О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16.11.2016 год. гр.Ямбол
На 16 ноември 2016 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
секретар
като разгледа докладваното от
съдия Р.СТОЕВА
гражданско дело № 406
по описа за 2016 година,
за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по чл.122 ГПК.
В
Окръжен съд – Ямбол е постъпило изпратеното по подсъдност от Елховски районен
съд гр.д.№417/2016 г. С определение №1134 от 21.10.2016 г. на ЕРС, сезираният първоинстанционен съд е приел, че е сезиран с искове
(главен и евентуални) за прогласяване за нищожен на договор за аренда на
земеделски земи, с цена по-висока от 25000 лв., поради което и на основание
чл.118, ал.2, вр. чл.104, т.4 ГПК е прекратил
производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд –
Ямбол.
От
материалите по делото е видно следното:
Производството
пред ЕРС е образувано по искова молба на М.Х.С. и Г.Д.В., действащи чрез пълномощника
адв.Я.П. ***, против „ЛАЛКОВЦИТЕ" ЕООД, ЕИК
128606115 и И.Д. ***, с която е предявен главен иск с посочено от ищците правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.2
от ЗАЗ - за прогласяване нищожността на договор за аренда, вписан в СВ –
Елхово, вх.рег.№2733/04.08.2014 г., акт№163, том 4, в частта на уговорения срок
за аренда за времето след 01.10.2016 г., поради противоречието му със закона;
при условие на евентуалност са предявени иск с посочено правно основание чл.26,
ал.2. пр.5 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на същият договор на основание,
че е привиден договор и иск с правно основание чл.26, ал.1. пр.2 от ЗЗД - за
прогласяване нищожността на договора на основание, че заобикаля закона.
С
определение №1002/19.09.2016 г. първоинстанционния съд е констатирал
нередовност на исковата молба по чл.128, т.2 от ГПК и на осн.
чл.129, ал.4, вр. с ал.2 от ГПК я оставил без
движение, като приел, че по делото не е внесена изцяло дължимата за производството
държавна такса, която следва да бъде определена върху цената на иска, която пък
съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК е цената на договора и възлиза на сумата от
34294,27 лв. В мотивите на определението ЕРС е посочил, че за да определи
цената на иска е взел предвид средния размер на рентата, изплащана в землището
на с.Лалково – 12 лв./дка
С
молба от 14.10.2016 г. ищците възразили срещу определената от ЕРС цена на иска,
като посочили, че атакувания договор за аренда е сключен за 26 стопански
години, а не както посочва първостепенния съд – 24 години. Посочили са още, че
според тях цената на иска е определяема – предвиденото в договора арендно плащане е в размер на
„левовата равностойност на 40 кг. пшеница за всеки декар арендована
земя”, при което за 24 стопански години цената на иска възлиза на сума в
размер на 28828,56 лв. В тази връзка е направено искане производството пред ЕРС
да бъде прекратено и делото изпратело по подсъдност на ЯОС, тъй като цената на
иска надвишава 25000 лв.
С
Определение №1134/21.10.2016 г. ЕРС приел, че е сезиран с искове (главен и
евентуални) за прогласяване за нищожен на договор за аренда на земеделски земи,
с цена по-висока от 25000 лв., поради което и на основание чл.118, ал.2, вр. чл.104, т.4 ГПК прекратил производството по делото и
изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд – Ямбол. Със същото определение
ЕРС отменил преждепостановеното определение
№1002/19.09.2016 г.
Ямболският
окръжен съд, в настоящия съдебен състав счита, че не е родово компетентен да
разгледа повдигнатия правен спор.
Както
вече се посочи, производството по делото е образувано по предявен главен иск с
посочено от ищците правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.2 от ЗАЗ - за прогласяване нищожността на
договор за аренда, вписан в СВ – Елхово, вх.рег.№2733/04.08.2014 г., акт№163,
том 4, в частта за уговорения срок за аренда за времето след 01.10.2016 г.
поради противоречието му със закона; при условие на евентуалност са предявени
иск с посочено правно основание чл.26, ал.2. пр.5 от ЗЗД - за прогласяване
нищожността на същият договор на основание, че същият представлява привиден
договор и иск с правно основание чл.26, ал.1. пр.2 от ЗЗД - за прогласяване
нищожността на договора на основание, че същият заобикаля закона.
Така
предявените искове безспорно са оценяеми и настоящия
съд счита, че при определяне на цената им е приложима разпоредбата на чл.69,
ал.1, т.5 ГПК. (в т.см. Определение №665/21.07.2010 г. на ВКС по
ч.т.д.№496/2010 г., І т.о.; Определение №543/13.08.2015 г. по ч.т.д.№524/2015
г. на АС-Варна)
Договорът
за аренда на земеделска земя по своята правна същност е вид договор за наем, макар
и за него да има предвидена специална уредба в ЗАЗ. Безспорно договорът за
аренда е облигационен и няма за предмет вещно право, а с него собственикът на земеделска
земя предоставя право на ползване на арендатора срещу заплащане от негова
страна на уговорена арендна цена. Съгласно чл.8, ал.2, т.2 и ал.4 от Закона за арендата в
земеделието арендното плащане може да се договори в
пари и/или в земеделска продукция, като размерът му се договаря въз основа на наема, който включва годишни
амортизации и лихви.
В случая страните по процесния аренден договор от
04.08.2014 г. са уговорили арендодателят да получава
годишно арендно плащане в размер на „левовата
равностойност на 40 кг. пшеница за всеки декар арендована
земя, определена на база средната котировка на цена купува на хлебна пшеница за
м.юли на стопанската година по данни на Пловдивска стокова борса”.
Следователно, ако се приеме стойност на пшеницата по около 250 лв./тон – средна
цена на Пловдивска стокова борса (вж. представено от ищците към молбата им от
14.10.2016 г. извлечение от интернет сайта АГРО.БГ), то едногодишното арендно плащане по процесния договор би било 4804,76 кг
(120,119 дка Х 40 кг/дка), чиято равностойност в пари възлиза на сумата 1201,19
лв.
При съобразяване на всички тези данни по делото и съгласно чл.69, ал.1, т.5
ГПК, във вр. § 1 от ДР на Закона за арендата в
земеделието, щом като по искове за съществуването на договор за наем цената на иска
се определя от дължимия за една година наем, то и в случая цената на иска по чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.2 от ЗАЗ - за
прогласяване нищожността на процесния договор за аренда
не би могла да надхвърля 1201,19 лв.
Съгласно
нормата на чл.104, т.4 ГПК на окръжен съд, като първа инстанция са подсъдни
исковете по граждански и търговски дела с цена над 25000 лева. В случая искът е
с цена под 25000 лева, поради което компетентен да разгледа и
разреши спора като първа инстанция е сезираният Елховски районен съд.
При така възникналия спор, е
необходимо да се повдигне препирня за подсъдност пред Апелативен съд – Бургас.
Водим от изложеното и на
основание чл.122 от ГПК, ЯОС
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело №406/2016 г. по описа на ЯОС.
ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Апелативен съд – Бургас, относно
производството, образувано по исковата молба, вх.№1980/13.09.2016 г., подадена
пред Елховския районен съд, въз основа на която е
образувано гр.д.№417/2016 г. по описа на ЕРС, съответно гр.д.№406/2016 г. по
описа на ЯОС.
Делото да се изпрати на Апелативен
съд – Бургас по компетентност.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: