Р Е Ш Е Н И Е

№_139 25.11.2016 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ

ГЕРГАНА КОНДОВА

секретар М. К.

прокурор Т. С.

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД №245 по описа на ЯОС за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.М.И., против Присъда №78/04.07.2016 г. постановена по НОХД №635 по описа за 2016 г. на РС – Ямбол, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 29.01.2016 г., около 04:15 часа, в гр. Ямбол, по ул. А.К., до дом № 158, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „****”, с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,76 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. №АКВА 0177, преминал последваща проверка на 26.11.2015г., след като е осъден с влязла в сила присъда - Споразумение № 140/24.06.2014 г. по НОХД № 529/2014 г. на РС - Ямбол, влязло в сила на 24.06.2014 г. на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. чл. 54 от НК, му е определено наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален СТРОГ режим, както и ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА. Също така подсъдимия е признат за виновен в това, че 29.01.2016 г., около 04:15 часа, в гр. Ямбол, по ул. А.К., до дом № 158, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „****”, с рег. № ****, без да притежава съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние С НП № 14-0804-001580/19.09.2014 г. на Началник сектор „ПП” при ОДМВР - Сливен, влязло в сила на 13.05.2015 г., за управление на МПС без съответно СУМПС, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 54 от НК му се определя наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален СТРОГ режим, както и ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА. ЯРС, на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил на подсъдимия Д.М.И. едно общо наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален СТРОГ режим, както и наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, първоинстанционния съд е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия със споразумение по НОХД №638/2013 г. по описа на РС - Сливен наказание в размер на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като е постановил то да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален СТРОГ режим.

В открито съдебно заседание въззивната жалба, се поддържа. Въззивникът, чрез своя защитник адв. Б., изразява становище, че така постановената присъда на районния съд при условията на чл. 54 НК е постановена при неизяснена фактическа обстановка и при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че присъдата е несправедлива и неотговаряща на изискванията на закона, на целите за специална и генерална превенция и най-вече за възпитаващото въздействие върху подсъдимия. Защитникът сочи, че имало съществени противоречия между кредитираните показания на разпитаните по делото свидетели, постановлението за привличане на подсъдимия като обвиняем от 19.02.2016 г. и обвинителния акт, относно мястото на извършване на деянието, които водели до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Твърди, че автомобил на подсъдимия не се е движил по ул. А.К., както е приета фактическата обстановка, а е бил позициониран на ул. П.Я., както и че той не е бил спрян в момент на управление, а когато МПС-то не е било в движение. Пледира се за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора за доразследване, с оглед изясняване на фактическа обстановка относно местоизвършването на деянията или алтернативно – за намаляване на наказанията до предвидените минимуми. Защитникът излага доводи, че подсъдимият е действал така, тъй като попаднал в среда със завишени изисквания и изтъква психичното му състояние, въпреки заключението на ВЛ психиатър. Допълва, че подсъдимият се грижи за онкологично болния си баща, който е нетрудоспособен и не може да полага сам грижи за себе си, а майка му страда от сърдечно заболяване, което също не й позволява да бъде подвижна и изцяло разчитат на неговите грижи. Счита, че на подсъдимият, ако делото не се върне за доразследване, следва да се даде възможност да понесе наказание в минимален размер, което да изиграе своята възпитаваща роля и да има възможност отново да се върне към нормалния начин на живот, да помага на родителите си и за детето което чака да му се роди.

Прокурорът, като счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, пледира за потвърждаване й.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел следната фактология по делото:

Подсъдимият Д.М.И. бил неправоспособен водач на МПС и не притежавал СУМПС. На 29.01.2016 г., около 04:15 ч. в гр. Ямбол, подс. И. при управление на МПС - л.а „****” с рег. №**** по ул. А.К. в гр. Ямбол, до дом №158, бил спрян за проверка от дежурен автопатрул, в състава на който влизали свидетелите К.Б., И.Г. и И.Ж.. Стоп-сигнала бил подаден от свид. Б. и след което подс. И. спрял и полицейският служител му разпоредил да изгаси двигателя на автомобила и да представи документите си за проверка. Вместо това, подсъдимият излязъл от автомобила и побягнал, но тримата полицай го последвали и открили легнал в трева. Свид. Б. установил самоличност му и като усетил, че лъха на алкохол, и преценил, че в автомобила имало бутилка с вино, поискал съдействие от сектор „Пътна полиция” при ОДВМР – Ямбол. На мястото били изпратени полицаите И.Е. и М. М. и там свид. М. изпробвал подс. И. с Дрегер Алкотест 7510 с ф. № ARBA 0177. Техническото средство регистрирало съдържание на алкохол от 1,76 на хиляда. На подс. И. бил издаден талон за медицинско изследване, но той не е явил в ЦСМП - Ямбол и не дал кръв за анализ.

Видно от приложения по делото Списък от 23.11.2015 г., Дрегер Алкотест 7510 с ф. № ARBA 0177 техническото средство е преминало последваща проверка на 26.11.2015 г. с валидност до 23.05.2016 година.

Видно от приложена по делото Епикриза и Експертно решение по годност за военна служба №84/1/08.05.2006 г. от Психиатрична клиника на ВМА – София, подсъдимият е бил с диагноза: Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми. Лекостепенна умствена изостаналост.

Във въззивното производство по делото се прие Съдебно-психиатрична експертиза, по която ВЛ дава заключение: подс. Д.М.И. не страда от психично заболяване по смисъла на общоприетото понятие. При деянието на 29.01.16 г. - предмет на настоящо съдебно производство, същият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване в средна степен. В случая няма нарушения в базисните психични функции, не се установява разстройство на съзнанието с психотични свойства. Наличието на прекаран психотичен епизод в миналото по никакъв начин не е допринесло за отежняване на алкохолното опиване, а сама по себе си алкохолната употреба не предизвиква влошавания в психичното състояние на подс. И.. Предполагаемото наличие на лекостепенна умствена изостаналост в случая не е повлияло картината на обикновеното опиване. Същият към момента на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното, и е можел да ръководи постъпките си. Вероятно в случая може да се коментира интелектуален дефицит, но става дума за лекостепенна форма доближаваща долната граница на нормата.

Видно от представената пред настоящата инстанция Епикриза за М. И. П. /л. 12 от том Съдебно производство/, бащата на подс. И. е онкологично болен и безработен.

Видно от представената във въззивното производство Характеристика от кмета на с. Ж. в. от 11.07.2016 г., подс. Д.М.И. се грижи за прехраната на семейството си, за болния си баща и се полза с добро име в селото.

Подсъдимият Д.М.И. е осъждан многократно, както следва: По НОХД №88/2011г. на РС - Тополовград, влязла в сила на 29.06.2011 г., е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК; по НОХД №638/201З г. на РС - Сливен, е бил осъден с влязло в сила на 14.05.2016 г., определение за одобряване на споразумение за престъпление по чл. 194, ал. З от НК, на три месеца лишаване от свобода, отложено от изпълнение за срок от три години; с определение за одобряване на споразумение по НОХД №529/2014 г. на ЯРС, влязло в сила на 24.06.2014 г. е бил осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание е пробация, с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от НК, първите две за срок от две години и осем месеца; с Присъда по НОХД №385/2015 г. на РС - Сливен, влязла в сила на 17.04.2015 г. е бил осъден за престъпление по чл. 343в, ал. 2, като му е наложена наказание Пробация, с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 6 от НК.

Подсъдимият Д.М.И. е бил санкциониран по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, като от 2014 г. до настоящия момент има издадени против него 3 наказателни постановления за отказ да му бъде извършена проверка за алкохол и управление на МПС като неправоспособен водач. Последните две наказателните постановления за нарушения по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, с №14-0804-001580/19.09.2014 г. и №15-0804-000188 по описа на ОД МВР Сливен, са му били връчени лично и са влезли в сила съответно на 13.05.2015 г. и 02.07.2015 година.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че законосъобразно и като е извършил прецизен анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав е приел за установена описаната фактическа обстановка, частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Б., Г, Ж и М., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Към събраните от първата инстанция доказателства, ЯОС добави и заключението на ВЛ по проведената Съдебно-психиатрична експертиза, Епикриза и Експертно решение по годност за военна служба №84/1/08.05.2006 г. от Психиатрична клиника на ВМА – София, Епикриза за М. И. П., Характеристика от кмета на с. Желю войвода от 11.07.2016 г. за подс. Д.М.И..

Правилно и аргументирано ЯРС е дал вяра на показанията на незаинтересованите свидетели Б., Г., Ж. и М., от които основно се установява, че автомобила управляван от подсъдимия се е движил бавно по улица А.К. и е бил спрян, чрез подаден сигнал със стоп-палка от полицай Б., подсъдимият е побягнал, но е бил задържан, тестван е за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер, като апарата е отчел стойност от 1.76 промила.

Също така резонно, с мотиви които настоящият състав споделя изцяло, ЯРС е кредитирал частично обясненията на подс. Д.И.. Не е кредитирал обясненията му в частта, относно това, че не е управлявал автомобила, тъй като освен, че са в противоречие с показанията на неутралните свидетели Б., М. Г. и Ж. са нелогични и вътрешно противоречиви. От една страна подсъдимият сочи, че автомобила му не е бил в движение, а от друга, че полицаите му подали сигнал за спиране, като му махнали със „стоп” палка – ерго автомобилът му е бил в движение. Обясненията на подсъдимият в некредитираната им част, освен че са и вътрешно противоречиви и в колизия със кредитирания доказателствен материал, не почиват и на формалната житейска логика, като отчетливо съставляват защитна теза на подсъдимия.

Специално по отношение на местопрестъплението, ЯОС ще цитира дословно, онези части от показанията на неутралните свидетели събрани в първоинстанционното съдебно следствие, които сочат мястото на деянието - свид. Б. /макар и с определена неточност в началото на разпита/: „… на ул. А.К., гр. Ямбол, със служебен автомобил с колегата И. Г., извършвахме обход. В хода на обхода забелязахме автомобил, който се движеше по ул. П.Я.. Автомобилът се движеше доста бавно и решихме да извършим проверка, като подадох сигнал със „стоп” палка. Автомобилът спря, може би защото ние му препречихме пътя. … Когато засякохме автомобила, който управляваше подсъдимия се движихме по ул. А.К., в посока с. Роза, обл. Ямбол, а колата на подсъдимия идваше от ул. П.Я. - където се намира магазин „Шанс Паскалев”, която води до околовръстния път на кв. Каргон”; свид. М.: „Проверката извършихме почти на кръстовището на ул. А.К. с ул. П.Я., близо до шивашката фирма. Автомобилът беше спрян от дясно на платното, по ул. А.К.…”; свид. Г.: „Около 04-04.15 ч. на ул. А.К. видяхме, че г-нът управлява автомобила и колегата му подаде сигнал със стоп-палка да спре. Ние не бяхме далеч, защото автомобилите бяха успоредно. Автомобила, който спряхме, беше от дясната ни страна…”; свид. Ж.: „…Движехме се по ул. А.К. и забелязахме кола, движеща се срещу нас и с колегата решихме да извършим проверка. Колегата Б. му подаде сигнал със стоп-палка и същият спря автомобила. Нашият автомобил спря точно до неговия…”. От обяснения на подсъдимия, макар и да твърди че автомобила му е бил на ул. П.Б., също може да се извлекат данни за мястото на извършване на деянията, тъй като видно от обясненията му пред ЯРС /където той не е сочил, че автомобила му е бил на ул. П.Я./, той твърди: „…докато идваше патрулката покрай мен мина и бус”, а от всички кредитирани свидетелски показания безспорно се е установява, че патрулният автомобил се е движил по ул. А.К..

Също правилно и мотивирано, решаващият състав е кредитирал показанията на свид. Тошева само в частта, че е собственик на процесния автомобил и не е дал вяра в останалата част на показанията й, като е преценил, че тя е заинтересована от изхода на делото.

Всички доказателствата, кредитирани и от ЯРС и от настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на двете деяния.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият Д.М.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на двете престъпления за които са му повдигнати обвинения, тъй като:

- на 29.01.2016 г., около 04:15 часа, в гр. Ямбол, по ул. А.К., до дом № 158, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „****”, с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,76 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. №АКВА 0177, преминал последваща проверка на 26.11.2015 г., след като е осъден с влязла в сила присъда - Споразумение №140/24.06.2014 г. по НОХД №529/2014 г. на РС - Ямбол, влязло в сила на 24.06.2014 г. на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, както и

- на 29.01.2016 г., около 04:15 часа, в гр. Ямбол, по ул. А.К., до дом № 158, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „****”, с рег. № ****, без да притежава съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с НП №14-0804-001580/19.09.2014 г. на Началник сектор „ПП” при ОДМВР - Сливен, влязло в сила на 13.05.2015 г., за управление на МПС без съответно СУМПС – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

ЯОС споделя изводите на първоинстанционния съд, че авторството на деянията и начина им на извършване, са безспорно доказани от всички кредитирани безпротиворечиви доказателства по делото доказателства.

От обективна страна за престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ЯРС правилно е посочил, че подс. И. е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,76 на хиляда, след като е бил осъждан със Споразумение №140/24.06.2014 г. по НОХД №529/2014 г. на РС - Ямбол, влязло в сила на 24.06.2014 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за която не е реабилитиран. Безспорно, по надлежния ред в съответствие с разпоредбите на Наредба №30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачите на МПС, е установен размерът на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия при деянието - 1,76 на хиляда. Годността на техническото средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. №АКВА 0177 е несъмнена, тъй като същото е преминало последваща проверка на 26.11.2015 г. с валидност до 23.05.2016 година. Следователно, налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, а престъпното деяние по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е формално и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на вредоносни последици.

За престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, безспорно и в двете инстанции се установи обективната му страна – доказано е  че подсъдимият никога не е придобивал правоспособност за управление на МПС и не му е било издавано СУМПС. Така също по делото е установено, че подсъдимият на инкриминираните дата час и място, е управлявал моторно превозно средство, както и че е осъществил това в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с НП №14-0804-001580/19.09.2014 г. на Началник сектор „ПП” при ОДМВР - Сливен, влязло в сила на 13.05.2015 г., за управление на МПС без съответно СУМПС. Следователно, той е извършил осъществил деянието по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за което му е повдигнато обвинение – формално престъпление против транспорта.

За двете престъпления от субективна страна, правилно ЯРС е преценил, че са извършени от подс. И. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Дееца И., който не страда от психично заболяване по смисъла на общоприетото понятие, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Имайки предвид, че подс. И. е човек с достатъчен житейски опит и преди деянието осъждан, за управление на МПС след употреба на алкохол и наказван по административен ред за управление на МПС без да притежава съответно СУМПС, той логично е бил напълно наясно, че извършва всяко едно противоправно и общественоопасно деяние, съзнавал е всички елементи от конкретния престъпен състава, но е целял настъпването на вредоносните последици - и при двете деяния.

Ето защо ЯОС намира, че законосъобразно първата инстанция е признала подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и – по чл. 343в, ал. 2 от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО

Правилно и обосновано районният съд и за двете престъпления е определил вида на наказанията и не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК, като от събраните по делото доказателства, комплексно, не може да се обоснове извод, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да дадат основание да се приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко. Правилно ЯРС е отчел, че деянията са с високата степен на обществена опасност, обуславяща се от динамика на този вид престъпления, това по чл. 343б, ал. 2 от НК извършено е при относително високото превишаване на законовата граница от 0.5 на хиляда за концентрацията на алкохол и факта, че подсъдимият е лице с трайно установени престъпни навици и с високата степен на обществена опасност на личността му, а търпените от него наказания, явно не са постигнали целите по чл. 36 от НК и не са изпълнили възпиращата се функция. Неправилно обаче, първата инстанция е приела, че справедливо наказание за подсъдимия е само максималното предвидено наказание лишаване от свобода за всяко от извършените от него престъпления, за това по чл. 343б, ал.2 от НК - три години лишаване от свобода /впрочем тук следва да се отбележи, че максималното наказание за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, след измененията в ДВ бр. 74 от 2015 г. е пет години лишаване от свобода/, както и за това по чл. 343в, ал. 2 от НК - също три години лишаване от свобода. ЯРС не е взел предвид /а и не е могъл/, представените във въззивното производство писмени доказателства сочещи наличието и на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - добри характеристични данни на подсъдимия, тежко семейно положение – безработен с онкологично болен баща, за когото подсъдимият полага грижи, предполагаемата от ВЛ по съдебно-психиатричната експертиза лекостепенна умствена изостаналост. Тук следва де се отчете и също и доброто процесуално поведение на подсъдимия и относително младата му възраст.

При тези условия ЯОС счита, че определените от ЯРС наказания за всяко конкретно деяние следва са се определят при превес на смекчаващите отговорност на подсъдимия обстоятелства и да се намалят под средния предвиден в закона размер, като се даде приоритет на личната пред генералната превенция. Затова настоящият състав счита, че на подсъдимия следна да се наложат следните наказания: на основание чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК – ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и глоба в размер на ДЕВЕТСТОТИН ЛЕВА и на основание чл. 343в, ал. 2 и чл. 54 от НК – ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и глоба в размер на СЕДЕМСТОТИН ЛЕВА.

Така определените наказания въззивния съд намира за справедливи, подходящи за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК, без да се оказва ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. И., но и такива, че оказаното снизхождение да не създаде у него погрешно усещане за безнаказаност. Наказанията като комплекс, са необходими и достатъчни за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът определи на подс. И. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ, а именно най-тежкото от двете - лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА, тъй като двете деяния се намират в идеална съвкупност и са извършени преди за което и да е от тях да му е наложено наказание. ЯОС счита, че не са налице основания за завишаване на общото наказанието, тъй като в конкретния случай се определя общо наказание за две деяния, спрямо нетърпял наказание лишаване от свобода до този момент подсъдим. Съдът намира, че конкретното определено общо наказание в оптимална степен ще осъществи възпитателната и превантивната функция, без то да бъде увеличавано на основание чл. 24 от НК, като се даде възможност на подсъдимия, като човек в активна възраст, по-бързо да се ресоциализира в обществото.

В случая са налице законни пречки за приложение, спрямо общото наказание, на института на условното осъждане, предвид предходно осъждане на подс. И. на лишаване от свобода – това по НОХД №638/201З г. на РС - Сливен, по което е бил осъден с влязло в сила на 14.05.2016 г. определение за одобряване на споразумение за престъпление по чл. 194, ал. З от НК, на три месеца лишаване от свобода, отложено от изпълнение за срок от три години. При това положение определеното общо наказание следва да се изтърпи от него ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим - съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Правилно ЯРС, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, наложено на подсъдимия със споразумение по НОХД №638/201З г. на РС – Сливен, влязло в сила на 14.05.2016 г., отложено от изпълнение за срок от три години, тъй като в изпитателния срок подсъдимият е извършил престъпленията по настоящото дело за които му е определено ефективно общо наказание лишаване от свобода. Приведеното наказание на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНС, следва да се изтърпи от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

Съдът счита за несъстоятелни възраженията на защитата, за наличие на съществени противоречия между кредитираните показания на разпитаните по делото свидетели, постановлението за привличане на подсъдимият като обвиняем и обвинителния акт, досежно мястото на извършване на деянието - че автомобила на подсъдимия не се е движил по ул. А.К., а бил позициониран на ул. П.Я., както и че подсъдимият не е бил спрян в момент на управление. Тези обстоятелства са безспорно установени по делата /както се коментира напред в изложението/, подкрепят се категорично от показания на незаинтересованите свидетели Б., М. Г. и Ж., на които и двете инстанции дават, а не се и опровергават дори частично, от обясненията на подсъдимия.

ПО РАЗНОСКИТЕ

В производството пред въззивната инстанция, са направени разноски за възнаграждение на ВЛ по Съдебно-психиатричната експертиза общо в размер на общо 193.88 лв., платими от сметката на ЯОС. При такъв изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, тези съдебни разноски следва да се присъдят в тежест на въззивника Д.И. и в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ОС – Ямбол.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 334 т. 3 и т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда №78/04.07.2016 г. постановена по НОХД №635 по описа за 2016 г. на РС – Ямбол, както следва:

НАМАЛЯВА размера на наложените на подс. Д.М.И., на основание чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК наказания, от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА, на ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на ДЕВЕТСТОТИН ЛЕВА;

НАМАЛЯВА размера на наложените на подс. Д.М.И., на основание чл. 343в, ал. 2 и чл. 54 от НК наказания, от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и глоба в размер на СЕДЕМСТОТИН ЛЕВА;

На основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Д.М.И., едно ОБЩО наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален СТРОГ режим и ГЛОБА в размер на ДЕВЕТСТОТИН ЛЕВА.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата и част.

ОСЪЖДА подс. Д.М.И. *** с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд - Ямбол, сума в размер на 193.88 лева, за направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.