Р Е Ш Е Н
И Е
№147 15.11.2016 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен
наказателен състав на девети ноември 2016 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: Ив.З.
Прокурор: Д.Люцканов
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 344 по описа на съда
за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на подс.М.Е.К. ***, ЕГН **********,
подадена чрез служебно назначения му защитник - адвокат от АК-Ямбол, против
Присъда № 108/11.10.2016 г., постановена по НОХД № 890/2016 г. по описа на Районен
съд – гр.Ямбол в частта й относно правната квалификация на престъпното деяние,
както и досежно размера на наложеното наказание.
С присъдата подсъдимият М.К. е признат за виновен в това, че на 16.03.2016
г. в 16.18 часа в гр. Ямбол от двора на ОУ „Л.К.“ е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 294.59 лв., собственост на Д.И.Г. от гр.Ямбол, от владението на А.И.Г.
от гр.Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на осн.чл.194, ал.1 от НК вр.чл.58А, ал.4 във вр. чл.55,
ал.1, т.2, б. „Б” от НК е осъден на пробация при
следните пробационни мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и десет месеца с явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационен служител
два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и десет месеца и 3. Безвъзмезден труд в полза
на обществото от 150 /сто и петдесет/ часа за една календарна година.
С обжалваната присъда – предмет на въззивната
проверка, подсъдимият К. е осъден на
основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски общо в
размер на 136.75 лв., от които 116.75 лв., вносими в
приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР-Ямбол и 20 лв. вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметка
на РС-Ямбол.
Във въззивната жалба на подс.К. се релевират доводи за неправилност и явна несправедливост на така
постановената присъда. Твърди се, че дадената от
съда с присъдата правна квалификация по чл.194, ал.1 от НК на извършеното от К.
деяние е неправилна, като същата следва да бъде тази по чл.207 от НК, т.к. процесните вещи - предмет на кражбата, са били изгубени,
поради което и не са били отнети от подсъдимия от владението на пострадалия.
Счита се също, че наложеното наказание на подс.К. е
завишено по размер и затова явно несправедливо. Претендира се за изменение на
присъдата чрез изменение на правната квалификация на извършеното от подсъдимия
от тази по чл.194, ал.1 от НК на тази по чл.207 от НК. Алтернативно, след като
бъдат отчетени в достатъчна степен наличните многобройни смекчаващи вината доказателства,
се иска изменение на присъдата чрез намаляване размера на наложеното наказание пробация и отмяна на наложената пробационна
мярка безвъзмезден труд в полза на обществото, т.к. подсъдимият е инвалид и
нетрудоспособен.
В съдебно
заседание Окръжна прокуратура – гр.Ямбол, редовно призована изпраща
представител. Последният оспорва основателността на въззивната
жалба и моли съда да потвърди изцяло осъдителната присъда на Районен съд - гр.Ямбол
като правилна, обоснована и справедлива.
В съдебно заседание
въззивникът – подс.К.
участва лично и със служебно назначения му защитник – адвокат от АК-Ямбол. Последните
поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи по
изложените в нея съображения.
При дадената му
от въззивния съд последна дума, подсъдимият М.К. моли
присъдата да бъде изменена като му бъде наложено условно наказание лишаване от
свобода.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и
в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният
съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК,
констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лица
имащи право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а
разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия и неговия защитник и е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, поради което проверяващия съд
намира за ненужно да я преповтаря. При установяването й районният съд е обсъдил
кои доказателства кредитира и кои не, като е изложил и подробни аргументи в
тази посока. Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира както
признанията, направени от страна на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 НПК, така
и събраните в хода на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства, които ги подкрепят.
При правилно изяснена фактическа обстановка и
на базата на анализ на събраните по делото доказателства решаващият съд е
достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът-подсъдим М.К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл. 194, ал.1 от НК, т.к. на 16.03.2016 г. в 16.18 часа в
гр. Ямбол от двора на ОУ „Л.К.“ е отнел чужди движими вещи на обща стойност
294.59 лв., собственост на Д.И.Г. от гр.Ямбол, от владението на А.И.Г. от
гр.Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Извършено е съставомерно деяние по посочения
текст от материалния наказателен закон на Република България. Авторството на престъпното
деяние се установява безспорно от признанията на подсъдимия, дадени от него по
реда на чл.371, т.2 от НПК, от показанията на разпитаните по делото в хода на
ДП свидетели Д.Г., А.Г. и А. Л., заключението по назначената по делото видеотехническа експертиза, както и от писменото
доказателство, което подкрепя признанията – Протокол за следствен експеримент
от 23.06.2016 г., с приложен фотоалбум към него.
Правилен е
извода на решаващият съд, че от обективна страна, предмета на престъплението,
са чужди движими вещи, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт – мобилен
телефон и СИМ карта, яке и ключове, общо на стойност 294,59лв. Вещите - предмет
на престъплението са били чужда собственост, което обстоятелство ясно е било
съзнавано от подсъдимия. При извършване на деянието е налице и вторият елемент
от състава на престъплението кражба визиран в чл. 194, ал. 1 от НК, а именно -
отнемането на вещите от владението на другиго. Същото е осъществено чрез взимане
на вещите от мястото, където са били оставени от А.Г. /до футболната врата на
игрището в двора на ОУ”Л.К.” и пренасянето на тези вещи до място, различно от
мястото на отнемането. По този начин е била прекратена от една страна фактическата
власт върху вещите, която до този момент се е упражнявала от собственика им,
респ.владелеца, а от друга страна -
подсъдимият е установил трайно своя фактическа власт върху тях. Налице е
и престъпния акт, изразяващ се в промяна на фактическата власт върху предмета
на деянието, настъпила в следствие на осъществяването му, с което и същото се
счита за довършено. Елемент от обективната страна на престъплението “кражба” е
и липсата на съгласие от страна на собственика на вещите за отнемането им.
Проверяващата
инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК.
Правилно,
обосновано и подкрепено със задължителната практика на Върховния съд на
Република България, изразена в Постановление № 6/1971 г. на Пленума на ВС,
районният съд е отговорил на наведения пред него /както и пред въззивната инстанция/ от защитата довод за съставомерност на престъпното деяние по чл.207 от НК,
вместо по чл.194, ал.1 от НК. В цитираното постановление е направено ясно
разграничение между забравена и изгубена вещ, като отправната точка за възприетия
различен статут на тези вещи, е наличието на възможност за възстановяване на
владението върху тях от владелеца. Прието е, че загубена вещ не може да бъде
предмет на кражба, защото загубвайки вещта владелецът сам се е лишил от
владението върху нея. В конкретиката на процесният случай обаче, вещите - предмет на кражбата, не
са били изгубени от владелеца им А.Г., а са били забравени от него до
футболната врата на игрището на училището, където по-късно се е върнал да ги
потърси. В този случай /на забравяне на вещите/, както е прието в същото това
Постановление №6/1971 г., владелецът обективно не е бил лишен от възможността
да упражни фактическата власт върху вещите си, поради което отнемането им с цел
да бъдат присвоени, може да бъде квалифицирано само и единствено като кражба по
чл.194, ал.1 от НК, а не като престъпление по чл.207 от НК.
Относно вида и
размера на наложеното на подсъдимия наказание:
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия районният съд е
отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е
стигнал до извода, че същото следва да бъде определено при условията на чл.55,
ал.1 т.2, б”б” НК, а именно – пробация при следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година и десет месеца с явяване и подписване на
подсъдимия пред пробационен служител два пъти
седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и десет месеца и 3. Безвъзмезден труд в полза
на обществото от 150 /сто и петдесет/ часа за една календарна година.
Приложението на
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2, б”б” от НК по отношение на подс.К.
правилно е аргументирано с наличните спрямо него многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, така че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко за него. Смекчаващите
вината на К. обстоятелства са изчерпателно посочени в мотивите на присъдата – дадените
в досъдебното производство обяснения, с които е
допринесъл за разкриване обективната истина по делото, признанието на вината,
проявената критичност към извършеното, сравнително невисоката стойност на отнетото,
както и тежкото имотно състояние на подсъдимия. Правилно е било отчетено
обремененото съдебно минало на К. - осъждан девет пъти с влезли в сила присъди
за умишлени престъпления от общ характер, в осем от случаите за престъпления
против собствеността, но предвид отдалечеността във времето на тези осъждания,
обстоятелствата, че деянията, предмет на НОХД № 391/2000 г. на РС-Ямбол, НОХД №
562/2000 г. на РС-Ямбол, НОХД № 869/2001 г. на РС-Ямбол, НОХД № 813/2002 г. на
РС-Ямбол и НОХД № 561/2001 г. на РС-Ямбол, са извършени от подсъдимия в млада
възраст, преди навършване на пълнолетие, а от изтърпяване на наложените му с
останалите присъди наказания лишаване от свобода, с изключение на това по
последната присъда по НОХД № 1370/2012 г. на РС-Ямбол, което осъждане не е за
кражба, до извършване на деянието, предмет на настоящото дело, са изминали
повече от пет години, въззивният съд счита за
правилен извода на районния такъв, че по отношение на К. целите на
индивидуалната превенция са напълно постижими с налагане на наказание пробация за по-продължителен срок, включващо освен
задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1
и т.2 от НК, и трета такава – по т.6. Предвид наличните отегчаващи вината
обстоятелства на подс.М.К. - завишената степен на
обществена опасност на личността му, предвид съдебната му биография, както и високата
степен на обществена опасност на деянието, която се обуславя от високата
динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, въззивният съд намира, че определяне на наказание пробация в по-нисък размер би било проява на необосновано
снизхождение и не би било достатъчно да
окаже необходимото поправително и възпиращо въздействие както върху личността
му, така и върху останалите членове на обществото.
По делото
липсват доказателства за нетрудоспособност и инвалидизация
на подсъдимия, поради което искането на защитника за отмяна на пробационната мярка по т.6 на ал.2 на чл.42а от НК –
безвъзмезден труд в полза на обществото, е неоснователно.
С оглед на
изложеното, въззивният
съд намира, че така наложеното наказание е справедливо и напълно съответства на
степента на обществената опасност на деянието и на личността на извършителя,
поради което не са налице основания за неговото изменение.
При този изход
на делото, правилно и законосъобразно в тежест на подсъдимия са присъдени
всички направени по делото разноски.
Водим от гореизложеното и след като на осн.чл.314,
ал.1 от НПК провери правилността на присъдата изцяло, въззивният
съд намира, че същата следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована,
справедлива и постановена при спазване на процесуалните правила.
Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334,
т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 108/11.10.2016 г.,
постановена по НОХД № 890/2016 г. по описа на Районен съд – гр.Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.