О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №.152                           29.11.2016 г.                            гр.Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 23 ноември                                                                 2016 година   в публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

               

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

                                      

                                                                      ГЕРГАНА КОНДОВА                               

 

Секретар: М.К.

Прокурор: Д.Д.

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВЧНД № 351 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано по жалба на М.В.М. ***, ЕГН **********, против Определение № 413/21.09.2016 г., постановено по ЧНД № 434/2016 г. по описа на Районен съд - Елхово, в частта му, с която по отношение на въззивника е приложена разпоредбата на чл.24 от НК като определеното общо наказание е увеличено с ½ от две години на три години лишаване от свобода, което на осн.чл.25, ал.4 от НК да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

С необжалваната част от определението съдът е определил на осъдения М. на осн.чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК общо наказание лишаване от свобода в размер на две години по присъдите, постановени по НОХД №№ 223/15 г., 728/15 г., 372/15 г., 665/15 г., 361/15 г., 362/15 г., 359/15 г. и 331/16 г., всички по описа на РС-Елхово.  На осн.чл.25, ал.2 от НК е зачетено времето, през което М. е търпял общо наказание лишаване от свобода, определено му по ЧНД№31/16 г. по описа на РС-Елхово, считано до датата на влизане в сила на определението, както и времето през което е бил задържан по реда на чл.64, ал.2 от НПК и с мярка за неотклонение задържане под стража по НОХД № 728/15 г. на РС-Елхово и по НОХД № 362/15 г. по описа на РС-Елхово – съответно от 09.10.2015 г. до 25.11.2015 г. и от 05.03.2015 г. до 25.05.2015 г.  

В жалбата М.М. изразява несъгласие с приложението на чл.24 от НК и увеличаване на определеното му общо наказание с ½. Заявява, че към момента търпи предходно определеното му общо наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и три месеца, също увеличено на осн.чл.24 от НК с три месеца, като желае наказанието му да остане в този размер.

Въззивникът М. участва в съдебно заседание лично и със служебно назначения му защитник - адвокат от АК-Ямбол.  Поддържат жалбата и направените в нея искания. Молят съда да отмени определението в атакуваната част като неправилно.

В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща представител. Последният оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди определението на Районен съд-гр.Елхово.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е с правно основание чл.306, ал.3 вр.чл.319 ал.1 от НПК. Подадена е в законоустановеният 15-дневен преклузивен срок и от лице, което има интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество подадената  жалба се преценя като частично основателна, по следните съображения:

Приетата от решаващият съд фактическа обстановка е обоснована и правилна, т.к. от приложените по делото бюлетини за съдимост, издадени във връзка с постановените и влезли в сила присъди спрямо въззивника, се установява по безспорен начин, че М.М. е осъден с общо осем влезли в сила присъди за извършени от него престъпления по чл.194, ал.1 от НК, чл.195, ал.1 от НК и чл.196 от НК. Посочените присъди са постановени по НОХД №№ 223/15 г., 728/15 г., 372/15 г., 665/15 г., 361/15 г., 362/15 г., 359/15 г. и 331/16 г., всички по описа на РС-Елхово. Присъдите по цитираните по – горе наказателни дела от общ характер са влезли в сила в периода от 14.05.2015 г. до 30.07.2016 г., а престъпните деяния – предмет на тези присъди са извършени в периода от 23.10.2013 г. до месец ноември 2014 г.

С всяка една от осемте присъди на М. е наложено наказание лишаване от свобода. Най-тежкото наказание, наложено на л.св.Минчев по цитираните осем съдебни акта, постановени по НОХД №№ 223/15 г., 728/15 г., 372/15 г., 665/15 г., 361/15 г., 362/15 г., 359/15 г. и 331/16 г., всички по описа на РС-Елхово, е това по НОХД № 362/15 г. по описа на Районен съд - гр.Елхово – две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

С присъдата постановена по НОХД № 728/15г. по описа на РС - Елхово на осн.чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което М. е бил с мярка за неотклонение Задържане под стража по това дело, както и времето, през което е бил задържан с Постановление на РП-Елхово, считано от 09.10.2015 г. до 24.11.2015 г., а с присъдата, постановена по НОХД № 362/15 г. на РС-Елхово на осн.чл.59, ал.1, т.1 вр.ал.2 от НК е зачетено времето, през което М. е бил задържан и през което е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 05.03.2015 г. до 15.06.2015 г. Видно от приложеното по делото писмо изх.№ ИП-6/2016 от 16.11.2016 г. на РП-Елхово, реално зачетеното задържане на М. по НОХД № 362/15 г. е продължило до 25.05.2015 г., от когато М. е започнал да търпи наказание лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХД № 223/15г. на РС-Елхово. Последната е изтърпяна на 09.10.2015 г., от която дата и до момента М. търпи общото наказание лишаване от свобода, определено му по ЧНД № 31/16 г. по описа на РС-Елхово.

При горната фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приел, че са налице законовите условия по чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание по присъдите, постановени по НОХД №№ 223/15 г., 728/15 г., 372/15 г., 665/15 г., 361/15 г., 362/15 г., 359/15 г. и 331/16 г., всички по описа на РС-Елхово, т.к. с тях са наложени наказания лишаване от свобода за престъпления, които не са разделени по между си от влязла в сила присъда, т.е. осъденият е извършил всяко от престъпните деяния по посочените съдебни актове преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.  При определяне на общото наказание по тази съвкупност от присъди решаващата инстанция правилно е приложила разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и е наложила като общо наказание най-тежкото от осемте наказания, а именно – 2 години лишаване от свобода.

Правилно и обосновано съдът е приложил разпоредбата на чл.24 от НК и е увеличил така определеното общо наказание, тъй като за поправянето и превъзпитанието на въззивника действително е необходимо едно по - продължително въздействие. При преценката си относно приложението на разпоредбата на чл.24 от НК районният съд не е пренебрегнал обстоятелството, че осъденият е извършил някои от престъпните деяния, които са предмет на процесните осем присъди, в условията на опасен рецидив, като и високата степен на обществена опасност както на извършените от въззивника М. престъпни деяния, така и на неговата личност, предвид многобройните му осъждания за тежки умишлени престъпления. Въззивният съд намира обаче, че в настоящият случай увеличаването на определеното общо наказание от 2 години лишаване от свобода с максимално предвидения в закона размер от ½, е необосновано. В действителност по делото се установява по безспорен начин, че въззивника е бил наказван за извършени от него осем тежки престъпления, но тук следва да се отчете обстоятелството, че пет от общо осемте наказателни производства срещу М. са приключили със споразумения или по реда на съкратеното съдебно следствие, като въззивникът е признавал вината си, което води до извод за съзнаване от негова страна на извършеното, респ. за поправянето му. Следва да се отбележи и това, че при предходното определяне на общо наказание спрямо М. /по ЧНД№31/16 г./ съдът го е увеличил на осн.чл.24 от НК с три месеца, докато в настоящият случай общото наказание е увеличено от същият съд с една година и то при относително еднаква налична фактическа база. Поради изложеното, въззивния съд счита, че така постановеното определение следва да бъде изменено като бъде намалено увеличеното на осн.чл.24 от НК общо наказание лишаване от свобода спрямо М.М. от 3 /три/ години на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца.

 Правилно първостепенният съд е определил първоначален строг режим на изтърпяване на увеличеното общо наказание в затвор, а също така  правилно е приложил и разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК като е зачел конкретно периодите от време, през които осъдения е бил задържан или е търпял наказание лишаване от свобода по някои от присъдите. 

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.306 ал.3 вр.чл.334, т.3 и т.6 от НПК, Ямболският окръжен съд

 

О   П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ИЗМЕНЯ Определение № 413/21.09.2016 г., постановено по ЧНД № 434/2016 г. по описа на Районен съд – Елхово, КАТО НАМАЛЯВА увеличеното на осн.чл.24 от НК общо наказание лишаване от свобода спрямо М.В.М., ЕГН **********, от 3 /три/ години на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца.

Потвърждава определението в останалата му част.

Определението е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                  

                                                                                 2.