постановено по гр.д.№274/2016 г.
по описа на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ПРИЗНАВА
по реда на чл.193 от ГПК за неистински протоколи от 17.09.,18.09.,30.09. и
31.09.2014 г., изключва ги от доказателствата по делото и след влизане в сила
на решението да се изпратят на прокурора.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „СИНТЕКС" ЕООД, ЕИК 102123878, гр.Бургас,
ул."Александър Батенберг" №8а, представляван от управителя Е.Р.И.
против „Балджиеви-91" ООД, ЕИК 107059276, гр.Севлиево, ул.”Точо
Москов" №2, вх.А, ап.1, представляван от М.В.Б. иск с правно основание
чл.45 ЗЗД, във връзка с чл.470 ГПК за сумата 15 000 лв., представляваща частичен
иск от нанесена вреда в общ размер 69 640 лв., съставляваща разлика от добитото
количество земеделска продукция слънчоглед и действителен добив слънчоглед,
който би следвало да се прибере и сумата 5000 лв., представляваща частичен иск
от нанесена вреда в общ размер 16030 лв., съставляваща разлика от добитото
количество земеделска продукция царевица и действителен добив царевица.
ОСЪЖДА
„СИНТЕКС" ЕООД гр.Бургас да заплати на „Балджиеви-91" ООД гр.Севлиево
на основание чл.78, ал.З ГПК направените по делото разноски в размер 2772 лв.
С
въззивната жалба решението
на ЯРС се обжалва изцяло. Заявените твърдения за необсъждане на установени по
делото факти и неправилно обсъждане на свидетелските показания, по същество са
твърдения за необоснованост на атакуваното решение. Въз основа на изложените в
жалбата подробни съображения в подкрепа на заявените оплаквания, се иска отмяна
на решението и уважаване на предявения иск, като основателен и доказан. Заявена е претенция за присъждане на
разноските по делото.
По
делото, в срока по чл.263 ГПК, от „Балджиеви-91" ООД, ЕИК
107059276, представлявано от управителя М.В.Б., чрез пълномощника адв.Г.Б.
от САК, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който е оспорена
основателността на последната, като са изложени подробни съображения за правилност
и законосъобразност на решението на ЯРС, съответно – за липса на предпоставки
за уважаване на предявения иск. Иска се потвърждаване на решението на ЯРС. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника „СИНТЕКС"
ЕООД гр.Бургас се представлява от управителя Е.И., който поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения, като моли за отмяна на атакуваното решение и
уважаване на предявените искове. Подробни съображения са развити в представена
писмена защита.
В о.с.з.
въззиваемата страна „Балджиеви-91"
ООД се представлява от процесуален представител адв.Г.Б., който подържа становището за правилност и
законосъобразност на атакуваното решение и моли за потвърждаването му, както и
за оставяне без уважение на въззивната жалба. Поддържа и
претенцията за присъждане на сторените в производството разноски, като
представя списък по чл.80 ГПК.
Установената
и възприета от ЯРС фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по
делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на осн. чл.272 ГПК, настоящия съд
изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към нея. Пред
настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства, т.е. не е налице
промяна във вече установената от първостепенния съд фактическа обстановка.
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен двуседмичен срок и
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и
има правен интерес от обжалването.
При служебната си
проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съобразно обстоятелствата,
наведени в исковата молба и заявеният петитум искът, с който
първоинстанционния съд е сезиран, е иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане, извършено от пазач на запорирана вещ с правно основание
чл.45 ЗЗД, вр. с чл.471, ал.1 ГПК. За да бъде уважен така
предявения иск, на първо място ищецът следва да установи твърдяното качество
„пазач“ на запорирана движима вещ на ответника и елементите на сложния
фактически състав на чл.45 от ЗЗД. /в т.см.Решение №78/30.06.2014 г. на ВКС по гр.д.729/2011
г., IV г.о./.
Съгласно нормата на чл.45 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да
проведе успешно доказване на тази претенция ищецът по безспорен и несъмнен начин следва да установи
наличието на всички елементи от сложния юридически факт на непозволеното
увреждане, а именно: противоправно деяние, вреда, причинна връзка и вина, като
в разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД е създадена една оборима презумпция за
вината – предполага се до доказване на противното.
Предявения
иск е допустим. При преценка по същество, извършена въз основа на
събраните по делото доказателства, относими към претенцията на ищеца, въззивния
съд намери иска за неоснователен. По този начин правилно се е произнесъл и
първостепенния съд. При постановяване на решението си, за да достигне до извод
за неоснователност на предявения иск и съответно да го отхвърли, ЯРС е извършил
пълен, обективен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства, като
изложените мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция и е ненужно да
бъдат преповтаряни, а на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към
тях.
Както правилно е приел ЯРС, безспорно
по делото е установено, а и този въпрос не е спорен между страните, ответника
„Балджиеви-91" ООД, сега въззиваема страна, е надлежно назначен с нарочен
акт на ЧСИ Х.с район на действие ЯОС за пазач на процесните вещи – площи с необрана
земеделска продукция /слънчоглед и царевица/, т.е той има качеството „пазач“ по
см. на чл.470 ГПК.
Правилни са и съображенията на
ЯРС, касателно откритото производство
по чл.193 ГПК относно оспорените от ответника протоколи от 17.09., 18.09.,
30.09. и 31.09.2014 г.,
въз основа на които същите са счетени за неистински. Още с отговора на исковата
молба ответника е оспорил истинността на представените от ищеца 5 броя
протоколи, като в частност е оспорил достоверността на посочените в тях дати, автентичността
и верността им. В откритото по повод оспорването производство по чл.193 ГПК и
въпреки правилно възложената му доказателствена тежест, ищеца не е провел пълно
и главно доказване на автентичността и достоверността на оспорените документи. Показанията на свидетелите А. С.
и Н.
Х. са в противоречие с показанията на останалите, разпитани
по делото свидетели относно обстоятелството имало ли е нападали пити
слънчоглед след жътвата и каква е големината им. Не се установява от гласните
доказателства и датата, на която са съставяни оспорените
протоколи, както и дали това е станало наведнъж или след всеки
ден жътва с оглед идентичността в текста на същите. Нещо повече - обсъжданите
протоколи не са годни да обслужат тезата на ищеца, поради липсата на конкретика
в тях - от текста им не може да се установи кои масиви касаят. При изложеното,
правилно ЯРС е приел оспорените протоколи за неистински и ги е изключил от
доказателствата по делото.
Въз основа на останалите събрани по
делото доказателства не може да се установи по категоричен и несъмнен начин
обективирането от страна на ответното дружество на противоправно деяние, под формата на действие/бездействие при осъществяване на възложената му функция
- пазач на описана необрана селскостопанска продукция - слънчоглед,
собственост на ищеца-длъжник, което да доведе съответно до ангажиране на
отговорността му в претендирания от ищеца размер.
Действително съгласно чл.471, ал.1 от
ГПК пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин, а в случая и да обере
продукцията като такъв. Безспорно е също така, че по повод изпълнение на
възложената му функция ответника - пазач е назначил охрана на повереното му
имущество, като по време на жътвата на слънчогледа са присъствали и охранители
от назначената за целта фирма. По делото са събрани гласни доказателства
относно начина, по който е протекла жътвата на слънчогледа, но с оглед тяхното
противоречие не могат да бъдат установени по несъмнен и категоричен начин противоправни
действия на ответника.
Свидетелите А. С. и Н.Х.
/посочени от ищеца/, са дали показания за
това, че жътвата е протекла немарливо
- комбайнът минавал бързо, не жънел на определената височина и в резултат на това са останали много
несъбрани пити слънчоглед по земята, както и е останала непожъната част от един
от блоковете. В друга посока са показанията на свидетелите Г. Ш., С. Д. и А. Х. /посочени от ответника/,
които от своя страна заявяват, че жътвата е протекла нормално с обиране на
наличните пити и реализиране на много малко количество слънчоглед по
различни причини - недобро наторяване, затревяване на масивите,
обиране от населението или влизане на дивеч в нивите, които са близо до гората.
Има разминаване в показанията и относно количеството останали
пити и тяхната големина. Предвид тези гласни доказателства и липсата на други
доказателства, за съда остана недоказано твърдението на ищеца за противоправно действие на
ответника относно провеждане на жътвата на
слънчоглед. Същият е положил грижата на добър стопанин като пазач на тези вещи
да ги пази и събере плодовете. В тази връзка по делото не се установи по
несъмнен начин дали действително е било възможно да се събере по-голямо
количество продукция, отколкото е събраното и в какъв размер. Последното обстоятелство, като недоказано, води до
недоказване и на размера на претендираните от ищеца вреди, тъй като не е ясно колко е останалото несъбрано
количество слънчоглед и на каква стойност
е същото, респ. каква е загубата на ищеца от това. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че претенцията на ищеца е формирана на база предполагаем добив, по
отношение на който по никакъв начин не е установено по делото, че е могло да
бъде получен точно от процесните масиви, засети със слънчоглед. Негодно да
докаже размера на претенцията на ищеца е и заключението на назначената по
делото агрономическа експертиза, тъй като същата е дала заключение за средния
добив от съответната земеделска култура, реализиран в региона, но на вещото
лице не е поставяна задача да посочи прогнозен среден добив за масивите на
ищеца.
За неоснователни се прецениха доводите във
въззивната жалба, че депозирането на многобройни жалби от страна на длъжника по
изп.дело /ищец в производството/ против действията на назначения пазач
/ответник/ по същество съставлявали доказателство за неправомерни действия на
последния. При внимателен преглед на находящите се по приложените изпълнителни
дела писмени материали не се установи по повод подаваните жалби да се е
констатирало поведение на пазача в отклонение на законоустановеното такова и в
частност - неправомерни действия при осъществяване на възложената функция.
Самия факт на подаване на жалби не е достатъчен да обоснове тезата на ищеца за
наличие на противоправно поведение от страна на ответника.
Правилна е и преценката на ЯРС за
неоснователност на претенцията на ищеца относно късно обраната царевица. Искът
на ищеца в тази част е обоснован с твърдение, че късното вдигане на запора /по
твърдение в ИМ на 06.11.2014 г./ е довело до невъзможност за предприемане на
действия по прибиране на царевицата - поради лошите метеорологични условия това
е станало едва през м.януари 2015 г., което пък довело до измръзване и съответно намалено количество на
добива по тази причина, като от целия масив са добити едва 12000 кг.
Обстоятелствата относно описването, запорирането,
вдигането на запора по отношение процесната царевица, вследствие постигнато споразумение
между страните по изпълнителното дело, не са спорни, а и са доказани от
събраните по делото доказателствата. В тази връзка, както правилно е приел
първостепенния съд, пазачът при така стеклите се обстоятелства
до вдигане на запора е разполагал с възможност да извърши действия, от които не
би следвало да има загуба за длъжника - например обиране царевицата
навреме и нейното съхранение. Не са представени от ищеца
доказателства относно проведеното от самия него обиране на царевицата,
събраното количество и неговата реализация. Както се посочи, в
исковата молба ищецът твърди, че е обрал 12 т царевица от целия
масив, а единственото доказателство в тази посока са показанията на свидетеля А.С., който твърди, че
ищецът изкарал най-много 10 т царевица, след като я обрал в началото на 2015 г.
Не се установи по никакъв начин каква е разликата между средния добив за
региона и реално добитата, тъй като не се представиха доказателства именно за
последното. При това положение и след като не е доказан размера на вредата,
предявения иск се явява неоснователен. Независимо от това по делото не са
ангажирани и доказателства относно причината, поради която самия ищец е прибрал
царевицата 3 месеца след вдигане на запора, което навежда съда на наличие на
съпричиняване на евентуалната вредата от негова страна. В тази връзка
твърдението за лоши метеорологични условия е само твърдение, неподкрепено с
никакви доказателства. Не без значение за крайния извод на съда по повод тази
претенция е и находящата се в изп.дело №695/2014 г. молба, вх.№11045/24.09.2014
г. /л.145 от изп.дело/, с която назначения за пазач взискател по изп.дело е
поискал от ЧСИ пазенето на описаните масиви с царевица да бъде възложено на
длъжника, по която липсват данни ЧСИ да се е произнесъл.
При всичко изложено до тук
предявеният в производството иск се явява неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
По този начин законосъобразно и обосновано се
е произнесъл и ЯРС, поради което за въззивния съд се налага извода,
че решението не страда от пороците, визирани във въззивната жалба, правилно е,
обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, поради което и на
основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба, като неоснователна - да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото на
въззиваемата страна има право да й се присъдят направените за въззивната
инстанция разноски. Предвид наличието на надлежно искане и на доказателства за
сторени разноски в размер на 2712 лв. – възнаграждение за адвокат, посочената
сума следва да се присъди.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №377/12.07.2016 г., постановено по гр.д.№274/2016 г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА
„СИНТЕКС" ЕООД, ЕИК 102123878, гр.Бургас, ул."Александър
Батенберг" №8а, представляван от управителя Е.Р.И. да заплати
на „БАЛДЖИЕВИ-91" ООД, ЕИК 107059276,
гр.Севлиево, ул.“Точо Москов" №2, вх.А, ап.1, представляван от М.В.Б. разноски за въззивната
инстанция в размер на 2712 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.