Р
Е Ш Е Н И Е
№.140...... 03.11.2016
г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на
26 октомври 2016 година в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.К.
Прокурор: Т.Стаматов
като разгледа докладваното от съдия
КОНДОВА
ВНОХД № 324
по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на подс.М.М. ***, ЕГН **********, подадена чрез упълномощения
защитник – адвокат от АК-Ямбол против Присъда № 94/12.09.2016 г., постановена
по НОХД № 760 по описа на Районен съд – гр.Ямбол за 2016 г.
С обжалваната
присъда съдът е признал подс.М. за виновен в това, че на 15.01.2016 година
около 23.00 часа, в гр.Ямбол, по ул.Г.И., до автобусна спирка до Нова поща е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „****" с peг. № ****, след употреба на наркотични вещества –
тетрахидроканабинол и метамфетамин, установено по надлежния ред с токсикохимична
експертиза, поради което и на
осн.чл.343б, ал.3 и чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на три месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи в затвор при първоначално строг режим. Със същата
присъда, на осн.чл.343г от НК, подс.М. е лишен от право да управлява МПС за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата,
на осн.чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 509/2015
г. на РС-Ямбол, лишаване от свобода в размер на шест месеца, като е постановено
същото да бъде изтърпяно от подс.М. в затвор при първоначален строг режим.
С присъдата,
подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски общо в размер на
760,05 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметка на ОД на МВР-Ямбол.
Във
въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на атакуваната присъда,
като постановена в нарушение на материалния и процесуалния наказателен закон,
както и за явна несправедливост и необоснованост на същата. Според
жалбоподателя, от изготвените по делото две токсикохимични експертизи не се
установява какво количество упойващо вещество е изолирано в кръвта и урината на
подсъдимия и колко време е минало от евентуалното му приемане. Твърди се, че специалният
ред за установяване на наличие на упойващо вещество в кръвта на водача на МПС,
регламентиран в чл.11, ал.2 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС, е бил нарушен, т.к. кръвната проба, иззета от подсъдимия е в по-малко
количество от указаното в нормата, за да може да бъде извършен анализ и
установяване на наличие на упойващо вещество в нея. Оспорва се и съдържанието
на протокола от проведеното по делото на 12.09.2016 г. съдебно заседание в
частта му относно дадените от подсъдимия обяснения, като се счита, че така
записани същите са непълни и неточни, а и неправилни, т.к. М. не е заявявал, че
на 15.01.2016 г. около обяд е приел марихуана. Прави се искане за изменение на
присъдата чрез приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б”б” от НК,
като наказанието лишаване от свобода да
бъде заменено с наказание пробация, а наказанието по чл.343г от НК да бъде
намалено от три години на една година.
В съдебно
заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща представител. Последният оспорва
основателността на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение и да
потвърди атакуваната присъда.
Въззивникът –
подс.М. участва в съдебно заседание лично и чрез упълномощения защитник –
адвокат от АК-Ямбол. Поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи по
изложените в нея съображения. Според защитника, подсъдимият не е осъществил
престъпното деяние от субективна страна, т.к. към момента на управление на МПС
не се е чувствал повлиян от упойващите вещества и е смятал, че ефекта на
наркотика е преминал, а и т.к. не е приемал лично такъв, а му е бил поставен в
чашата с кафе от негови приятели. Твърди се, че по делото липсват доказателства
за това, че точно на инкриминираната дата подсъдимият е употребил наркотик.
Предвид всичко това, защитникът счита, че обвинението остава недоказано, поради
което подс.М. следва да бъде признат за невиновен в осъществяване на вмененото
му във вина престъпно деяние. Алтернативно
се иска от съда да измени присъдата чрез приложение на разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.2 от НК като наказанието лишаване
от свобода да бъде заменено с наказание пробация, а наказанието по чл.343г от
НК да бъде намалено от три години на една година. Така също се отправя искане
подсъдимият да бъде освободен от заплащане на направените по делото разноски,
т.к. е безработен – обстоятелство, за което се представят писмени доказателства
– копие от 12 и 13 страници от трудова книжка, трудов договор № 22/29.02.2016
г., трудов договор № 05/14.05.2012 г., експертно решение № 0655/21.04.2012 г.
В лична
защита и при последна дума подсъдимият заявява, че съжалява и разбира деянието,
което е извършил и моли съда да замени наказанието лишаване от свобода с
по-леко такова – пробация.
Съдът, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и
в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена от лице, имащо право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1
от НПК, а разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните
съображения:
Възприетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя
от събраните по делото в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие, проведено пред първоинстанционния съд, гласни и писмени
доказателства. Правилно е прието като безспорно установено, че подс.М. е
правосособен водач на МПС. На 15.01.2016 г., през деня, подс.М. употребил
марихуана и метамфетамин и по-късно същия ден отишъл заедно
със своя приятел - св. Д.П. да вземе автомобила си – „****“ с ДК № ****, който
бил оставил на ремонт. Около 23.00 часа на същата дата, подс.М.М. *** И., в посока
от магазин „Лидл“ към магазин „Кауфланд“, в гр.Ямбол. След като преминал през
кръстовището на Новата поща, М. изгубил управлението над автомобила, като
последният напуснал платното за движение и се блъснал в намиращата се в дясно на
пътното платно автобусна спирка на градския транспорт, собственост на „Телеинфоцентър“ ООД -гр.Бургас. Подсъдимият и св. П. слезли
от автомобила, събрали падналите при удара части от автомобила, след което отново
потеглили. Подсъдимият оставил автомобила в гараж и се прибрал в дома си в ж.к.”Г.С.Б.”
в гр.Ямбол.
След
установяване на горното от органите на реда, на 16.01.2016 г. в 3.20 часа
подсъдимият дал в ЦСМП-Ямбол кръв за изследване. От заключението на назначената
по делото токсикохимична експертиза, изготвена от експерт
при НИКК, се установява, че в кръвта на подсъдимия е установено наличие
на тетрахидроканабинол и метамфетамин.
Съгласно заключението на експертизата, в кръвта на подсъдимия не се установява
наличие на етилов алкохол.
Видно от
заключението на стоково-оценителната експертиза, причинените по автобусната
спирка щети са в размер на 2 656.48 лв.
От
приложената по делото справка за съдимост се установява, че с Определение № 73/29.06.15
по НОХД № 509/15 на ЯРС, влязло в
законна сила на 29.06.15 г., подс.М. е осъден на шест месеца лишаване от
свобода, отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години.
Районният съд,
за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа
обстановка, като правилно и обосновано е кредитирал като логични и безпротиворечиви както
помежду си, така и с останалия доказателствен материал обясненията на
подсъдимия, дадени от него в хода на проведеното по делото пред районния съд съдебно
следствие, показанията на св.Д.П.,
заключенията по назначените по делото химическа, токсикохимическа,
видеотехническа и стоково-оценъчна експертизи и показанията на вещите лица В.В.
и М.Д., дадени от тях в хода на проведеното в първоинстанционния съд съдебно
следствие, както и приложените по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК, а
именно: 2 броя протокол за оглед на местопроизшествие от 16.01.2016 г. с
приложен фотоалбум към него, протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол и друго упойващо вещество от 16.01.2016 г., лист за преглед на пациент
в Спешно отделение № 600/16.01.2016 г. и справка за съдимост рег.№ 150/28.01.2016
г. на БС при РС-Ямбол.
Доводът на защитата
относно твърдяното процесуално нарушение при протоколирането на обясненията на
подсъдимия, дадени от него в хода на проведеното пред районния съд съдебно
следствие, е несъдържателен, поради установената в чл.131 от НПК обвързваща
доказателствена стойност на протокола от съдебно заседание, след преклудирането
на възможността за предизвикване на проверката му в първоинстанционния съд по
реда на чл.312, ал.1 от НПК. Самият протокол от съдебното заседание съдържа всички необходими реквизити
съгласно чл.311 от НПК и въззивната инстанция приема същия като годно
доказателствено средство относно извършените процесуални действия, реда на
извършването им и събраните доказателства в това съдебно заседание.
При правилно изяснена фактическа обстановка и
на базата на анализ на всички горепосочени доказателства, решаващият съд е
достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи, като е приел, че
въззивникът – подсъдим е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна престъпния състав по чл.343б, ал.3 от НК, т.к. на 15.01.2016 година,
около 23.00 часа, в гр.Ямбол, по ул.Г.И., до автобусна спирка до Нова поща е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „****" с peг. № ****, след употреба на наркотични вещества.
Аргументите
на РС в тази насока са правилни и обосновани, поради което въззивният съд ги
споделя напълно. От събраните по делото доказателства се установява по
категоричен начин както авторството на извършеното престъпно деяние, така и
факта, че въззивникът - подсъдим е управлявал на 15.01.2016 г. около 23,00 ч., в
гр.Ямбол, по улица Г.И., до автобусна спирка до Нова поща, МПС след употреба на
тетрахидроканабинол и метамфетамин.
Последните са наркотични вещества. Употребата на коноп /канабис,
марихуана/, чийто активен компонент е тетрахидроканабинол е силно опасно за
здравето на човека, поради което е включен в Списък I „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране
на растения и вещества като наркотични, приета с ПМС № 293/27.10.2011 г. /Дв.бр.87/04.11.2011
г., в сила от 10.11.2011 г./.
Употребата на метамфетамин е силно опасно за здравето на
човека, поради което е включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, приложение № 1
към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като
наркотични, приета с ПМС № 293/27.10.2011 г. /Дв.бр.87/04.11.2011 г., в сила от
10.11.2011 г./.
От субективна
страна, деянието е извършено с пряк умисъл, при съзнаване от подсъдимия на
общественоопасния му характер и последици и тяхното целене, още повече, че същият
е и правоспособен водач на МПС и като такъв, запознат напълно със забраната за
управление на МПС след употреба на упойващи вещества.
Въззивният
съд не приема за основателни доводите, изложени във въззивната жалба и в
пледоариите пред въззивната инстация за недоказаност на повдигнатото на М.
обвинение.
Съдът намери
за неоснователен довода на защитника, че деянието не е осъществено от
подсъдимия от субективна страна, т.к. по делото липсвали доказателства за това,
че точно на инкриминираната дата подсъдимият е приел наркотични вещества; че към
момента на управление на МПС не се е чувствал повлиян от упойващите вещества и
е смятал, че ефектът на наркотика е преминал, а и т.к. не е приемал лично
такъв, а му е бил поставен в чашата с кафе от негови приятели. Ирелевантно за
съставомерността на престъплението от субективна страна е обстоятелството дали
извършителят е приел упойващите вещества в деня на осъществяване на деянието;
дали се е чувствал повлиян от приетите от него наркотични вещества, както и
дали ги е приел лично или са му били дадени от трети лица. Нужно е да се
отбележи, че за съставомерността от субективна страна е достатъчно
установяването по категоричен начин, че водачът на МПС е употребил наркотично
вещество преди да управлява автомобила, както и да е съзнавал, че го управлява
след като е употребил такова. В случая последното се установява безспорно от
обясненията на подсъдимия, които е дал в хода на проведеното пред
първоинстанционния съд съдебно следствие, както и от заключението по назначената
по делото токсикохимическа експертиза, изготвена от експерт при НИКК, преценени
в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
Неоснователен
е и релевираният довод за неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредба
№ 30 от 27.06.2001 г. За да приеме това съставът на съда съобрази, че в токсикохимическата
експертиза, извършена в НИКК-МВР Център за експертни криминалистични
изследвания /Протокол № 16/29.03.2016 г./, се съдържат необходимите данни,
както и са дадени съответните заключения относно наличието на
тетрахидроканабинол и метамфетамин в изследваната проба кръв, иззета от подс.М.М..
Никъде в заключението не се сочи, че
количеството на пробата е недостатъчно за извършване на анализа на кръвта по
методите и апаратурата, с които се извършват изследванията за наличие на
наркотични вещества в НИКК, а напротив – такъв е извършен от експерта. Количеството кръв по никакъв начин
не би могло да повлияе на извършеното
изследване, след като за метода и апаратурата, с които се извършва, то е
достатъчно. Освен това, видно от протокола за медицинско изследване Приложение
№ 2 към чл.10, ал.2 от Наредбата, не са отразени заболявания на подсъдимия и на
употребени от него лекарства в последните 24 часа преди взимане на кръвната
проба, което да рефлектира върху резултата на анализа на кръвната проба. От
данните по делото се установява, че подсъдимият не е отправил никакви
възражения или оплаквания в тази насока, като не се е възползвал и от
възможността, която предоставя Наредбата, а именно в седемдневен срок от
предявяване на обвинението да поиска извършване на повторно токсикологично
изследване, в случай че не е изтекъл 3-месечния срок за съхранение на пробата,
съгласно л.19 от Наредбата.
За
допълнение, следва да се подчертае, че от обективна и субективна страна
съставът на деянието по чл.343б, ал.3 от НК изисква единствено управление на
МПС след употреба на наркотични вещества, като не се изисква наличие на
определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта или доказване на
неспособност за управление на МПС. Доказването на употребата на наркотични
вещества е възможно да се установи с всякакви доказателства и доказателствени
средства, предвидени в НПК.
Изцяло в
горния смисъл е практиката на ВКС на Република България, изразена в Решение №
116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н.д. № 34/2016 г., III н. о.
Предвид
изложеното, правилно подс.М. е бил признат за виновен по предявеното му и
поддържано от РП-гр.Ямбол обвинение.
Въззивният
съд намира, че решаващата инстанция правилно и законосъобразно е приложила
разпоредбата на чл.2 ал.1 НК и е определила наказанието на подсъдимия при
редакцията на чл.343б, ал.3 НК, последно изменена с ДВ бр.74/2015 г., действаща
по време на извършване на престъплението. Според последната, за извършено
престъпление по този законов текст се налага наказание лишаване от свобода от
една до три години и глоба от 500 лв. до 1 500 лв. В тази връзка следва да
се отбележи, че искането на защитата при индивидуализация на наказанието да
бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК не намира опора в
закона, т.к. същата би могла да бъде приложена само в случаите, различни от
настоящия, в които за престъплението не е предвиден минимален размер на
наказанието.
Правилно и обосновано районният съд е определил вида и
размера на наказанието, наложено на подс.М. при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината му
обстоятелства и е достигнал до извод за наличие на многобройни смекчаващи
такива, така че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко. Правилна е преценката на решаващият съд и при определяне
размера на наказанието по чл.343г от НК. Настоящата съдебна инстанция счита, че
определените от районния съд при тези условия размери на наказанията са
необходими и достатъчни за постигане целите на наказателната репресия, визирани
в чл.36 НК и преди всичко намира, че така определени, наказанията ще окажат
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
Предвид предишното осъждане на подс.М. на лишаване от
свобода по НОХД № 509/15 г. по описа на РС-Ямбол, съдът правилно е изключил
възможността за условно осъждане по настоящото обвинение, като е постановил
наказанието лишаване от свобода в размер на три месеца да бъде изтърпяно в
затвор при първоначален строг режим.
Обосновано и правилно, районният съд е приложил и нормата
на чл.68, ал.1 от НК, като е привел в изпълнение наказанието лишаване от
свобода в размер на шест месеца, наложено на М. по НОХД № 509/15 г. на РС-Ямбол
и е определил същото да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.
Правилно, макар и без изрични мотиви в тази посока, районният
съд е приложил и разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК, като не е наложил
кумулативно предвиденото наказание глоба, т.к. подсъдимият е безработен към
момента и налагането на наказание глоба в предвидения от закона размер би било несъобразено
с имущественото му състояние, а и би било неизпълнимо.
Правилно първоинстанционният съд не е приложил и
разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК, поради липса на доказателства за лишаване на
подсъдимия от право да управлява МПС, наложено му по административен ред.
Правилно и
законосъобразно в тежест на подсъдимия са присъдени всички направени по делото
разноски. Необходимо е да се отбележи тук, че нормата на чл.189, ал.3 от НПК е
императивна такава и не поставя задължението на подсъдимия за заплащане на
разноски в наказателния процес в зависимост от неговите възможности да стори
това. Въпросът за разноските по делото се решава единствено в зависимост от
произнасянето на съда относно вината на подсъдимия. С оглед на това, въззивният
съд намери за неоснователно искането на защитата за освобождаване на подсъдимия
от задължението за заплащане на направените по делото разноски, т.к. е
безработен.
Водим от горното, въззивният
съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна,
обоснована, справедлива и постановена при спазване на процесуалните правила.
Ето защо и на осн.чл.338,
вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
94/12.09.2016 г., постановена по НОХД № 760 по описа на Районен съд – гр.Ямбол
за 2016 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.