Р Е Ш Е
Н И Е
№ …… 18.11.2016г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен
съд,
гражданско отделение,І-ви състав,
в открито
съдебно заседание на 15.11.2016 година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар П.У.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.И.К. ***, подадена от пълномощника му адв.Г.Х., срещу Решение №419/24.08.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№1307/2016г. по описа на този съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника против „В и К” ЕООД – гр.Ямбол иск за приемане за установено, че К. не дължи на В и К – дружеството сумата 1 161.35лв. – стойността на служебно начислена вода в имота му за периода 20.09.2013г.–18.03.2016г.
Оплакването на въззивника е, че решението на ЯРС е неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че същото е необосновано. Сочи в жалбата, че съдът е извършил правилен анализ на правните норми, относими и приложими към спора, но е допуснал процесуално нарушение при преценката на събраните доказателства и така е постановил неправилно решение. Според въззивника, съдът правилно е приел, че се спори за служебно начислени количества вода по реда на ч.39, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г., но правопораждащият за този спор факт е изтеклият срок на годност на процесния водомер с № 921134, докато установен по делото факт е, че ответникът е връчил предписание от 20.05.2013г. за друг водомер, с фабричен № 104409, т.е. липсва правопораждащия факт, за да бъде приложена санкционната разпоредба на чл.39, ал.5 от Наредба №4/2004г. да се начисляват служебни количества вода. На следващо място Ив.К. изтъква, че има надлежно монтиран и изправен водомер с фабричен № 921134 и същият работи, като съответства и на всички показатели за изправност и годност, за което е снабден със свидетелство за проверка от 26.07.2016г., а съгласно заключението на вещото лице, ако водомерът отчита правилно, това ще промени изцяло и по същество изводите и заключенията по съдебно-техническата експертиза.
По тези съображения въззивникът моли са отмяна на решението на ЯРС и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, с присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции по същество.
В о.с.з. пълномощникът на въззивника - адв.Х. поддържа жалбата и пледира за уважаването й.
Въззиваемата страна „В и К” ЕООД, чрез пълномощника си юр.к.К., с депозирания писмен отговор и в о.с.з. оспорва жалбата като неоснователна, с доводи, че обжалваното решение на ЯРС е правилно и не страда от наведените от въззивника пороци, тъй като съдът е основал решението си на разпоредбите на чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредба №4/2004г., въз основа на които правилно е приел, че изправността на водомера е правноирелевантен факт.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се
произнесе, ЯОС извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид и изявленията на страните, като
приема за установено следното:
ЯРС е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК с цена 1 161.35 лв., предявен от ищеца И.И.К. *** против ответника „В и К” ЕООД гр.Ямбол. Претенцията на ищеца е да се признае за установено, че не дължи на ответното дружество исковата сума, представляваща цена на служебно начислена доставена питейна вода и отведени отпадъчни води в имота му в периода 20.09.2013г.-18.03.2016г. Поддържал е, че така формираното задължение е недължимо, тъй като през процесния период е живял сам в имота си, в който има и друг надлежно работещ водомер и че спорът с ответника е за водомер № 921134, който също е изправен и работи, поради което не е налице основание за начисляване служебно на вода.
С депозирания писмен отговор на исковата молба и в течение на процеса ответникът е оспорил иска с основното възражение, че основанието за служебно начислените количества вода по реда на чл.39, ал.6 от Наредба №4/2004г. на МРРБ е неизпълненото от ищеца в срок предписание за проверка и подмяна на водомера в имота му.
По делото няма спор, че ищецът И.И.К. е потребител на В и К услугите на ответното дружество, което доставя питейна вода и отвежда отпадъчни води от наследственото му жилище, находящо се на административен адрес: гр.Ямбол, ул. „Граф Игнатиев” №70-А-3, като една от партидите за жилището е №165/168 за водомер №921134. Не е налице спор и е установено, че въпросната партида все още е на името на наследодателя на ищеца, баща му Илия К. ***, поч. на 05.04.2008г.
Установено е, че с предписание от 20.05.2013г. до И. Д. (бащата на ищеца), служители на „В и К” ЕООД – Ямбол са уведомили абоната, че срокът на валидност на знака на годност на процесния водомер (дълго тяло) е изтекъл, като е даден срок до 20.06.2013г. за последваща проверка на водомера. При връчване на предписанието от името на абоната е подписана декларация, че във водоснабденото жилище живеят трима потребители, а с декларация от 21.04.2015г. броят на потребителите е намален на двама. Разпитан по реда на чл.176 ГПК, ищецът е признал, че подписите на „абонат” в предписанието и в последващата декларация от 2015г. са на съпругата му.
Видно от представените от ищеца 2 бр. протоколи от 15.04.2016г. – за демонтаж и монтаж, на посочената дата служител на ответното дружество е демонтирал спорния водомер №921134 и е поставил водомер с фабричен №104409, който е надлежно пломбиран. Този водомер с №104409 ищецът е закупил на 13.07.2015г., видно от представените фискален бон и гаранционна карта от същата дата.
Вещото лице Ж.Г., извършило назначената от първата инстанция съдебно-техническа експертиза, е дало заключение, от което се установява, че процесният водомер, който е тип дълго тяло, по партида № 165/168, е бил монтиран по време на строежа на жилищната сграда, като от този момент никога не е минавал на проверка, каквато е била задължителна на всеки пет години до месец 08.2012г., а след месец 08.2012г. – на всеки десет години и същият водомер отдавна е с изтекла годност. Поради това, че ищецът не е изпълнил предписанието в определения му срок да бъде извършена периодична проверка на водомера, вещото лице е констатирало, че след 20.08.2013г. отчитането на водата в имота е извършвано от ответника по реда на чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4/2004г., т.е. по пет куб.м. вода за всеки обитател при нетоплофицирано жилище, като на всяко тримесечие служебно начисляваната вода е завишавана с по един куб.м на потребител. Според изчисленията на експерта, фактурираните на ответника служебно начислени количества вода в процесния период, възлизащи на обща стойност 1 161.35лв., отговарят на нормативните разпоредби за начисляване на вода на потребители с неизправни или липсващи водомери, като вещото лице не е установило надписване на вода.
При тези фактически данни, за да постанови обжалваното решение и отхвърли предявения отрицателен установителен иск, районният съд е приел, че правилно в исковия период 20.09.2013г.-18.03.2016г. на потребителя са били изчислявани служебни количества вода по реда на чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредба №4/2004г., тъй като след неизпълнение на предписанието за проверка годността на водомера, в имота не е имало изправен водомер.
Извършвайки служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд намира, че решението на първата инстанция е валидно и допустимо. Тъй като ищецът оспорва съществуването на вземането на ответното В и К дружество и не е извършил плащане в претендирания размер, е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск по чл.124 ГПК, като постановеното по този иск решение е допустимо.
С оглед оплакванията във въззивната жалба, и по същество решението на ЯРС е правилно. Съображенията за този извод са следните:
Спорният по делото въпрос е дали ответникът е имал основание за служебно изчисляване на разходите за вода за процесния период. Установеното от фактическа страна несъмнено сочи на липса на допуснато от „В и К” ЕООД – Ямбол нарушение при определяне на задължението по партидата за процесния водомер в жилището на ищеца за исковия период от време. Регламентацията на първоначалната и последващата проверка на средствата за измерване е дадена в Закона за измерванията – чл.38-чл.46 от същия, като според чл.43, ал.4 от ЗИ периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Такава заповед – Заповед №А-441/13.10.2011г. е издадена и обнародвана в ДВ бр.85/01.11.2011г., като съгласно приетия с нея списък последващите проверки на водомери с посочени в списъка номинални разходи, следва да се извършват през пет, съответно две години. Същевременно, с изменението на чл.34а, ал.1 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. в ДВ бр.63/2012г., в сила от 17.08.2012г.), периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради-етажна собственост, се извършват през десет години. Със съдебно-техническата експертиза, заключението по която и въззивният съд кредитира, намирайки го за обективно и вярно, по делото е безспорно установено, че спорният по делото водомер в жилището на ищеца не отговаря на изискванията на ЗИ и Наредба № 4/2004г., тъй като е с изтекъл срок на валидност – от поставянето му при строежа на сградата – етажна собственост, на същия не е провеждан периодичен контрол. В този смисъл и съгласно нормата на чл.34а, ал.5 от Н-ба №4/2004г., която препраща към чл.39, ал.6 от Наредбата, монтираните, но непроверени в тримесечния срок индивидуални водомери, с оглед забраната за ползването им, се приравняват на липсващи такива, поради което в случая са били налице основанията за служебно начисляване на разходите за питейна вода от страна на В и К – оператора.
За да се приеме, че процесният водомер отговаря на изискванията на чл.43 от ЗИ и чл.34а от Наредба №4/2004г.., последващата му проверка е следвало да бъде извършена по реда и при спазване на чл.38 от ЗИ – от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В случая от събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства – свидетелство за проверка, фискални бонове и товарителница, се установи, че водомерът на ищеца с фабр.№ 921134, след демонтажа му, впоследствие е проверен със заключение „съответстващ”, т.е. изправен, но този факт според въззивния съд е без правно значение, тъй като нито се твърди, нито се доказва извършилата проверката лаборатория към търговското дружество „Аква Билдинг-сървиз” ЕООД да е оправомощена да извършва метрологичен контрол от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, както изисква чл.38 от ЗИ. В този смисъл оплакването на въззивника, че водомерът в жилището му е работещ, е неоснователно. В случая, в резултат на неизпълнение на задълженията по чл.11, ал.5 от Наредба № 4/2004г. и на даденото предписание за проверка на водомера по реда на чл.34а от Наредба № 4/2004г. в тримесечен срок, са създадени основания за приложение на чл.39, ал.6 от цитираната наредба за служебно начисляване на вода според броя на обитателите на жилището.
Неоснователно е и другото оплакване на въззивника – че даденото му предписание за проверка на водомера касае друг фабричен номер на водомер, а не процесният. Въпросното предписание от 20.05.2013г. е частен свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила се определя от чл.180 ГПК. Същият документ няма материална доказателствена сила и се преценява от съда по вътрешно убеждение, с оглед всички обстоятелства и събрани по делото доказателства. В предписанието действително е посочен като подлежащ на проверка водомер с фабричен № 104409, а не спорният водомер с фабричен № 921134, но очевидно се касае за допусната техническа грешка при оформяне на предписанието, тъй като от всички други събрани доказателства, включително съдебно-техническата експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – два протокола за монтаж и демонтаж от 15.04.2016г., гаранционна карта и фискален бон от 13.07.2015г., става ясно, че негодният водомер е с №921134 по партида № 165/168, а новият закупен на 13.07.2015г. и монтиран на 15.04.2016г. водомер, със съответната пломба, е с фабричен №104409. Самият ищец в исковата молба недвусмислено е заявил, че спорът му с ответника е за водомер № 921134 по партида №165/168. Нелогично и невъзможно е за новозакупения на 13.07.2015г. водомер с №104409 ответникът да е дал предписанието от 20.05.2013г. В последното е допусната техническа грешка в частта на фабричния номер на водомера, но от останалата част от съдържанието на документа е ясно, че касае водомер „дълго тяло” с показания 1 630 куб.м, т.е. процесния водомер по партида №165/168, за който няма спор между страните, че е с фабричен №921134.
В обобщение следва да се каже, че обжалваното решение на ЯРС е постановено при спазване на процесуалните правила при оценка на доказателствата, при правилно приложение на материалния закон и същото е обосновано, поради което на основание чл.271,ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба на Ив.К. е неоснователна и се оставя без уважение.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №419/24.08.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1307/2016г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.