Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.11.2016 год. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
на 15 ноември
2016 година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
въззивно гражданско
дело № 394 по описа на 2016 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ”
АД, гр.София, с ЕИК 200115990, представлявано от изп.директор Симеон Кичуков,
чрез пълномощника адв.А.Н. от МАК против Решение №135/05.04.2016 г.,
постановено по гр.д.№246/2015 г. по описа на ЕРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ" АД ЕИК 200115990,
със седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Витоша", ж.к.„Симеоново",
бул.„Симеоновско шосе" №166, вх."А", ап.4, представлявано от С. К., в качеството му на изпълнителен
директор, действащ, чрез пълномощника адвокат А.Г.Н. - МАК, със съдебен адрес: ***,
офис ***, иск за приемане за установено, че ответникът Т.Г.А., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на ищеца сумата от 806.94 лв. /осемстотин и шест лева и
деветдесет и четири стотинки/, по запис на заповед, издаден на 29.11.2012 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 09.01.2013
г. до окончателното изплащане на сумата, която сума е част от сумата за която е издадена Заповед №
487/30.04.2014 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр. д. №
240/2014 г. на ЕРС.
ОСЪЖДА „АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ" АД ЕИК 200115990 да заплати на Т.Г.А., ЕГН ********** сумата 478.76 лв.
/четиристотин седемдесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки/,
представляваща направени в производството разноски, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
С
въззивната жалба решението
на ЕРС се обжалва изцяло с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на
заявените оплаквания. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения
иск, като основателен и доказан. Заявена е претенция за присъждане на
разноските по делото.
По
делото, в срока по чл.263 ГПК, от Т.Г.А., чрез
пълномощника адв.Ж.Т. - А. от ЯАК, е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба, в който е оспорена основателността на последната, като са изложени
подробни съображения за правилност и законосъобразност на решението на ЕРС,
съответно – за липса на предпоставки за уважаване на предявения иск. Иска се
потвърждаване на решението на ЕРС. Заявена
е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника „АЙ ЕФ
ДЖИ ЛИЗИНГ” АД, гр.София, не се явява и не се представлява. От пълномощника адв.А.Н. от МАК е постъпила молба,
вх.№6755/14.11.2016 г., в която е заявено, че поддържа жалбата изцяло. Поддържа
и искането за присъждане на разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. въззиваемия Т.Г.А., не се явява, но чрез пълномощника адв.Ж.Т. - А.
от ЯАК поддържа становището, заявено в писмения отговор и моли за потвърждаване
на атакуваното решение. Поддържа
и искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на „АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” АД, гр.София е образувано ч.гр.д.№240/2014
год. на ЕРС, по което съдът е издал Заповед №487/30.04.2014 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Т.Г.А. да заплати на заявителя сумата 858,84 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
19.03.2014 г. до окончателното изплащане, която сума е дължима по Запис на
заповед, издаден на 29.11.2012 г., както и направените по делото разноски в
размер на 25 лв. - ДТ за образуване на заповедното производство. В предвидения
в чл.414 ГПК срок длъжникът е депозирал възражение против заповедта за
изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването, заявителят е
предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.
За доказване на
каузалното правоотношение, в обезпечение на задълженията по което е издаден
процесния запис на заповед, ищеца е представил
Договор за потребителски кредит №РС00058/20.11.2012г., по силата на
който кредиторът предоставя на кредитополучателя за временно и възмездно
ползване сума размер на 500 лв., със срок за издължаване - 12 месеца ведно с
лихва; погасителен план към договора, съобразно който общата сума за погасяване
по договора е 858,84 лв.; Искане за отпускане на потребителски кредит; Копие от
лична карта на Т.Г.А., заверено от него;
Декларация от 28.11.2012 г. за информираност и съгласие за заплащане на
административни такси и съгласие за CMC-известяване; Декларация от 28.11.2012
г. за потвърждаване истинността на заявените данни и обстоятелства; Разписка №02000142493406/28.11.2012
г.
Описаните документи
са оспорени от ответника, като неавтентични, с оглед на което пред
първостепенния съд е открито производство по чл.193 ГПК.
Във връзка с
оспорването и по искане на ответника по делото е назначена и изслушана
съдебно-графологична експертиза, чието заключение, като обективно, компетентно
и неоспорено от страните се възприе от съда. В отговор на поставените въпроси
относно автентичността на подписите и ръкописния текст в оспорените документи,
вещото лице – графолог е отговорило следното: подписите и ръкописния текст, положени в документите: "Запис
на Заповед" от 29.11.2012 г.; Договор за потребителски кредит № РС00058/29.11.2012
г. и погасителен план към него; Искане за потребителски кредит
№РС00058/28.11.2012 г.; копие на лична карта на лицето Т.Г.А.; двата броя
декларация; Разписка № 02000142493406/28.11.2012 г. не са изпълнени от Т.Г.А..
По делото е
представено преводно нареждане от
29.11.2012 г., видно от което ищеца е
извършил плащане по сметка на ответника на сумата 495.20 лв., с основание за плащане - договор за кредит. От извлечение от сметка на
ищовото дружество от 02.01.2013 г. се установява отразено постъпление на сумата
71.57 лв., чрез „Изипей” с основание вноска по заем №РС00058 с наредител ответника А.. Описания факт се потвърждава и от удостоверение,
изх.№2015016421/30.10.2015 г. на „Изипей“АД, видно от което след извършена
справка е било установено, че вносител на сумата от 71,57 лв., постъпила на
02.01.2013 г. по сметката на „АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ" АД, ЕИК 200115990 е ответника Т.Г. А..
По делото е
представен договор за агентство и сътрудничество от 09.11.2012 г., сключен
между ищовото дружество, като възложител и „Ситара–2010” ЕООД, като изпълнител,
по силата на който изпълнителят срещу възнаграждение, чрез свои служители се е
задължил да приема и обработва формуляри на трети лица за сключване на договори
за паричен заем, от името и за сметка на възложителя, да сключва договори от
името и за сметка на възложителя, да събира погасителни вноски, само с изрично
писмено съгласие на възложителя, да търси и набира клиенти за заеми.
По делото са събрани
и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С. И. и Я.Ч. - служители на „Ситара – 2010”
ЕООД. В показанията си св.И. установява, че „Ситара 2010“ ЕООД, на което тя е
управител и ищовото дружество през 2012 – 2013 г. са били в договорни отношения,
като управляваното от нея дружество е сътрудничило на ищовото дружество при
набирането на клиенти и отпускането на кредити, както и е осъществявало
посредничество между клиенти и ищовото дружество, във връзка с предоставяне на
кредити. На евентуалните клиенти са били разяснявани условията по кредитите, отпускани
от „Ай Еф Джи лизинг“, пред тях клиента представял лична карта, на която било
изготвяно копие, което било заверявано „вярно с оригинала“ от клиента пред
човек от офиса, а след това било правено искане в системата на „Ай Еф Джи
лизинг“ за одобрение на кредита. Свидетелката не познава ответника Т.А.. По
времето, когато бил предоставен кредит на ответника в „Ситара 2010“ЕООД е
работила и св.Ч., която замествала св.И., когато отсъствала, при
осъществяваната посредническа дейност. В офиса на „Ситара 2010“ ЕООД не са били предоставяни парични
средства на клиенти. Клиентите са предоставяли банкова сметка ***, парите се
превеждали по посочената банкова сметка. ***, сканираните документи се
изпращали на „Ай Еф Джи Лизинг“, а след това и в оригинал по пощата. Банковата
сметка била един от документите, които се изпращат. Други действия след
одобряването на документите по кредита „Ситара 2010“ ЕООД не е извършвала.
Разплащането се извършвало по банков път.
Св. Я. Ч. сочи, че през 2012 – 2013 г.
работила в „Ситара 2010“ ЕООД като кредитен консултант. Потвърждава твърдяното
от св.И. относно процедурите по осъществяване на посредничество с клиенти на
ищовото дружество. Свидетелката твърди, че познава ответника Т.А. и че той
посетил офиса на фирмата, предоставил личната си карта, решението за пенсия,
банковата сметка. Свидетелката попълнила данните му в системата. Ответникът
подписал лично пред нея копието на личната карта, искане за кредит, целия пакет
документи по кредита. След това ответникът я потърсил, за да си плати първата
вноска, която била 75 лв. чрез „Изипей“. Т.А. идвал в офиса с друго лице - К., с която живеел заедно.
По делото е
изготвена и изслушана съдебна счетоводна експертиза, заключението на която,
като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се възприе от съда. В
отговор на поставените въпроси вещото лице – икономист е отговорило, че на
29.11.2012 г. ищецът „Ай Еф Джи Лизинг" АД извършил превод по банков път в
полза на Т.Г.А. по банковата му сметка с №BG**************** в БПБ, клон Ямбол на сума в
размер на 495,20 лв. с основание - Доктор за кредит №РС00058/20.11.2012 г. От сумата в размер на
500 лв. по Договор за потребителски кредит №РС00058/20.11.2012 г. е удържана
сума в размер на 4,80 лв., представляваща заявени 12 месечни такси х 0,40 лв.
за SMS известяване, за което кредитополучателя е подписал декларация за
съгласие. На 02.01.2013 г. по банковата сметка на ищеца е постъпил превод от Т.Г.А.
в размер на 71,57 лв. с основание - вноска по заем №РС00058. Тази сума е
единствената, която кредитополучателят Т.Г.А. е превел по сметката на своя
кредитор – „Ай Еф Джи Лизинг" АД. В.л. е изчислило, че неизплатеното
задължение на кредитополучателя Т.Г.А. към кредитора „Ай Еф Джи Лизинг" АД
е в размер на 806.94 лв. и включва: главница - 452.54 лв.; договорна лихва в
размер на 334,73 лв. за периода от 28.12.2012 г. до 28.11.2013 г. и неустойки в
общ размер на 19,67 лв. като 10,01 лв. към 26.09.2013 г. и 9,66 лв. към
31.12.2013 г. В с.з. вещото лице заявило, че е възможно трето лице да извърши
плащане по чужда сметка чрез „Изипей”.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
И въззивната жалба е допустима,
тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и
има правен интерес от обжалването.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния
съд прецени, че последното е валидно и
допустимо.
Преценена по същество обжалваното решение
е правилно, а въззивната жалба е неоснователна.
С депозираната пред ЕРС искова
молба ищецът „АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ" АД е претендирал да се приеме за установено по
отношение на ответника Т.Г.А., че последният дължи сумата, подробно описана в
исковата молба, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№240/2014 г. по описа на ЕРС.
Така предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК, където е посочено, че когато
възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
В конкретния случай, видно от
приложеното ч.гр.д.№240/2014 г. по описа на ЕРС, на 19.03.2014 г. „АЙ ЕФ ДЖИ
ЛИЗИНГ" АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК против Т.Г.А..
На 30.04.2014 г. исканата заповед за процесните суми е издадена. На 29.01.2015
г., в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжника по заповедта за изпълнение е
депозирал възражение против нея, за което „АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ" АД е надлежно
уведомено на 12.05.2015 г., видно от приложена по делото разписка. На 21.05.2015
г. „АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ" АД е депозирало пред ЕРС процесната искова молба.
При така изложените факти, следва извод, че е спазена процедурата и сроковете
по цитираните разпоредби на ГПК, предвид на което въззивния съд намери
предявеният иск за допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Преценката на първостепенния съд
за неоснователност на предявения иск е правилна, изложените от ЕРС мотиви се
споделят, като на осн. чл.272 ГПК въззивния съд ги възприема и препраща към
тях. Установената по делото от първостепенния съд фактическа обстановка не е
спорна между страните, във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства,
които да доведат до промяната й, съответно – до различни правни изводи.
Правилно
първостепенния съд е приел, че за успешното провеждане на установителен иск в
тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума, като в
разглеждания случай е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, както съществуването на вземането, основано на процесния запис на
заповед, така и каузалното правоотношение, по повод на което е издаден записа
на заповед, с оглед въведените твърдения за договорни взаимоотношения между
страните, основани на договор за кредит.
В случая ищецът,
сега въззивник не е провел такова доказване, поради което правилно предявения
иск е отхвърлен, като неоснователен.
Всички писмени
доказателства на ищеца, сега въззивник, в т.ч. записа на заповед и представените
за доказване на каузалното правоотношение, в обезпечение на задълженията по
което той е издаден: Договор за потребителски кредит №РС00058/20.11.2012г.;
Искане за отпускане на потребителски кредит; Копие от лична карта на Т.Г.А.,
заверено от него; Декларация от
28.11.2012 г. за информираност и съгласие за заплащане на административни такси
и съгласие за CMC-известяване; Декларация от 28.11.2012 г. за потвърждаване
истинността на заявените данни и обстоятелства; Разписка №02000142493406/28.11.2012
г., са оспорени от ответника, като
неавтентични, с оглед на което пред първостепенния съд е открито производство
по чл.193 ГПК. В хода на това производство е назначена графологична ескпертиза,
чието заключение е, че подписите и
ръкописния текст, положени в оспорените документи: "Запис на
Заповед" от 29.11.2012 г.; Договор за потребителски кредит №
РС00058/29.11.2012 г. и погасителен план към него; Искане за потребителски
кредит №РС00058/28.11.2012 г.; копие на лична карта на лицето Т.Г.А.; двата
броя декларация; Разписка № 02000142493406/28.11.2012 г. не са изпълнени от Т.Г.А..
Въз основа на това
заключение, първостепенния съд е извел в мотивите си правилния извод, че
оспорването на ответника е успешно проведено и в тази връзка оспорените
документи следва да се изключат от доказателствата по делото.
В действителност в
атакуваното решение ЕРС е пропуснал да постанови диспозитив по повод
оспорването на документите, така както изисква чл.194, ал.3 ГПК, но този
пропуск не може да бъде отстранен от въззивния съд в настоящото производство, а
това следва да се извърши по реда на чл.247 ГПК.
Предвид изключването
от доказателствата по делото на всички представени от ищеца писмени
доказателства в подкрепа на претенцията му, единствения възможен извод е, че
между страните не е възникнало валидно менителнично правоотношение, основано на
цитирания запис на заповед, нито такова по Договор за потребителски кредит
№РС00058/20.11.2012 г. поради което предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло. Наличието на паричен превод по банковата
сметка на ответника би могло да послужи като основание за предявяване на друг
иск, но не е достатъчно да обоснове извод за основателност на предявения в
настоящото производство иск.
За неоснователно се прецени
направеното във въззивната жалба оплакване за неправилност на атакуваното
решение, обосновано с това, че първостепенния съд не е обсъдил наличието на
паричен превод по сметката на ответника, което според въззивника означавало, че
между страните е сключен договор за заем по см. на чл.240 ЗЗД
Въведения от ищеца (сега
въззивник) с исковата молба спорен предмет е, че страните са сключили договор
за потребителски кредит, в обезпечение на задълженията по който ответника е
подписал запис на заповед. Едва с въззивната жалба се въвеждат твърдения, че
процесното правоотношение произтича от сключен между страните обикновен договор
за заем. На първо място такова изменение на обстоятелствата, на които се
основава предявения иск и то във фазата на въззивното производство е
недопустимо. На следващо място дори и да беше допустимо, не се подкрепя от
установените по делото факти.
Макар и да е ненужно с оглед решаващия
извод на съда, но за изчерпателност на настоящите мотиви, въззивния съд се счита
ангажиран да изложи, че въпреки
известните прилики с договора за заем по чл.240 и сл. ЗЗД, което е обяснимо
предвид общия юридически генезис на двата договора, договора за потребителски
кредит представлява самостоятелно обособен договор, с различни от договора за
заем правна същност и действие. Тези изводи следват не само от изричното
наименование на договора като такъв за потребителски кредит и от обозначаването
на страните по този договор като кредитодател и кредитополучател, но преди
всичко от неговата юридическа характеристика, както и от правна уредба на този
вид договори, съдържаща се в специалния закон - Закона за потребителския
кредит. Договора за
потребителски кредит се отличава от договора за заем по съдържание и по форма.
С оглед изискването за действителност, заемът е неформален договор, докато за
валидността на договора за потребителския заем се изисква спазването на
писмената форма. В конкретния случай е очевидно, че договорът е сключен в
писмена форма като условие за валидност, а не като форма
за доказване. Съдържанието на договора за потребителски кредит определя
и други разлики в юридическата му характеристика в сравнение с обикновения
договор за заем. Уговорката за възнаградителна лихва определя сключеният между
страните договор като възмезден, а уговорените задължения за кредитополучателя
за заплащането й, както и за заплащане на различни такси във връзка със
сключването и управлението на кредита, го характеризират и като двустранен, за
разлика от договора за заем, който поначало е едностранен и безвъзмезден.
Предвид
на изложеното до тук, въззивния съд прие (така, както е приел и първостепенния
съд), че предявеният иск по чл.422 ГПК е неоснователен. Този извод, както вече
се посочи, следва от установената по делото неавтентичност на процесните запис
на заповед и договор за потребителски кредит и изключването им от
доказателствата по делото. Това пък означава, че сключеният между страните
Договор за потребителски кредит не е породил уговорените с него правни
последици, поради което претенциите на „АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ" АД, произтичащи от този договор и
записа на заповед, са неоснователни. В такъв случай отношенията между страните
във връзка с престираното по договора би следвало да се уредят по правилата на
неоснователното обогатяване – чл.55 ЗЗД.
При
изложеното до тук атакуваното решение се прецени за правилно и нестрадащо от
пороците, визирани във въззивната жалба и като такова следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна – да се остави без уважение.
При този изход на делото въззиваемата
страна има право да й се присъдят сторените за въззивната инстанция разноски.
Въззивния съд присъжда на въззиваемия А. разноски в размер на 300 лв. – заплатено
адв.възнаграждение, предвид наличието на надлежно искане в тази насока и на доказателства
за сторени разноски в посочения размер.
Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК,
ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №135/05.04.2016 г., постановено по гр.д.№246/2015 г. по
описа на ЕРС.
ОСЪЖДА „АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ" АД с ЕИК 200115990, със седалище и адрес на управление: град
София, Район „Витоша", ж.к.„Симеоново", бул.„Симеоновско шосе"
№166, вх."А", ап.4, представлявано от изпълнителния директор С. К. да заплати
на Т.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***
направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 300 (триста) лв.
Решението,
на основание чл.280, ал.2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.