Прокурор Р.Лефтерова

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 325 по описа за 2016г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.С.К. в качеството на служебен защитник на подсъдимите Д.М. /D M / и Н.А. /N A/ против присъда № 41 от 21.09.2016г.постановена по нохд № 533/2016г.по описа на Районен съд- Елхово.

С обжалваната присъда подсъдимите са признати за виновни в това, че на 20.09.2016 година, около 03.10 часа, в района на ГКПП –Лесово, община Елхово, област Ямболска, действайки в съучастие като извършители, влезли през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК и чл.54 от НК са осъдени на по три месеца лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на сто лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изтърпяване за срок за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на по 15 лв. поотделно в приход на Републиканския бюджет по сметка на РДГП Елхово, както и по пет лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Елхово.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда. Твърди се, че от събраните по делото доказателства следва да бъде направен извод, че въззивниците са влезли в Р България с цел да търсят убежище, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.179 ал.5 НК и да бъдат освободени от налагане на наказание.

Участващия по делото прокурор пледира за правилност и обоснованост на обжалваната присъда и на това основание се иска въззивната инстанция да я потвърди изцяло.

Въззивниците- подсъдими участват в съдебното заседание, чрез служебно назначен защитник на първата инстанция адв.Ст.К., чрез който поддържат жалбата по изложените съображения. Пледира се за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК, тъй като подсъдимите са влезли в страната ни за да търсят убежище.

Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбата, становищата на защитника на подсъдимите и на прокурора, съгласно правомощията си на основание чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение намери следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок по чл.319 ал.1 от НПК и от лица имащи интерес и право на жалба. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна, обоснована и се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства.

По данни на подс.Д М. /D M/ е прието, че същия е роден на ***г.в гр.Ладман, Ислямска република Афганистан, гражданин на същата държава, със средно образование, не работи и е неосъждан. Няма документ за самоличност.

Подс.Н.А. /N A/ също по негови данни е роден на ***г.в гр.Паруан, Ислямска република Афганистан, гражданин на същата държава, без образование, не работи и е неосъждан. Няма документ за самоличност.

Двамата са живели в родината си до лятото на 2016г., когато поотделно са взели решение да напуснат страната и да отидат в европейска държава и по конкретно Германия. За целта отишли в Република Турция където се запознали. Там се свързали с техен сънародник на име Ш, който срещу заплащане им обещал да ги преведе в България. На 19.09.2016г. качил двамата подсъдими в товарната част на спрян на ГКПП Хамзабейли товарен автомобил „Мерцедес” с рег.№ 34LN4329. По- късно автомобила управляван от турския гражданин св.К Т потеглил към България.

В 3,10 часа на 20.09.2016г. товарния автомобил „Мерцедес” с рег.№ 34LN4329 пристигнал на ГКПП с.Лесово на вход за товарни автомобили. Св. Петко Я- служител на ГПУ- Елхово посредством уред газ анализатор отчел завишени стойности на въглероден двуокис в товарното помещение, поради което е било разпоредено извършване на митническа проверка. При проверката служителите на гранична полиция открили двамата подсъдими.

От справките за съдимост е видно, че подсъдимите не са осъждани в България.

За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд правилно и обосновано е кредитирал обясненията на подсъдимите. Самопризнанията им напълно кореспондират с останалите събрани доказателства, показанията на св.Я и приложените по делото писмени доказателства- справки за съдимост и регистрации в системата ЕВРОДАК..

Въз основа на горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилен правен извод като е приел, че подсъдимите са осъществили с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр.с чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 20.09.2016г.в района на ГКПП- Лесово дейсвайки в съучастие като съизвършители са влезли през границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта.

От обективна страна подсъдимите са извършили фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза, удостоверяваща правото им за влизане в страната ни, както с оглед тяхното гражданство, така и държавата, от която идват - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Я и обясненията на подсъдимите. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели да преминат държавната граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са неговите последици и целели тяхното настъпване. Предприемайки пътуване в товарната част на камиона подсъдимите били наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България и в друга държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това са съзнавали, че ще влязат в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието им е била формирана представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасните последици, които са предвиждали, а от волева страна пряко са целели и искали тяхното настъпване, за да реализират крайната си цел достигане в страна, в която да се чувстват и живеят добре.

Относно наказателната отговорност на подсъдимите.

Решаващия съд правилно е приел, че на подсъдимите следва да им бъдат наложени наказания при превес на смегчаващите вината обстоятелства, поради което определените две кумулативни наказания лишаване от свобода и глоба в техния минимум са справедливи и съответни на степента на обществената опасност на деянието и на личността на извършителя. Наказания три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100лв. напълно съответстват на степента на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимите и със същите биха се постигнали целите на наказателната репресия.

Правилно е приложен института на условното осъждане, тъй като за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените лица не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Относно искането на защитника на подсъдимите да се приложи разпоредбата на чл.279 ал.5 НК, тъй като подсъдимите са влезли в страната ни за да се ползват от правото си на убежище съгласно Конституцията. Съгласно чл.27 ал.2 от Конституцията и Законът за убежището и бежанците българската държава предоставя четири вида закрила: 1. убежище- предоставя се от президента на РБ на чужденци, преследвани заради техните убеждения и дейност в защита на международно признати права и свободи; 2. временна закрила- предоставя с акт на МС за определен срок в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат страната си на произход поради въоръжен конфликт ,чужда агресия, насилие в големи размери или нарушаване на човешки права; 3. статут на бежанец- предоставя се от председателя на ДАБ, отговарящ на критериите , определени в конвенцията за статута на бежанците от 1951г./Женевската конвенция/ и з ЗУБ и 4. хуманитарен статут- предоставя се от председателя на ДАБ на чужденец, чиито живот, сигурност или свобода са застрашени поради въоръжен конфликт или опасност от изтезание или други форми на нечовешко и унизително отношение, както и по други причини от хуманитарен характер. Съдът приема, че използвания термин в ал.5 на чл.279 НК „право на убежище” следва да се тълкува като общ такъв за търсене на закрила, а не в тесния смисъл само при търсене на убежище, тъй като лицата, които търсят закрила не са длъжни да знаят нашето законодателство колко вида защита предоставя и какви са условията за получаването им.

В конкретния случай обаче посочените по- горе изисквания не са налице, тъй като общата обстановка в Ислямска република Афганистан сама по себе си не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951г. Подсъдимите и защитника им не са представили никакви доказателства от които да се направи извод, че същите изпитват основателен страх от преследване по причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, както и че е налице вероятност за такива действия спрямо него и в бъдеще. Единственото което заявяват без доказателства, че семействата им принадлежат към етноса на пущуните и същите биват преследвани от талибаните. Подс.А. сочи, че вуйчо му е убит преди много години, а баща му по- скоро преди 7 години. От изложеното не може да бъде направен извод, че към момента на напускането на родината им по отношение на подсъдимите е имало реална заплаха за техния живот, поради религиозна или етносна принадлежност. Още повече, че ако подсъдимите действително бягат от родината поради заплаха за живота си те биха останали в Турция, която е трета сигурна страна за тях.

По изложените по- горе съображения съдът счита, че не са налице условията за прилагане разпоредбата на ал.5 на чл.279 НК.

По изложените по- горе съображения въззивният съд в настоящия състав счита, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна , законосъобразна и обоснована.

В предвид горното и на основание чл.338 от НПК Ямболският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 41 от 21.09.2016г.постановена по нохд № 533/2016г.по описа на Районен съд- Елхово.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.