Прокурор Георги Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

ВНОХД № 238 по описа за 2016г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура- Ямбол против присъда № 52/9.05.2016г.постановена по нохд № 902/2015г.по описа на Районен съд- гр.Ямбол.

С посочената присъда подсъдимия С.М. е признат за невиновен, в това на 16.09.2014г.около13,30часа в гр.Ямбол , ул.”Иван Рилски” №43А, в приземно помещение, като употребил сила, чрез хващане с ръка и притискане в областта на врата на мл.агент Най Й.Й- експерт в звено ТД „НС”Ямбол при ДА”АН”- София и със сила го е издърпал назад към изхода на помещението, с цел да го принуди в качеството му на орган на властта- служител при орган на държавно управление ДА”НС”, действайки по време на изпълнение на службата си, да пропусне нещо по служба- извършване на претърсване и изземване по ДП № 38-5/2014г.по описа на ДА”НС”, ТД”НС” Ямбол, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 269 ал.1 НК.

Подсъдимият А. С А. също е признат за невиновен в това на 16.09.2014г.около13,40часа в гр.Ямбол , ул.”Иван Рилски” №43А, в приземно помещение, да е употребил заплашване, чрез насочване на кухненски нож срещу мл.агент Н Й.Й- експерт в звено ТД „НС”Ямбол при ДА”АН”- София и да е отправил изразите „ Ще ви избия всичките, изчезвайте оттук, ще ви изкормя.”, „Аз ще те чакам отвън и ще се оправя с теб”, „ще те преследвам и ще ти отмъстя”, с цел да го принуди в качеството му на орган на властта- служител при орган на държавно управление ДА”НС”, действайки по време на изпълнение на службата си, да пропусне нещо по служба- извършване на претърсване и изземване по ДП № 38-5/2014г.по описа на ДА”НС”, ТД”НС” Ямбол, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 269 ал.1 НК.

В протеста се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на присъдата. В допълнението към протеста се сочи, че от събраните доказателства следва да бъде направен извод, че отправените заплахи от страна на А. са насочени към св.Й., както и че същия безспорно е определен в група извършваща претърсване и изземване. На това основание се иска въззивният съд да отмени изцяло протестираната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимите А. и М. за виновни по предявените им обвинения и да им наложи съответните наказания.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за доказаност на обвиненията против подсъдимите М. и А.. Сочи се, че от събраните на съдебното следствие доказателства е установено по категоричен начин, че подсъдимите са отправяли заплахи спрямо св.Й., с цел да не бъде извършено претърсването на обекта. По отношение участието на свидетеля в процесуално- следственото действие се сочи, че приложения по делото план на ТД”НС” Ямбол е достатъчен за да се приеме за доказан този факт. На това основание се иска въззивният съд да отмени оправдателната присъда и да постанови нова , с която да признае подсъдимите за виновни по предявените им обвинения и да и наложи съответните наказания.

Въззиваемият А. участва в съдебно заседание лично и с упълномощения от него защитник адв.К., чрез който оспорва протеста. Излагат се подробни съображения за правилността, законосъобразността и обосноваността на първоинстанционната присъда. На това основание се иска същата да бъде потвърдена.

Въззиваемият М. участва в съдебното заседание лично и със защитника си адв.А., чрез която също оспорва въззивния протест. Излагат се подробни съображения за правилността на протестираната присъда, като се сочи, че съдът е направил пълен анализ на събраните доказателства и е достигнал до единствено възможния извод за невиновността на М.. На това основание се иска потвърждаване на процесната присъда.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в протеста, пледоариите на защитниците на подсъдимите и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.312 и чл.313 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на протестираната присъда приема следното:

Въззивният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл.318 ал.1 от НК и от страна имаща право и интерес да стори това. Разгледан по същество се явява неоснователен по следните съображения:

В хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства, както и сам е инициирал събирането на такива. При постановяване на съдебния си акт след пълен и обективен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, съдът е направил обоснован и законосъобразен правен извод, че подсъдимите не са осъществили инкриминираните им престъпления нито от обективна , нито от субективна страна. На това основание е постановена и оправдателна присъда.

Приетата фактическа обстановка от решаващият съд е обоснована и се споделя напълно от проверяващата съдебна инстанция. По отношение на обстоятелствата предхождащи инкриминираните деяния- установената собственост на стопанския обект на ул.”Иван Рилски” № 43А / мястото на извършване на деянията/, образуването на ДП срещу неизвестен извършител по чл.172 от НК, разликата в номерата на ДП- № 38-5, №5 и №20, определението за разрешение за извършване на претърсване и изземване, длъжностите лица имащи отношение към това действие и извършването на претърсването и изземването е безспорно установено и тъй като в тази насока не се спори от страните, въззивната инстанция намира за ненужно да преповтаря тези факти и обстоятелства.

Безспорно е установено от приложения по делото протокол за претърсване и изземване, че на 16.09.2014г.в периода от време от 12,30часа до 13,50часа разследващия агент в ДАНС при ТДНС гр.Ямбол св.Н Д , в присъствието на поемните лица свидетелите Г Д и Вн В е извършил претърсване и изземване на помещение находящо се в гр.Ямбол, ул.”Иван Рилски” № 43 и по точно на стая, работно помещение в задната част на кафенето. В протокола е отразено, че участие в това процесуално следствено действие има и В.В- НТЛ ОДМВР Ямбол, св.И.М- КИС-ОДМВР Ямбол и се извършва в присъствието на подс.А.А.. Освен посочените лица разследващия полицай бил придружен от и колегите си Н Й. , В.Д , В.С, всички са били назначени на длъжност експерт към ДА”НС” – ТД”НС”-Ямбол. Присъствали са и бащата на подс.А.- подсъдимия М., съпругата му св.И. М и съпругата на А.- св.Г.А. Установено е също така, че подсъдимият А. е проявил недоверие и съмнение относно легитимността на извършването на претърсването , тъй като в определението на ЯРС по чл.161 от НПК е посочено, че се дава разрешение за претърсване на помещение находящо се на ул.”Иван Рилски” №43, собственост на И. Д.М, а помещението ползвано от подс.А. и в което се е извършвало претърсването е на № 43А, които са различни административни адреси и с различни собственици. По време на изземването понеже, никой от присъстващите служители не бил достатъчно добре запознат с комуникационната техника, която е следвало да се изземва , св.Й. на няколко пъти се консултирал по телефона, което допълнително нагнетило напрежението между проверяващите служители и подсъдимите. Подсъдимият А. през цялото време бил афектиран от случващото се като отправял обиди към служителите на ДАНС и МВР и останалите правоохранителни институции и ги обвинявал, че действат по поръчка.

Процесуално- следственото действие е започнало първоначално в помещението, в което се е намирала комуникационната техника и тъй като то било доста малко, св.В. влязъл вътре и заснел намиращата се там апаратура. След това заедно с поемните лица отишъл в съседното помещение оборудвано като кафене и започнал да описва, да заснема и да поставя лепенки на апаратурата подготвена за изземване. Там се намирал и разследващия агент Н Д, който отразявал тези действия в протокола за претърсване и изземване. Свидетелите Н Й., В.С и В.Д се намирали в стаичката с апаратурата, като същите са вземали участие в пренасянето на вече описаната за изземване техника. В един момент подс.М. хванал с ръка през врата св.Й., който моментално се измъкнал от захвата, а между тях застанал св.Д.. Едновременно с действията, подс.М. казал на свидетелите да се махат. Малко след това подс.А. взел кухненски нож и се отправил към „апаратната” и размахвайки ножа казал : ” Махайте се”, „ Ще ви изкормя”, „Ще ви избия”. Св. В.С застанал пред подсъдимия и с помощта на майка му св.М са го убедили да остави ножа. След това подс.М. се почувствал зле и излязъл навън, а подс.А. продължил да отправя обиди към служителите на МВР и ДАНС. Малко след това приключил огледа и изземването.

Досъдебното производство по което е извършен огледа и изземването е образувано на 11.07.2014г., като от справка изх.№ 8Б-24-1021/12.09.2016г.на ИФ Директор на ТД”НС” Ямбол е видно, че ДП №38-5/14г. и № 5/14г.са номера е едно и също производство. В деловодството на ТД”НС” Ямбол е добавен номеклатурен номер 38 от дневника за регистриране на некласифицирани материали. В последствие разследването по досъдебното производство е възложено на ОДМВР Ямбол , като същото е преобразувано в ДП № 20/2015г. От справка изх.№ СП 1943/2014г. от 12.09.2016г. на РП-Ямбол е видно, че към този период производството не е приключило и по него няма привлечени в качеството на обвиняеми. В съдебно заседание на 19.10.2016г.е представено постановление от което е видно, че на 19.11.2015г.е изготвено постановление за привличане на А.А. в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 172а ал.3, вр.с ал.1 и чл.20 ал.2 НК . постановлението е предявено на 11.10.2016г. по делото не са налице доказателства за причините поради които е било забавено предявяването с една година и един месец. Тази доказателства са събрани на проведеното съдебно следствие на въззивната инстанция, но същите не променят приетата от районния съд фактическа обстановка досежно предмета на доказване.

За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд е направил пълен анализ на събраните доказателства, който се споделя от въззиввната инстанция и е ненужно да се преповтаря, още повече че в протеста не се правят възражения в тази насока.

От приетата фактическа обстановка районният съд е направил правилен правен извод, като е приел, че подсъдимите М. и А. не са извършили инкриминираните им престъпления по чл. 269 ал.1 от НК нито от обективна нито от субективна страна.

За да е осъществен съставът на престъплението по чл.269 ал.1 НК от обективна страна следва да се установи употреба на сила или заплашване с цел да се принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба.

По делото е установено, че подсъдимият М. хванал св.Й. за врата, казвайки му да се махат, а подсъдимият А. размахвайки нож викал до адрес на присъстващите служители на ДА”НС” да се махат, че ще ги изкорми и убие. Т.е. действията на подс.М. са били насочени към св.Й., а отправените заплахи на подс.А. са били безадресни и се отнасят към всички служители на ДА”НС”, присъстващи в помещението. Безспорно е установено, че св.Й. изпълнявайки длъжността експерт към ДА”НС” се е намирал на инкриминираното място в изпълнение на функциите си има качеството на „орган на власт”, т.е същия може да бъде обект на престъплението.

За да се приеме осъществяване на престъпление от страна на подс.М. обаче следва да се установи, че с упражнената от негова страна сила / хващане за врата/ се цели моделиране на поведението на органа на власт да бъде принуден да извърши или да пропусне нещо във връзка със службата и функцията му. В това се състои и специалната цел. В конкретния случай органите на власт са присъствали на инкриминираното място, с цел да бъде извършено процесуално- следственото действие „претърсване и изземване на вещи във връзка с разследването на ДП”. Безспорно е установено, че това действие се извършва от лицето имащо правомощието да го стори, а именно разследващия агент св.Д, подпомаган от техническите лица В. и М. В изпълнение на задълженията си тримата заедно с поемните лица В и В се намирали в съседното помещение и са изпълнявали задълженията си. Св.Й. в показанията си сочи, че той е възприемал собственото си участие в претърсването и изземването в оказване на помощ при качването на иззетата техника в служебния автомобил. „Точно товаро- разтоварна дейност извършвах. То беше приключило всичко, когато г-н М. започна да му души.”, „Към момента на заплахата не извършвах никакви действия, бях встрани. Към него момент доколкото си спомням вече почти беше приключило всичко и само се описваха нещата.” От показанията на самия свидетел е видно, че същия към момента на упражнената сила от страна на подс.М. не е извършвал никакви действия свързани с претърсването и изземването и поради това същите не биха могли да се възприемат , че са упражнени с цел да принуди Й. в качеството си орган на власт да пропусне нещо по служба. Тези действия по никакъв начин не са се отразили на извършването на процесуално- следственото действие, тъй като от отразеното в протокола за претърсване и изземване е видно, че 10 минути по- късно претърсването е завършило с изземване на вещите за които се счита, че имат връзка с престъплението. По тези съображения районният съд правилно и обосновано е стигнало до извода, че подс.М. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.269 ал.1 НК.

По съображенията изложени по- горе, а именно, че подс.А. е отправил заплахите си не конкретно спрямо св.Й., а по отношение на всички присъстващи в помещението- „апаратна”, в което в този момент не се провежда процесуално- следственото действие „ претърсване и изземване” районният съд правилно е приел и по отношение на този подсъдим, че с действията си не е осъществил състава на престъплението по чл.269 ал.1 НК нито от обективна нито от субективна страна.

При липса на осъществяване на обективната страна на престъплението е ненужно да се излагат съображения за субективната страна на същото.

На това основание правилно и обосновано е постановена присъда, с която на осн.чл.304 НПК подсъдимите М. и А. са оправдани по предявените им обвинения за престъпления по чл.269 ал.1 НК.

Съдът не с поделя доводите в протеста, че наличието на утвърден план относно провеждане на съвместни процесуално- следствени действия по ДП , съгласно който била определена група от служители на ТД”НС” Ямбол за извършване на претърсване и изземване във въпросното помещение , като в тази група е вписан св.Й. е достатъчно за да се приеме, че на същия е възложено и е участвал в извършването на претърсване и изземване. Този довод е необоснован и не се приема от въззивният съд, тъй като наличието на план за действие следва да се приеме единствено като доказателство, че служителите на ТД”НС” – свидетелите Й., Д. и С са се намирали в помещението изпълнявайки служебни задължения, но това по никакъв начин не би могло да се приеме, че с процесния план на същите им се възлагат правомощия на разследващи полицаи, тъй като единствено те могат да извършват процесуално- следствени действия. Също така за да се прецени конкретните действия на всеки един от свидетелите присъстващи на инкриминираното място следва да се анализират всички събрани доказателства, а не да се цени единствено наличието на план за действие.

Въззивният съд споделя и аргументите на първата инстанция, че с действията на подсъдимите не осъществяват състав и на престъпление по чл.144 ал.3 от НК.

По изложените го- горе съображения, Окръжен съд-Ямбол в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на основание чл.338 НПК Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 52/ 9.05.2016г.постановена по нохд № 902/2015г.по описа на Районен съд- Ямбол.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.