В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

на 01 ноември 2016 г.

в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. К. ПЕЙЧЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

въззивно гражданско дело № 370 по описа на 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „Лалковците” ЕООД, с.Лалково, с ЕИК 128606115, представлявано от управителя Б.И. против Решение №56/04.07.2016 г., постановено по гр.д.№13/2016 г. по описа на ЕРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие на закона – чл.16 ал.1 изр.2 и 3 от ЗАЗ, сключения Договор за аренда на земеделска земя от 03.07.2014г., вписан в Служба по вписванията гр.Елхово с вх.рег.№2305/03.07.2014 г., акт №7, т.4, по силата на който ответницата – К.Д.А., с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството си на наследник на С. Д. П., б.ж. на с.Лалково, общ.Елхово, чрез пълномощника си – адв.И.Д.И. ***, редовно упълномощен с пълномощно рег.№1217/19.03.2013г. на нотариус рег.№149, като арендодател, е предоставила на ответника – “ЛАЛКОВЦИТЕ“ЕООД, с ЕИК 128606115, със седалище и адрес на управление – с.Лалково, общ.Елхово, ул.“Христо Ботев“ №3, представлявано от Управителя - Б.П.И., с ЕГН **********, действащ в качеството си на арендатор, за временно и възмездно ползване следните недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на с.Лалково, общ.Елхово, а именно: 1. НИВА в местността „Бялата пръст" с площ от 15.600 /петнадесет дка и шестотин кв.м./ дка, 7 категория, представляваща имот № 029025 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с № 000180, №029024, № 029050 и № 029026; 2. НИВА в местността „Коруба" с площ от 17.398 /седемнадесет дка триста деветдесет и осем кв.м/ дка, 5 категория, представляваща имот № 021016 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с № 021017, № 000411, № 021015, № 021023 и № 021022; 3. НИВА в местността „Вълчарника" с площ от 14.998 /четиринадесет дка деветстотин деветдесет и осем кв.м./ дка, 5 категория, представляваща имот № 016023 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с № 016024, № 016003, № 000392, № 000109 и № 000395; 4. НИВА в местността „Криволеца" с площ от 10.556 /десет дка петстотин петдесет и шест кв.м./ дка, 5 категория, представляваща имот № 024010 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с №000142 и №000155.

ОСЪЖДА ответниците К.Д.А. и “ЛАЛКОВЦИТЕ“ЕООД, с ЕИК 128606115, да заплатят на ищцата – С.К.Б. - Т., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника й – адв.Я.П. ***, с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Я., ул.“***********“ №**, кантора ***, сумата от 1257.66 /хиляда двеста петдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.К.Б. - Т., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника й – адв.Я.П. ***, с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Я., ул.“**********“ №**, кантора ***, против И.Д.И., с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1-во от ЗЗД вр.с чл.16 ал.1 изр.2 от ЗАЗ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ищцата С.К.Б. - Т., с ЕГН **********, да заплати на И.Д.И. сумата от 700.00 /седемстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ДАВА на ищцата – С.К.Б. - Т., шестмесечен срок от влизане на настоящото решение в сила, за отбелязването му в Службата по вписванията-Елхово, съгласно чл.115 ал.2 и ал.1 вр.с чл.114 б.“а“ от ЗС.

С въззивната жалба решението на ЕРС се обжалва В ЧАСТТА, с която е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие на закона – чл.16 ал.1 изр.2 и 3 от ЗАЗ, сключения Договор за аренда на земеделска земя от 03.07.2014г., вписан в Служба по вписванията гр.Елхово с вх.рег.№2305/03.07.2014 г., акт №7, т.4 с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и като постановено в противоречие с процесуалния закон. В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на заявените оплаквания. Иска се отмЯ.на решението и отхвърляне на предявения против въззивното дружество иск, като неоснователен и недоказан. Заявена е претенция за присъждане на разноските по делото.

По делото, в срока по чл.263 ГПК, от въззиваемата С.К.Б. - Т., чрез пълномощника адв.Я.П. от ЯАК, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който е оспорена основателността на последната, като са изложени подробни съображения за правилност и законосъобразност на решението на ЕРС в атакуваната част, съответно – за липса на предпоставки за отхвърляне на предявения иск. Иска се потвърждаване на решението на ЕРС в атакуваната част. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемите И.Д.И. и К.Д.А., в срока по чл.263 ГПК, не са се възползвали от процесуалното си право на отговор и не са заявили становище по въззивната жалба.

В с.з. въззивника „Лалковците” ЕООД, с.Лалково се представлява от адв.И.И., който подържа жалбата и моли за уважаването й по изложените в нея и в представени писмени бележки съображения. Заявява и претенция за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В с.з. въззиваемата С.К.Б. - Т., редовно и своевременно призована, не се явява, но чрез пълномощника адв.Я.П. от ЯАК поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба, по съображенията, изложени в писмения отговор. Претендира и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В с.з. въззиваемия И.Д.И., чрез пълномощника си адв.С.С. заявява становище за основателност на въззивната жалба и моли за уважаването й. Претендира и за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В с.з. въззиваемата К.Д.А., редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Фактическа обстановка по делото е правилно установената от първостепенния съд и не е спорна между страните.

Не е спорно, а и от Решение №55/15.11.1994 г. на ПК-гр.Елхово, постановено по преписка №4839/12.02.1992 г.; Удостоверение за наследници №25/15.12.2015 г.; Удостоверение за наследници №ГС-02-014483/09.12.2015 г. и Удостоверение за наследници №ГС-02-014377/07.12.2015 г. се установява, че ищцата С.Б.-Т. и ответницата К.А., заедно с още трима наследници на С. Д. П., б.ж. на с.Лалково, поч.на 05.11.1974 г. са съсобственици по наследство, при различни квоти, на четири недвижими имота, съставляващи ниви, находящи се в землището на с.Лалково, общ.Елхово обл.Ямбол, а именно: нива в местността „Бялата пръст" с площ от 15.600 дка, представляваща имот №029025 по плана за земеразделяне; нива в местността „Коруба" с площ от 17.398 дка, представляваща имот №021016 по плана за земеразделяне; нива в местността „Вълчарника" с площ от 14.998 дка, представляваща имот №016023 по плана за земеразделяне и нива в местността „Криволеца" с площ от 10.556 дка, представляваща имот №024010 по плана за земеразделяне.

Безспорно е обстоятелството, че представляващата ответното дружество Б.П.И. е съпруга на ответника (сега въззиваем) И.Д.И..

Видно от Пълномощно с нотариална заверка рег.№1217 от 19.03.2013 г. на Ж. К., нотариус в района на РС-Варна, с рег.№149 на НК, К.А. е упълномощила И.Д.И. да сключва договор за аренда и анекси към него с арендатор -„Лалковците“ ЕООД по отношение на неиндивидуализирани съсобствени земеделски имоти, находящи се в землището на с.Лалково, придобити по наследство от наследодателите й С. Д. П. и Т. Г. М. и двамата б.ж. на с.Лалково. От съдържанието на пълномощното се установява и че А. изрично е упълномощила И. да сключи договора за аренда за срок не по-малък от 4 години, а арендната вноска „да бъде уговорена като ежегодно заплащане от страна на арендатора на левовата равностойност на 40 кг. зърно /фуражна пшеница/ за всеки декар арендована земя, определена на база средната котировка на цената на фуражна пшеница за месец юли на стопанската година, въз основа на данни на Пловдивската стокова борса франко склада на продавача”. Пълномощното не е ограничено със срок и важи до изричната му отмяна.

От Договор за аренда на земеделска земя от 28.03.2013 г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№1117/02.04.2013 г., акт №177, т.2 се установява, че е сключен от К.Д.А., в качеството й на наследник на общия наследодател С.Д. П., действала чрез пълномощника – И.Д.И., упълномощен с описаното пълномощно, като „арендодател” и „Лалковците" ЕООД, като „арендатор”. По силата на договора на арендатора са предоставени за временно и възмездно ползване индивидуализираните по-горе съсобствени имоти. В чл.4 от договора е посочено, че срокът му на действие е 5 стопански години, считано от 01.10.2013 г. до 01.10.2018 г., а в чл.6./1/ и чл.6./4/ е уговорено, че „възмездяването на арендодателя ще се осъществява чрез ежегодно заплащане от страна на арендатора на арендна вноска в пари както следва – левовата равностойност на 10% от получения среден добив, но не по-малко от 40 кг. пшеница за всеки декар арендована земя, определена на база средната котировка на цена купува на хлебната пшеница за месец юли на стопанската година, въз основа на данни на Пловдивската стокова борса франко склада на продавача, като паричната форма на арендното плащане се извършва в срок един месец от реализацията на продукцията или най-късно до 30 дни от приключването на стопанската година – 30.11. на всяка стопанска година.”. В чл.29 от Договора страните са постигнали съгласие „всяко изменение на клаузите на този договор се извършва в писмена форма, която е форма за доказване, с нотариална заверка на подписите и се вписва в нотариалните служби и в регистъра на ОСЗ. Изготвеният анекс надлежно датиран и подписан от страните се прилага към първоначалния договор, считайки се за неразделна негова част“.

На 03.07.2014 г. е сключен оспорения Договор за аренда на земеделска земя, вписан в служба по вписванията гр.Елхово с вх.рег.№2305/03.07.2014 г., акт № 7, т.4, между същите страни –К.Д.А. в качеството й на „арендодател”, чрез пълномощника И.Д.И. и „Лалковците“ ЕООД, в качеството на „арендатор”, по отношение на същите земеделски имоти. В този договор е налице идентичност на договорените клаузи между страните както по съдържание, така и по поредност, с тези от предходно сключения на 28.03.2013 г. Договор за аренда. Единствените разлики са в раздел II „Сключване на договора, срок на договора“, където в чл.4 срокът на действие на този договор е уговорен в следния вид: „за срок от 01.10.2014 г. до 01.10.2040 г., като периода на една стопанска година е от 01.10. в годината на започване на земеползването до 01.10. на следващата година”, и в раздел III „Арендно плащане“, чл.6./1/ и чл.6./4/ е визирано, че „възмездяването на арендодателя ще се осъществява чрез ежегодно заплащане от страна на арендатора на арендна вноска в пари както следва – левовата равностойност на 40 кг. пшеница за всеки декар арендована земя, определена на база средната котировка на цена купува на хлебната пшеница за месец юли на стопанската година, въз основа на данни на Пловдивската стокова борса франко склада на продавача”.

По искане на ответното дружество - „Лалковците”ЕООД-с.Лалково по делото е допуснато изслушване на съдебно – счетоводна експертиза, със задача да отговори на въпроса „Какъв е средният добив на пшеница за стопанската 2013-2014 г. за землището на с.Лалково, произведени от ответното дружество – „Лалковците“- ЕООД?”. В отговор на възложената задача вещото лице е констатирало, че процесните земеделски земи действително се обработват и стопанисват, като арендованите от дружеството общо 4611.842 декара са били засети с различни видове култури за стопанската 2013/2014 г. В счетоводните регистри на ответното дружество в сметка 303 "Добита продукция", аналитично по „Видове продукция" за стопанската 2013/2014 г., същата е както следва: пшеница с площ от 1726 дка - получен добив 556884 кг. среден добив 556884:1726 = 322.64 кг.; ечемик с площ 211 дка, получен добив 58120 кг. среден добив 58120:211 = 275.45 кг.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Решението в обжалваната част, с която е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие на закона – чл.16 ал.1 изр.2 и 3 от ЗАЗ, сключения Договор за аренда на земеделска земя от 03.07.2014г. е правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД – за прогласяване нищожността на Договор за аренда, поради противоречие със закона – чл.16, ал.1 ЗАЗ и правилно е квалифициран от ЕРС. Иска е допустим, а при преценка по същество, извършена въз основа на събраните по делото доказателства – иска е и основателен. По този начин правилно се е произнесъл и първостепенния съд. При постановяване на решението си, ЕРС е извършил пълен, обективен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства, като изложените мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция и е ненужно да бъдат преповтаряни, а на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към тях.

Оплакванията във въззивната жалба въззивния съд намери за изцяло неоснователни.

Съгласно чл.26 ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Посочените в чл.26 ЗЗД основания за нищожност на договорите са общи такива и те не се прилагат при наличие на друго (специално) основание за нищожност. В настоящият случай се оспорва действителността на Договора за аренда от 03.07.2014 г. в хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД – противоречие с нормата на чл.16, ал.1, от ЗАЗ.

Съгласно чл.16, ал.1 ЗАЗ, ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до значително несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Изменението не може да засяга уговорения срок. Увеличаването или намаляването на добивите от обекта на договора вследствие на стопанисването му не е основание за изменение на арендното плащане.

В предвид на изложеното, на първо място за неоснователно се прецени възражението във въззивната жалба, че сключеният втори Договор за аренда от 03.07.2014 г. не представлява анекс към предходния Договор за аренда от 28.03.2013 г., касаещ изменение на срока по смисъла на чл.16, ал.1 ЗАЗ, а продължение на същия по смисъла на чл.18, ал.1 ЗАЗ. В чл.18, ал.1 ЗАЗ е въведено изискване относно формата за действителност, в която следва да се извърши продължаването на договора за аренда – писмена, с нотариална заверка на подписите, както и изискване за вписване в службата по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. В разпоредбата на чл.18, ал.2 ЗАЗ обаче е предвидено, че предложението за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда. Действително така въведените от законодателя изисквания за наличието на предложение и срок за отправяне на същото, както и относно формата и вписването, водят до извода, че по своята правна същност юридическият факт на продължаването на арендния договор е приравнен на сключването на нов договор между същите страни, а не на изменение на съществуващия такъв.

В конкретния случай обаче последващия договор за аренда е сключен преди да е изтекла една пълна стопанска година от действието на предходния и почти четири години преди прекратяването му, поради което не може да бъде възприета тезата на въззивника, че представлява договор за продължаване срока на по-рано сключения договор за аренда. И това е така, най малкото поради факта, че се нарушава чл.18, ал.2 ЗАЗ в частта досежно изискването за наличие на предложение и срок за отправяне на същото.

При изложените съображения, настоящия съд прие, така както е приел и първостепенния съд, че обсъждания Договора за аренда от 03.07.2014 г. по същността си представлява анекс към съществуващия между страните Договор за аренда от 28.03.2013 г.

Като се преценят процесният договор за аренда и анекс към него съобразно цитираните законови разпоредби следва, че няма основание за изменение на арендното правоотношение по претендирания от въззивника начин, обективиран в Договора за аренда от 03.07.2014 г.

Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗАЗ означава, че принципно изменението на арендното правоотношение е допустимо, но само при наличието на въведените в първото изречение основания - трайно изменение на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, което трайно изменение е довело до значително несъответствие между поетите от тях задължения. Необходимо е и двете условия да са налице, като първото (трайното изменение на обстоятелствата) да е причина за второто (несъответствието на поетите задължения). Като иде реч за размера на арендното плащане, под несъответствие на насрещните задължения следва да се има предвид несъответствие между размера на плащането и насрещната престация на предоставеното ползване на арендувания обект.

В конкретния случай не може да се говори не само за изменение на обстоятелствата, но още по-малко за трайно такова, тъй като анекса към обсъждания договор за аренда е сключен преди да е изтекла една пълна стопанска година от действието на договора. Поради това в случая не е налице хипотезата по чл.16, ал.1, изр.1 от ЗАЗ и липсва основание за изменение размера на арендното плащане.

Неоснователно и не може да се приеме за изменение в обстоятелствата, при които е сключен договора за аренда и твърдението на въззивното дружество, че един от имотите – този с №024010 е бил предаден от арендодателя в необработваемо състояние към датата на сключване на първия договор за аренда. Изложените в тази връзка съображения от ЕРС са подробни, споделят се от настоящия съд и е ненужно да бъдат преповтаряни. Правилно първостепенния съд е съобразил, че относно това твърдение не са ангажирани каквито и да било доказателства по делото, въпреки възложената на дружеството доказателствена тежест за установяване на това обстоятелство. За правилно се преценя и позоваването на чл.6, ал.5 от ЗАЗ, съобразно който арендуваният обект на договора се предава по опис, подписан от страните по договора едновременно със сключването му, поради което липсата на опис предполага предаване на обекта в надлежно състояние.

Що се отнася до изменението на първоначално договорения срок на договора от 5 стопански години на 26 стопански години, изменението му е забранено съобразно чл.16, ал.1, изр. второ от ЗАЗ. Следователно договореното в анекса изменение в тази част е нищожно на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречие със закона.

Нищожният договор не поражда действие. Следователно постигнатото с анекса съгласие за изменение на арендния договор в частта за неговия срок и за размера на арендното плащане не е породило действие. Договарящите са останали обвързани с първоначално договореното между тях по тези въпроси – срока на договора е за 5 стопански години, а размер на арендното плащане е според уговореното в чл.6 от договора за аренда от 28.03.2013 г.

Предвид на изложеното до тук за въззивния съд се налага извода, че решението на първостепенния съд не страда от пороците, визирани във въззивната жалба, правилно е и постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата, поради което и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна - да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото въззиваемата С.К.Б. - Т. има право да й се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лв. за адв.възнаграждение, предвид наличието на надлежно искане и на доказателства за направени разноски.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №56/04.07.2016 г., постановено по гр.д.№13/2016 г. по описа на ЕРС, в частта, с която е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие на закона – чл.16 ал.1 изр.2 и 3 от ЗАЗ, сключения Договор за аренда на земеделска земя от 03.07.2014 г.

В останалата част Решение №56/04.07.2016 г., постановено по гр.д.№13/2016 г. по описа на ЕРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА “ЛАЛКОВЦИТЕ“ЕООД с ЕИК 128606115, да заплатят на С.К.Б. - Т. с ЕГН **********,***, действаща чрез пълномощника адв.Я. П. ***, с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Я., ул.“**********“ №**, кантора ***, направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 500 (петстотин) лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.