В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 25 октомври 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №344 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на И.Д.Й. ***, подадена чрез назначеният му особен представител адв. Б.Ч. ***, против Решение №374/08.08.2016г., постановено по гр.д.№254/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът е: Изменил на осн. чл.59, ал.9 от СК постановените с решение № 924/25.11.2008 г. постановено по гр.д. № 475/2008 г. на ЯРС мерки относно родителски права, издръжка и режим на лични контакти на детето И. И. Й., като вместо това е постановил нови, както следва: Предоставил е упражняването на родителките права по отношение на роденото от брака малолетно дете И. И. Й. - родена на *** г. на майката Е.М.Д., като на бащата И.Д.Й., е предоставил право на лични контакти с детето И. И. Й., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 08:00 часа до 18:00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Постановявил е местоживеенето на детето И. И. Й. да бъде на адреса на своята майка в гр. Ямбол, к-с „Бенковски" бл.15, вх."А", ап.7, ет.З. Осъдил е бащата И.Д.Й. да заплаща на Е.М.Д., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И.И. Й., месечна издръжка в размер на 200лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на обстоятелства, водещи до промяна или прекратяване на издръжката. Прекратил е присъдената с решение №924/25.11.2008г. постановено по гр.д.№475/2008 г. на ЯРС издръжка, която майката Е.М.Д. заплаща на И.Д.Й., в качеството му на баща и законен представител на детето И. И. Й. в размер на 50лв. Осъдил е И.Д.Й. да заплати ДТ върху определения размер на издръжка в размер на 288 лв., както и да заплати на Е.М.Д. направените от нея разноски по делото в размер на 935.50 лв., и е допуснал на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта на присъдената издръжка. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че по делото не е установена съществена промяна на обстоятелствата, при които са били определени мерките по чл.59 ал.9 СК по гр.д.№475/2008 г. на ЯРС. Твърди се, че по делото е установено по категоричен начин, че в продължение на 4 г. за детето се грижи не ищцата, а нейната майка.. Оспорват се констатациите на съда, че бащата се бил дезинтересирал от детето, като се сочи, че бащата е бил обективно възпрепятстван да упражнява лични контакти с детето. Оспорва се и определения режим на лични контакти на бащата с детето, като се сочи, че същия е крайно ограничен, като с жалбата се предлага по разширен такъв. По отношение на определената издръжка се твърди, че размерът е завишен и не съответства на възможностите на бащата да плаща такава. Изложено е становище, че издръжката, която може да плаща бащата е не повече от 140лв. месечно, а адекватния размер следва да се определи на 105лв. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата се претендира постановяване на решение, да бъде отменено изцяло, а предявените искове да бъдат отхвърлени. Като евентуално искане с жалбата, е заявено, определяне на по разширен режим на лични контакти на бащата с детето и намаляване на размера на определената от ЯРС месечна издръжка.

В писмения отговор на въззиваемата страна се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Твърди се, че наведените в жалбата оплаквания не намират подкрепа в събраните по делото доказателства. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното решение потвърдено.

В о.с.з. въззивникът, чрез назначеният му особен представител поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник, претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

Страните по делото са родители на детето И. И.Й.е родена на *** г. в гр.Сливен, видно от удостоверения за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №1546/11.08.2005 г. Община Гр.Сливен.

Страните по делото са бивше съпрузи, чийто брак е бил прекратен с решение №924/25.11.2008г. постановено по гр.д. №475/2008г. по описа на ЯРС. Със същото решение, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И.са били предоставени на бащата И.Д.Й., а на майката е бил определен режим на лични контакти с детето, и същата е била осъдена да заплаща на И.Д.Й., в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете И. месечна издръжка в размер на 50 лв., считано от 21.03.2008г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.

Видно от удостоверение №1848/20.01.2016г. на ОУ„Петко Р. Славейков" гр.Ямбол, И. И. е записана като ученичка в 4в. клас, и е записана в книгата за подлежащи на задължително обучение на деца до 16-годишна възраст на страница 16, под № 38.

Пред ЯРС, майката на детето е представила Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която е посочила, че е безработна, както и че като притежава жилище-апартамент в гр.Ямбол- лична собственост. Относно собствеността върху жилището е представен Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №183, том VI, рег. № 7865, дело № 734/20.10.2015 г. на нотариус №453 с РД-ЯРС.

Липсват доказателства по делото за доходите на бащата И.Д.Й..

От представения пред първата инстанция Социален доклад се установява, че, между майката Е.Д. и детето И. Й. има силно изградена емоционална връзка. Посочено е, че от 2012г., след разговор между двамата родители, детето е било оставено за отглеждане от майка му, тъй като започнало училище, което изисквало редовни грижи и ангажименти, които бащата не можел да осигури. Майката на детето демонстрирала загриженост към дъщеря си и желание да се грижи за нея, имала нужните родителски качества и потенциал. Съгласно доклада, майката е твърдяла че е в състояние да осигури сигурна и безопасна среза за нормалното развитие и израстване на детето, че отговорно изпълнявала родителските си задължения и притежавала необходимия капацитет и здравна култура.

Детето И.И. Й. е било изслушано в о.с.з. пред ЯРС, в присъствието на социалния работник В. А.при Отдел „Закрила на детето" при Д"СП" Ямбол. Същото е заявило, че сега живее при майка си и иска да живее при нея.

Пред ЯРС са събрани и гласни доказателства: Св. Г.Г. съсед на майката, твърди, че от както детето е започнало училище живее при майка си, а от няколко месеца ищцата е закупила жилище, където детето има самостоятелна стая. Твърди, че детето от първи клас е при майката, а когато тя е в чужбина, за него се грижи неговата баба. Сочи, че през този период е виждал бащата 2-3 пъти да взема детето, но през последните 2-3 години не е виждал ответника. Сочи, че е чувал от детето да казва, че когато било с баща си по квартири се страхувало, защото го оставяли само.

Св. Й. Т.- майка на ищцата, е дала показания, че след развода детето е останало при бащата, но дори тогава, тя през половината от седмицата се грижила за детето, тъй като ответника не се е грижил за него, дори и финансово. Сочи, че издръжката за детето е осигурявала майката Е., като тя изцяло е купувала дрехи, обувки, училищни материали, за училищни такси и лагери е давала пари. Заявила е, че от първи клас детето е изцяло при майката, като свидетелката й помагала. Твърди, че докато детето било при баща си, то било депресирано, т.к. било оставяно в гардеробиерната на ресторантите където са ходили. Сочи, че от както детето е при майката бащата рядко се е обаждал и е идвал да го види, като понастоящем повече от година и половина не е идвал. Свидетелката е посочила, че майката е купила собствено жилище, където детето има детска стая, за която мечтаело, а от месец декември майката се е върнала в България и нямала намерение да ходи в чужбина, като щяла да започва работа в България.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

ЯОС намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК.

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба и заявеният петитум искът правилно е квалифициран по чл.59, ал.9 от СК. Съгласно посочената разпоредба, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единият от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки или постанови нови. Основен критерий при определяне на кого от родителите да бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на техните деца е интересът на децата.

Безспорно е установено, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И., след развода е било предоставено на бащата. От събраните по делото гласни доказателства и представения социален доклад обаче, се установява, както правилно е констатирал и първоинстанционния съд, че от 4 години детето се намира постоянно при своята майка, която го отглежда с помощта на неговата баба- св. Й. Т.Установено е, че бащата дори и когато детето е било при него, не е бил пълноценен родител, като често е оставял детето на грижите на неговата баба, не се е грижил за него, и не е осигурявал финансова издръжка за детето, като последната е била поета изцяло от майката. Бащата е с неизвестно местопребиваване /в производството по делото поради посоченото обстоятелство, същият е призован при усл. на чл.47 ГПК и му е назначен особен представител/. През последната година и половина, видно от показанията на свидетелите, бащата не е виждал и не се е интересувал от детето, а преди това рядко е посещавал дома му, за да контактува с него. По този начин, същият, както правилно е посочил първоинстанционния съд, е спрял да изпълнява възложените му със съдебно решение родителски права, което безспорно е изменение на обстоятелствата, при които те са били предоставени. В случая съдът счита, че в интерес на детето И. е, тя да се отглежда и възпитава от своята майка, тъй като по делото се установи, че тя има добри възможности да й осигури необходимите грижи, каквито е осигурявала и от 2012г. до настоящия момент. В тази връзка е било и изразеното от детето желание при изслушването му от първоинстанционния съд. И специализираният орган по закрила на детето преценя, че е в интерес детето е упражняването на родителските права да се предостави на майката. В тази връзка ЯОС напълно споделя мотивите изразени в решението на първоинстанционния съд. Ето защо съдът намира, че решението в горепосочената му част, е правилно и не страдащо от пороци, обуславящи неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърдено.

Решението следва да бъде потвърдено и в частта му на определения на бащата режим на лични отношения с детето. Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Като е определил задължителен режим всяка първа и трета събота от месеца и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, районният съд не е допуснал необосновано стесняване на този режим. Установено е, че бащата не е участвал в отглеждането и възпитанието на детето от 2012г., както и, че от година и половина не е търсил никакви контакти с детето. С определения режим на лични контакти на същия е предоставена възможност, въпреки поведението му, за в бъдеще да поддържа такива отношения с детето, които да не доведат до отчуждение между родител и дете.

По отношение на размера на издръжката, която бащата следва да заплаща: Съгласно нормата на чл.142 ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Действащият СК не установява горна граница за размера на издръжката, а само минимален размер на същата – съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 СК Минималния размер на издръжката за едно дете, в момента е 105 лв. /1/4 от МРЗ, която към настоящия момент е в размер на 420 лв. съгл. ПМС№375/28.12.2015г./. Следователно, при определяне на размера на издръжката, съдът е длъжен да съобрази както нуждите на детето, които се определят от възрастта, здравословното състояние, интереси и др., така и с възможностите на дължащия издръжка родител.

От доказателствата по делото е установено, че понастоящем майката и бащата на детето са с изравнени материални възможности, Майката е безработна, а като доход на бащата- въззивник следва да се приеме МРЗ към момента 420лв., тъй като по делото не е доказано да реализира доходи по ТПО или друг източник. И двамата родители не дължат издръжка на други ненавършили пълнолетие деца. При това положение и съобразно установените в чл.142 ал.1 СК критерии, въззивният съд счита, че ако двамата родители на детето И. живееха заедно, те биха били в състояние да отделят обща месечна издръжка за него, в размер на сумата 260лв., която съобразно доходите им следва да се разпредели по следния начин: 150лв. за бащата и 110лв. за майката, която полага и преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Основателно е оплакването на въззивника, че определеният от ЯРС размер на издръжката за малолетното дете не е съобразен с престационните му възможности. Поради това и съобразно приетото по-горе от ЯОС, предявеният срещу бащата иск за издръжка е основателен и доказан до размера на сумата 150лв. месечно. За разликата над този размер, до присъдената от ЯРС месечна издръжка в размер от 200 лв., искът е неоснователен, тъй като сумата е несъобразена с възрастта и нуждите на детето И.- дете на 11г., ученик в 5 клас /към настоящия момент/, както и с материалните възможности на задължения за издръжка родител. Поради това в тази му част, с която е присъдена издръжка за разликата над 150 лв. до размера на размера 200 лв. месечно, решението на ЯРС следва да се отмени, и следва да се отхвърли иска за издръжка за тази разлика.

С оглед този резултат по спора пред въззивната инстанция, следва да се отмени решението на ЯРС и в частта на присъдените ДТ, т.е. за разликата над 216лв.- ДТ, която е възложена за заплащане на Й., върху уважения размер на иска за издръжка.

Тъй като въззивната жалба е била подадена особен представител, по чл.47 ал.6 ГПК, назначен на ответника, и ДТ за въззивното обжалване не е била внесена при подаване на жалбата, то при този изход на делото, следва въззивникът да бъде осъден да заплати по сметката на ЯОС и ДТ в размер на 15лв. дължима за въззивното обжалване, както и ДТ в размер на 5 лв., при издаване на изпълнителен лист.

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №374/08.08.2016г., постановено по гр.д.№254/2016г. по описа на ЯРС, в частта, в която И.Д.Й., с ЕГН: ********** ***, мина „Ч. м.", ул. „Л.. № .., е осъден да заплаща на Е.М.Д., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. И. Й., род. на ***г., издръжка за разликата над сумата 150лв. до размера на сумата 200лв.- месечна издръжка; както и в частта, с която И.Д.Й. е осъден да заплати ДТ за разликата над 216лв. до размера на 288лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Е.М.Д., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. И. Й., род. на ***г., против И.Д.Й., иск с пр. осн. чл.143 ал.2 СК, за разликата над сумата 150лв. до размера на сумата 200лв. месечно.

ПОТВЪРЖДАВА решението на ЯРС в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА И.Д.Й. да заплати по сметката на ЯОС - ДТ за въззивната жалба в размер на 15лв., както и ДТ в размер на 5 лв., при издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.