Р Е
Ш Е Н И Е
№ 127 04.11.2016
г.
гр.Ямбол
Ямболският О.с. І-ви наказателен състав
На 05 октомври 2016 година
В публично заседание в следния
състав:
ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова
Ив.Иванов
Секретар
Ив.З.
Прокурор
Д.Г.
Като
разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД
№277 по описа на ЯОС за 2016 година
За да
се произнесе взе предвид следното:
С Присъда №****** г.
постановена по НОХД № ****** г. ЯРС е признал подс. Н.М.В. за виновна в това,
че на 12.04.2016 г. около 09.30 часа в
гр.Ямбол пред С.п. находяща се на ул.”Ж.П .”№1 се е заканила на Д.Г.П. от
гр.Ямбол с убийство и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му, поради което и на осн. чл.144 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.54
ал.1 от НК я е осъдил на една година и
шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим в затворническо
общежитие от открит тип.
Със същата присъда подс.В. е призната за виновна и в това,
че за времето от неустановен точен час
след обяд на 25.04.2016 г. до около 09.00 часа на 26.04.2016 г. в гр.Ямбол,
действайки в условията на продължавано престъпление се е заканила на Т.С.Ч. от с.В.,
обл.Ямбол с убийство и това заканване е възбудило основателен страх от
осъществяването му, поради което и на осн. чл.144 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26
ал.1 вр. с чл.54 ал.1 от НК я е осъдил на
една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при общ
режим в затворническо общежитие от открит тип.
Със същата присъда на осн. чл.23 ал.1 от НК съда и е определил
общо наказание в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип и на
осн. чл.59 ал.1 от НК е зачел времето през което подсъдимата е била с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 28.04.2016 г.
Недоволна от така постановената присъда е останала подс.В. и я
е обжалвала като неправилна,
необоснована и незаконосъобразна, а наложеното наказание явно несправедливо.
Излагат се съображения за водене на скитнически начин на живот, реагиране
гневно с обиди и псувни от страна на
подсъдимата спрямо представители на с.о. предвид промяна на отношението им към
нея. Установените фактически обстоятелства сочат на прояви на обиди, псувни, заплахи, мерене с камъни,
чупене на табели и огледала на служебни автомобили, които по скоро
представляват състав на престъплението хулиганство по чл.325 от НК или на такова по смисъла на
чл.1 ал.2 от УБДХ, каквото обвинение по отношение на подсъдимата няма. Сочи се
и, че се налага извода, че процесните
думи на подсъдимата не са били в състояние да възбудят основателен страх у
заплашените, че тя ще реализира заканата си с убийство. Излагат се съображения
и за липса на съставомерно от субективна страна деяние, като се излагат
съображения, че думите на В. са отправени в момент на афект, без да придава в
действителност на същите смисъл на закана за убийство и без да цели
действително промяна в поведението на заплашените, противно на волята им. Прави
се искане за отмяна на постановената
присъда и постановяване на такава с която подс.В. да бъде призната за невиновна.
В съдебно заседание
въззивника Н.В. участва лично и чрез
служебно назначен защитник. Чрез защитата си поддържа жалбата си на изложените
в същата основания и с направеното
искане.
Участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Прави се искане за потвърждаване на обжалваната присъда.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на
страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо право а и интерес от това. Разгледана
по същество се явява частично основателна по следните съображения:
Въззивния съд счита, че ЯРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите
доказателства, като е обсъдил същите поотделно
и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства
по осъществяване на деянията. На базата на анализ на правилно установените
фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и
законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна
от въззивника подсъдим Н.В. на престъпния състав на чл.144 ал.3 вр. с ал.1
НК и чл.144 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Както правилно е приел за
установено решаващия съд св.Т.Ч. и
Д.П. през м.април 2016 г. работели като
мл. инспектори по охрана в ОЗО – Ямбол и познавали въззивника В. , тъй
като посещавала често с.п. в гр.Ямбол, където била и местоработата на
свидетелите. Първоначално поведението на въззивника В. било нормално и предвид
на социалния и статус свид.Ч. и В. съжалявайки я и давали храна и дрехи. Месеци
преди осъществяване на деянията
поведението на въззивника В. се променило, като
започнала да се появява в неугледен вид и при отказ да бъде допусната в с.п.
реагирала грубо – започнала да обижда и
да отправя закани към с. по о. и към случайни граждани. Поведението на
въззивника В. започнало да става все
по-агресивно, като започнала да замеря с
камъни свид.Ч. и В., счупила указателната табела на А.с. Ямбол и огледалата на служебен автомобил
на ОЗО и на свид.П., което наложило
търсенето на съдействие на органите на МВР.
На 12.04.2016 г. около 09.30 часа свид.П. се намирал пред с.п. / О.с. Ямбол/, находяща се на ул.”Ж.П
. „ №1 в гр.Ямбол разговаряйки със свид.
Е.П. и Б.М. – с. на РУ Т.. По същото време въззивника В. също се намирала в
района на с.п. и непредизвикана от никого започнала да вика силно, приближила
се към свид.П., като му казала „тебе ще те убия, педераст, ще те заколя”
придружавайки думите си и с неприлични жестове. При това свид.П. се прибрал в
сградата на с.п..
На 25.04.2016 г., след обяд свид.Ч. и В. се намирали до сградата на А.с.
Ямбол, находяща се на ул.”Ал.С.” №* в гр.Ямбол. По същото време
срещу сградата на съда, на тротоара
пред пиано бар „О.” се намирала
въззивника В., която виждайки свид.Ч. започнала да вика към нея „Курво, ще те
убия, ще те заколя”. Свид.Ч. притеснявайки се, че въззивника В. може да
осъществи заканите си, тъй като знаела, че носи нож в себе си, се прибрала в сградата на А.с.
– Ямбол.
На 26.04.2016 г. около 09.00 часа свид.Ч. придвижвайки се към работното си
място, до кръстовището на ул.”Б.” с ул.”Ал.С.” била причакана от въззивника В., която виждайки я започнала да
и отправя закани с израза „Курво мръсна, долна ще те убия”.
Притеснена и разстроена от отправените и закани свид.Ч. продължила към работното си място.
Притеснена от отправените и закани
свид.Ч. при отиване и връщане от работа
започнала да сменя маршрута на придвижването си, като едновременно с това
започнала да носи и електрошок за защита.
Извършената по делото съдебно
психиатрична експертиза на въззивника В.
дава заключение, че същата не се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет Ямбол, както и, че не
страда от психично разстройство в тесен смисъл на понятието, а именно
психотично такова. Установени са данни за личностово разстройство от
емоционално волево неустойчив тип. Експертизата дава заключение и, че
въззивника В. към времето на деянието е била в състояние на ясно съзнание и
съхранени памет и интелект, както и, че не са установени данни за психотични изживявания и възприятия на
действителността. Експертизата дава заключение, че поради това счита, че същата
е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ръководи действията си. Експертизата дава заключение и, че към момента на
изследването /16.05.2016 г./ въззивника В. е в ясно съзнание, със съхранен
интелект и памет, без данни за психотични преживявания, като емоционалното отреагиране, неврозоподобните оплаквания и
тенденциите за агравация на психически дискомфорт са нормалпсихологични защитни механизми при виновно
поведение и не представляват пречка правилно да възприема фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
Настоящия състав на въззивния съд след
собствен анализ на доказателствата по делото намира, както и решаващия такъв ,
че така изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин
от събраните и проверени в хода на производството доказателства – гласни и
писмени, а и от заключението на
назначената експертиза-съдебно психиатрична такава. Съда кредитира изцяло показанията на свид. В., П. и М. дадени в
хода на ДП и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.5 от
НПК, а и тези на пострадалите свид.Ч. и П. дадени в хода на съдебното следствие, а и тези приобщени към
доказателствата по делото по реда на
чл.281 ал.5 от НПК по отношение на съставомерните факти като логични, последователни, безпротиворечиви, съответни
едни на други по отношение на съставомерните факти, а именно конкретните изрази, с които са отправени
заканите, а и обстоятелството, че същите са били отправени към свид.Ч. и П. и същите са ги възприели лично.
На лице е съответствие в показанията на тези свидетели по отношение на начина
на възприемане, а и на отреагиране на така отправените закани. Касае се за
показания на свид.В., П. и М. за които правилно и обосновано решаващият съд е
приел, че са незаинтересовани такива,
предвид обстоятелството, че същите са били на
местата на които са осъществени отделните деяния служебно – свид.В. ***
и с. на МВР – свид.П. и М., намиращи се по същото време пред сградата на ЯОС. Правилно и обосновано решаващия съд е
кредитирал и показанията на пострадалите
свид.Ч. и П., отчитайки вътрешната им
непротиворечивост и съответствието им с
показанията на визираните свидетели по
отношение на съставомерните факти.
Настоящия състав на въззивния съд намира,
че правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд в изпълнение на
задълженията си по чл.305 ал.3 от НПК не е кредитирал обясненията на въззивника В. дадени в хода
на съдебното следствие . Безспорно обясненията на въззивника В., че не е
отправяла по отношение на свид.Ч. и П. обиди, заплахи и закани са в противоречие с установеното от
показанията на всички разпитани
свидетели. Касае се за защитна теза, която по същество е в противоречие с всички събрани и
анализирани по делото доказателства.
Като обективно и компетентно въззивния съд намира, че правилно
е кредитирано от решаващия съд в пълнота
и заключението на назначената съдебно психиатрична експертиза на въззивника В..
Правилно , законосъобразно и обосновано
анализирайки така
установените фактически
обстоятелства решаващият съд е квалифицирал
осъществените от въззивника В.
деяния като такива съставомерни по чл.144 ал.3 от НК. Безспорно съобразно
установеното от събраните и анализирани
по делото доказателства въззивника В. е отправила закани с убийство по
отношение на свид.П. на 12.04.2016 г. около 09.30 часа пред сградата на с.п. /ЯОС/
в гр.Ямбол на ул.”Ж.П.” №* с думите „Тебе ще те убия педераст, ще те
заколя” и такива по отношение на свид.Ч. на 25.04.2016 г. в неустановен точен
час след обяд, до сградата на А.с.
Ямбол, намираща се на ул.”Ал.С.” №* с думите „Курво, ще те убия,
ще те заколя” и на 26.04.2016 г. около
09.00 часа до кръстовището на ул.”Ал.С.”
и ул.”Б.” в гр.Ямбол с думите „Курво мръсна, долна ще те убия”. Касае се
за закана с изрази, които по същество
представляват такива за лишаване от живот на пострадалите свидетели. Същите са
били възприети от двамата пострадали
свидетели непосредствено, като това
заканване е възбудило у същите и основателен страх за осъществяването му.
Правилно по отношение на възбудения основателен
страх от осъществяването му решаващия съд е взел предвид поведението на двамата
пострадали – влизане в сградите на съдилищата, външна изява възприета от
свидетелите като смущение у същите непосредствено след отправянето на заканите,
предприети действия от свид.Ч. по придвижване от и към работното и място по
различни маршрути и с носене на
електрошок за самозащита. Следва в тази насока да се вземе предвид и
обстоятелството, че отправените закани за убийство в два от случаите касаят
заплаха за убийство по отношение на
свид.Ч. и П. от въззивника В. с изразите „ ще те заколя”.
Както на свид.П., така и на свид.Ч. е
било известно обстоятелството, че въззивника В. носи нож – обстоятелство
установено от същите при извършване на проверки в изпълнение на служебните им
задължения за охрана на съдебните сгради, при влизането и в сградите на
съдилищата, при което от същата е бил
изземван нож, който при напускане на сградите и е бил връщан. Не без значение за възприемане на отправените им заканите за
убийство като такива, които са възбудили
у тях основателен страх от осъществяването им е и обстоятелството, че на свид.Ч.
и П.
предвид служебните им задължения
са били известни и фактите за предхождащото поведение на въззивника В. по осъществени действия на
работните им места, а именно счупване на табелата на А.с. Ямбол и огледала на
служебен автомобил на ОЗО Ямбол.
Деянията въззивника В. е осъществила при
пряк умисъл. Същата е искала настъпването на противоправните последици –
възбуждането на основателен страх у пострадалите свидетели за осъществяване на заканата с убийство. Извода
на решаващия съд , че от субективна
страна деянията са осъществено при пряк умисъл , тъй като въззивника подсъдим В. е съзнавала, че отправя закани за убийство и
това, че същите могат да възбудят основателен страх от осъществяването им у
пострадалите лица, съзнавала е противоправния характер на осъщественото и е
искал настъпването на противоправните последици, настоящия състав на въззивния съд намира за
обоснован и законосъобразен Деянията по отношение на свид.Ч.
въззивника В. е осъществила при условията на чл.26 ал.1 от НК – касае се за
две деяния – такива осъществени на 25 и 26.04.2016 г., които осъществяват
състава на едно и също престъпление –
такова по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК, през непродължителен период от време –
в рамките на два дни, при една и съща обстановка – отправяне на еднотипни
закани за убийство, на улицата / на
кръстовище на улици и такова пред сградата на А.с. в гр.Ямбол/, при еднотипност
на вината – осъществени при пряк умисъл.
При определяне на вида , размера и начина на изтърпяване на наказанието на въззивника В. съда е взел предвид както степента на
обществена опасност на осъщественото , така и тази на личността на въззивника и правилно е определил на същия наказание при
условията на чл.54 от НК. Безспорно правилен е извода на решаващия съд , че по начина на
осъществяване и настъпилите противоправни
последици осъществените от въззивника В. деяния са с типична за този вид
престъпления степен на обществена
опасност, при упоритост на изразена престъпна воля. От друга страна при
определяне на степента на обществената
опасност на личността и е взел
предвид съдебното и минало,
съобразно установеното от справката за
съдимост, а именно неосъждана предвид настъпила реабилитация в хипотезата
на чл.86 от НК за осъществено престъпно
деяние по чл.144 ал.3 от НК, причините и мотивите за осъществяването им, като е
преценил, че се касае за личност с невисока степен на обществена опасност.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че в недостатъчна степен решаващия съд
е взел предвид социалното положение на
въззивника В., което е тежко такова, а и здравословното и
състояние.Безспорно същата е разбирала
свойството и значението на осъщественото и е могла да ръководи действията си,
не страда от психично разстройство в тесен смисъл на понятието, но по делото,
видно от заключението на съдебно психиатричната експертиза са
установени данни за личностово разстройство от емоционално волево неустойчив
тип. За това и настоящия състав на въззивния съд намира, че определеното по
вид лишаване от свобода, по начин на
изтърпяване при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип наказание
следва по размер да намали до размера
на една година. Настоящия състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на решаващия
такъв за липсата на основания за
приложение на разпоредбата на чл.66 от НК, поради което не намира основание за
приповтарянето им в пълнота. Безспорно в размер на една година лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим
в затворническо общежитие от открит тип
за осъщественото на 12.04.2016 г. деяние по чл.144 ал.3 вр. с
ал.1 от НК и такова от една година
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип за осъщественото от въззивника В. деяние
по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК деяние за времето от
25/26.04.2016 г. наказания ще осъществят в пълнота целите на наказанието визирани в чл.36 от НК,
както възпитателна и възпираща по отношение на въззивника подсъдим В., така и
по отношение на обществото. Съда намира, че
правилно и обосновано решаващия
съд съобразно разпоредбата на чл.23 от
НК е определил на въззивника В. за
изтърпяване едно общо наказание, предвид
осъществяване на деянията преди за което и да е от тях да е налице
влязла в сила присъда, като намира, че следва
същото да бъде намалено до размера на една година лишаване от свобода,
явяващо се най-тежко наказание от наложените такива за отделните включени в съвкупността, което
въззивника В. да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие
от открит тип.
Доводите на защитата за липсата на субективен състав на престъпленията
мотивирани с липсата на намерение и съзнание у въззивника В. - не е съзнавала
съдържанието на заканите и не е целяла
настъпването на вредоносен резултат,
настоящия състав на въззивния съд намира, че правилно и обосновано са намерени за неоснователни от решаващия съд. Аргументи за
намерението и съда намира в начина на осъществяване на деянията,
последователността на същите и насочеността
им, по отношение на осъществените
съставомерни признаци на
престъпния състав от обективна страна, а и установеното от заключението на съдебно психиатричната експертиза
обстоятелство, че към времето на осъществяване на деянията е била в състояние
на ясно съзнание и съхранени памет и
интелект, не са установени данни за психотични
изживявания и възприятия на действителността, поради което и въззивника В. е била в състояние да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи действията си. По начина на
осъществяване безспорно отправените от въззивника В. към свид.П. и Ч. закани
са могли да възбудят, а и са възбудили основателен страх от осъществяването им, като същите безспорно са такива за причиняване на смърт- „ ще те убия, ще те
заколя” по отношение и на двамата свидетели. Правилно, законосъобразно и
обосновано решаващия съд е намерил
доводите на защитата, че с отправените закани от въззивника В. не е налице и втория
елемент от обективната страна на престъпленията, който следва да е
кумулативно изпълнен, а именно заканите
за убийство да са могли да възбудят основателен страх за осъществяването
им за неоснователен. Безспорно от депозираните показания на свидетелите по
делото се установява, че заканите за убийство, които възз.В. е отправила са били достатъчно
убедителни, още повече, както правилно е
посочил и решаващия съд, същите са били предхождани от вербална и физическа агресия осъществена от нея, а и на
свидетелите е бил известен факта, че носи
нож в себе си, обстоятелства налагащи и извода, че отправените закани за убийство са били
възприемани именно като такива от
пострадалите свидетели, при
основателност на страха от осъществяването им.
Наведените доводи от защитата за липса на осъществено деяние от субективна
страна аргументирано със здравословното състояние на възз.В. не се споделят от настоящия състав на
въззивния съд, предвид установено от
заключението на съдебно психиатричната
експертиза, че не страда от психично разстройство и такова относно
възможностите и да разбира свойството и
значението на осъщественото и да ръководи действията си. Експертизата дава категорично заключение, че е била
по време на осъществяване на деянията
в състояние на ясно съзнание и съхранени памет и интелект, не са
установени психотични изживявания и възприятия
на действителността, поради което счита, че
е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.
Що се касае до наведените доводи за осъществено по чл.325 от НК или УБДХ деяние, то съда не обсъжда същото,
предвид обстоятелството, че по делото не е налице такова предявено обвинение.
По изложените съображения и в съответствие с чл.337 ал.1 т.1 от НПК ЯОС
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №****** г.постановена
по НОХД №****** г. по описа на ЯРС в
частта и с която на подс.Н. М. В. за осъществено по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 вр.
с чл.54 от НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода, като намалява размера на
същото на една година лишаване от
свобода,
в частта и с която за осъществено по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал1
от НК и е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода,
като намалява размера на същото на една година лишаване от свобода,
както и
в частта и с която на осн. чл.23 ал.1 от НК
е определено общо наказание в
размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода, като намалява
размера на същото на една година лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата и част.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.