ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

секретар

като разгледа 315 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С.П.И. ***, чрез пълномощника адв.Ж.Т. – А. от ЯАК против „Банка Пиреос България” АД, гр.София с ЕИК 831633691. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответната банка да заплати на ищеца, на осн. чл.49 ЗЗД, сума в размер на 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, мораторна лихва за времето от 30.06.2016 г. до 18.08.2016 г. в размер на 695,83 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда – 18.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба ищецът е направил изявление, че желае да се ползва от изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК, обосновано със следното твърдение: независимо, че искът е предявен на осн. чл.49 ЗЗД, в обстоятелствената част на ИМ е изложено, че претендираните от ищеца неимуществени вреди са настъпили в следствие на сключен Договор за прехвърляне на вземане от 30.06.2016 г., по силата на който „Банка Пиреос България” АД е прехвърлила на „ЕОС Матрикс” ЕООД вземането си към С.П.И., произтичащо от Договор за кредит №61786 с банката.

По делото е надлежно извършена размяната на книжа, като на ответника е изпратен препис от исковата молба и приложенията.

В депозирания в срока и при условията на чл.131 ГПК писмен отговор ответника е заявил възражение за местна подсъдност, като е поискал делото да бъде изпратено за разглеждане от Софийски градски съд. Искането е мотивирано с обстоятелството, че седалището на „Банка Пиреос България” АД е в гр.София, а по отношение на ищеца не е приложима изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК. Сочи се, че претенцията на ищеца е за претърпени неимуществени вреди, а приложения към ИМ договор за кредит е прогласен за нищожен с влязло в законна сила съдебно решение, поради което не е налице каквото и да било договорно правоотношение между ищеца и ответната банка.

ЯОС, след като се запозна с предявеният иск и доказателствата по делото, намери възражението за местна подсъдност за основателно. Съображенията са следните:

Изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК, е приложима в случаите, когато от една страна ищецът има качеството „потребител” по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а от друга страна търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Понятието потребител е възприето в широк смисъл и особената подсъдност по чл.113 ГПК е отнесена към исковете на физически лица по съответните специални закони. (в т.см. е задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС – т.6; Определение №175/07.02.2011 г. на ВКС по т.д.№918/2010 г., ІІ т.о.; Определение №44/17.01.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№803/2010 г., ІІ т.о.).

В случая ищеца е физическо лице и принципно би могъл да има качеството на потребител, съгласно легалната дефиниция на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Предявеният иск обаче е за неимуществени вреди, претендирани на извъндоговорно основание – чл.49 ЗЗД. Самият ищец в обстоятелствената част на ИМ сочи, че претендираните вреди произтичат от действия на служители на банката по сключване на договор за кредит, прогласен за нищожен с влязло в законна сила съдебно решение. При това положение не е налице каквото и да било договорно правоотношение между ищеца и ответната банка.

Настоящия съд не възприе и тезата на ищеца за обосноваване на изборната мастна подсъдност с Договора за прехвърляне на вземане от 30.06.2016 г., по силата на който „Банка Пиреос България” АД е прехвърлила на „ЕОС Матрикс” ЕООД вземането си към С.П.И., произтичащо от Договор за кредит №61786 с банката, най- малкото поради факта, че ищеца И. не е страна по този договор.

В настоящия случай е неприложима и подсъдността по чл.115 ГПК. Освен, че липсва позоваване на тази подсъдност в ИМ (а за нея съдът не следи служебно), макар и да се претендира обезщетение за неимуществени вреди, твърденията в ИМ са свързани с извършени от страна на служители на ответната банка действия по събиране на вземане, произтичащо от прогласен за нищожен договор за кредит, но не е посочено местоизвършването на конкретната вреда.

При всичко изложено до тук, по отношение на предявения в настоящото производство иск не би могла да бъде приложена разпоредбата на чл.113 ГПК за изборна местна подсъдност по настоящия или постоянния адрес на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 ГПК исковете срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище.

В случая седалището на ответника „Банка Пиреос България” АД, с ЕИК 831633691 се намира в гр.София и в тази връзка местно компетентен по исковете на ищеца е Софийски градски съд.

При изложеното до тук, налице са предпоставките на чл.119, ал.3, вр. чл.108, ал.1 ГПК. Безспорно ответника по делото е юридическо лице със седалище и адрес на управление гр.София, видно от извършената служебна справка в Търговския регистър. Отвода за местна подсъдност е направен в срока по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба, т.е. в предвидения в закона срок по чл.119, ал.3 от ГПК. При всичко това са налице основания за прекратяване на производството по делото пред ЯОС и изпращането му за разглеждане от надлежния местно компетентен съд – Софийски градски съд.

Водим от изложеното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по търг.д.№315/2016 г. по описа на ЯОС и ИЗПРАЩА същото по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване в пред БАС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: