Прокурор Р.Лефтерова

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 326 по описа за 2016г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по Протест на прокурор от Районна прокуратура- Ямбол и жалба на гражданската ищца и частен обвинител, депозирана чрез поверениците й адв.А. и адв.Г. против присъда № 93 от 12.09.2016г.постановена по нохд № 562/2016г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда подсъдимия Д.Г. е признат за невиновен в това на 22.12.2013 г., за времето от около 04:30 ч. до около 06:30 ч., в гр. Ямбол, на ул. „Милин камък“ № 1, вх.А, в апартамент № 13, да се е съвкупил с лице от женски пол ненавършило осемнадесет години - С.И. ***, родена на *** г., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.152, ал.2, т.1. вр. ал.1, т.2 от НК.

Признат е за невиновен и в това, че на 22.12.2013 г., за времето от около 04:30 ч. до около 06:30 ч., в гр. Ямбол, на ул. „Милин камък“ №1, вх.А, в апартамент № 13, действайки в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице навършило 14 - годишна възраст - С.И.Д., чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.150, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявеният от гражданския ищец Д. лично и със съгласието на баща й И.Д граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 45 000 лв. неимуществени вреди, от които 22 000 лв. за деянието по чл.152, ал.2 от НК и 23 000 лв. за деянието по чл.150 от НК.

Веществените доказателства по делото – 1 брой бял чаршаф, 1 брой мъжко бельо тип боксерки, 1 брой ДВД диск, след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия, ведно с представените 42 бр. снимки.

Веществените доказателства – 1 бр. дамски чорапогащник, 1 бр. дамски бикини да се върнат на гражданския ищец и частен обвинител.

Разпоредено е разноските по делото да останат за сметка на органите, които са ги направили.

Във въззивният протест се излагат доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, като е преповторена изцяло обстоятелствената част на обвинителния акт с твърдението, че същата е установена и на съдебното следствие. Прави се искане въззивният съд да отмени протестираната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по предявените му обвинения и да му наложи съответни наказания.

Във въззивната жалба на гражданската ищца и частен обвинител се навеждат доводи за допуснати на съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото от първоинстанционния съд. Твърди се, че решаващия съд е нарушил разпоредбата на чл. 371 т.1 НПК, тъй като не е изслушал становището на гражданския ищец и частен обвинител Д.. Твърди се, че при тази диференцирана процедура се изиска съгласието на лимитативно изброените в разпоредбата на чл.371 т.1 НПК страни и респективно липсата на такова опорочава процедурата, което несъмнено представлява съществено процесуално нарушение , водещо до отмяна на присъдата. Изложени са и съображения са необоснованост на обжалвания съдебен акт, тъй като не е направен цялостен анализ на събраните гласни доказателства. Липсата на убедителни мотиви защо се кредитират едната група свидетели и респективно не се кредитират останалите е равнозначно на липса на мотиви. По тези съображения се прави искане въззивният съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Участващият по делото прокурор поддържа протеста и пледира за неговата основателност. Твърди се, че събраните по делото доказателства са достатъчни за да се направи извод, че подсъдимият е извършил инкриминираните му престъпления. На това основание се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Г. да бъде признат за виновен по двете обвинения и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно.

Гражданската ищца и частен обвинител участва в съдебно заседание, чрез поверените си адв.А. и адв.Г., чрез които поддържат депозираната въззивна жалба и допълнението към нея.

Подс.Г. участва в съдебно заседание лично и със защитник адв.К., чрез който оспорва протеста и жалбата и прави искане същите да не бъдат уважавани. Пледира се въззивният съд да потвърди присъдата на районния съд като правилна, законосъобразна и обоснована. По отношение на посоченото от частния обвинител процесуално нарушение се сочи, че такова не е допуснато. Аргумент в тази посока е разпоредбата на чл. 370 ал.2 НПК според, която съда не може да откаже на подсъдимия провеждане на съкратено съдебно следствие и от това се изхожда, че за тази диференцирана процедура не се изиска съгласие и становище на гражданския ищец и частен обвинител.

Въззивната инстанция след като обсъди доводите в протеста и жалбата, становищата на защитника на подсъдимия, на поверениците на гражданската ищца и частен обвинител и на прокурора, съгласно правомощията си на основание чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение намери следното:

Протеста и жалбата са процесуално допустими, тъй като са подадени в законния срок по чл.319 ал.1 от НПК и от страни имащи интерес и право на протест и жалба. Разгледани по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

В първото по делото съдебно заседание проведено на 13.06.2016г.районният съд е конституирал пострадалата С.Д. в качеството й на граждански ищец и частен обвинител. След това защитника на подсъдимия е направил искане на осн.чл.371 т.1 НПК да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, на което се е противопоставил единия от поверениците на гражданската ищца адв.А., която е заявила, че държи на разпита на свидетелите И.Д и С Д.. В това становище не е дадено изрично съгласие да не се провежда разпит на останалите свидетели и на вещите лица. След това съдът с нарочно определение взема решение за предварително изслушване на страните на основание чл.371 т.1 НПК. След което е записано, че на подсъдимия са разяснени правата по чл. 371 НПК и е постановил определение по чл. 372 ал.3 НПК.

От изложеното е видно, че първоинстанционният съд допуснал нарушение на процедурата по глава ХХVІІ от НПК, която се изразява в следното: след направено искане от защитника на подсъдимия за предварително изслушване на страните и взето такова решение от страна на съда, съгласно чл.371 т.1 НПК следва да бъде проведено такова предварително изслушване на страните. Това изслушване се изразява в това, че подсъдимият и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и неговия повереник могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои от свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата, непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Едва след получаване на съгласие от всички посочени страни съдът съгласно чл.372 ал.3 от НПК с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и реда предвидени в НПК.

От изложеното по- горе е видно, че решаващия съд не е изпълнил посочената процедура, тъй като въобще не е поискал съгласието и мнението на гражданската ищца и частен обвинител, както и на нейните повереници адвокатите Г. и А.. Не е поискано и получено съгласие и на подсъдимия, след вземането на решение за предварително изслушване.

Посоченото нарушение безспорно представлява съществено нарушение на процесуалните правила нарушаващи правата на страните в процеса и по конкретно правото на пострадалата- частен обвинител и граждански ищец. Диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК е строго формална и поради това решаващият съд следва да изпълни всички вменени му задължения в тяхната логична последователност. Допуснатите нарушения опорочават и последващия съдебен акт, тъй като съдът се позовава в мотивите на доказателства събрани не по съответния законен процесуален ред. Това е причината поради която въззивният съд да не може сам да отстрани тези нарушения.

В тази насока не се споделят доводите на защитника на подсъдимия, че съда правилно не е поискал и съответно не е получил съгласието на гражданската ищца и частен обвинител, тъй като такова не е необходимо. Този извод се прави от забраната на съда да не може да отхвърли искане на подсъдимия за съкратено съдебно следствие. Твърдението е невярно и не намира опора в цитираната разпоредба на чл.370 ал.2 НПК, тъй като съда не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато е направено по реда на глава ХХVІІ от НПК, но това не го освобождава от задължението да приложи следващата разпоредба- чл.371 т.1 НПК. Вземането на решение за предварително изслушване и искането и давеното на съгласие от страните в процеса, с изключение на прокурора са различни процесуални действия и те следва да се извършат от съда в посочената хронологична последователност.

По изложените по- горе съображения въззивният съд в настоящия състав счита, че допуснатото от съда процесуално нарушение е съществено, поради това следва да се отмени процесната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд от друг съдебен състав. Новото разглеждане следва да започне от начало, т.е.е от провеждане на разпоредително заседание. При този изход на делото съдът намира за ненужно да се произнася по останалите доводи във въззивната жалба и в протеста.

В предвид горното и на основание чл. 334 т.1, във вр.с чл. 335 ал.2 от НПК Окръжен съд- Ямбол,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 93 от 12.09.2016г.постановена по нохд № 562/2016г.по описа на Районен съд- Ямбол и връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.