Р Е Ш Е Н И Е

Гр.ЯМБОЛ 23.11.2016 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в открито съдебно заседание на 08.11.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков

ЧЛЕНОВЕ: 1Ж.Бозукова

2.Н.Иванов

При секртаря Л.Р. и в присъствие на прокурора..........................................като разгледа докладваното от Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №342 по описа за 2016г.

За да се произнесе , съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от Ю. И.Д. ***, чрез пълном. адв.Р.Д.-ЯАК против Решение №383/15.07.16г, пост. по гр д №2555/15г на ЯРС, с което предявеният на осн. чл. 49,вр.с чл 45 ЗЗД иск, като неоснователен е отхвърлен.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е нищожно,като постановено в производство, по което една от страните не е надлежно представлявана и проц. действия са извършени от лице,чиято представителна власт е оспорена своевременно, но въпреки това съдът не е изискал от ответника доказателства в тази насока.

В жалбата се навеждат доводи и за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съд. акт,поради което се иска неговата отмяна, като Възз. съд постанови нов съдебен акт по съществото на спора, с който ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3000лв, за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили вследствие виновоното поведение на работодателя при издаване на Заповед №197/14.10.10г, с която ТПО на ищеца е прекратено и Заповед №196/14.10.10г, с която му е наложено дисциплинарно наказание:”уволнение”,като сумата се присъди ведно със зак. лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.Страната претендира и направените по делото разноски пред всички инстанции.

Според въззивника, мотивите в обжалваното решение са необосновани и непълни, т.к съдът неправилно е възприел и тълкувал доказателствата по делото, което е довело до постановяване на порочен съдебен акт.В жалбата се сочи, че РС не е отчел факта, че Заповед №З-Д 64/19.03.08г на Директора на РУ”СО” Ямбол, не е връчена на ищеца и същата касае друга длъжност. Въззивникът твърди, че Директора на РУ”СО” Ямбол е с юридическо образование и стаж, което навежда на умисъл на действията му, т.к знаейки, че заповед №64/19.03.08г е нищожна, е предприел противоправни действия срещу ищеца.Според въззивника, съдът неправилно е приел,че липсва умисъл в действията на Директора на РУ „СО” Ямбол при прекратяване на ТПО на служителя, т.к работодателят е мотивирал уволнението с предходно дисциплинарно наказание на Д., което не е влязло в сила и не е съобразил и факта, че налагането на дисциплинарното наказание на ищеца от 14.10.10г, не е съгласувано със Централното управление на НОИ, съгл. чл.23, т. 3 от Правилника за организация и дейността на НОИ, като Директора на РУ „СО”- Ямбол е превишил правомощията си.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от НОИ-Ямбол, чрез юриск. А.С., в който се твърди, че жалбата е неоснователна, поради което се иска оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение, като на страната се присъдат направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В отговора се излагат аргументи, че РС е изследвал задълбочено доказателствата по делото, а направените правни изводи са аргументирани и в съответствие със закона. Въззиваемата страна сочи, че самият закон определя кръга на лицата, които могат да осъществяват проц. представителство и наведените възражения от ищеца за липса на проц. представителство на юрисконсулта са неоснователни.

В отговора се сочи, че по делото не е установена вина на Директора на РУ”СО” Ямбол, във вр. с издаването на процесните заповеди №№196 и 197/14.10.10г,като не е установена и причинно- следствена връзка между претърпените от ищеца вреди, техния размер и виновно поведение на работодателя, като ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, на които основава претенцията си. В отговора се твърди, че разп. на чл 23 т 3 от ПОДНОИ / в сила от 01.04.10г/ не важи по отношение на ищеца,т.к сектор „Администрация” /Контрол по разходите на ДОО/,не е имал статут на самостоятелен сектор, а ищецът е заемаел длъжността:”Началник сектор администрация”, поради което за неговото уволнение, не е било необходимо съгласие на Централното управление на института.

В с.з жалбата се поддържа, чрез проц. представител на въззивника, като се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените разноски по делото.

Страната е депозирала и писмена защита, в която се твърди, че въпросната Заповед №64/19.03.08г касае друга длъжност, а не тази на ищеца, като въззивникът не споделя и изводите на РС, за липса на умисъл в действията на Директора на РУ „СО”-Ямбол при налагане на дисц. наказание на Д.-уволнение,т.к работодателят е знаел, че предходното дисциплинарно наказание:„предупреждение за уволнение”на ищеца, не е влязло в сила и по него е налице съдебен спор.

Въззиваемата страна, също чрез проц. си представител твърди, че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана и претендира присъждане на юриск. възнаграждение. В тази вр. е представена писмена защита, в която се сочи, че решението за отмяна на уволнението като незаконно, не обвързва със задължителна сила съда, по отношение вината на ДЛ по иска с пр. осн. чл 45 ЗЗД.Според въззиваемия, възникването на отговорността по чл 49 ЗЗД се обуславя от наличието на причинна връзка между възложената работа и настъпването на вредите, причинени в резултат на противоправни действия / бездействия на служители на ответника, като в случая не е доказано виновно,противоправно поведение на Директора на РУ „СО”, във вр. с издаването на заповеди №№ 196 и 197 от 14.10.10г.Въззиваемият твърди, че в тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване да установи всички обективни елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, но в конкретния случай това не е сторено, т.к от ищеца е извършено дисциплинарно нарушение- неспазване на законовите разпореждания на работодателя по см. на чл 187 т 7 и чл 190 ал 1 т 3 КТ и правилно на служителя е наложено наказание-уволнение, след като липсват данни за работодателя, да е използвал служебното си положение за постигане на лични цели. Според страната, за ищеца като заемащ длъжността: ”Началник сектор администрация”/контрол по разходите на ДОО/ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол” в РУ СО, не важат разп. на чл 23 т 3 от ПОДНОИ / в сила от 01.04.10г/, т к „Сектор- Администрация/контрол по разходите на ДОО” е бил част от отдел „Краткосрочни плащания и контрол” в РУ „СО” Ямбол, съгл. утвърденото длъжностно разписание от 11.10.10г, респ. не е имал статут на самостоятелен сектор и не е нужно при уволнение да се иска разрешение от ЦУ на НОИ.

ЯОС приема следното по фактите:

Доказателствата по делото сочат, че страните са били в ТПО, като ищецът Ю.И.Д. е работил в РУ”СО”- Ямбол, въз основа на ТД №8/19.05.03г, като по силата на Допъл. споразумение от 15.08.03г към ТД е бил назначен на длъжността: „Ръководител сектор РОД на ДОО”, а с друго Допъл. споразумение от 3.9.2010г. е назначен на длъжността: „Началник сектор КР на ДОО”. Видно от Заповеди № 196/14.10.10г. и № 197/14.10.10г. на Директора на РУ”СО”- Ямбол, на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, на осн. чл 330 ал 1 т 6 КТ,считано от 14.10.10г, а като причини в мотивите на заповедта е посочено:системно неизпълняване на заповед №64/19.03.08г на Директора на РУ СО, с която е разпоредено редовно водене на Регистър за въвеждане на издадени задължителни предписания.

По делото е приложена и Заповед №64/19.03.08г на Директора на РУ „СО”-И.Д.,където в т.2 е наредено на Н-ка на сектор „КР на ДОО” /длъжността, която заема ищеца/, да вписва незабавно на всяка промяна и предприетите мерки от служителите, във връзка със задължителните предписания дадени от финансовите ревизори, като ДЛ попълва изискуемите данни в колони 1-3 в Регистъра за въвеждане на издадените задължителни предписания от финансовите ревизори, по образец-неразделна част от заповедта. В тази връзка е представено писмо №В-35/06.10.10г на РУ „СО”-Ямбол до Ю.Д., с което се иска от служителя в срок до 07.10.10г -16ч, да представи писмени обяснения за причините, поради които не изпълнява Заповед №64/19.03.08г и писмото е получено от адресата на 06.10.10г срещу подпис.

Копие от решение № 136/14.5.2015г, пост. по гр.д. № 6554/14г. на ВКС сочи, че уволнението на ищеца, обективирано в заповедта на директора на РУСО Ямбол е признато за незаконно, ищецът е възстановен на длъжността: „Началник сектор ДОО” и му е присъдено обезщетение по см. на чл.225 ал.1 КТ, като са отменени решенията на СРС и СГС, с които исковете на ищеца по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ са били отхвърлени като неоснователни.

Писмените доказателства сочат, че преди уволнението на ищеца, на последния е било наложено дисциплинарно наказание:„предупреждение за уволнение” със Заповед №111/2.6.2010г на Директора на РУСО- Ямбол, но със Споразумение от 12.07.2011г. между ищеца и Директора на РУСО- Ямбол, цитираната заповед е отменена със заповед № 140/13.07.2011 г. на Директора на РУСО и ищецът се е отказал да обжалва по съдебен ред заповедта, като производството по гр.д. № 39322/2010г. на СРС е прекратено.

По делото е представен и Правилник за организация и дейност на НОИ и съгл. чл 23 т.3, ръководителят на РУ„СО”, сключва, изменя и прекратява ТД със служители в управлението и неговите филиали, ТД с ръководителите на дирекции и самостоятелни отдели и сектори, юрисконсулти и финансови инспектори, които се сключват и прекратяват, след съгласуване с Централното управление на института, но приложеното длъжностно разписание на РУ”СО” Ямбол от 11.10.2010г сочи, че „сектор контрол по разходите на ДОО” към отдел”Краткосрочни плащания и контрол” не е самостоятелен сектор.

След уволнението ищецът се е регистрирал като безработен в БТ, като въз основа на ТД от 29.10.10г е започнал работа в „Югстрой” ООД- гр.Златоград, изпълнявайки длъжността:„Управител – проект”, а по ТД № 4/24.08.2012г, Д. е при друг работодател за срок от една година. В тази връзка е приложена и трудовата книжка на ищеца.

Копие от ЛТД и длъжностната характеристика на ищеца сочат за наличие на дадено обяснение № В – 35/7.10.2010г от Д., по повод неизпълнение на заповед №64/19.03.08г.

От представените болнични листи, епикризи и амбулаторни листи, касаещи периода от м.август до м. октомври 2010г. се установява, че ищецът страда от хипертонична болест на сърцето и е бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД гр. Ямбол за периода от 14.10.2010 г. до 19.10.2010 г.

За процесния период, ищецът е имал сключен договор за потребителски кредит със „Сити Банк” ЕАД, обезпечен със залог за вземанията от трудовите му възнаграждения, а според у-ние за раждане,Д. е баща на К. Ю.Д., род. на *** г., който към датата на уволнението на ищеца е бил на 17г, а след развода си, ищецът се е съгласил да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 550лв, предвид приложеното споразумение от 5.5.2010г. В тази насока е предсктавено уверение от „УНСС”-гр.София, както и диплом за завършено средно образование на К. Д..

Във връзка с доказване твърдяната от ищеца вина на Директора на РУ”СО”-Ямбол, издал отменената уволнителна заповед на служителя, по делото са представени дипломи за завършено висше образование, у-ние за придобита правоспособност на МП, допъл. споразумения от 16.5.2000г. и от 15.7.2002г, както и назначаването на директор И.Димитрова за юрисконсулт, с допъл. споразумение от 14.04.2011 г. Съгл. удостоверение изх. № 1029-4-3570-5 от 15.6.2016 г, в ЛТД на лицето И. Д., не се съдържат данни за образувани срещу нея дисциплинарни производства и налагане на наказания, в качествата й на директор на РУСО по време на заеманата длъжност.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото са допуснати и гласни доказателства.Св. Г. – сестра на ищеца твърди, че в края на 2010 г. когато брат й се завърнат в Златоград и след уволнението бил коренно различен, затворил се в себе си и не общувал с никого, бил притеснен,т к имал кредити, а синът му учел и това повлияло на здравословното му състояние – вдигал кръвно.Св. Т. сочи, че ищецът се завърнал в Златоград, но бил притеснен, подтиснат и имал здравословни проблеми и се наложило да посещава психолог.Св. И. твърди, че ищецът бил здравословно и емоционално зле и бил настанен в болница.

По делото е налице пълномощно от 22.04.16г от Управителя на НОИ на РБ-Б.Х. П. с което същият упълномощава А.А.С.-*** , да представлява НОИ и управителят му пред ЯРС, във връзка с извършване на необходимите правни и фактически действия в защита на интересите на НОИ.

Пред Възз. инстанция е представено пълномощно изх № 1016-40-1135/14.10.16г от Управителя на НОИ-София- Б. Х. П., с което същият упълномощава А.А.С.-***, да представлява НОИ пред ЯОС във връзка с извършване на необходимите правни и фактически действия в защита на интересите на НОИ.

С оглед изложеното, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна. Същата разгледана по същество се приема за неоснователна, по следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД.

За успешното провеждане на иска по чл 45 ЗЗД, следва да е налице виновно,противоправно деяние/действие или бездействие/ на прекия извършител, респ. при гаранционно обезпечителната отговорност по чл 49 ЗЗД-противоправно поведение на служител на възложителя на пработата, вследствие на което на ищеца да са причинени твърдените вреди. В производството по чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да докаже наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата– виновно поведение, вреда и причинна връзка между тях, а в хипотезата на неправомерно прекратен трудов договор- и лична вина на издадетеля на заповедта.

В тази връзка съдебното решение, с което уволнението на ищеца е признато за незаконно, няма задължителна сила по отношение вината на длъжностното лице по смисъла на чл.45 ЗЗД. Или, даже и уволнението да е неправилно, това не води непременно на извода, че същото е виновно извършено от работодателя – ръководител / Р № 111/2.6.1997 г., по гр.д. № 176/1997 г. на ВКС – ІІІ г.о./ Според претото от ВКС, личната вина на издателя на заповедта, може да се изрази в лична заинтересованост или груба небрежност- недобросъвестно използване на служебно положение, за постигане на други или лични неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение, но въпреки това е издал заповедта.

В разглежданата хипотеза, ищецът не е установил лична вина на Директора на РУ СО, която да отговаря на посочените изисквания и да ангажира отговорността му по общия гражданско- правен ред.

И т к влязлото в сила решение ,с което е призната незаконността на уволнението, не е задължително за наст. производство, то в случая следва да се направи разграничение между неправилно уволнение по см. на чл 344 ал 1 т 1 КТ и виновно извършено уволнение от длъжностно лице по см. на чл 45 ЗЗД,т к няма покритие между двата фактически състава. Неправилното уволнение не означава непременно, че е виновно извършено от съответния ръководител и че винаги може да се ангажира отговорността му по чл 45 ЗЗД.

В наст. казус безспорно е доказано, че след уволнението ищецът е претърпял вреди- почуствал се е зле здравословно, злепоставен е бил в обществото и пр.,като е доказан и факта, че уволнението е признато за незоконно,уволнителната заповед е отменена по съдебен ред и Д. е възстановен на работата, която е заемал преди уволнението, но ищецът не е доказал причинната връзка между настъпилите за него неимуществени вреди и личната вина на Директора на РУ „СО”-Ямбол, издал уволнителната заповед. Писмените доказателства категорично навеждат на извожда, че на ищеца е връчена Заповед №3-Д 64/19.03.08г-срещу подпис, според която служителят е бил длъжен да извършва вписване в колони 1-3 от Регистъра за издадените задължителни предписания от финансовите ревизори по образеца, съпровождащ заповедта на Директора на РУ”СО”, но това не е сторено от Д., а в уволнителната заповед от 14.10.10г е вписано за нарушение, именно това: системно неизпълнение на задължението на ищеца за въвеждане на информация в колони 1-3 на регистъра и съдът приема, че липсват доказателства за виновно поведение на Директора на РУСО.

С оглед изложеното, съдът намира предявения иск за неоснователен и счита, че същият следва да бъде отхвърлен.

Като неоснователни се преценят и наведените от въззивника доводи, за липса на представителна власт на проц. представител на ответника-юрисконсулт С., т к съгл.разп. на чл 32 т.3 ГПК, представители на страните по пълномощкие могат да бъдат юрисконсултите, а по делото е налице пълномощно от 22.04.16г и пълномощно изх № 1016-40-1135/14.10.16г от Управителя на НОИ-София- Б. Х. П., с което същият упълномощава А.А.С.-***, да представлява НОИ пред ЯРС и ЯОС, във връзка с извършване на необходимите правни и фактически действия, в защита интересите на НОИ.

Предвид изложеното съдът намира за правилно атакуваното решение на РС и счита, че същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на осн чл 78 ал. 8 ГПК, въззивникът ще следва да заплати на въззиваемата страна, направените по делото разноски пред наст. инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №383/15.07.16г, пост. по гр д №2555/15г по описа на ЯРС.

Осъжда Ю И.Д., с ЕГН ********** ***, и съдебен адрес:***,офис 304-адв. Р.Д.-ЯАК, да заплати на НОИ, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Ал.Стамболийски” №62-64, представлявано от Управител- Б. Х.П., разноски пред настоящата инстанция в размер на 200лв – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.